Мнения за училище Веда

За да бъда сэвсем конкретна, ще трябва да я разпитам подробно отново. Аз лично не съм попадала на рекламата, но ми обясняваше, че даже снимките, които ползват за рекламите, не са техни, а ги взимат от някъде. Имало деца в кабинет лаборатория например- такова нещо при тях няма, а това си е подвеждаща реклама, както и да го погледнем. Недостойно е обаче да триеш коментари, които ти задават неудобни въпроси.

Това със снимките за реклама ... честно казано, е напълно нормално. Всеки рекламира както намери за добре. Ако бяха написали отдолу "децата от нашето училище в нашата лаборатория", тогава щеше да е измама.

Аз да си призная не успявам да разбера как за това училище няма почти никаква информация ... а когато се появят по един-два коментара, те са лоши. Училището е пълно с ученици, явно просто родителите им не намират за необходимо да пишат тук. Сигурно има защо, но това определено изиграва лоша шега на самото училище откъм реклама. Иначе учениците от снимките изглеждат щастливи, училището от години е в топ 10, немският е на най-доброто ниво спрямо останалите немски училища ... имам чувството, че целият проблем е в липсата на актуални и истински, адекватни коментари от родители.

Личи си, че нямате и не сте имали дете, което да учи там
Между другото, за снимки всички се усмихваме- има разлика между "изглеждам щастлив" и "щастлив съм"
Успех Ви желая!

Не знам по какво си личи и по какво не, но всъщност имам дете, което учи там. И аз Ви желая успех.

Напълно подкрепям твърденията за тормоз, безхаберие и безразлично отношение на едни изхабени и посредствени преподаватели. В тази среда насилието не само се толерира, но и се стимулира, като проява на характер при “по-силните”. Учителите не просто обръщат поглед, а и често се включват с коментари, които допълнително задълбочават проблемите между децата. Първоначално всичко е цветя и рози, но много скоро ако детето ви не се вписва в техните архаични представи за успешен ученик или вие се проявите като родител с изисквания и мнение нещата драстично се променят. Сградата е под всякаква критика. Надали има друго частно училище в този ценови диапазон, в който обстановката да е толкова тягостна. Относно изказването на директорката - толкова е типично за стила й, че всеки родител, който се е опитал да даде негативна или дори конструктивна обратна връзка може безпогрешно да разпознае.

Може ли конкретен пример?

Пример 1: Подигравки към дете с наднормено тегло от други деца от класа с думи като прасе, слон и тн. и реакцията на учител, който вместо да пресече коментарите, казва: е то няма да е лошо по-малко да похапваш... Същото дете редовно е оставяно да седи право по време на обяд, докато останалите и учителката са седнали, защото местата не достигат.
Пример 2: Дете с проблем с четенето в първи клас и реплика на учител: Аз знам, че на теб ти е по-трудно от на другите деца, но ако си упорит все някой ден ще започнеш да четеш прилично.
Относно абсурдността на разговорите с директорката, не мисля, че е нужно да давам примери, защото тя е показала достатъчно добре маниера си сама.

Благодаря за отговора и информацията, добре е да се знае. Първият пример наистина е доста неприятен. Още нещо искам да Ви попитам - какво имате предвид под "архаични представи за успешен ученик"? Държат предимно на академичните знания и доброто представяне по матури и състезания или нещо съвсем различно?

Веда си е СОЦ отвсякъде! Като започнем от поздрава сутрин "Здраве желаем!" За Бога, в кой век живеем?!?
Така че силно се съмнявам, че жената визира точно това, което споменавате.

Ами беше хубаво жената все пак да каже какво има предвид, но явно ще си останем с хвърлените във въздуха обвинения.

Вие не видяхте ли конкретните примери, които даде за тормоз?
А щом детето Ви е във Веда, без съмнение чудесно и сама знаете колко соц е училището. Сигурна съм, че и по външни белези можете да се ориентирате - миризмата вътре, всичко старо и гадно в сградата т.н., отношението към децата, без да се взимат предвид индивидуалните качества и силни страни и т.н. Аз самата също Ви дадох пример - със соц поздрава сутрин. Има ли друго училище с поздрав "Здраве желаем!"?! Все пак сме 2021 г. Всичко е овехтяло, най-вече в главите.

Видяла съм всичко, но не и конкретен пример за "архаични представи за успешен ученик". А що се отнася За Вашия пример - поздрав "Здраве желаем" - изобщо не разбирам какво лошо и остаряло има в това, напротив харесва ми дори и в 30-ти век да сме. Благодаря за смислените примери, далеч по-важни неща ме интересуват от дребни забележки и вехти предмети, а именно - ниво на академично обучение. Все още, обаче, не съм получила конкретен пример в това отношение. Детето ми учи в детската градина, все още не е в училището и затова търся адекватни коментари.

Аз ще Ви дам пример с моето дете, което повиши драстично резултатите си след като напуснахме това място. Когато едно дете е нещастно, то не може да дава високи резултати. Когато е тормозено - още повече. Дано щастието на детето да Ви се вижда достатъчно смислено. Между другото, даже и в държавните училища вече преподават немци на децата. Във Веда знаете ли, че няма такива? Какво разбирате под академични знания - измислените резултати по НВО например? Знаете ли как лесно се постигат?
Не желая с никого да споря. Ваша си е отговорността за Вашето дете.

Аз не пиша като майка, която се опитва да разбере ситуацията на дадено училище, а като човек, минал през това. Частно училище "Веда" завинаги ще остане в съзнанието ми, но не и като нещо хубаво. Бях записана там от първи до четвърти клас - начално училище, и мога да подвърдя колко сериозни ефекти то има над психическото ми здраве. Не бих обсъждала обучението, въпреки че и там има много неща, които трябва да се подобрят, а начина по който учители и ученици се отнасят към децата там. Вглеждала съм се в сайта на училището и съм попадала на изказвания като "Ние държим най-вече на психическото здраве на нашите ученици", "Смятаме, че е важно децата да работят в екип", "Развиваме разбирателство между учениците". Всички тези са напълно грешни, училището никога не ми донесе нищо повече от травма, не дори и добро образование по немски език. Учителите не биха могли да се интересуват от начина по който едно дете функционира, така че тяхното отношение беше напълно манипулативно, грубо, пълно с доминация, защото всичко, което са те са властни хора, които използват силата си над детската психика. Не бих споменавала името на въпросните учители, но бих споделила определено преживяване, което никога не съм успявала да оставя в миналото. Училището има собствена столова, което не е толкова невероятно колкото звучи. Учителите бяха наясно, че имах проблем с това каква храна ям, бях типичното "злоядо дете". Това предполага, че учителите биха ме пуснали да стана от масата, когато не желаех да ям храната, давана ни в столовата, която все пак беше трагично гнусна. Но не, те правиха обратното, караха ме да изяждам всичко, а в противен случай не ме пускаха да си тръгна. Колко ли пъти им казвах, че не мога да ям храната, колко ли пъти стоях над чинията и я гледах тъжно, колко ли сълзи изроних, опитвайки се да преглътна храната, колко ли пъти им се омолявах. С часове съм седяла там и съм плакала и съм се молида да ме пуснат да си вървя. Но изражението на лицето им все оставаше така строго и безизразно. Накрая нямах избор и се налагаше да изям всичко от чинията. Това продължаваше 4 цели години. После бях оставена с лоша връзка с храната, над което дълго трябваше да работя.
Учителите имаха и така наречените "любими ученици" и отношението им към тях можеше да се оприличи от километри, третираха ги по различен начин. Тези, които бяха гледани като на нечистокръвни бяха принуждавани да се съобразяват с другите и най-вече да търпят постоянен тормоз.
Но дотук със социалистическото поведение на учителите, нека споделя най-травмиращото от там, а именно учениците. Тормозът упражняван към някои е нереален. Аз съм била жертва на тормоз за 4 години и всеки ден в това училище беше ден на оцеляване. Учениците бяха недорасли, глупави, груби и нереално невъзпитани. Бих ги сравнила с тези, които виждаме само в преиграните филми. Главно беше коментиран външния ми вид (подигравките смесени с преживяванията ми в столовата не доведоха до приятен резултат). До ден днешен страдам от неразбирателство с външния си вид, само заради тези моменти.
Нека обсъдим обаче и така пресиленото име "Частно училище с изучаване на немски език". Училището е частно, само и единствено заради парите платени за "образованието", което то предоставя. Местоположението на сградата е честно казано на майната си и видът й е изненадващо мизерен. Не трябва да се очаква нищо особено, нито за парите, които се дават, нито за "елитното" име на училището. Отвътре също очакванията ви няма да бъдат оправдани. Има много по-добри частни училища, които не само са красиви и с добро образование, но най-малкото няма да оставят доживотна травма. Парите и развалената психика не си заслужават изобщо.
Последно бих споделила още една черта на типичния социализъм отразена в това училище. То не само е строго, ни и плашещо. Телефоните на всеки един ученик биват отнети при влизането в сградата, а противно ще има сериозни последствия. Има вътрешни и външни обувки, които ако размениш, също ще отидеш в дирекцията. Ако не спазваш униформите на 100%, пак ще се озовеш при директора. Тези строги правила внасяха страх в учениците. Страхът ми от учителите беше причината, поради която не протестирах срещу нито едно от нещата, случващи ми се там дневно.
Сега съм човек, останал с много нездравословна и нестабилна психика и потенциални психически заболявания. Никога не бих простила на "Веда", че ми причини това. Препоръката ми е да не карате децата си да преминават през каквото аз преминах и честно казано бих казала да стоите надалеч от това място.