"Селски" номера и пинизи

Тарталета, естествено ,че трябва да си ги искаш.
Ние наскоро събирахме пари за една колежка, че напускаше-по 6 лв. на човек.Първия ден не дадох-нямах в себе си.На другия ден ги дадох на една друга колежка да ги предаде, но това не беше човекът, който събираше парите.След малко дойде този, който събира парите да ме пита дали съм дала. Ето, няма нищо срамно.
Отиваш и казваш кратко и ясно-Колеги, дължите еди колко си пари за общия подарък.Те трябва да се засрамят, че трябва да ги подсещаш,че се правят на луди.

Ние така бяхме отишли в Гърция на плаж за един ден (Аспровалта) и хапнахме някакви гироси там, беше семейно ресторантче и обслужваха всички. Имаше едно момче на 16-17, което ни върна вместо 10 евро, 50! Даже не знам как обърка банкнотите, момчето, на което ги върна в началото не се усети, а по пътя за паркинга му светна, че той е имал само 50 евро, с които плати гиросите на всички, та няма как пак да има 50 на цяло. Върнахме се, нищо, че дълго се обяснявахме с цялото семейство, те в началото мислеха, че ни е върнал по-малко и щяха да засичат касата, 100 пъти се извиниха, че ще трябва да почакаме  Разбрахме се накрая, за мен това е нормално, защото на всеки му се случва и е много гадно, когато не си от "печелившата" страна 

Именно, при работа с пари, човешкият фактор има много голяма тежест. Би следвало да сме хора, на целия хал, на който сме, поне малко човечност да покажем.

Какви са тия колеги - дребни използвачи, къде ги намирате?
В моята работа за РД или ИД ако се събират пари - пуска се мейл със срок до кога да се даде сумата.
Колкото се е събрало за толкова се взема подарък или се дават в плик на  празнуващия.
За капсулите кафе - също се пуска мейл със срок до кога да се поръчат и внесат парите.
Има разл. видове капсули, всеки си попълва в екселската таблица какво иска и носи пари на  определена колежка.
Тя поръчва след като срока е изтекъл и сумата е събрана.

В нашата служба от няколко години са категорично забранени с шефска заповед подобни имейли с призиви за събиране на пари. Беше станало нетърпимо по едно време - същински рекет. Всеки ден някой събираше по левче за РД на колега, за ИД на колега, за сватба, дете, кръщене и т.н. Не върви да не дадеш при положение, че всички от отдела дават. При 100 души фирма представете си.
Разбира се, самият празнуващ колега накрая го играеше изненадан, когато му връчат плик. И така до следващия път. Не върви за един да събираш да друг не. Омагьосан кръг.

Ние си събираме и за подаръци, и  за капсули само вътрешно, в дирекцията.
Иначе фирмата е на 12 етажа, няма как всички да дадат.

Не разбирам защо трябва да плащате за когото и да е било и после да си събирате парите, че и да напомняте. В Австрия като се събират пари за някого се казва на всички. Който даде, даде, който не даде си е негова работа. Към подаръка има една картичка и на нея се подписват всички, които са дали пари, но това след като подаръкът е купен. Никой повече не се пита, не се разправя. Така че не се налага някой да си търси парите. Всъщност пари се събират само за сватба иначе не. А тук официално се женят твърде малко хора. Който иска за рожден ден да черпи ОК, който забрави, пак е ОК.
За кафето или е от фирмата или предварително се събират пари и който е дал пари пие кафе, който не е дал, не пие. Ако някой си позволи да пие, му се казва веднага да даде еди колко си пари за кафето и на следващият път без да го питаме си ги дава.
Аз имах един случай, когато една практикантка ми поиска € 2,00 и каза, че ще ми ги върне на другият ден. Минаха три дни, нищо не казва. На четвъртият ден и´ казах, "Ренате имаш да ми връщаш € 2,00 и при това беше обещала това да стане преди три дни". Тя си извади портмонето и ми ги върна.
Сигурно, някои от вас ще си кажат, че е селско да си ги искам, но аз не съм на това мнение. След като е казала, че ще ги върне, без значение колко са, трябва да ги върне. Ако не си ги поискам, аз лично ще се чувствам в такъв случай отговорна, че съм допринесла за това, един млад човек да се прави на ударен, когато има да връща пари и нищо чудно да опита и при други с по-големи суми. Всъщност точно това неудобство да си поискаме парите, дава възможност на нахалниците да се правят на "три и половина".

Че то е най-удобно някой друг да събира пари, да купува после подарък, а накрая да кажеш, че е и от твб, ама пари да не дадеш. Това е масово явление. И си много права-точно, заради тия, на които им е неудобно да си поискат парите, ги има и тия, на които им е удобно да не си ги дават.

В предната ми работа, за всеки РД събирахме  по 5лв за подарък, нищо против нямах и ми беше дори приятно. Имаше няколко случая, в които "недочулите" все недочуваха и след 1-2 рождени дни помолих организаторката да не пише в картичката "от колегите", а да напише имената на тези, които са участвали, защото не считам за правилно да трупаш позитиви на гърба на другите.
Помня, че тя ме изгледа, все едно съм най-голямата скъперница, която някога е виждала. Казах й тогава, да го направим веднъж и че по този начин ще дадем урок на скатавките, но не го направи.

На мен пък ми се е случвало да кажат, че събират пари от сега за след малко. Избягвам да нося повече от 5-10 лв в брой, а близо до работата няма банкомат. Шефката ми се дразни, че й давам на следващия ден, аз й се дразня, че не ми казва предния, за да си направя сметката.
И като стана дума за пари, вчера един познат, когото от сума време не съм чувала, реши да ме потърси... За сериозна сума назаем. Обещал бил на приятелката си да й купува нещо си, пък не бил взел пари още.

И моето мнение е, че дълг към някого трябва да се иска. Защото сме хора, понякога забравяме. И това е, че проблема е и за този, който неволно е забравил. Аз например имам случай, че един месец бях забравила за заем от колежка 20 лева. И една нощ като си легнах се сетих и от гузна съвест не успях да заспя до заранта. А тя защо си е мълчала така и не разбрах.

Селско е да звъниш на звънеца на вратата като полудял, без дори да  дадеш секунда на човек да реагира. Поръчахме си пица и понеже входа е заключен, разносвачът започна да звъни мнооооооого дълго и настоятелно. Както бях в тоалетната изхвърчах като хала бясна, понеже беше 20:30, детето ми спеше, а този не спираше. Тамън набрала да го подбарам и като го видиш един дребен човечец ти дожалее и правиш лека забележка, той пък ти се скара  и ти бутне пицата в ръцете. Е, язък ти за храната, която поднасяш на някого с отвратизма си...

Тедито, може би самия звънец на домофона ви да е такъв. У нас като звъннеш 1 път леко той звъни пронизително докато не натиснеш механизма за отварне на вратата.

Затова когато правя поръчка давам инструкции да звънят, да не звънят, да ми дадат примерно 5 мин след позвъняване. Те да си направят сметка и да прозвънят по телефон. Не мога да си позволя куриера да ме чака. Все пак работата му е свързана с бързина. Както аз си чакам храната, така и следващия клиент.

Относно искането на забравен дълг, било дребен съм твърдо за. Имах колежка, която буквално издържах, то не бяха обяди, поръчки за офиса и какво ли не. Патката съм била аз. С днешния си акъл, семейство и ангажименти не бих позволила да ме крънкат.
Веднъж също бях забравила да дам пари за подарък и след време момичето ми напомни. Умрях от срам. Не шмекерувах, наистина ми беше бяло петно. Понеже сме хора и е човешко понякога да забравим, не бива да се счита за слабост, когато напомниш.

Не е проблемът в звънеца, просто този е гад. На мен ми трябва минута да сляза, а той не спря да звъни докато излизах. Дава ти зор човека да се телепортираш за 10 секунди, понеже на втората вече ти дъни ушите. Следващият път и аз ще предупредя за 5-те минути.