Да се оплачем...

  • 7 256 346
  • 65 224
  •   2
Отговори
# 38 925
  • София
  • Мнения: 39 759
Снощи по време на земетресението бях будна... и не го усетих Simple Smile Пън ве.

За лагерите... аз бих останала.
С щерката не съм имала проблеми, но със синчето - бая.
Миналата година бяха на зелено у-ще в Банско. Обадиха ми се на предпоследният ден да отида да го прибера. Нещата бяха много преувеличени, но... Моите хора в командировка в чужбина. Бяха ми оставили да наглеждам колата. По една случайност и картата (ел. ключ) беше у мен. Ама аз не съм шоф. Един приятел се нави да ме закара до Банско.
Лятото пък бяха на морски лагер. Не го прибраха до Сф. Вкараха го за 3 дена в б-ца в Бургас.
Тази година са ми връчили 2 декларации - зимно у-ще и спортен лагер. Много се двоумя Joy

# 38 926
  • Мнения: 68 644
Рафаело, ралафело....сега са станали Фереро роше...

# 38 927
  • Мнения: 2
Аз искам да се оплача. Това ми се случва всеки ден. Не знам на моменти какво да правя и дали да не замахна с чантата и да счупя някое огледало. И не се случва само на мен.....
Вие как реагирате в такива ситуации?

Не можах са преценя за отделна тема ли е или въобще, а и до сега съм била само читател тук, но сега...

http://bnr.bg/sofia/post/100936427/ti-spri

# 38 928
  • Мнения: 68 644
Хах, посмях се..

НО, откакто пресичайки на четирилентов път-две платна, на зебра, и аз се затичах като дамата в статията, но този от лявата лента не спря и щеше да ме блъсне....много, ама много внимавам как пресичам. Той също се изплаши-разбрах по погледа му, който беше на има няма пет метра...но кво ме грее, ако ме беше премазал...та оттогава не тичам, само подприпквам пъргавко....

# 38 929
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 484
Интервюто, на което ходих, мина доста добре, предложиха ми работа, различна от позицията, за която кандидатствах, за по-висок пост и много интригуващи задължения. Оплаквам се, че ме е страх дали ще ми е по силите и дали не се надценявам. Същевременно ми гъделичка егото идеята голяма компания да ме потърси, не отричам. Обаче дали това няма да ми изиграе лоша шега?!? Да остана в зоната си на комфорт или да атакувам с рогата(че съм Козирог)
И детето е с грип, дано поне малкият не се разболее!

Последна редакция: чт, 22 фев 2018, 12:51 от Lucky Plam

# 38 930
  • Мнения: 68 644
Козирозите сте доста амбициозни...таман за теб е Simple Smile

# 38 931
  • София
  • Мнения: 11 484
Моят вкъщи не е никак амбициозен, даже напротив. А ме обвинява мен, че аз не съм била. Тоя па Rage
Да се приеме за оплакване.

# 38 932
  • Мнения: 3 542
Lucky Plam, ако не опиташ, никога няма да разбереш. Не е ли смисъла на живота да вървим напред?

# 38 933
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Лъки, атакувай! Бързо да оздравява детето!
Оплаквам се, че ме мързи, а имам много работа и Чудото ми къса нервите, но за сега се държа.

# 38 934
  • Мнения: 4 518
Аз искам да се оплача. Това ми се случва всеки ден. Не знам на моменти какво да правя и дали да не замахна с чантата и да счупя някое огледало. И не се случва само на мен.....
Вие как реагирате в такива ситуации?

Не можах са преценя за отделна тема ли е или въобще, а и до сега съм била само читател тук, но сега...

http://bnr.bg/sofia/post/100936427/ti-spri
На пътя, а понякога и извън него, е опасно... Аз съм шофьор, рядко се движа пеша извън паркове и градинки и от време на време ме хваща много параноята. Първо, защото не съм безсмъртна и второ, защото и аз съм опасна. Преди месец и малко трамвай щеше да ме блъсне, щеше да е 100% смърт. Иначе пешеходците са мнооого трудни за виждане, особено когато някой прекрасно обучен шофьор спре преди пешеходната. В такива случаи  намалявам до положение, в което със сигурност ще мога да реагирам. Колите зад мен се дразнят, но се надявам, че им е за урок и няма да спрат така и те, а и аз ще отговарям, ако блъсна някой. Проблемът е, че пешеходците не се виждат и то по много причини. Един път се движех много бавно, но не видях пешеходеца, защото се беше "скрил" зад рамката (не знам как се казва) на предното стъкло. Масово се ходи с тъмни дрехи, масово се тича, масово не се оглежда... Всичките светлини в насрешното заслепяват ужасно. Та така, страшничко си е, а съм виждала как блъскат човек. Преди това не вярвах, че от сблъсък с кола човек може да хвръкне 2-3 метра нагоре и още толкова зад колата. Лошото е, че не всеки пази хората около него, а и не всеки изглежда да се пази. Лесно е да прехвърлиш отговорността за живота си в чужди ръце, защото смяташ, че на него му е важно да не влезе в затвора, НО не винаги нещата стоят по този начин.
П.С.: нямам работа, скучно ми е, искам да се прибера и да се сгуша в ужасния ми мъж Sad

# 38 935
  • Мнения: X
Лъки, давай смело!

# 38 936
  • Пловдив
  • Мнения: 40 760
Козирозите сте доста амбициозни...таман за теб е Simple Smile
дали newsm78 май е само на теория...на мен не ми стиска,ама ми се иска Wink

# 38 937
  • Мнения: 1 415
Днес баба ми е отново в кисело настроение и се оплаква колко скъпо е всичко.Не че е за пръв път де,но има неща,които те дразнят,без значение колко пъти се сблъскваш с тях.Много мъчно ми става за нея понякога,едва ходи,а и преди година претърпя сериозна операция и изтръпвам всеки път,щом каже,че я боли там.Не знам какво ще я правим,май оттук нататък е на доизживяване.Добре,че все още,да чукнем на дърво,е доста с всичкия си.Дано се задържи така.Иначе тя не пие точно шепа лекарства,от доста години главно взима такива за кръвното.
Понякога също така се ужасявам,като си помисля колко много стари хора са захвърлени на произвола от близките си и са на ръба на мизерното съществуване.Баба ми е от малкото късметлии,които имат кой да ги погледне.
Вярно,тя е вече на 80 и няколко,но все пак,иска ми се да можехме да й помогнем повече....Само защото ме дразни понякога,не означава,че искам да се мъчи.

# 38 938
  • Мнения: 1 985
Лъки,
Давай смело! Ако не опиташ, после ще те яд! Simple Smile
По казуса с лагера, на прима виста бих казала, че пускам детето веднага и заминавам в чужбината. Обачеее като се замисля нямам досег до тийнове, не ги знам какво може да измислят главите им.
Съветът ми е да се довериш на майчинската интуиция и да вземеш най- правилното за цялото семейство решение. Simple Smile

# 38 939
  • Мнения: 68
Интервюто, на което ходих, мина доста добре, предложиха ми работа, различна от позицията, за която кандидатствах, за по-висок пост и много интригуващи задължения. Оплаквам се, че ме е страх дали ще ми е по силите и дали не се надценявам. Същевременно ми гъделичка егото идеята голяма компания да ме потърси, не отричам. Обаче дали това няма да ми изиграе лоша шега?!? Да остана в зоната си на комфорт или да атакувам с рогата(че съм Козирог)
И детето е с грип, дано поне малкият не се разболее!
Плашещо е да поемеш повече и нови задължения, но зоната на комфорт няма да ти донесе развитие и растеж. Атакувай с рогата, в началото ще е трудно, но със сигурност по-интересно и удовлетворяващо отколкото до болка познатата работа Wink

Общи условия

Активация на акаунт