На 21 бебе?

Естествено, че те подкрепям! 21 е супер възраст да станеш майче. Аз забременях на 23 и съм много щаслива!

Ако ти чувствам, че искаш дете- иамш пълната ми подкрепа 

В родилното бях с едно момиче с подобни на твоите терзания,само че на 20 години.В крайна сметка ти живееш за себе си,а не за родителите си.Успех !!!

Ти си пълнолетна имаш глава на раменете си и доколкото разбирам си готова да станеш майка 
А родителите ти няма какво да те сравняват със сестра ти, това е глупаво, ами тя ако реши никога да не се жени и ти ли трябва да последваш нейния пример 

Важното е ти да го искаш. Ако си сигурна, че моментът е назрял и си намерила правилния човек действай.

Щом имаш желание,подходящ партньор,а и "възможностите" не са за подценяване действай.Вашите ще имат 9 месеца да свикнат с идеята за внуче  

Въобще не се и колебай щом ти го искаш няма какво да се съобразяваш с родителите си сигурна съм че и да се стреснат в началото после ще се примирят и ще са страшно щастливи. Аз лично забременях и родих на 20 бременността и възстановяването ми бяха много лесни и безпроблемни ,сега съм на 25 /уж не е кой знае колко/ и пак съм бременна но нещата са далеч по трудни всичко ме боли- стави ,кокали , ребра едвам ходя качих много абе ужас чуствам се на 70 години май възрастта си има значение затова побързай

Ако се чувстваш готова давай смело  ,аз лично не бях ,още ми се дивееше,не че сега е по-различно ,а за родителите  важно е какво искаш ТИ ,живота е твой ,ще те разберат

Щом искаш да бъдеш майка действай .В прекрасна възраст си   .А колкото до родителите ти...не ги мисли.

Изобщо не си мисли какво ще кажат родителите ти. Ти си тази, която решава. Освен това, ако решиш да изчакаш някоя друга година, тогава пък може да не стане веднага бебето, а годините се трупат.

Важното е че вие го искате.....родителите не ги мисли....сестра ми роди на 17, но отговорността за детето се стовари и върху родителите ми (поради куп обстоятелства), но го преживяха. Едва, когато тя роди, аз се почувствах готова...видях, че не е толкова "страшно" и някакси се появи и при мен желанието.
Приятна работа по въпроса  

Когато бях на 21 душата си давах да имам бебе. Бх женена от няколко месеца и това бе най-голямото ми желание. За съжаление успяхме чак след 5 години опити. Не ти казвам това, за да те стряскам. Просто искам да знаеш, че това е една прекрасна възраст да станеш майка. И ако ти го искаш и се чувстваш готова имаш моята пълна подкрепа. В крайна сметка ти живееш твоя си живот и щом си намерила човека, то който искаш дете вашите нямат думата.

Ако смяташ, че го искаш давай смело.Ако това ще те успокой аз родих на 19

Аз забременях на 20 и родих на 21. Сега си гледам детето, а майка ми като я види се разтапя. Те с баща ми не бяха съгласни въобще да имаме дете. НИе ги поставихме в предсвършен факт. Сега се налага да я гледат за 1 седмица и като ходя да я видя не ме иска. Само преследва баща ми и майка ми и все едно ме няма в стаята. Ако се обичате и искате бебе си го направете. Цял живот ще има кой да ви се меси, важното е вие да имате едни и същи планове.

Аз съм на 21 години,а половинката на 32 и ето виж отдолу лентичката  ,
щом се чувстваш готова и го искате няма пречки,те постоянно ще ти казват,че си малка за тях винаги ще бъдеш малка 

След като ти го искаш и приятелят ти го иска, не виждам къде е проблемът.
Това, че сестра ти не се омъжила все още и няма деца, не е твой проблем
Подкрепям те

Ако си сигурно че точно това е човека от който искаш дете,че той е този с който искаш да устарееш,давай.Защото за щастието на едно дете,най-важното е да е отгледано с любов.Не се съобразявай с мнението на родителите си,все пка си сазнателен човек.Послушай сърцето си и успех 

Според родителите ми, още съм дете, въпреки, че съм на 25г., а мъжа ми е на 30 - колкото брат ми (те също са деца). Много се радват на внучето си, но имаха разни притеснения, че съм още малка, когато забременях - на 23 г.
Аз също ще те окуража и ще ти кажа, че много малко родители казват на децата си, че вече са пораснали и трябва да имат деца.
Успех лятото!

Смело напред. Успех.

Ако се чувстваш готова да станеш мама - действай смело.
Аз узрях едва на 28. На 21 други неща ми бяха в главата 

Аз съм на 21,а приятеля ми е на 30.Имам сестра на 28,която няма деца.Като съобщих на родителите ми,че съм бременна,майка ми умря от кеф,но баща ми прие новината по-трудно-била съм малка.Ако искаш бебе-действай,родителите рано или късно ще го приемат.

Аз на 21 не бях готова.
Никъде не казваш, че ти искаш бебе, а само, че приятелят ти иска
Не прави нещо такова, само за да го направиш щастлив, колкото и да го обичаш, ако не си сигурна, че го искаш.
Но ако аз не съм разбрала правилно и ти си озряла за тази стъпка давай смело.

Ако се чувстваш готова, значи е дошло времето, важното е да го искаш.
Има хора които никога не се чувстват готови, независимо дали са на 21 или 31.
Имам приятелка, която  е на 32 и постоянно казва другата година ще си правим бебе, а годините си вървят и тя все се колебае.
успех.

Щом и двамата го желаете, а дори имате и възможности  какво има да мислиш за реакцията на околните, пък били те и самите ти родители  Това си е твоя живот - не на сестра ти или майка ти и баща ти бъдете щастливи и УСПЕХ !!!

Ей, как ми се иска и на мен сега да съм на твоята възраст и да имам всичко това, най-много си мечтаех да стана майка и детето ми да има млада майка. За съжаление подходящият човек го срещнах доста по-късно! Ако ти го искаш, направи го и не се втелявай с родителите, освен ако в тяхната позиция не криеш твои опасения и задръжки. Сестра ти може и да няма скоро дете, а ако нея ще чакаш, може и да чакаш прекалено дълго. Така е с някои хора - едни срещат подходящия човек и се женят след половин година и имат бебе след година и нещо (като мен  ), други са гаджета цели 6-8 години (мои много близки приятелки) и все не намират времето за подходящо за това.

Много ви благодаря за милите думи  
Наистина ИСКАМ да имаме дете , но според мен това ще означава да се скарам Ужасно с майка ми - баща ми знам, че иска не иска ще приеме. Но майка ми е много тежък характер и не си подбира приказките. Просто думите ще са "Щом е така, няма да стъпваш вече в тази къща " и ще започне да обижда (не питайте защо съм толкова сигурна за думите и, дълга история, но като не си съгласен с нея, си все едно против нея, така приема тя нещата, Мноооооого властна натура е).
Аз си знам само колко много искам да имам дете от този човек, с който съм и колко го обичам  , но ме е страх, че това ще означава пълен провал в отношенията с родната ми майка.  

Щом имате желание и двамата с приятеля ти, какъв е проблема. Това, че сестра ти е по-голяма, но все още няма дете, не трябва изобщо да те притеснява. Сега си на 21, а догодина живот и здраве, ако стане бебето сега, ще станеш на 22.
Идеята ви е страхотна и не трябва да я отлагате. Успех!

И аз съм на 21, а мъжа ми на 32.Виж лентичката, щом искаш действаййййййййй  

Щом обичаш човека до себе си и се чувстваш готова за дете, направи го.  Не се притеснявай за родителите си. Може да са малко шокирани в началоно, но ще им мине. Аз съм на 27 год, а майка ми щеше да получи инфаркт като и казах и още не може да го приеме. Просто родителите са си такива. Дори и на 50 за тях ние си оставаме деца. При теб случая е още по-трагичен, защото се очква по-голямата сестра да " цъфне" с такава новина... Просто не може цял живот да се съобразяваш с мнението на родителите си, особено що се отнася до вземането на толкова важни решения, касаещи твоя живот. Щом се чувстваш достатъчно зряла да имаш собствено дете, не би трябвало мнението на майка ти да те спира. А и тя ще свикне с мисълта, ще видиш, нали все пак си нейно дете

Действай смело.след като и двамата го желаете.Аз също съм на 21 и виж лентичката отдолу.Когато казах на родителите ми,те не очакваха,и им трябваше малко време,за да свикнат с мисълта.Сега нямат търпение да дойде времето,за да се запознаят с внучето си.

 Здравей аз забременях на 20г и родих сина си на 21,и двамата с таткото много искахме да бъдем родители.Това че бях на 21 не ми попречи да бъда добра майка,напротив дори износих бременноста си по леко,сега ми е доста по трудно.Така че не трябва да се съобразяваш с никого,защото си зрял човек,а  за родителите си  винаги ще останеш  тяхното малко момиченце.Успех.

аз също съм на 21 и мойте родители не го приемаха много време,но сега умират за него,Успех

Давай смело!Щом го искате всичко е ОК!Аз не бих позволила на някого да ми диктува живота!
А м/у другото и моята сестра е по-голяма-а аз я изпреварих!

Според мен дори в началото да се разстроят малко , когато им се роди вну4ето може би ще бъдат по-щастливи и от теб. Майка ми казва, 4е вну4е се оби4а както и дете не се оби4а.
Така 4е - ДЕЙСТВАЙТЕ

Ако се чувстваш готова да имаш дете и наистина искаш да държиш бебче в ръце нищо не би могло да те спре. Сестра ти, майка ти, щом все още се чувстваш длъжна да се съобразяваш с тях, то може би трябва да си помислиш дали си наистина пораснала? Аз лично на 21 години много се съобразявах с родителите си и тяхното мнение беше от голямо значение, дори що се отнася до личния ми живот. Когато станах на 25-26 години нещата бяха много по-различни. Бях абсолютно независима от тях както финансово, така и емоционално и решенията си взимах сама, а на тях само ги съобщавах, когато преценях това за необходимо. Нямах нужда вече от тяхното одобрение, въпреки че човек се чувства винаги по-добре ако родителите му го подкрепят. Всъщност стана така, че когато родителите ми ме видяха, че съм уверена в себе си и се справям достатъчно добре сама в живота, решавам сама проблемите си така да се каже, те сякаш се успокоиха и някак си не изпитваха вече нужда да налагат тяхната гледна точка. И досега сме на различни мнения по разни въпроси, но просто сме се научили да се уважаваме и да приемаме различията си.  Като големи хора.

Иначе даже и да решиш да забременееш, мисля, че ако майка ти постъпи така като описваш, то тя ще изгуби много.  

Както виждаш всички тук те подкрепят. Детенцето е най-хубавото нещо в живота. Направете си го и го обичайте много. Успех 

В случая е важно ти и приятелят ти какво искате.
Щом си готова да станеш майка(то за това възраст май няма),давай смело напред.
А след време родителите ти друга песен ще запеят

Здрасти. Аз забременях на 20 г. и сега съм на 21г. Живот и здраве след около два месеца ще си имам бебе. Мъжът ми е почти на 27 г. Аз не съм си и помисляла да кажа на нашите, че имаме такива планове. Отидохме двамата на море и се върнахме трима  После като казахме на родителите ни всички много се зарадваха. Брат му на мъжа ми е на 32 г., но не е женен и няма деца, е няма да гочакаме я  Не мисля, че майка ти ще се сърди дълго. Успех! Приятно лято.
Карам много лека бременност и съм качила само това, което е нормално, корем и гърди. Смятам, че и раждането и възстановяването ще са по-леки или поне така казват.

Ако си готова деиствайте

Важно е какво искате вие .Напълно нормална възраст. аз дори не съм мислила какво ще кажат родителитеми .Те научиха последни просто им казах че съм бременна и толкова.

Аз родих на 21, и аз си мислех, че родителите ми ще мрънкат, но като им казахме, че съм бременна се зарадваха изключително много. Не можеш да бъдеш съгурна как ще реагират. А и ти си си ти, сестра ти си е друг човек. Това значи ли, че ако тя не роди до 35 и ти не трябва, щото тя е по-голяма и трябва първа да роди? И аз и сестра ми сме с 4 и половина години разлика, а пък родих 1 година след нея.

Важно е какво искате вие .Напълно нормална възраст. Аз дори не съм мислила какво ще кажат родителитеми .Просто им казах че съм бременна и толкова.

Аз също забременях на 21 и родих преди да навърша 22. Много се страхувах от това какво ще кажат нашите по въпроса и не смеех да кажа.  Но се оказа ,че го приеха много добре и страхвете ми бяха напразни. Аз също имам сестра 4 години по-голяма от мен и е женена от 3 години и те още нямат дете-аз я изпреварих Първо малко се шашнаха и се чудиха как ще се оправим с една заплата и аз да уча, но после разбраха че ние сме много щастливи и много си искаме бебчето така че го приеха а и даже сега помагат. Не забравяй 4е и ти имаш подкрепа, и нямам  предвид родителите на приятеля ти ами самия той-това е най-важно другото са бели кахъри!Да имаш дете е прекрасно и щом го искате-дерзайте! А твойте като го видят бебето ще го нагушкат и ще се преобразят-просто няма друг начин!!УСПЕХ!

Не е важно на каква възраст си, а дали си готова да се решиш на тази сериозна стъпка.Изобщо не е за подценяване, че имаш подкрепата на приятеля си, както и финансови възможности.Това, че сестра ти  не е готова, или не е с точния човек,теб не те касаеДвете в случая не стоите под един знаменател, а и не трябва да е така, само защото родителите ти го мислят!Успех!!!  

Че вие ако сте си семейство, какво значение има те какво ще кажат. Избора си е ваш. После вие ще си носите последиците от това решение, те нямат работа да се бъркат във вашите взаимоотношения. Ако мислиш, че ще можеш да се справиш с тази отговорност.

Единственото, което притесняваше родителите ми беше това, че съм студентка и да не реша да прекъсна или да се откажа напълно. Но сами видяха, че няма такава опасност. Затова и ти покажи на родителите си, че си отговорна и знаеш какво правиш.

Миличка, защо слушаш родителите си. Ти си пълнолетна и можеш да вземеш най-правилното решение. Обичаш ли приятеля си?- Сигурна съм, че отговора е ДА  А той теб? - Май и тук е ДА  Какво по хубаво от това да си имате бебе. Имам приятелка на твойте години, тя си има прекрасно момченце и са много щастливи. Гледа го почти без странична помощ и се справя много добре.

Родих първото си дете на 21, сега е на 16 години и се разбираме чудесно, сега родих момиченце - и тогава и сега мама все не беше готова щерка й да ражда !!
Смело и успех!!

Щом си сигурна,че си готова да станеш майка действай.При свършен факт родителите ти няма какво да кажат.

и аз съм на 21  От доста време исках да си имам бебче, но не бях срещнала подходящия човек. След като го намерих(както ти си го срещнала) не правихме дълго планове - и двамата го искахме. Направихме си бебето преди сватбата и нашите много се зарадваха, макар, че мама още ме гали по корема и казва : "Не мога да повярвам, че моето детенце ще си има детенце"  Но постепенно свиква. Та и твоите така- важното е да сте сигурни и убедени в желанието си, ти и приятеля ти. От там нататък все някой нещо ще ти казва, ти си гледай вас си 

Между другото въпреки, че съвсем умишлено не се пазихме и 2-те чертички бяха най-вълнуващия момент в живота ми...Трудно и аз свикнах с идеята. Някакси животът ми започна да се променя много бързо и аз все едно отстрани го гледах...До преди няколко седмици къде ходех и за какво мислех, а сега...Обаче сега не съжалявам за нищо (не, че някога съм) и мисля, че това е най-правилното решение, което САМА съм взимала, без да се влияя от нашите или от познати.  Сама, в смисъл с мъжът ми, де  то бебета само от 1 човек не се получават 

Ще стискам палци с бебеправенето и после съобщаването да знаеш, че ще е най-веселото нещо 

Щом се чувстваш готова-действай!Няма нищо,повтарям НИЩО по хубаво от това да станеш мама !Сигурна съм,че когато дойде бебчето(а може и по-рано),родителите ти ще бъдат много щастливи !

Щом вие го искате, не виждам проблем.
Аз родих на 22
Успех   

  Не че съм за пример,но аз родих на 18г.За родителите винаги ще сме малки.Така че,давай

Щом го желаете и смятате, че можете да му подсигурите добър живот- действайте смело!!!

Аз съм на 21г., а мъжо ми на 34г. и чакаме през септември нашето слънчеце   Възраста няма значение щом се обичате

Виж, престани да си мислиш какво ще каже майка ти, татко ти или който и да е, щом искате дете, действайте, то ще е плод на вашата любов и САМО И ЕДИНСТВЕНО вие ще носите отговорност за неговото отглеждане и възпитание, така че защо търсиш удобрението или разрешението на родителите си. Ако се мъчиш да угодиш на "властни" родители никога няма да успееш-говоря от личния си опит, но освен това ти си част от тях, твоято дете също ще е част от тях, не знаеш колко се разнежват като видят едно малко беззащитно същество, особено ако е частица и от тях. "Сестра ти" не е омъжена и няма дете, а е по-голяма-първо възрастта не е критерий за това какъв родител ще бъдеш и второ, причините да нямат детенце може да са хиляди-както психологически така и чисто физически, тоест това също не е критерий.Така че живей си живота както сметнеш за добре и недей прави компромиси с него заради "чуждото"мнение, пък било то и на родителите ти. Един ден всяко "пиле" излита от гнездото на родителите си. Полети и ти !

И аз те подкрепям,аз съм на 22 нашата Анджела е само на 15 дни.Това са най-хубавите години,сега ще ти е по-лесно да гледаш бебе.

родих на 21 и не съжалявам,така щеимам време и за следващи:)
Щом ти се чустваш готова не се трвожи кой какво ще каже,сигурна съм че и родителите ти ще те подкрепят...все пак първороден внук или внучка ще е:)

Някъде бях чела, че най - плодовитата възраст за жена е от 20 до 24г.
Според мен не ти е рано, е, можеш да си поживееш и още, но щом разликата в годините ви с половинката е по - голяма, естествено е той да настоява, на него просто си му е време, откъдето и да го погледнеш.
Аз забременях на 24, сега съм на 25, но и на 21 да се беше случило, нямаше да го върна, просто всичко си идва с времето и с подходящото мислене (НАЙ - ВЕЧЕ!!!).
Успех, каквото и да решиш, аз ще те посъветвам мъъъничко да послушаш и родителите си, от гледна точка на това, че те не ти мислят лошото. Но всичко си е много индивидуално, въпрос на съзряване и на поета отговорност, а животът ти е само един и си е само ТВОЙ!
Стискам палци, каквото и да решиш! 

Щом се чувстваш,че си готова да поемеш такава отговорност(а тя не е малка) да родиш дете няма какво да се чудиш!А и смятам,че като се появи малкото човече  вашите ще са толкова щастливи,че ще забравят за всичко друго!

Родих на 21г-не само моите родители бяха против, но и неговите.  Сега 10г. по-късно, те пак са против нас, но ние сме заедно-даже с две деца. Никога няма да угодиш на всички. Важно е какво чувстваш и искаш ти. Успех.

Извинявай за грубия въпрос, но ти с ваште ли живееш или с приятелят ти ?!?!?!??! Това е прекрасна възраст, ама наистина прекрасна, и моля ти се не се сравнявай със сестра си , ти си си ти !!!! Давайте смело напред и ви желая здраво и щастливо бебче и много любов !!! 

Щом го искаш и се чувстваш готова за това дете, не виждам място за притеснение

Давай смело! Стискаме палци. Майка ти ще каталяа като види сладкото внуче. А сестра ти да не се помайва 

Съжалявам, че те питам, но майка ти на колко години е родила за пръв път? Много ми е интересен отговора на този въпрос и чак тогава да се замисли какво забранява на теб. 
Не мога да ти опиша какво е усещанито сутрин едни ръчички и крачета да мърдат в теб и да знаеш, че ти остават малко дни до срещата с това мъниче 

Аз родих първото си дете на 26 и бях най-възрастната в родилния дом... Сестра ми роди на 23 и :
- възстановяването е много по-лесно
- нощното ставане и недоспиване се понасят безпроблемно
- децата ти имат млади родители..............
Ако смяташ, че момента е дошъл - ДАВАЙ СМЕЛО!
Аз обаче си поживях достатъчно и сега имам желание за домашно събиране с дечурлига и смях, а не нощно куфеене в дискотека, към което бях пристрастена и как ми мина не знам  

Щом и двамата го искате- давай смело! Първото си дете родих на 20г., второто -на 23г. (е случва се да ме гледат странно като кажа на колко години съм и че имам 2 деца, а като добавя, че след 10 г. ще си родя още едно направо )

Аз съм на 22:)))
И съм мн щастлива млада майка:)

Няма ранна и късна възраст за бебе - всичко е до психологическата настройка - за да се радваш на майчинството трябва предварително да си готова да понесеш лишсата на социални контакти (ще си все вкъщи с бебе, а не навън с приятели), ще трбва да се примриш 24 часово кърмене, смяна на памперси, пране, чистене, бъркане на каши и хайде пак схемата от начало + будене на всеки час нощем и кръвявал поглед от безсъние... Всичко това ще можеш да понесеш АКО НАИСТИНА ГО ИСКАШ  и не просто ще г понесеш, А ЩЕ СИ ЩАСТЛИВА ВЪПРЕКИ НЕСГОДИТЕ . . . та замисли се:
1) Радваш се още известно време на дискотеки, приятели, независимост и т.н. и ....чак след това раждаш дете
2) Искаш бебе повече от всичко друго и си готова да се бориш с трудностите и да се наслаждаваш на майчинството
Което и да избереш ще постъпиш правилно - знай, че младостта никога не се връща - на мен най безгрижните ми и хубави мигове сабили на твоята възраст. Родиш ли дете, ще трябва доброволно да се откажеш от тази младежка свобода - вече дори и да оставиш бебето на баба му и да излезеш вечер няма да можеш да се веселиш както преди и все ще го мслиш дали е заспало, дали е завито добре или пък много са му засилили парното и се е изпотило.... Абе все глупави майчински тревоги
Ако пък решиш да си родиш бебе - ами ще си уморена, тревожна, но безкрайно щастлива с две малки ръчички протегнати към  теб и малка устичка, която ти се усмихва
Мисля, че приятеля ти ще те разбере, ако решиш да поизчакте още малко. Ако ли решиш да ставаш майка доколкото разбирам ще зарадваш много бъдещия татко, така че твоя воля. Послушай инстинкта си

Ти пишеш какво иска Той, какво искат Неговите родители и какво ще кажат Твоите...
А Ти къде остана в цялата работа?

То на мъжа ти му е време, ама ти за себе си готова ли си?
Ако наистина го желаеш, не виждам какво чакаш позволение.
Самото решение да имаш дете предполага зрелост и самостоятелност, вкл. и при взимане на решения, а самостоятелните зрели хора не искат позволение от родителите си, нито питат във форумите какво да правят...

С първото си дете забременях на 20, родих на 21. Бременността не беше планувана и дойде малко изневиделица на родителите ми. Беше им необходимо доста кратко време за да се настроят, че ще си имат внуче Щом ти се чувстваш готово, бъди сигурна че и родителите ти ще се зарадват, макар че е възможно в началото да се постреснат

Абе я не се чуди . Щом го искате и двамата -заминавайте на морето и действайте .УСПЕХ.

Големия ми син се роди,когато бях на 20,а малкия на 23.Наистина възстановяванрто е много по-бързо,а и си млада мама.Сега съм на 24 с две прекрасни момченца и страхотен съпруг,а бабите и дядовците се разтапят щом видят малките съкровища.Ако се чувстваш готова въобще не му мисли.Никога няма да можеш да угодиш на всички.

Здравей!Щом си намерила подходящият човек,обичате се искате и имате възможност за отглеждането му,действайте!Успех!

мен на твоята възраст вятър ме вееше на бял кон хи-хи
но-о-о, ако наистина искате бебе с половинката си - давай смело. с или без вашите родители ще си отгледате детето, но ако таткото не участва активно, не те виждам...

 Здравей, когато забременях бях на 21 години и аз мислех, че още съм много млада и че нашите няма да ме подкрепят. Първия човек,след таткото, на когото казах беше майка ми, тя много се зарадва и каза, че ще ми помага по всякакъв начин. Баща ми го прие малко по-трудно, просто, защото беше неочаквано за него, а и се страхуваше да не прекъсна следването си. Сега сина ми ще стане на 1 година, майка ми ме помага много, дори по време на сесия детето е при нея в провинцията и тя си е взела бабенство(  тоест ползва моето майченство) , баща ми също е луд по-малкото човече и го обожава.
Благодарение на родителите ми детето расте заобеколено от много грижи и любов, а аз мога да завърша образованието си.
Тая година , живот и здраве, ще се дипломирам
 И тогава сама ще си гледам детето, но съм сигурна, че нашите винаги ще са до нас тримата:)
 Така че при положение, че и двамата желаете да си имате детенце, пожелавам ти много скоро да се радваш на едно малко слънчице

Ако ти се чувстваш готова- давайте смело! Какво мислят твоите или неговите родители няма значение. Важното е какво искаш ти. Успех!

 Ако бях на мястото на родителите ти и аз щях да подскоча , остави ги тия работи , че свекървата ще ти помага, ти кефа на свекървата ли ще задоволяваш или си убедена че си достатъчно зрял човек за бебе , а едно дете е голяма отговорност с много жени съм си говорила на тая тема аз станах майка на 21 години имах голямо желание за бебе, само че не осъзнах каква отговорност означава, бях прекалено млада сега вече е на почти 10 години , но възпитанието за него попада изцяло в мои ръце чуваш критики отвсякъде много го глезиш , не го възпитаваш добре и други подобни и си задаваш въпроса не избързах ли? Ти решаваш обаче - решението е изцяло в твои ръце

 щом го желаете и двамата - действайте важното е вие да се обичате и ти пожелавам  лесно да се разбереш с родителите ти. а предполагам, че ако са против в началото, бързо ще се стопят различията ви като гушнат малкото човече:)

Хайде и аз да се присъединя към отбора на "младите" мами
Забременях на 20, родих на 21 - не беше планирано, по-скоро беше много голяма изненада, но и много хубава Нашите бяха също силно изненадани и панирани в първия момент , ама бързо се опомниха и сега много се радват на малкия бебок
Така че и аз ще ти кажа - щом се чувстваш готова - смело напред!

Виж, миличка, важната си ТИ. Реши какво искаш ти и го направи. Хората, които те обичат ще те подкрепят. Сигурна съм, че майка ти те обича Аз родих на 21. Когато казах на майка ми, щеше да откачи от ужас, като се роди дъщеря ми, не можех да се вредя до нея от майка ми Беше много щастлива и сега умира за внучката си Сега съм на 31 и очаквам второто си дете. И двете планирани, много желани и правени с любов! Мисля,че това е най-важното. Живей за любовта си и бъди щастлива! 

Няма значение на каква възраст си,а дали наистина си готова за това.За едно бебе се носи голяма отговорност,която не винаги се осъзнава преди раждането.Нормално е майката на приятеля ти да мисли по този начин,т.к той все пак е по-голям от теб,а за твоите родители ти винаги ще си тяхното малко момиченце.Ако и двамата много го искате,подкрепям те с две ръце

21 е прекрасна възраст за сватба и бебе, така че ако и ти искаш бебче - действайте. Те вашите както сега могат да подскочат, така после има да се радват. Ако имаш някакви ангажименти със следване или нещо подобно тогава си прецени - ще ти бъде по-трудничко, но не и невъзможно.

Щом се чувстваш готова действай!
Аз родих на 28, много съжелявам че не се реших по-рано... та ако си сигурна, че можеш да поемеш отговорност за още едно човече дерзай .

Не се притеснявай. аз забременях на 22 и родителите ми го приеха много добре. Никой не ми е обячнявал, че съм малка. Нищо, че брат ми беше на 27, несемеен и без деца. Това да не ти е критерии.

Омъжих се и родих на 28г.- когато АЗ реших и когато АЗ сметнах че е дошло времето!!!
Никога не бих се зачудила ако бях го решила на 20 или на 30 години какво ще мислят другите
Нали вие искате това дете, нали вие ще го гледате и нали то все пак ще е вашето бебе!!!
А и друго - моята баба е родила на 15 години- това да не е било престъпление- е тогава времената са били други - но нали това все пак си е било и нейно решение
Така че мила- винаги се вслушвай в това което ти казва вътрешня ти глас-вашите накрая ще се примирят и дори ще са много горди с внучето
п.с.Моят брат е по малък от мен с година и пет месеца- ожени се преди 5 годни и има син на 4г.- никога не съм получила и намек от нашите по този въпрос- та това ми се струва страшно нередно от устата на едни родители

  Ако ти го искаш и се чустваш готова -давай ,желая ти успех! Какво пък това е твоят живот , ти решаваш

Аз мисля,че ти изобщо не си сигурна,че ти е времето за дете и че ни си готова за такава отговорност.Съжелявам ако звучи грубо,но щом се притесняваш от родителите си,то какво остана за малкото човеченце,което живот и здраве след време ще имаш.Това решение единствено зависи от теб и приятелят ти.Аз бях на 22год когато забременях, но не бях сигурна дали приятелят ми ще го иска.Тогава на него и на родителите си казах,че който иска да ме подкрепи,но аз ще си го родя.И така сега си имаме най-прекрасното нещо на света.Единственнто и най-важно решение го взимаш ти,защото ти ще си най-потърпевша.Желая ти успех и правилно решение  

Послушай сърцето си. Ако мислиш че ще можеш да се справиш сама действай. Успех и не питай другите какво мислят, живота си е твой и ти ще го живееш.

Щом се чувстваш готова давай- ние те подкрепяме.  Когато се появи малкото човече ще видиш как всички ще са доволни и щастливи, то родителите са за това да дават съвети и да мрънкат чат-пат

аз пък съм на 20 и вече имам 2 така че ще си излизаме заедно с децата на диско,денс една жена питаше майка ми твои ли са?а тя вика не на дъщеря ми

И какво по-точно те притеснява, аз не разбрах? .В крайна сметка желаете дете, готови сте за него, обичате се?Нали така?Ами действайте, тогава.И не мога да си представя, какво пък точно биха имали против родителите ти?Да им вика едно медено гласче "баба и дядо" ли?
Извинявай, но доводът със сестра ти е меко казано "несмислен".Че, тя може да реши още 10 години да няма деца, ти какво ще я чакаш ли?Помисли добре дали ти си готова, наистина...

Абе какво те интересува на колко е сетра ти?! Аз ако бях чакала сестра ми ехееееее.... Ми тя сега е на 31 и след 7 месеца ще си роди първото детенце, а аз съм на 29- големия ми син е почти на 7, а малкия на почти 6 месеца.  Аз също забременях на 21 и си родих бебчо на 22. Не си малка! Прекрасна възраст. А ако сестра ти реши да няма дете??? Пак ли ще я чакаш?

Moite roditeli sa6to bqha s predubejdeniq kogato razbraha 4e sam bremenna.Bqh na 21.A sega ba6ta mi ot 1 sedmica me tormozi da sme im zaneseli Viki da q pogledali malko,4e im lipsvala.Pak i jivota si e tvoi,kakvo kato sestra ti taka e izbrala.
Li4no az prosto re6ih,4e sam gotova da imam dete,majat mi se sagla si i bebeto stana.6tom i dvamata iskate DERZAI!!!