"Селски" номера и пинизи

  • 5 103 445
  • 49 908
  •   2
Отговори
# 46 545
  • София
  • Мнения: 10 234
Това и на децата го правят, та ти за кучето се чудиш.

# 46 546
  • Мнения: 4 808
Никога не съм обичала животните, за разлика от брат ми, който от дете беше луд по тях, и продължава да е, в момента има мини зоопарк в двора си. Щерката години наред мрънкаше за куче, аз категорично отказвах, после свекърът донесе един мъник и ме постави пред свършен факт. Не съм предполагала каква голяма любов може да ти даде едно куче, той стана член на семейството. Вече не искам животно по две причини: първо, често пътуваме и няма на кого да го оставяме, и второ, ужасно боли, когато си отиде от живота ти. Нашият мъник почина преди две години, още не можем да го прежалим. Имаме друго куче, което също много обичаме, когато пътуваме, баща ми идва да го храни, но то си е пуснато свободно из двора и не се нуждае от разходки. Жал ми е, че и той остарява вече. Добре разбирам хората, които не искат животни, това си е личен избор. И по–добре да нямаш животно ако не можеш да му осигуриш необходимите грижи и любов.

# 46 547
  • Варна
  • Мнения: 36 473
След като две кучета приспаха в ръцете ми и оревах всичко като дърта магарица, хем не бях хлапе, вече животно не искам. Обичам ги, мога да се радвам на чуждите, но отказвам да се подложа на това отново.

# 46 548
  • Мнения: 207
И ние си имахме котарак 16 години. Много е трудно, когато трябва да се пътува и няма на кой да го оставиш, това си е голям проблем. А и го обгрижвахме като бебенце толкова години. Но сега вече не мога да гледам домашен любимец, защото няма да понеса пак да ми умре в ръцете, нечовешка болка е... Още страдам за него и тази мъка не свършва никога.

# 46 549
  • София
  • Мнения: 1 340
Някой като каже "обичам животните, АМА..." ми става ясно, че обича само СЕБЕ СИ!


Какво "ама...". Ама не бих гледала ли? Ами, да - не бих гледала. В живота на хората има различни етапи и не знаеш, кой в какъв е попаднал, че да съдиш! И като си в такъв етап какво? Да намразиш животните ли?
И да... Обичам животните, ама имам алергия!
И да... Обичам животните, ама нямам достатъчно време да отделя за грижи и любов към животното.
И да.. Обичам животните, ама едва свързвам двата края. Не искам да обричам животното на мизерия.

И... много много други ама... Понякога правиш избор с "АМА", не защото повече обичаш себе си, а защото повече обичаш животното.

И айде стига с тия л_йна на деца. Вие пък деца не сте били. И едно време само по заведения сте търсили да ходите по голяма нужда. Или имаше химически тоалетни?

# 46 550
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 217
След като две кучета приспаха в ръцете ми и оревах всичко като дърта магарица, хем не бях хлапе, вече животно не искам. Обичам ги, мога да се радвам на чуждите, но отказвам да се подложа на това отново.
Не знаеш какво те чака зад ъгъла Blush Когато умря плъхчето на дъщеря ми си изплаках очите - то беше най-милото и добро създание от животинския свят. Тогава се заклех никога да не вземам животно. След 8 месеца дъщеря ми донесе това нещо, изхвърлено в движение от кола, дръпнала го миг преди да скочи на платното, с условието да му търсим дом. Търсенето продължава трета година.
Скрит текст:

# 46 551
  • Мнения: 11 505
Тази сладка муцунка може да размекне всяко сърце.Heart Eyes

# 46 552
  • Мнения: 2 751
Селски, долен пиниз е изкупуването на книжките от поредицата на Дисни и препродаването им в нета на по-висока цена.  Оказва се, че съм се върнала в комунизма и в нашия малък град има ограничение на доставените бройки, съответно, ако не си  преварил да се запишеш - няма! Уж, търсенето в големите градове било по-голямо и не стигали за "прованса"....

# 46 553
  • София
  • Мнения: 923
Селски, долен пиниз е изкупуването на книжките от поредицата на Дисни и препродаването им в нета на по-висока цена.  Оказва се, че съм се върнала в комунизма и в нашия малък град има ограничение на доставените бройки, съответно, ако не си  преварил да се запишеш - няма! Уж, търсенето в големите градове било по-голямо и не стигали за "прованса"....

Че е селско, селско е, спор няма. Но ще има такива практики, докато има и хора, които са готови да дадат тройна цена, само и само да се сдобият с някоя от книжките.

# 46 554
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 954
Селски, долен пиниз е изкупуването на книжките от поредицата на Дисни и препродаването им в нета на по-висока цена.  Оказва се, че съм се върнала в комунизма и в нашия малък град има ограничение на доставените бройки, съответно, ако не си  преварил да се запишеш - няма! Уж, търсенето в големите градове било по-голямо и не стигали за "прованса"....

Доколкото знам, има контактна форма с издателството, пробвахте ли да им пишете по мейл?
Дали няма вариант да ви ги изпратят с наложен платеж?

# 46 555
  • София
  • Мнения: 17 711
След като две кучета приспаха в ръцете ми и оревах всичко като дърта магарица, хем не бях хлапе, вече животно не искам. Обичам ги, мога да се радвам на чуждите, но отказвам да се подложа на това отново.
Да, много е тъжно. На мен ми отне близо 15 години, докато се реша да взема животно. И то не беше целенасочено, просто бяха в нужда и сърце не ми даде да ги оставя. Ако трябва да тръгна по приюти и да си избирам, просто няма как да стане. Те са толкова много..

П.П. Много сладко котенце. И гледа ококорено, хихи : )

# 46 556
  • София
  • Мнения: 10 234
Не обичам животните по принцип, както и не обичам хората по принцип. Обичам моите хора, т. е. приятели и семейство.Обичах кучето на мъжа ми, защото беше неговото, после и нашето куче. Толкоз. Другите могат да ме умиляват, радват, да са сладки, пухкави, ах, ох.

# 46 557
  • София
  • Мнения: 24 839
Рязко си се объркала, че ще се оправдавам пред непознати, ако мен визираш.
Смятам хората, които не обичат животните, за егоисти, да. Защото животното не може да те хвали, да ти четка егото и да се прежалиш да направиш нещо поне за показнО. То си стои, гледа те, радва ти се, ама ако си егоист, ще искаш да ти запее ода на благодарността, че си му сложил да яде и си го къпал.

Има и друга гледна точка- моята, но и доста други хора мислят така.
Да, обичаш животните, ама всичките ли, или само тези, които са ти симпатични по някаква причина?
Би ли си гледала вкъщи мишки, плъхове, смокове, хлебарки?
Щото и те са животни, и те душа носят.

От друга страна, да обичаш животни е най- лесно, защото те нито могат да те погледнат осъдително, нито могат да те критикуват, нито могат да те пренебрегнат.
Те просто седят и те гледат предано, независимо какво си направила, дори и да си ги ударила.......

Те са благодарни само да ги нахраниш, ако ще и с огризките от твоя обяд, а и да не ги изкъпеш, няма проблем.

Виж, да обичаш хората, е много сложно- това изисква да си озаптиш егото, преди всичко и да осъзнаеш, че може и да не те харесат, и да им дадеш правото да го направят.

Наистина не е вярно, че който не иска да отглежда вкъщи животно, не обича животните.
Имам и куче, и котка- пускала съм им снимките тук, но ги гледам на двора-  в къщички.
Не намирам за нормално да се ръсят косми навсякъде, да спят по креватите  и да ми пръцкат в стаята.
Както и не намирам за нормално да им се създават човешки навици, да се кипрят с дрешки и панделки в името на задоволяването на някакви, за мен поне, извратени чувства на стопаните.

Ако уважаваме безсловесните, които класифицираме като "член на семейството", трябва да се съобразяваме с природата им, а тя не е да бъдат затворени в апартамент.

# 46 558
  • София
  • Мнения: 17 711
Така е всичкото написано, но аз още в първия си пост по темата визирах хората, които наистина не обичат животните, а не тези, които са взели логично решение да не гледат животно, ако ще са му във вреда, а не в полза. (Голямо куче в апартамент, примерно).
Жал ми е и за "гадни" животинки, да. Не ги отглеждам, но нямам зло отношение и към тези, които доказано вредят. (Разнасят болести, примерно) Точно защото носят душа и са живи същества. Не заслужават да се мъчат, защото не осъзнават вредата си.

А да обичаш хората е по- трудно, да. Но аз на нито едно място не съм направила препратка към отношението към хората, винаги съм ги разглеждала разделно и мисля, че го уточних в един от постовете си.

# 46 559
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Аз съм пълен егоист. Затова си гледам котка, защото без котка не мога. Осъзнавам, че мястото й не е в апартамента. Че трябваше да я кастрирам (мъжко е). Че понякога остава сама и веднъж дневно за 10 мин визита на съседката е недостатъчно. И още много други неща. За оправдание мога да кажа, че първата котка я прибрахме от гората, втората беше апартаментска, но собствениците изнемогваха и отчаяно искаха да раздадат котилото, а третата - настоящата - я прибрахме от улицата на село.

Обаче не обичам кучета. Гаднярка съм, да.

Общи условия

Активация на акаунт