Публикувана: 5 март 2006, 22:44 ч.
Последно мнение: 9 март 2006, 21:32 ч.

`Мамо, аз ще почина ли...`

2 123
25
1

1
2
Всички

5 март 2006, 22:44 ч.

Мнения: 1 526

Книжки, приказки, филми... навсякъде покрай другите теми е засегната и темата за смъртта. До сега не бяхме говорили за това, но ето че от няколко дни дъщеря ми все на там клони и днес ме попита дали и кога ще умре. Аз разбирасе и обясних кръга на живота колкото може на по-достъпен език и че има още много да расте и живее. Тя ме изслуша и накрая пак пита дали ще `почине` и че не иска да става голяма. Вие говорите ли и как за това Thinking

# 1 5 март 2006, 22:51 ч.

Мнения: 10 758

Дъщеря ми преди няколко години ме питаше за смъртта.От някъде беше научила, че щом е възрастен един човек, то значи че ще почине.Беше много тъжна и през сълзи ми казваше - "Мамо, моля те да не остаряваш".Обясних й, че е така в живота, един се ражда, друг умира.

# 2 5 март 2006, 22:53 ч.

Мнения: 271

ние още сме малки за такива въпроси,но си спомням,че когато аз бях на тази възраст,на която е дъщеря ти-зададох и аз този въпрос.много ми беше гадно-спомням си го и до ден днешен.исках аз и моята мама никога да не умрем.каквото и да ми говореше аз си държах на своето.и тогава мамчето ми ми показа хубави места от света от някаква книга и ми обясни,че когато умрат хората отиват на такива места.мисля,че тогава така се поуспокоих и започнах да твърдя,че ще умрем заедно с нея и ще отидем на такова хубаво място.
ако искаш пробвай така.дано да се успокои като мен навремето

# 3 5 март 2006, 23:37 ч.

Мнения: 997

Наскоро, 4г. ми син ми зададе този въпрос. Дойде изненадващо и аз толкова се обърках, че дори не помня какво отговорих. След няколко дни пак ме запита. Отговорих горе-долу в духа на маги99. Много ми е интересно кое точно го е провокирало да пита с такава настоятелност точно сега

# 4 5 март 2006, 23:55 ч.

София
Мнения: 39 764

И Дияна е питала. Г/д обяснявах като Tali Dan. Тя също ме попита дали ще умре.
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.

# 5 6 март 2006, 01:32 ч.

Мнения: 3 034

М-даа. рано или късно се стига до този въпрос. Моята дъщеря, чула отнякъде израза, един ден в асансьора изведнъж изтърси : "Мамо, аз умряла ли съм?" Направо се чудех да се смея ли, да плача ли... Истината е, че децата на тази възраст не възприемат смъртта като възрастните и е много важно да им се обясни така, че да не се уплашат.
В тази връзка, много ми хареса в един филм как бащата обясни на децата си, че по-голямото им братче ще умре /беше неизлечимо болно/. Каза им, че човекът е като една ръка с ръкавица, като душата е ръката, а тялото - ръкавицата. и, когато ръкавицата се изхаби или скъса, ние я изхвърляме, но ръката остава. И така, ако на тялото му стане нещо, душата го оставя, но тя самата остава да живее.Звучеше много успокояващо и не толкова безвъзвратно.
Мисля, да приложа това обяснение, когато му дойде момента.
Иначе наскоро се наложи да обясня на дъщеря ми, че прадядо й е починал и ми беше много трудно. Tired

Не знам дали ме разбра..., но...

# 6 6 март 2006, 08:38 ч.

Мнения: 3 248

Децата си живеят малко или много в техен свят, надали приемат смъртта, така както я приемаме ние...надали се плашат толкова, колкото ние (някои, де). Thinking

Като бяхме малки с братовчед ми (с една година по-малък от мен) и като се разреваваше доста сериозно, когато вуйна ми и вуйчо ми ги нямаше, аз му казвах да не плаче, защото сълзите ще му трябват, когато техните умрат! Crazy

# 7 6 март 2006, 08:56 ч.

Мнения: 2 332

Цитат на: AnMary в нд, 05 мар 2006, 23:55

Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.

Taka е наистина... може би и нас ни е страх от смъртта... поне за мен това важи с пълна сила. Опитвам се философски да погледна на нещата, но не ми се отдава съвсем...
Както и да е, и аз преди една година обясних на Йоана, че е нещо нормално, как човек пораства, остарява, и умира. Също така и казах, че още дълго време ще сме заедно, тя ще има свое семейство, когато дойде и нашия ред. След около седмица тя най-сериозно ми заяви: "Когато аз порастна вие ще умрете" - милата, явно много е мислила Simple Smile

, успокоих я, като и казах, че не е задължително това да стане веднага, и че ще и помагам за внуците Wink

- оттогава от време на време пак ме пита и отговарям по същия начин.

# 8 6 март 2006, 10:13 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

При нас този въпрос дойде малко по-рано,баща ми почина,когато Дарина беше само на два месеца.Когато беше на около две години и половина ме попита "Защо баба Нели си има дядо,а баба Снежка няма?".Тогава и обясних,че той е починал и е отишаъл на небето при ангелчетата и че тя не го вижда но той я вижда и и се радва.Няколко дни по-късно я чух да обяснява на дядо си за нейните кукли.Когато я попитах какво прави ми каза,че си играе с дядо си smile3518

.Стана ми много мъчно,как ли го приема бедното ми малко детенце.И до ден днешен,когато ходим при майка ми тя редовно говори с дядо си.Интерсното е,че го прави само там!

# 9 6 март 2006, 10:18 ч.

София
Мнения: 7 242

Цвети по-скоро е поставя въпросът така - "Ти ще умреш ли, мамо?" и "Не искам да умираш". Първоначално обяснявах, че всички умират, когато остареят, за да могат да се родят нови хора и животинки и да има достатъчни храна, в-х и вода за тях. Че старите хора са уморени и смъртта за тях е като сън. Казвах й, че аз ще умра след много, много време, когато тя е голяма и вече няма нужда от мен. Аз ще съм много, много стара и ще искам да "легна и заспа", а тя ще има мъж, деца, внуци... Да, но видях, че това не я успокоява. И сега просто отговарям, че нямам никакво намерение да умирам /тя не го възприема буквално, но този отговор й харесва повеча/. Питала ме е дали и тя ще умре. В тази връзка съм й казвала, че никой не знае какво точно става след смъртта. Някои вярват, че няма нищо, други, че човек се състои от две части - тяло и душа. Умира само тялото, а душата продължава да съществува някъде другаде, на едно по-добро място... Направо се стреснах, когато тя ми отговори, че след смъртта нямало нищо, съвсем нищо. Не знам защо, но бях сигурна, че за децата по-логичния и предпочитан вариант е да вярват в живота след смъртта.

# 10 6 март 2006, 15:20 ч.

София
Мнения: 39 764

Не давам на Дияна да гледа филми с насилие, но се е случвало да прехърчи и да пита "мамо този сега ще го застрелят ли?", "ще умре ли?".
И аз съм обяснявала защо си нямам баба, й защо тя не я познава.
Знам ли по какъв начин е най-добре и безболезнено да се представи. И аз като малка плачех, че не искам мама да умира, и че хич не искам да остарявам.

# 11 6 март 2006, 18:06 ч.

Мнения: 120

Моята дъщеря е още малка, но си мисля, че ако ми зададе такъв въпрос това ще е повод да я запозная с думите на Христос: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и всеки, който е жив и вярва в Мене, никога няма да умре..." Разбира се, не по такъв начин, а просто ще и обясня, че има един Човек, който е оживял и обещава, че и ние ще живеем вечно, ако вярваме в Него. Това е доста успокояващо мисля, макар и трудно за възприемане... Може би би породило още въпроси, но те ще са друга тема. Или бих сравнила смъртта с раждането. Бебето не се вижда, докато е в майката, но е живо в нея, а като излезе вече сменя дома си. И ние като умрем излизаме от света, за да влезем в друг свят може би по-съвършен newsm78

# 12 6 март 2006, 19:27 ч.

Мнения: 1 238

Аз си мисля, че един ден, когато моето детенце ме ппита ще се опитам да му обясня по най прост начин нещата такива каквито са. Какво друго може да направи човек? Да крием и да кажем Не, ние няма да умрем, ние сме вечни! Това ще е най нелепото...

# 13 6 март 2006, 21:58 ч.

Мнения: 1 526

И Мадлен не купи варианта с прераждането. Пита ме защо ще ставаме звезди като може да сме си хора! newsm78

И забелязвам че филмите с насилие и убийства (които по принцип се стремя да не гледа) са й страшни и интересни едновременно. #2gunfire

Ппеди и казвах, че това е само филм и е на ужким, а тя -да ама хората в жи вота умират. И това е факт. Показвам й че мен не ме е страх( което малко не е така) и се надявам да го възприеме като нещо нормално.

# 14 7 март 2006, 09:13 ч.

Мнения: 1 320

Виж и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=15622.msg289943#msg289943

# 15 7 март 2006, 10:00 ч.

София
Мнения: 7 242

Каквото и обяснение да дадем най-важното, както пише и Tali Dan, е да не показваме, че ни е страх и да говорим за смъртта като за нещо нормално. На мен ме трябваха много години, за да разбера, че смъртта не е толкова страшна и нелогична, и че с нея свършва само моята приказка, но животът продължава.

# 16 7 март 2006, 10:31 ч.

Рано, или късно, всички деца стигат до тази тема. Мисля, че трябва да говорим с тях за това, както и за много други "възрастни" грижи спокойно. В ранната възраст естествено ангелите и красивите приказки много помагат. Но избягването на разговора или рязкото прекъсване, както и задълбочаването в подробности може да има обратен ефект. Мисля, че всяка майка, познавайки детето си може да намери най верния тон и обяснение. За съжаление готови схеми няма. Като се замислих, установих че всяко от трите ми деца по различно време и повод отвори тази тема и по различен начин си справихме с нея...

# 17 7 март 2006, 11:32 ч.

Мнения: 1 413

Мисля, че е много важно как самите родители възприемат смъртта - аз лично не се страхувам и често мисля, че мога да умра - определям се като православна християнка, това влияе на разбирането ми също. Мисля си също, че съм преживяла много прекрасни неща, вярвам, че в друг живот ще се срещна със скъпите си хора - затова смъртта не ме плаши. Това бих обяснила и на децата си, а също и че човек умира когато се чувства уморен от живота, когато усеща, че е изживял всичко, което е искал - това също го вярвам. Според мен раздялата с близък човек, с когото обичаме да общуваме и сме привързани към него, фактът, че няма да е край нас и да чувстваме обичта му - това прави смъртта тежка, а за самият човек тя не е страшна.

# 18 7 март 2006, 20:54 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.

# 19 8 март 2006, 00:21 ч.

Мнения: 3 034

Цитат на: РЕНИ в вт, 07 мар 2006, 20:54

Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.

А това ли е истината? Thinking

Защото да ти кажа честно моите родители точно така ми го обясниха и това ми се видя най-страшното нещо. Никога няма да забравя как се опитвах да стоя със отворени очи в тъмното и да си представям, че спя, но не сънувам. В малката ми детска глава нямаше по-ужасно нещо от това, като се има предвид, че за децата сънят играе много голяма роля и че на тази втзраст понякога е трудно да различиш сън от реалност.И в резултат на това обяснение много дълго време ме беше страх от смъртта.
Това не означава, че аз самата знам със сигурност как да го обясня, но мисля, че трябва да е по-нестрашно. /да си представяме ако сме деца как би ни звучало, не знам.../

# 20 8 март 2006, 00:31 ч.

Мнения: 544

и на синът ми се вълнува от подобни въпроси.На РД ми ден дори се натъжи,че щом имам РД значи остарявам и скоро ще умра. Confused

# 21 8 март 2006, 00:57 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: iviche в ср, 08 мар 2006, 00:21

Цитат на: РЕНИ в вт, 07 мар 2006, 20:54

Ан Бакюс препоръчва да се казва истината. Че смъртта е като сън, в който не сънуваме.

А това ли е истината? Thinking

Eто какво пише авторката:

...Можем напълно основателно да кажем, че смъртта присъства в живота на детето от най-ранна възраст. То иска да пита и не го прави, защото разбира, че това ви притеснява. За това не пропускайте следващата възможност (а те не са малко) да предизвикате неговите въпроси и да разговаряте с него за смъртта.
Как да говорите за нея? Възможно най-естествено и без да предавате своето безпокойство на детето. То се нуждае от прости, конкретни и успокоителни отговори. Необходима му е преди всичко истината: кажете му я без заобикалки. Баба не е "заминала на дълго пътешествие", котето не е "отлетяло на небето", те просто са мъртви. Детето няма конкретни отправни точки, но има богато въображение, за това неговите представи за истината ще бъдат по-лоши от самата истина. За това му казвайте истината, без разбира се да навлизате в подробности, но и без да се измъквате от конкретните въпроси. Обяснете на детето собствените си религиозни или философски вярвания, ако това ви помага, като правите разлика между вяра и действителност: Когато човек умре, той никога повече не се връща на земята в същия вид, но аз като християнин/ будист/ мюсулманин/ евреин... вярвам, че...
Що е смърт? Това е състояние, при което човек не мърда, не мисли, не страда повече. Сякаш спи дълбоко, но не диша и не се събужда...

# 22 8 март 2006, 10:59 ч.

Мнения: 1 077

Чудила съм се какво ще и кажа. Мисля си, че ще и кажа - "да, ще умра, и ти също и така трябва да бъде, но това ще бъде много по-нататък. Докато сме тук, ще се обичаме и ще си играем, и всичко останало." Усещането за заедност, за това, че ще ме има винаги до себе си, смятам, не идва с обяснения. Аз нямам специално някакъв страх от смъртта, тя е естествена и това я прави добра. Но някои хора имат такъв страх и в крайна сметка живеят с него. Ако детето ми има подобно на моето светоусещане, смятам няма нужда да обяснявам подробности или да създавам приемлив облик на нечия липса. И двете ми баби починаха в разстояние на половин година, Ида ги помни още и понякога ги споменава, прави се на "баба Динче" и куцука с една пръчка, вместо бастун. Все някога ще ме пита къде са... не смятам, че нещо ще и стане ясно, каквото и да и кажа, по-скоро добре е да свикне, че доста неща в живота са неясни и в това няма нищо лошо или страшно.

# 23 8 март 2006, 20:15 ч.

Мнения: 1 526

"да, ще умра, и ти също и така трябва да бъде, но това ще бъде много по-нататък. Докато сме тук, ще се обичаме и ще си играем, и всичко останало." Това е което и аз обяснявах но мисля че това обяснение я притеснява

# 24 9 март 2006, 15:40 ч.

Мнения: 3 034

РЕНИ, съгласна съм с авторката за това, че изказвания от рода на "баба е заминала на дълго пътешествие" или "някой е отлетял на небето" не са добра идея,още повече че на тази възраст децата възприемат такива неща доста буквално, а така те граничат с лъжа /котето не е излетяло.../. Съгласна съм, че трябва да се казва истината. Просто самото изказване , че това е "състояние, при което човек не мърда, не мисли, не страда повече.Сякаш спи дълбоко, но не диша и не се събужда повече..." също звучи МНОГО старшно. Както казах, на тази възраст децата са буквалисти и представата за това описание е зловеща. Казвам го от личен опит.Това не означава да ги лъжем, просто по-леко да им го разказваме. Не знам, но варианта да се разкаже като някаква приказка може би не е лош.Сега ми хрумна, но не съм измислила приказката Wink

# 25 9 март 2006, 21:32 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Отдавна сме разнищили въпроса - такъв, какъвто е. Смятам, че децата не трябва да се лъжат. Разбира се, не е редно и да се плашат. Това, със съня и на мен ми звучи страшно, но да имаме предвид, че децата не приемат толкова драматично нещата, както го правим ние.
Единствената "по-тежка" реакция беше една вечер, когато Самуил се разплака и каза: "Когато умра, Мечо и Кучо много ще ми липсват". Rolling Eyes

Е, тук вече се затрудних. Embarassed

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: