Да се оплачем...

Месечинке, да се оправяте бързо! И много, много здраве. Като взех Лъчито след месец влязохме в детско по спешност, за да открият пневмония. Та РД на баба й съвпадна с нашия престой там, след няколко месеца точно по Гергьовден пак бяхме в детско,че диването докопало хапчетата на баба и се черпило един лексотан. Та ми е познато.

Кристина, да това, че има затруднения донякъде предизвиква лошо поведение. Но затрудненията постепенно ще се преодолеят. От друга страна иска непрекъснато да е център на внимание, а и това, че не ги пускат да излизат оказва влияние. Тя не се чувства добре затворена, има нужда да излезе, да потича, за да свали напрежението. В междучасието повечето деца (предполагам момичетата) наобикаляли учителката. Моята не е от тях ивероятно се е почувствала незабележима. В началото на няколко пъти отишла до тоалетна "без да се обади", ама ако има кой да я види. А явно не е имало кой да я види и тя отишла. Сега вече има и повече свобода, отколкото в детската градина...  Знам, че е по-добре да е вкъщи след училище, но аз съм единствен родител и няма кой да ни издържа, само моята заплата е. А според детската психиатърка не е добре аз да й помагам, защото това пречело на привързаността и на изграждането на връзката помежду ни. А и аз не знам тънкостите на ресурсните и логопедите - всяка работа си има специфика, така че се случва в опитите си да й помогна само да се изнервим взаимно. Знам, че ще се справи, но това ще се види след месеци и не знам дали ще й дадат това време да направи скока. При нея нещата стават скокообразно, а не постепенно.

Месечинке, всичко ще е наред.
Лятото след морски лагер синът ми влезе за първи път в болница и за първи път прие антибиотик.
Бяхме в Бургас. След изписването не искаше да види морето и да чуе за града. Десетина дена след изписването тръгнахме пак към морето на почивка. "Ще минем през Бургас"... "хм, там не ми харесва". Но изкарахме страхотна почивка без никакви проблеми.
Стискай зъби.
Ще се почерпите след изписването.

Мама Ру има много сходства между децата ни. Права е психоложката - моят син се справя добре с училището, но не е привързан към мен. Няма емоционална нужда от мен, защото аз много го притиснах с учението. Въпреки това аз съм готова да платя цената и детето да не ме обича, отколкото да го водя по психиатри и психолози и той все да е не разбиращ нищо в училище.

Успокой се,защото детето има нужда да те вижда спокойна.
Абсолютно всичко ще е наред.Забрави за всички неприятни мисли и неразположения и мисли единствено че това ще помогне детето да се оправи по-бързо. Когато моите бяха малки лежах почти всеки месец в болница с тях.Правеха пневмония за някакви си два-три часа.Лежали сме и за обезводняване след вируси.Натровили се бяха от сокчета.Едната имаше бъбречни проблеми.Болницата се беше превърнала в втория ни дом.И всеки следващ път знаех че влизам там за да излезем здрави. Всичко ще е наред,повярвай.
 

Месечинке, всичко ще се оправи Борко ще е добре и ти ще си спокойна
Честит рожден ден! Бъди здрава и щастлива

Месечинке, бързо да оздравява детето, наистина си на сигурно място! Да си честита и ти и любимите хора!

Мама Ру, децата жадни за внимание се чувстват добре на сцена. Ако се справя горе - долу с пеенето не пропускай възможността да насочиш тази и потребност в градивна посока. И разбира се, похвали от мама
Много, много се извинявам за въпроса, но модела в поведението на детето ме кара да попитам да не би да е осиновено? Моля не ми се сърдете ако греша!

Месечинке, всичко с детенце ще е наред! Дръж ни в течение!

Да, осиновена е и с много тежка адаптация. Беше вече навършила три и без отказ, вписана е служебно. Социалните са насърчавали майката да поддържа контакт и са изграждали привързаност. Този контакт в разрез със закона не беше прекъснат дори след делото до самото вземане на детето у дома! Естествено цената платихме ние. А и не получих никаква подкрепа и у дома от местните социални. Всички признават каква огромна работа е свършена, но мен това признание не ме топли особено, защото не ми помага при решаването на проблемите. Относно сцената - записах я на народни танци - това я влече и въпреки, че не се е занимавала до сега, само от тържествата в детската градина и каквото е видяла от децата се научи сама. Одобриха я и в състава и започна репетиции наред с деца, които от тригодишни танцуват. Ще видим как ще се държи като стигне до сцена. Планирам да я запиша и на лека атлетика, добра е в бягането, също като кенийците, родена е за това. А и гимнастиката ще й приляга, че и алпинизма или поне изкуствените стени. Изчаквам да се поуспокоят нещата в училище и на пролет - към стадиона. Нека се поокопити малко и да преодолеем първоначалните затруднения в обучението.

Месечинке, за първи път ли влизате в болница?Не се тревожи, почти всички сме минали през това.
Аз навремето колко сълзи съм изплакала и колко нерви съм попиляла покрай боледуванията им, но в един момент и това отминава, децата порастват, а ти се щади, защото ще разчитат на теб още дълго време.Знам, че не ти е до това, но все пак-Честит Рожден Ден и да се похвалиш скоро, че сте здрави.👐

Мама Ру, надявам се като се видите за срещата от училището да предложат варианти как ТЕ ще подхождат с детето то за да се почувства то добре в новата училищна среда. А не теб да питат и ти както казваш да се "червиш". Аз така бих започнала срещата; те познават детето,знаят по-добре от теб как се държи в училище и те трябва да ти предложат начини по които те ще работят с едно малко дете тепърва свикващо с нова среда.
Не те да изискват от теб, диагнози и т.н, а ти от тях какво ТЕ ще направят/подходят като педагози. Остави ги те да ти предлагат подходи. Като специалисти те би трябвало да имат начин да завладеят всякакви дете, не само тихите, кротки и послушни/изпълнителни деца. Аз съм с три деца, всяко различно и в къщи и в училище. Аз се справям с тях, очаквам учителите да ги завладяват и да ги обучават колкото и различно поведение да имат.

blagodarq vi. Za pyrvi put ni e, obezvodnen i s visoko crp sled virus... Otkak e zaspal ne moga da spra da reva i ne moga da zaspq. Uj jivna, no ne smeq da se zaradvam, dokato ne dojde utre, za6toto i v4era uj be6e ve4e zdrav, a dnes novo 20 i ni prieha. Na vsi4ko otgore ba6ta mu zagubi po pytq ljubimiq mu plju6en zaek, a toj pita za nego...

Месечинке,голямо гуш!!!Ще се справите!!Жива и здрава  да си!

Всичко ще се оправи, Месечинка! Не се коси, детето ще оздравее! Нов заек да купи таткото.
ММ и аз...злощастна връзка, въпреки че сме възрастни. Кипна онзи ден, за нищо...и се стигна до "ще ти навра главата в тоалетната" и "ако те ударя, ще те размажа по стената" ((
Никога не е проявявал агресия, никаква. Затова си мисля, че стреса му е в повече.
Изплаши ме и ме обиди, много плаках. Разбира се, се извини, но още ми е криво и депресирано.

Месечинке, успокой се и поспи - детето има нужда от здрава майка. В болница сте, остави лекарите да се погрижат за детето и всичко ще е на ред. И дано заекът се намери, иначе ще се наложи да измислите някаква убедителна история. Подарете му утре нещо ново, направете изненада, каквато не очаква, но за която си мечтае, така ще отвлечете вниманието от болницата, болестта и липсващия заек. Подгответе си занимавки - щом се поокопити и ще има нужда от развлечения, за да не скучае, а в болницата всичко бързо омръзва.

Месечинке, бързо да оздравява детето!
Въпреки всичко ти желая здраве и никакви тревоги.