Що да не бива да му искаш? Нали още живеете заедно? Иди поне ти при майка си за уикенда, че да си проветриш акъла на спокойствие.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Мъжете са гъзове обикновено, без извинение. Явно редовно трябва да им се напомня, че не живеем специално в тяхна услуга.
Моят е обикновено добричък, докато не влезе в цикъл. Нищо не помага, нито разговор, нито игнор, само и единствено рязък и премерен удар (скандал). Освества се изведнъж, премисля и се извинява. И така. Със свито сърце чакам да го удари и критическата.
Моят е обикновено добричък, докато не влезе в цикъл. Нищо не помага, нито разговор, нито игнор, само и единствено рязък и премерен удар (скандал). Освества се изведнъж, премисля и се извинява. И така. Със свито сърце чакам да го удари и критическата.
Този мъж е преживял силни стресови ситуации
Точно, като разглезени деца се държат такива мъже, но с тази разлика, че за децата е простено донякъде. Попадат на добри жени, които правят много компромиси, полагат усилия за всичко и просто се разглезват.
Трябва им един хубав, звучен шамар - буквално или преносно, кой както си избере ...
Трябва им един хубав, звучен шамар - буквално или преносно, кой както си избере ...
Този мъж е преживял силни стресови ситуации
Ами авторката е написала това:
" Знам, че е за лекар, особено след заболяването и смъртта на баща му. "
Имам познат, много корав мъж, без много емоции, който се пречупи от смъртта на баща си и изпадна в тежка депресия. Добре, че имаше кой да го заведе на лекар, защото и той беше почнал да дави проблемите си в алкохол. Лекарствата много му помогнаха и сега е добре. На всеки може да се случи.
Може да се бутне от такова събитие малко дете. Дърти хора е редно да са по-стабилни емоционално в дългосрочен план. Особено пък хора със собствени деца и отговорности! Просто намират мекото, виждат, че им минават номерата, като се крият зад някаква драма, стоят си в роля и тровят живота на всички.
Правиш, каквото трябва. Описаните не са такива. Пък и да са - да си търсят центъра, без да тормозят останалите. Много е изгодно в днешни дни да си в депресия и да си черен/циганин/бежанец - дори злоупотребата с психичните проблеми, взима превес над злоупотребата с расизма и подобни, защото за второто си ограничен - трябва да си черен, за да негодуваш, как си репресиран, защото си черен. А това с душевните травми ... там всеки може да се пробва.
Не е хубаво да съдиш някой така, защото е по-слаб като човек, всеки си има разбирания и различно приема и преживява нещата. Примерно дядо ми като почина, аз бях привързана към него, израснала съм с него, живеехме в една къща, много мъчно ми беше като почина, но се държах геройски и бях в подкрепа на останалите, гледах го преди това цял месец как се мъчи на легло и вече бях приела мисълта, че края му идва скоро. Баба ми беше свикнала над 50 години да живее с него, да спят заедно, да се хранят, дори се къпеха заедно, не ми се мисли какво й е било, плака няколко дни ,но се съвзе и се взе в ръце. Леля ми обаче (дъщеря му), която не живее стях от 35 години беше в тежко състпяния, с месеци наред плачеше всеки де, пиеше постоянно успокоителни, неможеше да спи, неискаше да се храни, здравословното и състояния се влоши, почна да се вманиачава да звъни на баба ми по 10 пъти на ден и постоянно да стои при нея, притесняваше се сама да спи в леглото. И сега, вече 9 месеца по-късно, спомене ли някой нещо за дядо ми почва да плаче, вече е по-добре. Но нейната психика е слаба, така че само човека си знае какво му е,може пък да има нужда да поговори с някой, да си излее мъката, да не е преживял смъртта на баща си, не бързайте да го съдите. За мен половинките са за това, да ни обичат когато съвсем не сме за обичане.