`Мамо, аз ще почина ли...`

  • 2 104
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 526
Книжки, приказки, филми... навсякъде покрай другите теми е засегната и темата за смъртта. До сега не бяхме говорили за това, но ето че от няколко дни дъщеря ми все на там клони и днес ме попита дали и кога ще умре. Аз разбирасе и обясних кръга на живота колкото може на по-достъпен език и че има още много да расте и живее. Тя ме изслуша и накрая пак пита дали ще `почине` и че не иска да става голяма. Вие говорите ли и как за това Thinking

 

 

# 1
  • Мнения: 10 758
Дъщеря ми преди няколко години ме питаше за смъртта.От някъде беше научила, че щом е възрастен един човек, то значи че ще почине.Беше много тъжна и през сълзи ми казваше - "Мамо, моля те да не остаряваш".Обясних й, че е така в живота, един се ражда, друг умира.

# 2
  • Мнения: 271
ние още сме малки за такива въпроси,но си спомням,че когато аз бях на тази възраст,на която е дъщеря ти-зададох и аз този въпрос.много ми беше гадно-спомням си го и до ден днешен.исках аз и моята мама никога да не умрем.каквото и да ми говореше аз си държах на своето.и тогава мамчето ми ми показа хубави места от света от някаква книга и ми обясни,че когато умрат хората отиват на такива места.мисля,че тогава така се поуспокоих и започнах да твърдя,че ще умрем заедно с нея и ще отидем на такова хубаво място.
ако искаш пробвай така.дано да се успокои като мен навремето

# 3
  • Мнения: 997
Наскоро, 4г. ми син ми зададе този въпрос. Дойде изненадващо и аз толкова се обърках, че дори не помня какво отговорих. След няколко дни пак ме запита. Отговорих горе-долу в духа на маги99. Много ми е интересно кое точно го е провокирало да пита с такава настоятелност точно сега

# 4
  • София
  • Мнения: 39 718
И Дияна е питала. Г/д обяснявах като Tali Dan. Тя също ме попита дали ще умре.
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.

# 5
  • Мнения: 3 034
М-даа. рано или късно се стига до този  въпрос. Моята дъщеря, чула отнякъде израза, един ден в асансьора изведнъж изтърси : "Мамо, аз умряла ли съм?" Направо се чудех да се смея ли, да плача ли... Истината е, че децата на тази възраст не възприемат смъртта като възрастните и е много важно да им се обясни така, че да не се уплашат.
В тази връзка, много ми хареса в един филм как бащата обясни на децата си, че по-голямото им братче ще умре /беше неизлечимо болно/. Каза им, че човекът е като една ръка с ръкавица, като душата е ръката, а тялото - ръкавицата. и, когато ръкавицата се изхаби или скъса, ние я изхвърляме, но ръката остава. И така, ако на тялото му стане нещо, душата го оставя, но тя самата остава да живее.Звучеше много успокояващо и не толкова безвъзвратно.
Мисля, да приложа това обяснение, когато му дойде момента.
Иначе наскоро се наложи да обясня на дъщеря ми, че прадядо й е починал  и ми беше много трудно. Tired Не знам дали ме разбра..., но...

# 6
  • Мнения: 3 248
Децата си живеят малко или много в техен свят, надали приемат смъртта, така както я приемаме ние...надали се плашат толкова, колкото ние (някои, де). Thinking

Като бяхме малки с братовчед ми (с една година по-малък от мен) и като се  разреваваше доста сериозно, когато вуйна ми и вуйчо ми ги нямаше, аз му казвах да не плаче, защото сълзите ще му трябват, когато техните умрат! Crazy

# 7
  • Мнения: 2 332
Темата за смърта ми е било най-тежко за обясняване.
Taka е наистина... може би и нас ни е страх от смъртта... поне за мен това важи с пълна сила. Опитвам се философски да погледна на нещата, но не ми се отдава съвсем...
Както и да е, и аз преди една година обясних на Йоана, че е нещо нормално, как човек пораства, остарява, и умира. Също така и казах, че още дълго време ще сме заедно, тя ще има свое семейство, когато дойде и нашия ред. След около седмица тя най-сериозно ми заяви: "Когато аз порастна вие ще умрете" - милата, явно много е мислила  Simple Smile, успокоих я, като и казах, че не е задължително това да стане веднага, и че ще и помагам за внуците Wink - оттогава от време на време пак ме пита и отговарям по същия начин.

# 8
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
При нас този въпрос дойде малко по-рано,баща ми почина,когато Дарина беше само на два месеца.Когато беше на около две години и половина ме попита "Защо баба Нели си има дядо,а баба Снежка няма?".Тогава и обясних,че той е починал и е отишаъл на небето при ангелчетата и че тя не го вижда но той я вижда и и се радва.Няколко дни по-късно я чух да обяснява на дядо си за нейните кукли.Когато я попитах какво прави ми каза,че си играе с дядо си smile3518.Стана ми много мъчно,как ли го приема бедното ми малко детенце.И до ден днешен,когато ходим при майка ми тя редовно говори с дядо си.Интерсното е,че го прави само там!

# 9
  • София
  • Мнения: 7 242
Цвети по-скоро е поставя въпросът така - "Ти ще умреш ли, мамо?" и "Не искам да умираш". Първоначално обяснявах, че всички умират, когато остареят, за да могат да се родят нови хора и животинки и да има достатъчни храна, в-х и вода за тях. Че старите хора са уморени и смъртта за тях е като сън. Казвах й, че аз ще умра след много, много време, когато тя е голяма и вече няма нужда от мен. Аз ще съм много, много стара и ще искам да "легна и заспа", а тя ще има мъж, деца, внуци... Да, но видях, че това не я успокоява. И сега просто отговарям, че нямам никакво намерение да умирам /тя не го възприема буквално, но този отговор й харесва повеча/. Питала ме е дали и тя ще умре. В тази връзка съм й казвала, че никой не знае какво точно става след смъртта. Някои вярват, че няма нищо, други, че човек се състои от две части - тяло и душа. Умира само тялото, а душата продължава да съществува някъде другаде, на едно по-добро място... Направо се стреснах, когато тя ми отговори, че след смъртта нямало нищо, съвсем нищо. Не знам защо, но бях сигурна, че за децата по-логичния и предпочитан вариант е да вярват в живота след смъртта.

# 10
  • София
  • Мнения: 39 718
Не давам на Дияна да гледа филми с насилие, но се е случвало да прехърчи и да пита "мамо този сега ще го застрелят ли?", "ще умре ли?".
И аз съм обяснявала защо си нямам баба, й защо тя не я познава.
Знам ли по какъв начин е най-добре и безболезнено да се представи. И аз като малка плачех, че не искам мама да умира, и че хич не искам да остарявам.

# 11
  • Мнения: 120
Моята дъщеря е още малка, но си мисля, че ако ми зададе такъв въпрос това ще е повод да я запозная с думите на Христос: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и всеки, който е жив и вярва в Мене, никога няма да умре..." Разбира се, не по такъв начин, а просто ще и обясня, че има един Човек, който е оживял и обещава, че и ние ще живеем вечно, ако вярваме в Него. Това е доста успокояващо мисля, макар и трудно за възприемане... Може би би породило още въпроси, но те ще са друга тема. Или бих сравнила смъртта с раждането. Бебето не се вижда, докато е в майката, но е живо в нея, а като излезе вече сменя дома си. И ние като умрем излизаме от света, за да влезем в друг свят може би по-съвършен newsm78

# 12
  • Мнения: 1 238
Аз си мисля, че един ден, когато моето детенце ме ппита ще се опитам да му обясня по най прост начин нещата такива каквито са. Какво друго може да направи човек? Да крием и да кажем Не, ние няма да умрем, ние сме вечни! Това ще е най нелепото...

# 13
  • Мнения: 1 526
И Мадлен не купи варианта с прераждането. Пита ме защо ще ставаме звезди като може да сме си хора! newsm78 И забелязвам че филмите с насилие и убийства (които по принцип се стремя да не гледа) са й страшни и интересни едновременно. #2gunfire Ппеди и казвах, че това е само филм и е на ужким, а тя -да ама хората в жи вота умират. И това е факт. Показвам й че мен не ме е страх( което малко не е така) и се надявам да го възприеме като нещо нормално.

# 14

Общи условия

Активация на акаунт