Не се справям с възпитанието...

Спокойно, сигурно е някакъв протестен вот от страна на каката- Или може би се старае да ти привлече вниманието по някав начин. Ще отмине, но нервите.......

 Иви, не се отчайвай!  Светла е дете, тя не знае че си уморена и че кърмиш нощем! Не одобрявам седенето и сутрин (почти 2 часа сама), та тя е на 5г, а може и по неин начин да се опитва да привлече вниманието ти! Колкото и да си уморена ставаш и и объщаш внимание! Гризенето на ноктите е индикация , че детето се чувства напрегнато, нищо чудно и пренебрегнато покрай братчето си! Помисли за това! Само още няколко месеца и ще ти стане по-леко, но не е редно да се караш на Светла!

Не мога да си представя, че 5-годишно дете ще се напикава в леглото или ще ми рисува по стените. Не бих си оставила детето само 2-3 часа, за да се наспя. Явно не ходи на ДГ. Аз бих я пуснала на ДГ, ако толкова се изморявам, стигам до крайно изтощение и се изнервям до крайна степен.

Гледала съм сам-сама две породени деца и знам колко изтощително може да е. Но никога не съм оставяла което и да е без надзор, ако ще и цяла нощ да не съм спала. Всъщност, и досега не го правя, а те са вече на 5 и на 7. Намирах начин да се занимавам и с двамата. Не знам наистина защо не обмислиш варианта да ходи на ДГ. Явно не можеш да насмогнеш. Бих могла да дам 1000 съвета, но съм убедена, че нищо от моите предложения не би ти харесало. Едно 5 годишно дете има нужда от много занимания, внимание и игри и няма как да му обясниш, че си кърмила и не си се наспала. Това не е оправдание нито за липсата на внимание, нито за нервни изблици.

  Лелее, то какво излезе,  вместо подкрепа ние насметохме Иви! Иви, не е с лоши чувства, наистина много трудно се гледат 2 деца, но съща така и Дара е права-на 5 г дете му трябват много занимания! Ти си знаеш физическите възможности, направи режим който да е удобен и за теб и за децата!
И не се тревожи с много любов това се преодолява!!!

Сигурно дъщеря ти ревнува. Моята, която е почти на същатата възраст, ревнува дори и от морските ни прасета. Сигурно ти е много трудно /аз също не се справям блестящо, хем съм само с едно/. Сигурно се случва да си изпуснеш нервите или наистина да нямаш сили да й обърнеш внимание, което е съвсем разбираемо. Тя ходи ли на градина? Ако да, опитай да се организираш така, че когато се върне да можещш да и обърнеш малко внимание - да я поразпиташ какво са правили в детската, с кой е играла и т.н. Можете заедно да се присмеете на бебо колко е глупавичък и безпомощен, така че тя да се почувства по-близка до теб и по-голяма. Можеш да й направиш някакво малко подаръче и да й кажеш, че си й липсвала и че с бебо ти е скучно, защото не можете да си говорите. Мисля, че е важно да я убедиш, че тя е много важна за теб /дори ако трябва излъжи, че я предпочиташ пред брат й. Някъде бях чела, че една мойка казвала така на всяко от децата си, като ги предупреждавала, че това е тяхна тайна. И всяко от тях расло с мисълта, че е специалното и най-любимото. Едва след като майка им починала, децата разбрали за "конспирацията"/лично аз го одобрявам/. Ако пък наистина не ти се "играе", намери и задача - да нарисува нещо, да направи нещо от пластелин и т.н. /като после я похвалиш/ или в краен случай й пусни детско. Това което прави е съзнателен или не протест. Явно има нещо, което да я тормози и това най-вероятно е ревността и чувството, че е "избутана" на второ място. Защо просто не я поразпиташ, за да си сигурна. Питай я сърдита ли ви е и защо, какво мисли за бебето, убедена ли е, че я обичате...

Ох миличка,и аз сам в твоето положение.Нашата кака ужасно ревнува и ми прави номера за да и обарна внимание.Намери начин да прекарвате известно време само вие двете.При нас тати веднаж седмично тати гледа малката,а ние двете ходим някаде сами-понякога на пазар,друг пат на гости,на сладкарница.Говорим си за нейните желаниа,страхове,зе децата от градината.Вечер тя слага салфетките,вилиците и хляба.Казвам и как не бих се справила без нейната помощ,чувства се голяма и значима и определено се успокои.

Първо да ви обясня,че тя всъщност не стои сутрин сама по 2-3 часа.Тя става в 7,играе си в леглото,после отива във всекидневната,пуска си телевизора,и към 8 идва при нас ,малкия се е събудил и тя играе с него на леглото до мен,докато аз се излежавам.Ставаме към 8,30-в краен случай в 9.Освен това тя по-принцип е кротка и не прави бели-не правеше де,досега.В момента е в къщи,защото беше болна,пи 2 антибиотика и я оставих да се "съвземе".Иначе си ходи на градина.Колкото до безсънието,не знам,аз като не се наспя съм като зомби,нищо не ми спори,криво ми е,нервно.Не мисля че ако стана с нея в 7 ,ще съм много "полезна"майка.
Това с напикаването е отпреди да се роди брат й.Само по себе си не ми се струваше проблем,но съчетано с гризането на нокти вече ме плаши.Аз самата си гризях ноктите до пубертета и се напикавах в училищна възраст,но живеех под непрекъснато напрежение.а при нея н е така.Щом приспя малкия и сядам да се занимавам с нея.Тя всъщност сама почти нищо не прави.Рисуваме,решаваме задачи,пишем буквички,даже на компютъра оцветяваме заедно.Карам я да ми помага за дребни неща,сервира масата.И аз все й повтарям че без нея нямаше да се справя,че тя ми е помошницата.
Но явно нещо ми убягва.Баща й е в командировка в Сф и от месец сме сами.Той се прибира само за уикенда и тогава тя става друга.Но той е много строг и тя знае че няма тън-пън.Аз явно съм много мека ли,не знам...

И аз си мисля, че е това, може би и липсва внимание, или ревнува, че цялото внимание и грижа е насочено към бебето. Може би ако поговориш с нея, тя е достатъчно голяма за да разбере. Защо не я питаш защо го прави, може и да не може да ти обясни, но опитай да поговориш с нея, няма да навреди...., ако спокойно и обясниш положението. Бебето е малко, беззащитно, не може да се оправя само и има нужда от помощ постоянно, а тя е голямо момиче и може да помага на мама, а тя ще се опита да и отделя повече време. Или ако е включите в грижите за бебето, да се чувства съпричастна?

Спокойно,мила.Всички имаме такива периоди,в които ни се струва,че всичко ни се изплъзва.Направи си график кога да си с бебо и кога с каката.Тя явно крещи за внимание и въпреки умората ти,трябва да и го дадеш.Има нужда от теб.Имайте само вашите си минутки и съм сигурна ,че скоро ще ти стане първа помощничка.Обясни и колко ти е трудно,как много я обичаш и как искаш да сте приятелки.Тя ще те разбере.      

А не ти ли е хрумвало, че може да е свързано със заминаването на баща й? Още повече, казваш, когато той е там, тя е съвсем различна. Ние имахме подобен проблем с племенника ми. Наложи се баба му да замине за 3 месеца и през тези три месеца той направо ни побърка. Влизаше от истерия в истерия и беше неконтролируем. Ние се чудехме какво става и как ли не се опитвахме да го овладеем, но баба му се върна и детето се промени като с магическа пръчица. Ако тази трансформация не бе станала пред очите ми, никога не бих повярвала, че това може да е причината.

Това звучи логично, може и това да е причината, аз не бях прочела последния ти отговор. Защо не поговориш с психолог?

Това, че детето си гризе ноктите, е сигурен знак, че е в криза, че страда за нещо. То се опитва да ти привлече вниманието като прави лоши неща - така със сигурност ще го забелбежите, па било и поради лош повод. За него е по-добре да му се скарате, отколкото изобщо да не му обръщате внимание (не че не му обръщате внимание, но по технически причини не е възможно да бъде постоянно). Най-вероятно ревнува, защото бебето поглъща почти всичкото време на майката (всички знаем, че това е така). Трябва да проявим разбиране към "зулумите" на големите деца. На тях не им е лесно, защото досега всичко е било за тях - и подаръците, и любовта, и вниманието - всичко. И ето, че идва един момент, в който се появява бебето и отнема по-голямата част от тези неща. При вторите деца е по-друго - те идват при заварено положение и им е много по-лесно. Ще свикне детето, но колкото и да е трудно (а напълно те разбирам, знам колко си изтощена и уморена), трябва да намираш сили да се занимаваш с нея. Ще видиш, че ще отмине с времето и всичко ще си дойде по местата! Вярвам го!

Тя открита ревност не показва.Напротив,умира да си играе с малкия,все иска да го разнася,да го вдига,и трябва да съм постоянно нащрек.В момента го учи как да играе с един бебешки пъзел.Но знам ли,може и тя самата да не осъзнава ревността си...Иначе това че бащта й й липсва е абсолютно вярно.Въпреки че като тръгва се радва че "нямало да има кой да гледа спорт".Но той ще е тук след 10тина дни и ако това е проблемът ще се реши.
Преди време се наложи да живеем с нея при свекървата,докато татко й работеше в Ямбол и се връщаше само за почивните дни.Тя го преживя доста трудно,всъщност тогава започна с ноктите.Като се събрахме отново спря и всичко се нормализира.
За психолог и аз съм си мислила,но тук в Ямбол не познавам никой...

Щом толкова и липсва баща и, защо  не поговориш с нея или...не, по- скоро тати да поговори с  нея да и каже, че докато него го няма разчита тя да помага на мама, за бебето....т.е. тати да си има заместник в къщи....

Мисля, че ще се почуства много по- добре, ако знае, че тати вижда, че тя е голямо момиче вече и т.н. и т.н.....

Аз лично бих пробвала този вариант..може и да не стане нищо...но от опит глава не боли 

И аз щях да предложа същото! 

Иви , наистина е трудно с 2 деца....при нас каката е на 7 год., но пак ревнува...и аз мисля, че е проява на ревност от страна на дъщеря ти....все пак е на 5г.....
Застани сериозно и не се отпускай....няма майка ,която да неможе да се справи с някаква ситуация, особено относно децата си....търпение и воля и всичко ще се нареди....

Иви, каката може и да не проявява открито ревност, но ти поговори с нея. Нашата кака също много се занимаваше с малката, но когато останехме двете сами, не пропускаше да отбележи колко ни е добре заедно само двете. Аз го възприех като сигнал, че ревнува. Това беше точно по същото време- докато Василена стана на около годинка и 2-3 месеца. А вчера какичка беше направила в детската градина "Валентинка" за сестра си, не за мен. Това също е решение - пусни я на градина, не се претоварвай през деня и с двете. Така вечерта ще имаш сили да се справиш  с изблиците, да не говорим колко по-спокойни ще са ви заниманията, защото тя ще има какво да ти разкаже, пък и да ти покаже рисунка или нещо друго, направено за теб.

ааа ти си перфектна майка. Как се справяш със всичко просто незнам.

Аэ имам дъщеричка на 4г.Скоро очаквам бебе и от сега се притеснявам как ще се справя.Мисля си,че e най-труден момента когато голямото дете трябва да свикне с мисълта,че вече не е само.А това става с времето,но докато всичко се нареди бая нерви ще иэраэходим!!!

Хъгси,не ми се подигравай,и ти ще дойдеш на моя хал
 
Е,благодаря ви все пак за идеите.Добре,сутринта няма да я оставям сама,ще намеря някакво решение,но аз не мога все да съм с нея,нали?И изобщо,аз не смятам че трябва все да я надзиравам какво прави,за да я "хвана" в крачка.Мисля,че тя не е малка,за да разбира какво може и какво не да прави.то ако в това е въпроса,аз мога и в захарницата да не оставям захар,да й скрия всичко за рисуване...но едва ли това е начина.Не искам детето мви да расте в страх и да се крие от мен за да прави нещо "забранено".Щото като е някоя от бабите й в къщи тя точно така прави.
За разговора с баща й-правили сме го.Даже той я стимулира и й носи подаръци като се прибира-пръстенче,бонбони,нещо малко.но не помага особено.
Днес следобяд,след като се наревах хубаво и събрах сили,се занимавахп час с нея.Опитах и между другото да я попитам защо прави тези неща,но тя не ми отговаря.

  Иви, моя син е на 7г и  като свърши нещо изненадващо гениално на въпороса ми "защо" дежурният отговор е "не знам"! На 5 години едно дете си е малко дете!
Като те стегна шапката, пак си поплачи действа разтоварващо, а  и на теб ти се е събрало много с това отсъсътвие на мъжа!!!
Ще се справиш!

Хич не ти се подигравам, мила. Наистина го мисля. Аз със сигурност не бих се справила и бих потърсила някой да помага.

Сигурна съм, че е свързано с липсата на тати. Момиченцата са много по-привързани и определено имат много нужда от бащите си. От личен опит говоря. Сина ми е почти на същата възраст и има нужда само от мен, но малката (на 3 г.) все за баща си пита. Така се случи, че за първи път в съвсместният ни живот се налага да сме разделени, идва си един път месечно за уикенда и виждам как различно се отразява на двамата. Отделно не бива да се подценява твоята лична умора (особено след цяла нощ кърмене и накъсано спане), а и емоционалният фактор от липсата на любимият човек.
Сигурна съм, че след 2 седмици нещата ще се нормализират при вас.

Иви, не се стряскай от ситуацията. Аз също съм изпадала в подобна, а и за съжаление и сега от време на време изпадам.Считам, че дори е нормално. Ние сме хора все пак, трупаме умора/ домакинство, деца -  2 , породени, бачкане и т.н./ и това се отразява както на нас така и на оклоните- деца + съпруг. Опитай се да отделяш на себе си малко време за разтоварване и със сигурност ще се почувстваш по-добре. Светла има проблем - този с напикаването, нощем. Вземи се в ръце, заведи я на лекар и се консултирай. Обръщай и малко внимание, води я да играе с други деца, сигурно стоенето и вкъщи я затормозява. Ако има в Ямбол увеселителни заведения я заведи, нищо не пречи да идете всияки, заедно с беба и т.н. Пожелавам ти успех и горе главата!

Днес сме по-добре.Светла,де.Иначе аз пак не съм спала цяла нощ.Това не е накъсано спане,аз от 5 месеца една нощ не съм спала като човек.Ако имам късмет ставам през 3 часа,а доста често спя само по 3 часа.Светла си ходи на градина,но в момента съм сама и няма ко й да ми я води и прибира.По същата логика,заради студа и не мога да я изкарам навън да играе,а тук почти нямам познати с деца на нейната възраст,с които да я събера.Помогнахте ми много с окуражителните отговори.Наистина грешката ми беше че не й организирах програма.Предния път като бяхме сами направих така че да е заето всяка минута и нямахме проблеми.Но тогава и времето беше топло,и тя ходеше на градина и капваше.
За лекар сериозно трябва да разпитам,но според вас на психолог ли да я водя или на уролог?

Мила напълно те разбирам свиква се с безсънието. Аз от 1година съм така, моя син не ще и не ще да спи, нощем спи по 7-8 часа от които се буди по 20-30 пъти, казаха ми. Денем положението е почти същото, спи 1-2 пъти за по 30мин. максимум 1ч. в най добрия случай. Казаха ни че до 3г. ще се оправи.

 Иви, аз със съна съм така 7ма година!
Защо студа ти пречи да я водиш и прибираш от градина?! Далече ли е детската градина от вас?!

Олеее Тинка, как 3 бе..на мен ми казаха 2-2/5 ...???

п.п. Това недоспиване е кошмар...

Иви,относно гризането на ноктите искам да ти кажа ,че се продава един лак за нокти  който е толкова горчив,че Светла  ще спре да си докосва пръстенцата до устата.Напълно безвреден е.На шишето пише - NO BITE и е прозрачен.
Само с него успях(след 8 годишна борба) да отуча голямият ми син да си гризка ноктите!          Дано ти помогне!!!

Иви, радвам се ,че сте по-добре вкъщи. Относно лекарят , мисля че е добре да се консултираш със детски психолог и ако се налага ще заведеш после детето, за да си поговорят с лекаря. Ако се налага и на уролог. Успех и не се отчайвай!

То където са 2,5г. там са 3г. то щом до сега сме издържали, не мога да си представя още 2г. по този начин, тази 1г. ми се стори цяла вечност.

Абе така е, ама мен и 1 ден недоспиване ве4е ми е много

и аз съм с бебе на 4,5 месеца и кака на 6г.-но каката ходи на градина винаги когато са здрави всички деца иначе лудвам в къщи-но подобни глезотии аз не мога да търпя.на мен не ми се е случвало подобно нещо напротив много ми помага в къщи и за бебето.или ти е мслко разглезена или ревнува и то много.

Ох, Иви, защо ли като те чета и все повече ми заприличва на нашата история. Баткото също е на 5г., незнам ревност ли е, какво но гледа по всякакъв начин да ми привлече вниманието, включително и с бели.
Аз го пращам на ДГ иначе, не бих издържала на напрежението, когато е болен и не ходи на ДГ, вярвай ми имам чувството, че не мога да си сдържам нервите, почти цял ден съм с главоболие от постоянното напрежение, като имаш предвид, че аз нямам безсънни нощи, а при теб направо.....
Искренно ти съчувствам и дано по-бързо отминават тези трудни периоди

Аз издържам някак, понякога и тати го взима сутринта докато аз поспя малко. Това много ми помага, пък и нощем става да го обслужва звяра. По 500мл. сок изпива само през нощта, ужас е.
Помоли таткото за помощ, поне за няколко дена, то не, че успееш да се наспиш, то от толкова време безсъние ще ни трябва минимум 1-2 седмици сън, ама все е нещо.

Ама как да помоля таткото за помощ като го няма?!Той като си е тук нямаме проблеми-тя си ходи на градина,вечер той става да приспива малкия.От друга страна аз така или иначе на него вечер не мога да го дам,щото моя звяр не се приспива с нищо друго освен с гърда.Снощи се е будил през час-цокне и заспива,ама аз разсъня ли се веднъж трудно заспивам.Сега като се прибере за почивните дни се надявам да почина малко.
А каката не мога да я восдя щато с количката правя половин час до градината-а сутрин при -15 градуса как да изкарам малкия?!Отделно че той като е будувалцяла нощ спи сутрин поне до 8,30,което ще рече че трябва да го будя за да я заведа навреме.
И още нещо,някои мами ме укориха че я оставям сама-ами аз не мога да съм непрекъснато при нея,нали?Ето ,например стените ги е нарисувала като съм я сложила да спи вечерта. И изобщо тя като е решила да прави нещо ще го направи даже аз да съм там,зад гърба ми.Та затова си мисля че трябва да намеря причината,а не да се впускам в непрекъснато "бдене".

Мила, ще си позволя само да цитирам мнението на Луиз Хей от "Излекувай живота си". "Гризането на нокти е  неудовлетвореност, самоизяждане, злоба към родител. "
Рядко отварям тук, затова ако искаш да ме питаш нещо на лични.

Мила никак не ти е лесно положението. Как издържаш въобще. Това за безсънието и лесното разсънване и при мен е така, но поне имам 1 дете, а с 2 не ми се и мисли как бих се оправяла. Тя уж е голяма дъщеря ти, ама и с нея имаш проблеми. Аз бих отишла на психолог. Друго решение не виждам, то и да го мислиш и да не го мислиш няма да ти стане ясно, защо прави така, пък и да я питаш и тя сигурно няма да може да ти обясни.
А за това, че я оставяш сама да си играе, че ти да не си робот кое дете по напред да гледаш. И ти си човек и ти имаш нужда от сън и внимание все пак, пък да не говорим, че и мъжа ти го няма за да ти помага. Не мога да си обясня как се справяш сама със всичко...

Виж, не се връзвай на това, че си или не си оставяла каката сама....
И на мен ми е познато това нервно състояние, защото и нашият тати го няма по цял ден..пътува постоянно и знам какво е да не може и секунда да останеш на саме със себе си, камо  ли да си починеш.

Ти сама знаеш, че ти е трудно...а ние виждаме, че се опитваш да подобриш това нещо

На един въпрос ще получиш 100 различни отговора...просто прочети и избери, този, който ти е най - лесен, и най- приложим до вашето семейство.

Не се впрягай, но не изпускай нито едно от децата си....по малко внимание на ден е нужно на всяко едно....Никой не те кара и не мисли, че ще успееш нон стоп да си до нея....

Замисли се единствено за това, което ти е цитирала darena "Гризането на нокти е  неудовлетвореност, самоизяждане, злоба към родител. "
Аз лично бих внимавала за това и то много....

П.П.  Пази си здравето, само това мога да ти дам като 100% съвет изпитан на гърба ми....от недоспиване и умора, почнах да боледувам, да вдигам Т, да не знам, на кой свят се намирам. Всичко и всеки ме дразнеше.. Много се пази!!!


Успех и дано всички проблеми минат бързо!!! 

ох, до болка познато...моят син /4г./ отговаря по абсолютно същия начин...въобще, откакто се роди дъщеря ми вече не е това дете, което беше...определено появата на бебето е силен емоционален стрес за него, въпреки обичта и радостта, която проявява към сестра си...

Иви,ти си прекрасна майка!Просто периодът е труден при вас! И обстоятелствата са такива.Много точно анализираш ситуацията-много е тежка в момента за теб.Ще се справиш!Щом една майка вижда проблемите и търси решение,ще го намери.Горе главата и и успех!!

Наистина си била прекрасна майка, надявам се да си го разбрала! Дори там, където се намираш в момента -твоята душа винаги ще бди над малките  дечица!

в отчетната тема на иви не писах, но тук ...
иви, ти си била и ще останеш винаги най-добрата майка за децата си.
бог да пази децата и семейството ти!

Не мога да повярвам. Съвсем скоро четох тази тема.
Живота е толкова несправедлив.
Много ми е мъчно.

Иви, нека бог да пази децата ти.
Вклюявам се тук, защото още преди това бях писала по тази тема. Страхотна майка си и мир на праха ти!

Какво се е случило със ИВИ, съвсем скоро си писахме тук? Не съм влизала 1 седмица, а сега, научавам, тази ужасна новина. Горките дечица. Това е ужасно....

За съжаление ИВИ вече не е между нас, почина преди около седмица  в следствие на хепатит.
Бог да пази дечицата и семейството и!
Аз четях нейни постинги в отчетната ни тема и от това, което съм видяла там, тя беше всеотдайна и прекрасна майка! 

Нямам думи...Толкова ми е мъчно...Да почива в мир...Толкова е нелепо...

Да разбрах какво се е случило, не мога да повярвам, такъв шок беше. Толкова неочаквано и бързо, горките мъничета.