Аз пък не разбирам защо трябва да се става рано, ако няма някакъв ангажимент, свързан с точен час. Аз отдавна не съм тийн, но ми е трудно да ставам рано. Представям си някой да ме буди и да ми тропа.... Бъррр.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Аз пък не разбирам защо трябва да се става рано, ако няма някакъв ангажимент, свързан с точен час. Аз отдавна не съм тийн, но ми е трудно да ставам рано. Представям си някой да ме буди и да ми тропа.... Бъррр.
Сетих се за една песничка, която ми пееше баща ми, когато бях тийнейджърка, макар че по време на соца не се употребяваше точно този термин.
"Каква ли мома ще стана, като ме мързи да стана.
Сутрин ме бият да ставам, вечер ме бият да лягам"
И майка ми едно време ми викаше, че никаква домакиня няма да стане от мен, но стана. И добре, че не е жива да ме види как опъвам с трима сина и мъж. Че и баща ми от време на време. Сигурно щеше да се проклина, затова че ми е викала, че съм мързелива.
Така че не им придиряйте на девойките. Поглезете ги, че после може и да няма възможност да се притичва при мама и сами да трябва да се оправят с всичко.
Момичета, които сте се загнели, искам да уточня, че не аз имам някакво кофти отношение към споменатите професии. Но в такива моменти са използвани, за да бъда уязвена и "мотивирана".
Имам прекрасно отношение към всеки, който си изкарва парите честно и е професионалист в сферата си.😉
Имам прекрасно отношение към всеки, който си изкарва парите честно и е професионалист в сферата си.😉
Ох, все едно слушам майка ми едно време, като ме пращаше в АУБ и си мислеше, че там студентите ги гледат с камери в стаите колко са организирани и подредени и от това им зависи бъдещето:) то нали това е целта - сами да си построят деня, без някой да дирижира. Ще имат време да са супер организирани, и аз така спях като тийн, сега ме питай дали спя:)
Ужас. Чак на такова нещо не съм била свидетел, май никой не познавам да повтаря начален клас.
Аз не казвам, че не трябва ама никакъв контрол да има. Казвам, че непрестанното дуднене и убедеността, че ако не се ръчка едно дете, то няма да постигне нищо, не винаги е вярно твърдение. В гимназията бяхме, ако не се лъжа, втори випуск с матури след 12-ти клас. БЕЛ и езиците ми бяха най-силната страна, та като казах, че втората ми матура ще е по английски, нашите нямаха абсолютно никакво притеснение. И с целия си мързел и безотговорност, в началото на 12-ти клас, без мрънкане и без някой да ме притиска, казах "В училище е едно, на матури - друго. Намерила съм си школа за подготвителни уроци, групата започва на тази дата, започвам". Баба беше убедена, че някой ме е подменил и аз не съм нейната внучка.
При мен ръчкането има обратен ефект. Станах инициативна в момента, в който спря да ми се диша във врата.
Не, че не съм мързел. Ама докато живеехме с майка ми, тя беше убедена, че ще се сетя да избърша прахта, например, само ако тя ми каже, иначе няма да се сетя. Пък аз ще, просто няма да е точно в тоя момент, ами след 2 часа, да речем. Или утре. Чудно сега, като не ми е в къщата, как не живея в кочина, след като няма кой да мрънка след мен "напиши си домашното и си подреди стаята".
Аз не казвам, че не трябва ама никакъв контрол да има. Казвам, че непрестанното дуднене и убедеността, че ако не се ръчка едно дете, то няма да постигне нищо, не винаги е вярно твърдение. В гимназията бяхме, ако не се лъжа, втори випуск с матури след 12-ти клас. БЕЛ и езиците ми бяха най-силната страна, та като казах, че втората ми матура ще е по английски, нашите нямаха абсолютно никакво притеснение. И с целия си мързел и безотговорност, в началото на 12-ти клас, без мрънкане и без някой да ме притиска, казах "В училище е едно, на матури - друго. Намерила съм си школа за подготвителни уроци, групата започва на тази дата, започвам". Баба беше убедена, че някой ме е подменил и аз не съм нейната внучка.
При мен ръчкането има обратен ефект. Станах инициативна в момента, в който спря да ми се диша във врата.
Не, че не съм мързел. Ама докато живеехме с майка ми, тя беше убедена, че ще се сетя да избърша прахта, например, само ако тя ми каже, иначе няма да се сетя. Пък аз ще, просто няма да е точно в тоя момент, ами след 2 часа, да речем. Или утре. Чудно сега, като не ми е в къщата, как не живея в кочина, след като няма кой да мрънка след мен "напиши си домашното и си подреди стаята".
И кат'стане уфатна и оправна мома, ранобудна и все на пета - какво я чака? Някой муньо, дето мама го е тренирала да лежи и да чака оправната мома да го оправя.
.
Говори ми. Едно време само като се сетих за фразата "момиченце си, сгъвай си дрехите" и психосоматично усещах мускулна болка и умора, все едно имам оловни тежести...смотавах на топка и хвърлях. Така че има доза истина.
Сега сгъвам десетки дрехи на ден, като наказание от боговете:) или плащам да ми ги сгъват.
Впрочем понякога в живота има различни приоритети и е нормално в студентските години да има някои свинщини, ако си зает с друго. То пък не може да си подредиш живота около прането и сгъването, студент си все пак, целта е да учиш, не да домакинстваш. Да не стигаме до темата за ежедневното пране на целия гардероб:)
Сега сгъвам десетки дрехи на ден, като наказание от боговете:) или плащам да ми ги сгъват.
Впрочем понякога в живота има различни приоритети и е нормално в студентските години да има някои свинщини, ако си зает с друго. То пък не може да си подредиш живота около прането и сгъването, студент си все пак, целта е да учиш, не да домакинстваш. Да не стигаме до темата за ежедневното пране на целия гардероб:)
Вярно е това за ефекта и ръчкането. Понякога е толкова досадно да ти дуднат, че умишлено правиш обратното!
Защо някой, без значение от пола, трябва да става рано, ако няма конкретна работа, която трябва да се върши?
Аз съм убедена, че моята ще живее, айде може би не в кочина, но с гардероби, които си сигурен, че ако отвориш, нещо ще скочи и ще избяга отвътре, а след това ще се стовари лавина от дрехи омотани на топка.
Моята беше същата.Страх ме беше да вляза в стаята и.Сигурна бях че в гардероба и има неизвестна форма на живот и се чудих как си намира нещата.Бюро, маса не се виждаха.
Когато на 19 г. замина в чужбина при гаджето бях убедена че или ще се изтровят или ще се заразят от нещо или нашата ще си дойде след две седмици.
Нищо подобно.Чудесно се справи.
И до сега вече почти 8 години.Грижи се за къщата , гледа си детето и чисти и готви по добре от мен
Говори ми. Едно време само като се сетих за фразата "момиченце си, сгъвай си дрехите" и психосоматично усещах мускулна болка и умора, все едно имам оловни тежести...смотавах на топка и хвърлях. Така че има доза истина.
Като кажа нещо от сорта за подреждане , насреща виждам вкаменен поглед и неподвижно тяло. Всичко замръзва. 
И кат'стане уфатна и оправна мома, ранобудна и все на пета - какво я чака? Някой муньо, дето мама го е тренирала да лежи и да чака оправната мома да го оправя.
За чистенето и подреждането на стаята им - това си е тяхна работа, никой не ги юрка. Ама и аз не пипвам там. Каквото си направят, в това ще седят.
Вдъхвате ми надежда така като ви чета. Моята също е голям мързел, но очевидно това се случва само вкъщи, защото иначе е активна участничка в разни благотворителни събития и ходи да боядисва детски площадки, подлези и пр. Наскоро разбрах, че дори миела чинии като е на гости у гаджето си, а като е при роднини помага с домакинските дейности. А това е нещо, което вкъщи не се случва изобщо. 