"Селски" номера и пинизи

Селско ми е, че едва ли не стигнахме да ги възхваляваме - до сега нямало случай някой да си признае, че той е направил графитите.

Точно такива са и моите впечатления за китайците. Шумни, безцеремонни, мръсни, но с претенции. Отидохме в типичен китайски ресторант в Лос Анжелес за китайската нова година. На съседната маса беше седнало едно голямо китайско семейство. Масата беше кръгла, отрупана с яденета, а в средата имаше една въртяща се част и тя с чинии с ядене. Хората бяха облечени със скъпи, лъскави дрехи, но непрани, с лекета, които личаха дори отдалече. Всичко по масата беше омазано и разхвърляно. Отидох до тоалетната и се потресох. Не хапнах нищо. Представих си какво е в кухнята.
Японските градове са гъстонаселени, транспортът в час пик претъпкан. Всичко става културно, тихо и при спазване на реда (редят се дори на пероните на влаковете и метрото). Събуват си обувките не само вкъщи, но и в поликлиники, музеи, някои ресторанти и дори някои магазини. Императорът, учтивостта, чистотата и редът не подлежат на обсъждане! Нарушителите на закона подлежат на наказание, нарушителите на етикета подлежат на остракизъм, а това понякога е по-лошо от наказание.

На мен вече ми писна истерията с тези графити. Не одобрявам изобщо драсканиците и цапаниците, които виждаме навсякъде, но и трябва да признаем, че ако графитите ги бяха направили някъде в България изобщо нямаше да ги отразят медиите. Нещата пак опират до там "да не се изложим пред чужденците".

Много селско е и поведението на Б. Б., който след убийството на Виктория от Русе привика посланиците да им се обяснява. В другите държави когато стане убийство министър-председателите или канцлерите така ли се отчитат първо пред посланиците? Най-голямата драма винаги ще ни е "какво ще кажат хората/чужденците".

Тъй като го обвиниха в убийство на журналистка, засегнала далавери с участието на властта, той търчи пред вятъра. ББ първо гледа ПР-а, дори принципно да е прав, и затова се върти като фурнаджийска лопата.

4 вида съседи (взети от нашата тема):

И в двата случая, куците ни журналисти забъркаха скандалите.
И после реват, че нямало свобода на словото в България.
Пълна слободия е, а аз си спомням за случката с Каравелов, когото питали западните дипломати дали е бил бит в тъмницата. Отговорил е- в България не бият.
Затова и разбирам реакцията на ББ- като лешояди се нахвърлиха върху страната ни, предвождани точно от жълтите ни журналя.

Защото,
- графитите не са надраскани върху мемориала
- журналистката не се е занимавала с разследване на каквото и да било

Но, никой клеветниците няма да бъде наказан.

Това, което са направили журналистите в тези два случая е 100% селски номер, съвсем по темата значи.

Дива селяндурщина: Застанали 2 скапани бабички на кръстовище на пешеходната пътека, близо до тротоара, но не достатъчно за на може човек да ги заобиколи без да навлиза в насрещното платно. Колата ще прави десен завой, ама нъц - бабите си бият лафа, в другото плато има коли и няма как да бъдат заобиколени. Колата на завоя стои и ги чака, слеват светлини - не ги отразяват, следва клаксон - обръщат се и вкупом врякат нещо си размахвайки ръце, нещо от сортка "на теб какъв ти е проблема". Е толкова ли не можаха на тротоара да си бият скапания лаф???

Е, как. Те бабите са центъра на света и всичко им е позволено. Могат да пречат на движението, да се бият, да плюят - гък не трябва да им се казва. Ако им кажеш - "Как е възможно, не мога да повярвам, направи забележка на баба, аз не съм възпитана така!"

Ами те така са те възпитали, защото така им изнася, егоистките ...

Бях писала преди време как някой е заселил котешко семейство на терасата на хора, които ги нямало лятото. Е, дошли си и почистили, и най-миролюбиво преместили посудата на вече големите котаци под терасата. Не е като да са ги напъдили, но вечерта като си дошли отнякъде и всичко било върнато обратно. Ма бил възрастен котколюбителя, ала-бала...що не си ги прибере той?

Започнах да чета  цялата тема и на едно място се разискваше взимането на останала храна от ресторанта.Помня,че отдавна, когато веднъж бях на ресторант с роднини,баба ми така в едно пликче си взе някои неща и прибра в чантата си. После родителите ми бяха много възмутени от това и едва съвсем наскоро,тази пролет, отново взеха баба ми на ресторант. Моите роднини очевидно недолюбват прибирането на остатъци.Баба ми ги била изложила и засрамила,защото освен роднини,имаше и други хора, приятели и познати. Още тогава реакцията на родителите ми ми се стори малко остра.Сакън,все едно с президента или Английската кралица са били в ресторанта!
Но какво да се направи,старите хора понякога могат да са мърляви. Не че баба ми изобщо се трогна от критиките,доколкото я познавам.
И за един случай се сетих,в малко магазинче за дрехи,мерих няколко неща,но се колебаех дали да ги вземам.Моето забавяне да реша и последвалото ми отказване,явно подразниха продавачката,защото тя коментира раздразнено.Запомнила съм само репликата, Тук Малоумни продавачки няма,доколкото човек може да разчита на спомените си.Не знам какво е решила,че се опитвам да крада дрехите,но подобно заявление е недопустимо. Убедена съм,че бях любезна и немного претенциозна и нагла, и по принцип едва ли съм от наглите и безпардонните,затова се засегнах.Никога няма да приема,че някои хора си позволяват да говорят така на клиентите си.Но сигурно й е станало по-леко да ме смачка,кой знае дали не е пренесла личния си живот на работата.Ако е престъпление да си нерешителен и да се бавиш да решиш дали да купиш нещо,тогава съм много,ама много виновна.
Да не говорим,че се е случвало в друг магазин,още преди да заговоря продавачката, тя да ми хвърли такъв неприязнен поглед,че повече не стъпих там, дори заобикалях.Много още има да се учат българските продавачки на подход към клиента.

^
За последния абзац. Случвало ми се е да вляза в магазин и продавач-консултанта дори да не вдигне поглед от телефона си, дори след като питам за размер на дреха, която ми е харесала.
Не е селски номер, но е грозно в моите очи.

Влизала съм и в магазин,в който продавачката си чатеше на компютъра,и без излишна емоция комуникира с мен,когато попитах може ли да пробвам една дреха.Направи ми впечатление.Така както беше улисана в чатене,ако някой друг беше на мое място,така хубаво щеше да се изниже от магазина с малко стока,като стой та гледай. Не вдига почти поглед от компютъра,и после като стане олеле,кой ще е виновен?Кой знае и дали някой не си е взимал по нещо преди,точно когато тя е блеела в чата.

Ние редовно си взимаме храната от ресторанта за вкъщи. Едно, че порциите не са съобразени за 3 годишно и второ, че аз не съм особено ящна. Но не бутаме в пликчета, а просто молим сервитьора да ни я опакова за вкъщи.

Не е от мърлявщина. Възрастните хора с евтини протези не могат да дъвчат добре храната – особено ако е по-жилаво месо. Затова предпочитат да си го приберат за вкъщи, където могат да си го хапнат насаме по неособено привлекателен за околните начин.