За дългото кърмене и някои други страсти

И също смятам , че специалистите ни също са по-интелигентни - в това число включвам и ПЕДИАТРИТЕ.

Само не мога да си обясня как никой не чу това, което много хора казаха - че всичко беше написано в полушеговит тон и с никакви лоши намерения.

В кърмаческия форум се изпада често в крайности и някои майки се комплексират, че не правят най доброто за детето си. Каквото и да се попита - за вода, за захранване се получава един единствен отговор в повечето случаи "кърмата е най-хубавото, кърми постоянно, не давай нищо друго, не слушай педито, тя е остаряла, тя не знае ... и все от този род" Може и да не съм съвсем права, но на мен това ми се е набило на очи -  постоянното изтъкване на кърметето и отричане на всичко друго.  И извъртането на много въпроси към кърменето - скоро имаше  подобен случай - майка пита за сок - какъв сок да дава на детето си и отговорите бяха - защо даваш, не давай , не давай вода, само го кърми ....

А, да ви дам и още един повод за обиди , дори и два - на 40 години съм и съм минала вече критическата според някои от присъстващите .

И между другото защо трябва да се прекланяме към всичко дошло от Америка?

И още - родих секцио по желание в началото на 9 месец

Мами, покрай спора ви се надъхах да кърмя възможно най- дълго  Надявам се и на други майчета да им е повлиял така Мисля, че колкото по-дълго, толкова по-добре  Тъкмо ще спестя от млека, че и без това изнемогваме с парите... 

Много моля, мисля, че много по-важно е наистина не коя жена колко дълго кърми, а това да информираме повече жени да го правят. Победител в този спор няма да има, защото всеки си има своята гледна точка. Просто да се приемем такива, каквито сме и да насочим енергията си в позитивни и градивни каузи, а не да се караме.

Евала за твърдението, предполагам, 4е си имала възможност за сравнение щом го казваш  Защото аз се сблъсках и с двата типа педиатри и трябва да ти кажа, че моята в БГ просто не я виждам. Това, разбира се не означава, че няма и свестни, или 4е и тук няма некадърници.
Не е хубаво да се абсолютизира и говори наизуст от 9000 км разстояние за нещо, за което си нямаш на идея как е в действителност 

Вашето поколение продължава да живее в заблуда и лежи на някакви странни лаври   Огледай се и ще видиш "културата" и "интелигентността". Комунизмът си отиде, а с него и заблудите и фантазиите...

Да бе, как не сме разбрали - на шега ни наричали извратени. Айде моля ти се.

интелигентност

преклонят

дошлото от Америка

всичко беше написано в полушеговит тон и с никакви лоши намерения.

защото мамите там според мен не са у ред

на педофилско и порнографско ми понамирисва

Аз също хвърлих едно око на припадането по повод дългото кърмене - и ми стана бая кофти от доста от написаните неща.Давам си ясна сметка,че не може всички да приемаме нещата по еднакъв начин и че всеки си има някакви вътрешни граници на това до кога приема за нормално да продължава кърменето.Но заради хората,които се чудят как може някой да го прави - ето как се получава (от моя опит с двете ми деца):
Отначало кърмиш,защото така трябва и защото е добро за детето.Понякога е гадно,болезнено и ти иде да виеш и да зарежеш цялата работа,защото не ти е ясно как се издържа това мъчение - и ако не си убеден,че си струва,зарязваш нещата с малко вина и повече облекчение.Ако си убеден и имаш стимул (страх от АБКМ в моя случай),се бориш,ревеш на всяко хранене,стискаш зъби ... и в един момент нещата започват да се проясняват.Отиваш на първа консултация - първо облекчение,детето е наддало в нормите - целия ужас си е струвал.Продължаваш несвястното денонощно кърмене и някак не се усещаш кога започва да преминава в удоволствие - удоволствие от гледката на дете на гърдата,от спокойствието,което излъчва,от усмивките,които започва да раздава,от пухкавите бузки и потупването сякаш с благодарност от малките дебели ръчички.Седмиците си минават неусетно,детето си расте,кърменето се превръща в нещо толкова нормално,колкото и смяната на памперсите и въобще не се замисляш защо го правиш,колко е голямо детето и дали е време да спреш - защото се чувстваш удобно и съвсем нормално.С порастването малкото маймунче става все по-интересно,прави все повече неща,изразява все по-ясно радостта и привързаността си към теб - и съвсем естествено се радваш на всичките магарийки,независимо дали са насочени към гърдите ти,косата ти,лицето или пръстите на ръцете ти,защото са израз на любов.И преди да се усетиш,детето е станало на 1 годинка - кога мина това време Но то все така си е твоето дете,не изглежда с нищо по-различно от детето,което е било преди седмица или месец - наистина расте и умее повече неща,но си е все същото човече,което още е малко и има такава нужда от теб,от прегръдката и млякото ти.Няма по-естествено нещо от това да му ги дадеш - както му даваш щедро и безусловно цялата си обич по всеки друг начин.И не те притеснява,а просто се забавляваш и радваш на начините,по които несръчно и по детски изразява привързаността и любовта си към това,което го кара да се чувства чудесно и оправя всяка болка и неразположение в малкия му свят.Одобрението или неодобрението от другите нямат място тук - това е между теб и детето,част от любовта и отношенията между вас (ще направя едно сексуално сравнение,защото очевидно при повечето хора,които не са изживели нещата,кърменето неминуемо предизвиква сексуални асоциации - начините,по които човек прави секс със съпруга си,може да изглеждат извратени и ненормални за някой,който има вътрешни задръжки да ги практикува - а между двамата,които са обединени от тази връзка,да са израз на силна страст и любов и да няма нищо мръсно и извратено в тях).
Любовта има много лица,момичета - когато говорите за кърмене,не забравяйте,че става въпрос за любовта между една майка и детето й и като наблюдатели можете да видите само външната страна на нещата,но не и чувствата зад тях.Съвсем логично е да изглежда странно,ако всичко,което си видял от кърменето,е гледката на новородено бебе на гърдата - тогава гледката на голямо сучещо дете ще изглежда стряскаща - просто защото е чуждо,не е твоето дете,което си кърмил всеки един ден от тези 1-2-3-4 години.Мисля,че няма как човек да разбере и приеме - освен ако не измине целия път до този момент,стъпка по стъпка и ден след ден.