Егати, в какъв свят сме родили децата си! Как ще ги опазим, ум не ми го побира. Деца да се избиват едно друго така зверски! Можеш ли да го спреш да не ходи на гости на съучениците си?
- Публикувана: 13 окт. 2004, 10:46 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2004, 23:23 ч.
Гледам новини и ми се реве
Не се тревожи чак толкова! Това, че има 1-2 такива случая не означава, че трябва всеки път като отиде детето ти на гости да трепериш дали няма да му се случи нещо! За съжаление, има вече и такива случаи в нашата държава (а до скоро си мислехме, че такива неща стават само в Щатите). Но хубавото е, че повечето деца си растат нормални, с нормалните за възрастта си интереси и занимания.
Ако се притесняваш много, по-добре просто поговори с децата си и се опитай да разбереш що за стока са приятелчетата им и как си прекарват времето заедно. Но няма смисъл да ги спираш от излизане само заради новините по телевизията.
Ако се притесняваш много, по-добре просто поговори с децата си и се опитай да разбереш що за стока са приятелчетата им и как си прекарват времето заедно. Но няма смисъл да ги спираш от излизане само заради новините по телевизията.
Ще кажа само " Пази Боже Децата ни" в случая от самите тях! Времето ли е болно, родителите ли не са ги направили хора, а зверове, обществото ли, незнам!
Темата се обсъжда и в "Клюкарник" - "Ужас хора! Пак дете-убиец".
Наистина е страшно и няма формула как да придпазим и опазим децата си... И мисля че, няма 100% гаранция, че някое от "нашите" деца нямя да стане такова.
Мисля, че единствиния начин е винаги, колкото и да сме уморени и заети да се вслушваме ВНИМАТЕЛНО в децата си. Нищо не идва и не става просто ей така. Винаги има предшестващи го събития, но изнирвени и забързани не ги забелязваме. Ако няколко пъти откажеш внимание на детето си във важен за него момент, то ще дойде време, когато то ще спре да ти се доверява.
А как да ги опазим.. не знам.. Като сме все до тях и не ги оставяме да са самостоятелни, но докога... Или като от рано ги запознаем с опасностите, но не рискуваме ли по този начин да пречупим още нежните им душици...
Наистина е страшно и няма формула как да придпазим и опазим децата си... И мисля че, няма 100% гаранция, че някое от "нашите" деца нямя да стане такова.
Мисля, че единствиния начин е винаги, колкото и да сме уморени и заети да се вслушваме ВНИМАТЕЛНО в децата си. Нищо не идва и не става просто ей така. Винаги има предшестващи го събития, но изнирвени и забързани не ги забелязваме. Ако няколко пъти откажеш внимание на детето си във важен за него момент, то ще дойде време, когато то ще спре да ти се доверява.
А как да ги опазим.. не знам.. Като сме все до тях и не ги оставяме да са самостоятелни, но докога... Или като от рано ги запознаем с опасностите, но не рискуваме ли по този начин да пречупим още нежните им душици...
Доверие, изградено доверие трябва.
Много търпение и заинтересованост към детето. Трябва да станем приятели с децата си. Аз така ще направя. Да знам къде е било, с кой дружи... А не да го оставям да мисли самостоятелно, защото на 9-10 или 12-13 годишна възраст е много относително да кажеш, че то може само да си подбира приятелите. Ще наблюдавам много добре всичките му реакции - дали е в настроение, как харчи паричките, които му давам, кой звъни... Не казвам, че ще го следя, но... Просто... Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момиче, ако не дай си боже му се наложи аборт и майка му го подкрепи, а не го прати по дяволите? Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момче ако му помогнеш да се справи с местните рекетьорчета?
Според мен децата изпадат дотам, защото родителите не им обръщат много внимание, нямат време улисани в ежедневието и да изкарват пари...
Внимание, доверие, споделяне.
Аз мисля, че едно дете трябва да има приятел в лицето на родителите си!!!
Много търпение и заинтересованост към детето. Трябва да станем приятели с децата си. Аз така ще направя. Да знам къде е било, с кой дружи... А не да го оставям да мисли самостоятелно, защото на 9-10 или 12-13 годишна възраст е много относително да кажеш, че то може само да си подбира приятелите. Ще наблюдавам много добре всичките му реакции - дали е в настроение, как харчи паричките, които му давам, кой звъни... Не казвам, че ще го следя, но... Просто... Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момиче, ако не дай си боже му се наложи аборт и майка му го подкрепи, а не го прати по дяволите? Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момче ако му помогнеш да се справи с местните рекетьорчета?
Според мен децата изпадат дотам, защото родителите не им обръщат много внимание, нямат време улисани в ежедневието и да изкарват пари...
Внимание, доверие, споделяне.
Аз мисля, че едно дете трябва да има приятел в лицето на родителите си!!!
Копирам го от "Клюкарник"-а, без коментар, защото по-точно не може да се каже:
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на Живота, копнеещ за себе си.
Те идват чрез вас, но не от вас,
и въпреки, че са с вас, те все пак, не ви принадлежат.
Вие можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли,
защото те си имат свои собствени мисли.
Вие можете да дадете дом на техните тела, но не и на техните души,
Защото техните души обитават къщата на утрешния ден,
която вие не можете да посетите дори и в мечтите си.
Вие можете да се стремите да бъдете като тях, но внимавайте
да не ги направите като себе си.
Защото животът не върви назад, нито пък се влачи с вчерашния ден.
Халил Джубран.
И още нещо се сещам. В автобиографичната си книга Е. Кестнер беше писал, как майка му го пращала сам на училище, а след това тайничко го следяла, за да се убеди, че всичко е на ред. Мисля, че е много правилно, но дали в днешно време е приложимо...
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на Живота, копнеещ за себе си.
Те идват чрез вас, но не от вас,
и въпреки, че са с вас, те все пак, не ви принадлежат.
Вие можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли,
защото те си имат свои собствени мисли.
Вие можете да дадете дом на техните тела, но не и на техните души,
Защото техните души обитават къщата на утрешния ден,
която вие не можете да посетите дори и в мечтите си.
Вие можете да се стремите да бъдете като тях, но внимавайте
да не ги направите като себе си.
Защото животът не върви назад, нито пък се влачи с вчерашния ден.
Халил Джубран.
И още нещо се сещам. В автобиографичната си книга Е. Кестнер беше писал, как майка му го пращала сам на училище, а след това тайничко го следяла, за да се убеди, че всичко е на ред. Мисля, че е много правилно, но дали в днешно време е приложимо...
майко мила..... 
незнам какво да кажа,но според мен не може да си напълно вменяем за да го направиш.... 
на тази възраст има мом4ета които отка4ат за съдизъм в по малка или по голяма степен.Имах съсед,който в пуберитета бесеше малки котета по дърветата всеки ден.Сега има синове по на 20 години,гледа си семейството и не мога да повярвам 4е го правеше....
...И какво ще го правят този индивид?4е той може да си колни още няколко за майтап
Как ли се 4устват родителите на закланото дете?ужас....
незнам какво да кажа,но според мен не може да си напълно вменяем за да го направиш.... на тази възраст има мом4ета които отка4ат за съдизъм в по малка или по голяма степен.Имах съсед,който в пуберитета бесеше малки котета по дърветата всеки ден.Сега има синове по на 20 години,гледа си семейството и не мога да повярвам 4е го правеше....
...И какво ще го правят този индивид?4е той може да си колни още няколко за майтап
Как ли се 4устват родителите на закланото дете?ужас....
Цитат на: Teya
майко мила..... незнам какво да кажа,но според мен не може да си напълно вменяем за да го направиш....
на тази възраст има мом4ета които отка4ат за съдизъм в по малка или по голяма степен.Имах съсед,който в пуберитета бесеше малки котета по дърветата всеки ден.Сега има синове по на 20 години,гледа си семейството и не мога да повярвам 4е го правеше....
...И какво ще го правят този индивид?4е той може да си колни още няколко за майтап
Как ли се 4устват родителите на закланото дете?ужас....
незнам какво да кажа,но според мен не може да си напълно вменяем за да го направиш.... на тази възраст има мом4ета които отка4ат за съдизъм в по малка или по голяма степен.Имах съсед,който в пуберитета бесеше малки котета по дърветата всеки ден.Сега има синове по на 20 години,гледа си семейството и не мога да повярвам 4е го правеше....
...И какво ще го правят този индивид?4е той може да си колни още няколко за майтап
Как ли се 4устват родителите на закланото дете?ужас....
Доколкото може да се вярва на медиите, бащата на момчето извършило престъплението е с някакви психични отклонения. Ще правят експертиза на момчето, възможно е да има наследствено нещо...което се е 'отключило' на даден момент. Казаха, че спора избухнал заради 4лева, които убития спечелил на карти. Но жестокостта на деянието предполага някаква патология...склонна съм да мисля така, действията с трупа са били нечовешки, момчето се е борило за живота си...
А какво ще го правят незнам... ако си спомняте случая с малкия Пепи - сложиха на майка му диагноза шизофрения и я пуснаха защото не може да носи наказателна отговорност!
НО защо в такъв случай не изолират тези хора в специализирани заведения - не знам. Въпросната жена си ходи на работа...
Цитат на: Pela
Някой може ли да даде повече инфо за нас който сме далече. 
: Какво и къде се е случило?
: Какво и къде се е случило?Това отваря ли се при вас?
http://www.btv.bg/news/?magic=bulgaria&story=36471
Цитат на: Лекси
И още нещо се сещам. В автобиографичната си книга Е. Кестнер беше писал, как майка му го пращала сам на училище, а след това тайничко го следяла, за да се убеди, че всичко е на ред. Мисля, че е много правилно, но дали в днешно време е приложимо...
Аз съм го правила това, когато започнах да го пускам сам на плаж, за риба... Исках да съм сигурна, че спазва уговорките ни и той наистина ги спазваше. Но това са единични случаи де, не съм го следила до училище например...
Няма какво да добавя към този постинг'след като прочетох мнението на TopCat !!!!
Код:
Доверие, изградено доверие трябва.
Много търпение и заинтересованост към детето. Трябва да станем приятели с децата си. Аз така ще направя. Да знам къде е било, с кой дружи... А не да го оставям да мисли самостоятелно, защото на 9-10 или 12-13 годишна възраст е много относително да кажеш, че то може само да си подбира приятелите. Ще наблюдавам много добре всичките му реакции - дали е в настроение, как харчи паричките, които му давам, кой звъни... Не казвам, че ще го следя, но... Просто... Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момиче, ако не дай си боже му се наложи аборт и майка му го подкрепи, а не го прати по дяволите? Знаете ли какво облекчение ще изпита едно момче ако му помогнеш да се справи с местните рекетьорчета?
Според мен децата изпадат дотам, защото родителите не им обръщат много внимание, нямат време улисани в ежедневието и да изкарват пари...
Внимание, доверие, споделяне.
Аз мисля, че едно дете трябва да има приятел в лицето на родителите си!!!