Аз пък чакам моите деца да почнат да спят я до 9, я до 10, ама няма и няма. В почивните дни естествено стават още по-рано, а ние с баща им се чудим къде да се скрием от тях, че да поспим. Не вярвам, че ще дойде време, в което ще се налага да ходя и да ги изритвам от леглата.
- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Моите деца днес имаха куп забравени ангажименти и врещяха да ги спасявам, да нося забравените снимки,, бележници, учебници и пари. Съжалявам, не мога, в друг град съм. Дали ще си вземат поука... 
Оплаквам се, че трудно влизаме в учебен ритъм. Днес и утре ме чакат родителски срещи
Оплаквам се, че трудно влизаме в учебен ритъм. Днес и утре ме чакат родителски срещи
Като си спомня открай време (поне 15 години ) мога да остана будна до 6 сутринта , но да стана сама в 6 .... трудна работа.
Всеки ден навивам по 25 аларми на 3 различни часовника .
Липсва ми даже времето в , което майка ми ме будеше. Тя винаги става рано.
Помня дядо си , който мразеше някой да си почива . Да лежи и нищо да не прави.
Баща ми спеше в стаята , лятото на село и дядо вечно му вдигаше скандали да става (а ние сме 4 деца , тогава много палави и дейни)
Баща ми едвам гледа , скапан , но ставай та ставай .
На нас , дядо също ни казваше , ставайте да работите нещо по градината.
Ние живеем в града и ни беше много странно , защо трябва да работим в градината (деца на по 7-8годинки)
Като отидохме в градината , започвахме да се гоним с кокошките и да играе с кучето.
Поливахме доматите и брахме чушки, и винаги , нещо не бяхме свършили както трябва , оттам идваше момента с дуднето и в подкрепата на спомената теория , колкото повече ни дуднеха и мрънкаха , толкова по напук правехме.
Гледам го сега моя , да ИГРАЕ , да ИГРАЕ иска . Ми че то и ние само това искахме като малки деца , но поне се страрархме в училище и бяхме отличници .
Имаше някакъв баланс между белите и учението.
Сега наблюдавам , че почти липсва баланс .
И много благодаря за отговорилите вчера , наистина е само първия учебен ден.
Всеки ден навивам по 25 аларми на 3 различни часовника .
Липсва ми даже времето в , което майка ми ме будеше. Тя винаги става рано.
Помня дядо си , който мразеше някой да си почива . Да лежи и нищо да не прави.
Баща ми спеше в стаята , лятото на село и дядо вечно му вдигаше скандали да става (а ние сме 4 деца , тогава много палави и дейни)
Баща ми едвам гледа , скапан , но ставай та ставай .
На нас , дядо също ни казваше , ставайте да работите нещо по градината.
Ние живеем в града и ни беше много странно , защо трябва да работим в градината (деца на по 7-8годинки)
Като отидохме в градината , започвахме да се гоним с кокошките и да играе с кучето.
Поливахме доматите и брахме чушки, и винаги , нещо не бяхме свършили както трябва , оттам идваше момента с дуднето и в подкрепата на спомената теория , колкото повече ни дуднеха и мрънкаха , толкова по напук правехме.
Гледам го сега моя , да ИГРАЕ , да ИГРАЕ иска . Ми че то и ние само това искахме като малки деца , но поне се страрархме в училище и бяхме отличници .
Имаше някакъв баланс между белите и учението.
Сега наблюдавам , че почти липсва баланс .
И много благодаря за отговорилите вчера , наистина е само първия учебен ден.
И аз съм от чучилигите, чаветата също нямат проблем със ставането. Като се освестят и влязат в ритъм се надявам да нямат проблеми, отказвам да им напомням по сто пъти за техните ангажименти! Решила съм тази седмица само да питам вечер дали са готови за следващия ден и от другата седмица да се оправят както могат. Дребният учебниците забрави, но ю ги о картите не забрави да вземе 
, всеки с приоритетите си.
, всеки с приоритетите си.
Оплаквам се от синът ми . Е няма такова вироглаво диване . Можеше до сега да е платил таксата за университета 10 пъти , ама не , трябва да е по начина по който той реши . Вече два дни се ядосва с този Изи Пей и не става, и не тава , но няма да направи това което аз му казвам , да отиде в някоя банка и за 10 мин да пусне платежно . Утре е последния срок и просто съм бясна на това колко тъпо и упорито продължава да пробва .
Лошото е, че имам примери и на 40 годишни пергиши, чиито мами още тръчкат да им носят забравените портфейли и документи. Ей от това ме е шубе, аз да не съм вечна! Ама сигурно те не са “тормозили горкото дете”, когато е било времето.
Ще ти дам пример с онзи ден, който описах и в кучкарската - като тръшнах след себе си всички самозаключващи се врати, а ключовете вкъщи. Ами, повисях си 2 часа в малките часове, треперейки а) да не бъдем изядени и б) да не се озова между заядливо прасе и глутница. И сега, както сме и до петък сам-сами с кучето и дори няма и след 2 часа кой да ми отвори, освен ключар, да видиш как по 5 пъти се проверявам дали съм ги взела.
И портфейла съм си забравяла. Нали съм и инатливо магаре и рядко искам назаем, та си поседях гладна, докато се прибера. И не съм забравяла портфейли от тогава.
Та така, неволята и липсата на дундуркане, а не дудненето възпитава. В повечето случаи.
Аз нямам драма със спането до късно, у нас всички сме сови и всеки спи, докогато му е приятно. Девойката като е първа смяна, става в 5.20 и нямам нищо против да си отспива при възможност. И лятото не се е спряла - ходи на три академии, та и там са ставали рано. Дразни ме единствено неохотата, с която си подрежда стаята, но работя по въпроса.
Кафе, дъщеря ти нали работеше по едно време, едва ли е толкова трагична картинката, колкото я описваш.
Кафе, дъщеря ти нали работеше по едно време, едва ли е толкова трагична картинката, колкото я описваш.
А какъв е проблемът родителят да дойде да донесе документите/портфейла, ако има тази възможност?
Брат ми си забрави портфейла при мен, когато дойде да се види с майка ни, еми на следващия ден дойде да го вземе, защото можеше. Ако не можеше и му трябваше, някой щеше да му го занесе.
Брат ми си забрави портфейла при мен, когато дойде да се види с майка ни, еми на следващия ден дойде да го вземе, защото можеше. Ако не можеше и му трябваше, някой щеше да му го занесе.
Коте, не става дума за еднократно забравяне, което се случва на всекиго.
Говорим за хора, които прехвърлят върху майките си, или жените, или мъжете си отговорността за собствените си ангажименти и все чакат някой да им напомни или побутне. Че и се сърдят, ако забравиш, нещо от рода на "защо не ме събуди, закъснях за съботния лов", сякаш не е могъл сам да си включи алармата. А любимото им е: Е, ти нали си ме знаеш какъв съм...
(пиша за мъже, но и жени такива познавам)
Говорим за хора, които прехвърлят върху майките си, или жените, или мъжете си отговорността за собствените си ангажименти и все чакат някой да им напомни или побутне. Че и се сърдят, ако забравиш, нещо от рода на "защо не ме събуди, закъснях за съботния лов", сякаш не е могъл сам да си включи алармата. А любимото им е: Е, ти нали си ме знаеш какъв съм...
(пиша за мъже, но и жени такива познавам)