Детето е болно, пак 
, за втори път този месец.
, за втори път този месец.- Публикувана: 3 дек. 2013, 00:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2019, 00:42 ч.
Да се оплачем...
Колко тъпа трябва да съм , за да одера колата на паркинг? Много! Бясна съм на себе си - тъпа патица. Оплаках се!
По повод това което писах преди няколко поста. Мъжа ми обвинява голямото дете за инцидента с малкото, а не е прав. Нормален инцидент. Крещи и, товари я с чувство на вина, добре че на дребния нищо му нямаше. Не е нормално. Ако щете заради мен, вижда че се тревожа, той ми създава и други нерви, да реве онова дете и да де тресе от притеснение и вина. Направо не мога да го гледам. Сега се прибира и все едно нищо не е станало, даже ме пита що съм сърдита.
Не беше ли твоето дете с трудно поведение?
Не съм ок. да се набива вина в децата, но ако голямото има вина за инцидента е добре да го осъзнае.
Не съм ок. да се набива вина в децата, но ако голямото има вина за инцидента е добре да го осъзнае.
Скрит текст:
Разбирам, че майката я боли еднакво и за двете деца, но за жалост понякога инцидентите имат сериозни последствия. преди доста години, когато малкото ми дете беше на около година и половина, щеше да стане ужасен инцидент. Вината е моя защото я поверих на грижите на друго дете за не повече от три минути, а то не оправда доверието ми. Тази глупост от моя страна и не знам как да го определя от негова щеше да коства живота на дъщеря ми. Никой не му показа на това дете по никакъв начин, че резултата от действиета му щяха да доведат до трагедия.
Трудно дете е понякога, да. Голям инат и още куп неща. С две думи от бурна игра счупи вратата на детската (тя и приятелче). После същата тая врата падна на главата на дребното. Аз видях че счупиха вратата, казах на баща и, той се ядоса за счупена врата, но не взе мерки да я обезопаси на момента. Аз не мисля че тя е виновна за инцидента. Ако има виновен сме ние родителите, но като цяло в такива напечени моменти гледам да не вменявам вина на никой.
Трудно дете е понякога, да. Голям инат и още куп неща. С две думи от бурна игра счупи вратата на детската (тя и приятелче). После същата тая врата падна на главата на дребното. Аз видях че счупиха вратата, казах на баща и, той се ядоса за счупена врата, но не взе мерки да я обезопаси на момента. Аз не мисля че тя е виновна за инцидента. Ако има виновен сме ние родителите, но като цяло в такива напечени моменти гледам да не вменявам вина на никой.
В този случай родителите имат вина, но и към двете деца. Първо на първо у дома не се играе толкова бурно. Набийте им го в главите. Има милион неща, които могат да се случат, просто защото е затворено пространство и тясно. Второ- видели сте, че има счупена врата, и не сте я обезопасили....Не искам да те засегна, но съм параноичка. Не е лесно с деца, знам. Но няма как, трябва да ги пазим.
Игри, по виновно е другото дете , но не се чувствам удобно да правя забележки на чужди деца. Тичат, блъскат, не е счупена пантата е вратата там дето е пантата, но самата врата се е счупила и е увиснала само на горна панта. И да, и двамата имаме вина , че не я махнахме веднага. Беше късно вечерта, казах си че след малко лягаме и утре ще оправя
Как е дететото, Mother of PrincesS?
Слава на Бога добре. Правиха му скенер, че му тръгна кръв от носа, всичко е наред. После носа му отече та се съмняваха че е счупен, но няма счупване потвърдиха със сигурност. Днес е много по добре, отока спадна доста, само леко се синее .
Мъжът ми е с прехапан /възпален нерв. Не може да стане от леглото. Дано само детето не тръгне да се ражда точно сега, че ще е голям цирк. Не знам как д аму помогна. Чакам близък да дойде д аму бие инжекция. Мен ме хвана страх и не се престраших да му я бия. Дано го отпусне бързо от нея.