Кога започнахте с адаптирано мляко?

Темата май не е за адаптираното мляко,а за кърменето.Спорно е,сложно и ще чуеш много различни мнения.

Започнах още като ни изписаха от родилния дом, защото не спираше да плаче.Като дойде педиатърката, първите думи и бяха"Това бебе е гладно".Кърмех и после дохранвах.Около 20-ия ден се отказах от кърменето, беше ми неприятно, мъчехме се и двамата и започнах да давам само АМ.Що се отнася до мнението на мъжа ти, бих направила това което аз искам.Все пак жената е кърмачка, а не от всяка става такава.Детето ми е 1,5г, нито се е разболявало, ното е настивало, какво като е на АМ
Моля без забележки по постинга ми, отговорих на зададен въпрос.

Кърмих 20 дена - толкова издържах. Не ми беше приятно, и минах директно на адапте. Мъжа ми няма думата(в този случай), като настоява толкова- той да кърми .

Ние все още сме на кърма и адапте. Прибягнах към адаптето, защото кърмата ми намаля. Полагах невероятни усилия да повиша лактацията, но не се получи.  Съветвам те да продължаваш да кърмиш, ако имаш достатъчно кърма, а и желание.
Мъжът ти е прав, че най-доброто за детето, е кърмата, но не съм съгласна, че си егоистка (макар и да не те познавам )
Наистина, ще чуеш много мнения, ако отидеш в кърмаческия форум, твърдо ще чуеш изказването "НЕ  на адаптето!!", но в крайна сметка ти ще си решиш.

По-малко от месец само кърмех,някъде към месец и половина беше изцяло на Ам.
Спрях да кърмя(не ме бийте)защото така реших.

[/size][/color]

Кърмих 2 седмици и спрях,защото ми беше неприятно,болезнено и трудно.
Дала си на детето си достатъчно добър старт и ако имаш желание да спреш - ти си тази,която решава!!!

Кърмих я малко повече от три месеца (накрая с дохранване).Спрях не по собствено желание,но няма да обяснявам в подробности.

Моят отговор съвпада с мненията на Бейби и Биляна.
При мен обаче го имаше и момента за налагащо се лечение на гранулом-и понеже трябваше да пия силно обезболяващо и ми слагаха разни лекарства-съвсем спрях да кърмя май-отначало прескачах кърменета, а после-съвсем загина кърмата......Беше ме яд в началото, защото той смучеше като пиявица, милият....и после с шишето, но не се отказваше.
Мъжът ми никога не е вземал решение относно хранене на бебонски. Ако е имал въпроси-то ги е задавал на педиатъра ни по време на консултации.

Имах предостатъчно кърма, но започнах да давам АМ около 4-я месец, когато бяхме по разходки. Така и не се пречупих да кърмя навън, а да тичам и да се чудя къде да кърмя- ми направо ми писна.
Иначе беба се отби почти на осем месеца. Няколко пъти отказа да суче, аз не настоях и кърмата ми просто спря.

Кърмих до почти 3 месечна възраст на дъщеря ми. Обаче още от 20-тия ден се дохранвахе понеже не ми достигаше кърмата. Положих невероятни усилия да я увелича. Много исках да кърмя поне до годинката, но не ни е било писано. Лека по-лека тя привикна към биберона и отказа гърдата и така спряхме.
Не бива да се чувстваш виновна каквото и да решиш. Но въпреки това съм на мнение, че щом имаш кърма е добре да кърмиш. Освен ако нямаш някакви проблеми като мастити и рагади, които на теб не са ти приятни.

Кърмих 3-4 месеца. Намаля кърмата, захраних с ам. и така.

Аз не съм кърмила ИЗОБЩО. Само веднъж с огромни усилия успях да изцедя 60 мл. кърма, и я дадох на бебето. Просто нямам кърма,това е.Освен това след 2 седмици опити ми утихна желанието да кърмя .Та...от раждането си е на АМ детето,расте си...

Кърмих около две седмици, но се и дохранвахме.После спрях, защото пиех доста силни лекарства около 10 дни.И минахме изцяло на АМ.Не изпитвам угризения.Мъжът ми ме подкрепяше във всяко решение относно храненето.

Кърмих 6,5 месеца и след това кърмата ми сякаш секна. Както бях в състояние да кърмя тризнаци, така започнах с мъка да изцеждам някакви символични количества. Тогава нямах достатъчно информация за възможностите да се увеличи кърмата, нито за причините така изведнъж да спре. Така че не може да се каже, че съм положила някакви усилия да продължа с кърменето. След това около 2м. давах замразена кърма. Така че за първи път дадох АМ някъде през 9-тия месец.
Мъжът ми остави въпроса за храненето на бебето изцяло на мен. Исках да кърмя-той беше съгласен. Спрях да кърмя-нямаше нищо против.

Изобщо не съм кърмила, от първия ден е на АМ, не искаше да засуче в болницата още, гърдите ме боляха, вдигнах температура и реших да ми изпишат хапчета за спиране на кърмата.
Аз бях секцио и ми беше доста трудно да го държа дълго време на ръце, това също допринесе за бързото ми отказване, мъжа ми отначало се цупеше, но в края на краищата, жената е тази, която трябва да реши

Това все едно аз съм го писала.Едно към едно с Биляна!

Още от родилния.След това цедих 2 месеца в къщи,но не достигаше.Обаче ако имах кърма все още щях да го правя,ама няма.

Натъпкаха я още в болницата.

 Изключително на кърма до 8 месец, след поредната консултация и обвинения, че държа детето гладно и ненаддава достатъчно, ми писна и купих кутия Нутрилон . До края на 9 месец я отбих напълно  .

Бяхме на смесено хранене само 1-вия месец и след това по здравословни причини минахме само на адапте.

Още от първия ден е на адаптирано мляко. Още преди да родя бях решила да кърмя, но кърма така не се и появи или по-скоро съвсем символично количество. Сега не съжелявам Мисля, че АМ е не по-лошо от кърмата, за да не кажа друго. Ако имам второ дете, независимо имам или не кърма отново ще давам АМ.

отначалото е на смесено. 50% кърма 50% фризолак. Имало е дни само на кърма, но след теглене се оказа че суче само 60 мл.
секцио бях, на 3-я ден ми го дадоха - мисля че има минимално значение . Постепенно ми слезна някаква кърма.Пих лактогенни чайове , течности - води ,бози с литри , но на моменти имах толкова че да се събуждам с мокра блуза.
Повечето пъти недостатъчно.
Педито като го видя след изписването каза че е гладно  - коремчето му било хлътнало , а трябвало да стои разлято....
 И така  , на смесено , го карахме до 7- я мес. Но с много инат от моя страна

Аз до края на четвъртия месец само на кърма, после в пети на смесено хранене. Започнах АМ, първо защото бебето ми все ревеше и не бях сигурна, че се е нахранило и второ, защото ми дотегна да седя с часове, а той да дреме и после все да е гладен. Да не говорим, че не можеш да мръднеш никъде, защото няма как да го нахрани друг...Може и да избързах с даването на АМ, ама и аз съм човек, а и не мога да се инатя да кърмя, при положение, че детето ми не си дояжда.

Ние  от 20 ден сме на АМ. Просто нямах изобщо апетит и кърмата ми спря.

Кърмих точно две седмици и спрях не по собствено желание и още не мога да го преживея.Мъжът ми изцяло ме подкрепя и когато изпадам в момент на самосъжаление,че не ставам за нищо точно той е човека който ми връща самочувствието.Не мисля че е правилно твоят да те критикува,още повече че с АМ е много по лесно да се създаде режим на детето и относно това: не съжалявам!!!

 Още със самото раждане , в къщи го кърмих и дохранвах 50 дена после изцяло на Адапте , някой казват че кърменето е най- доброто за едно бебе сугурно е така, но аз големия го кърмих 6 месеца и не видях кой знай какъв ефект само боледуваше , затова реших малкия да не го кърмя много много

Кърмих го 10 дни и понеже стоеше гладен, защото кърмата ми беше рядка, поне така ми казаха мина на АМ.

И двете ми деца от деня на раждането са с АМ....не съм кърмила въобще....

3-тия месец започнах да дохранвам с АМ,защото ми намаляваше кърмата.Кърмих до 5-ти месец,но си и дохранвах.

Кьрмих почти 7 месеца,но само аз си знам през какво трябваше да мина през целия този период след раждането(усложнения след раждането ,следродилни трески,остри болки,безсьнни нощи-понякога в периоди на растеж,които траяха няколко дни,трябваше да кьрмя през половин час,среднощни изцеждания,вьобще пьлен хаос ) Едва 5.месец след раждането мога да кажа,че се посьвзех и вече бях обиграна кьрмачка.Но не сьжалявам и ако имам 2.дете,искам пак да го кьрмя поне 6 месеца.Хормоните ,които се отделят при кьрмене, много ми помогнаха да преодолея следродовата депресия,която ме беше погнала.
Даже понякога сьжалявам,че я отбих,но и зависимостта е твьрде голяма Колкото и егоистично да звучи,имах нужда от свое пространство.
Сега пак предимно аз и правя млякото,но поне могат и други да го правят отвреме-навреме
Решението трябва да е твое!!!

Както при повечето момичета, към 20-тия ден кърмата ми се регулира, т.е. намаля, като едновременно се получи и криза на растежа на бебето. Започнах да дохранвам с АМ, но тъй като това никак не ми харесваше се постарах да си увелича кърмата. Пих хомеопатично лекарство за увеличаване и цедих по-често, моето дете не суче от мен, вече 6 месеца цедя и давам от шише.
Увеличих си кърмата от 300 - 400 мл на денонощие на 800 - 900 мл, спрях добавката и минах изцяло на кърма. Това в рамките на 1 месец. 

Голямата ми дъщеря я кърмих 20 дни и после почнах да дохранвам. Избутахме криво лявона смесено до два месеца и половина. Беше ми страшно кофти, че не можах да я кърмя, но някак си го преживях. Бях решила, че второто ще го кърмя на всяка цена. Минах през какви ли не проблеми и за щастие все още я кърмя. Доставя ми удоволствие за сега, но в момента, в който ми стане неприятно, не съществува някой който да ме накара да продължа. Наистина кърмата е най- доброто нещо зе детето, но една спокойна и щастлива майка е също толкова важна Кърменето е нещо, което трябва да носи удоволствие и на двете страни и ако на теб ти е неприятно имаш пълното право да вземеш самостоятелно решение. Ти си майка на това дете и най- добре знаеш кое ще най- добре и за двете страни 

Започнах да дохранвам броени дни преди Ивето да стане на 3 месеца.
Нямах достатъчно кърма, за един месец беше качила по-малко от 200 грама. Задържах кърмата още месец (т.е. кърмила съм общо 4 месеца). Тогава се разболях, наложи се да пия за по-дълго антибиотик и връщането на кърмата съвсем отпадна от дневния ред.
Отначало ми беше криво, че отбивам толкова рано, но вече не съжалявам. Най-важното е, че успях да се стабилизирам, за да си гледам децата 

Аз спрях да кърмя на 1год. и 4 мес.  Когато Дими стана на 1год. започнах работа. Пради тази причина кърмех само сутрин и вечер и Дими постепенно загуби интерес и се отби самичък. Ако си бях вкъщи може би още щях а кърмя. Имах нагласата да кърмя детето докато то иска и да не отбивам насила. Твърдо съм за кърменето. Извинявай, че ще ти го кажа директно, но мъжът ти е абсолютно прав. Наистина има майки преживели болести, усдложнения, зверски мастити и т.н. - те разбирам да се откажат от кърменето, макар, че и сред тях има майки-героини, които понася какво ли не в името на децата си, но да се откажеш просто така, защото ти е писнало, ми не го разбирам...
Ти не споделяш какви са подбудите ти да се колебаеш относно кърменето - ако споделиш може би ще успеем да помогнем.
Знай само ,че кърменето не само е най-полезно, но и най-лесно - неизваряваш шишета, не преваряваш вода, не я охлаждаш след това, а не дай си боже да излезеш наразходка и в тоз студ млякото изстива, а като си на гости и т.н. - замисляла ли си се, как ще я караш. Искаш доброволно да се откажеш от удобството просто да извадиш гърдата и млякото там да си е готово, с подходяща температура.
Освен това, когато започне зъбоникненето и детето се буди по сто пъти на нощ - какво ще правиш - ще дундуркаш, ще разнасяш на ръце или какво??? Знаеш ли, че кърменето е най-безотказното приспивателно за бебето - 2-3мин. цокане и после здрав сън за цялото семейство.
Неразбирам с какви аргументи една жена ще се откаже от всички тези удоства и защо   - сигурно защото й се пущи отново или защото иска да трампи бебето на бабите и да се отдаде на живот, знам ли
Пиша тези редове не, за да обидя някого, за да накарам майки които с лекаа ръка са готови да се откжат от кърменето да се замислят поне малко

Аз кърмих до втория месец.Немога да кажа 4е отна4ало ми беше много приятно защото гърдите ми бяха разранени,но осле кърменето стана за нас удоволствие.Но кърмата ми секна изведнъж.Какво ли ненаправих да я стимолирам но уви.Исках да кърмя дъщеря си поне до 6-тия месец защото е зимно бебе,но неуспях.От тогава на АМ.

само с това не съм съгласна като аргумент в полза на кърменето!

Кърмих до 6 месеца и после поради малко кърма минах на адапте. Щом не искаш да кърмиш, това си е твое решение. Никой не може да те накара.

Ей с такива изказвания кърменето не печели ама изобщо  Съгласна съм, че много помагате с инфо и съвети, но и често сте прекалено крайни.Аз също не разбирам много неща при много майки, но не им го казвам по този начин.Освен цигарите и "трампенето" на бебето има ред други фактори, които които карат една майка да се спре на изкуствено хранене.И пак да дава най-доброто от себе си

не се ядосвай излишно
аз това просто не съм го и отчела като публикувано
тя просто се чуди жената за аргументите ......може би само такива майки е срещала  и не знае друго какво би те отказало.
Но да прочете , ще разбере. Причини - бол
Според мен ,или имаш мноооого кърма ,или не е достатъчна!
Това е .

Много исках да кърмя, това ми беше огромна мечта - да имам кърма дотогава, докато тя иска ... да, ама не беше писано така ... спря на 3 месец и почнахме адаптирано. Не че и то й се услади много, ама тва е една друга тема .. 

Не искам да се заяждам или да зараждам спорове Просто се замислих и не мога да разбера причините една майк да предпочете адаптето. Ще се радвам, ако някой ги изброи - ей така за статистика След като изключваме жигаритеи трампенето набеето някой друг да ни го гледа, тогава какво провокира избора на адаптето... Давайте момичета

Естествено всяка майка иска най-доброто за детето си. Просто аз не намирам, че най-доброто е адаптето и за това не съм го дала на детето си. Винаги се учудвам като срещам майки, които са предпочели АМ пред кърмата, явно виждате предимства, които ми убягват. Не искам да провокирам спорове или да му прозвучи на някой като заяждане, защото не се заяждам, просто не ми е ясно. Ще се радвам ако някой изброи предимствата на адаптето, така както аз се опитах да изброя основните практични предимства на кърменето - пък нека жената си решава ще кърми ли или не

Nellie ,не мога да ти изтъкна предимства освен това че когато няма кърма това е наи доброто решение.Особено в нашето време когато поради липса на информация много майки правят грешки поради което кърмата спира.
Това го казвам от собствен опит,защото сега имам интернет и съм информирана донякъде,но преди два месеца не знаех нищо по въпроса и натворих една камара грешки,затова сме на АМ.

Аз бях доста надъхана, че ще кърмя, поне до 6 месечна възраст детето си. Смятах и още смятам, че това е оптималния период на кърменето. Обаче тялото ми беше решило, че няма да се тормози толкова и като навърши 1 месец, забелязах, че се буди гладен по-често и бързо се уморява да суче. Няколко пъти се изцедих, за да видя колко изпива. Резултата беше 70 мл. на хранене. Обадих се на едито и тя каза да дохранвам с 30 мл. АМ. Така започнах. После кърмата намаляваше, АМ се увеличаваше и в края на втория месец, след като втори ден подред изцеждах 30 мл. за целия ден, се отказах и минах напълно на АМ.

Кърмих го до 7,5 месеца .След това  - адаптирано мляко.

Аз също съм от тези които ИЗОБЩО не са кърмили.
При мен проблема бе физоиологичен, нищо не помогна за идване на кърмата.... оказасе че там дето трябваше да има кърма имаше кисти.
40 мин изцегдане се равняваха на 20 мл и 1 м. след раждането спряхме каквото "имаше" с хапове.
Много ми се искаше да кърмя, но не било писано живот издраве ако повторим опита дано да е по-успешно
Та АМ от самото начало.

Nellie , ако е вярно, че само от любопитство питаш кое може да накара една майка да избере адаптираното мляко за детето си, можеш да погледнеш ето тази тема:
Добрите страни на изкуственото хранене

Иначе-моля в ТОЗИ форум да не се разпалват старите спорове "За или Против кърменето".

[
Не искам да се заяждам или да зараждам спорове Просто се замислих и не мога да разбера причините една майк да предпочете адаптето. Ще се радвам, ако някой ги изброи - ей така за статистика След като изключваме жигаритеи трампенето набеето някой друг да ни го гледа, тогава какво провокира избора на адаптето... Давайте момичета
Значи една от възможните причини е приемането на лекарства,при които е забранено да се кърми.Така беше при мен.И като оставим всичко друго е въпрос и на избор, който,съгласни или не, всеки има право до упражни.В Кърмене видях, че Хедра е превела чудесна статия.Добре е да се прочете от повече хора

Nellie, знаем е, че кърмата е най-доброто, но при тук пишещите, края му вече е факт, така, че агитацията е излишна 
В тази тема сме обяснили защо сме минали на адаптирано, мързи ме да пиша пак 

Що се отнася до изброените от теб неща, на мен ми беше по-лесно храненето с адапте, мъжа ми хранеше нощем, а аз имах 12 часов непрекъснат сън, поспалива съм си и буденето през 2-3 часа определено ми тежеше.
Стерилизирането е пъхване на една кутия в микровълновата, чак такова услилие не е, пък и повечето кърмачки ползват помпа за кърма, която също стерилизират и мият.
Миенето  5 мин., като подбера чиниите, не съм го усещала 
Зъбите пък са най-малкият аргумент, не се е будила при нито един от 16-те й зъба, усещах ги чак, като тракнеха по лъжицата 

На адаптирано мляко сме още от родилния дом. Пуша, сега приготвям багажа на малката, защото ще я пращам при баба й  и дядо й  Не това е причината да не кърмя, но не смятам да се оправдавам пред който и да е. И естествено се възползвам максимално от ситуацията в момента. Предвид обстоятелствата, наложили ми да не кърмя, смятам че давам най- доброто за дъщеря си.

не  спрях да кърмя ,за да започна с ад. мл. смесено бяхме от началото още