Да се оплачем...

  • 7 254 810
  • 65 224
  •   1
Отговори
# 30 825
  • Варна
  • Мнения: 10 527
Два варианта ме съветват всички,единия е яко да го отрежа,другия е да отнесе тупаник,ще пробвам с първото,щом всички около мен и вие сте на това мнение,явно моето мълчание му дава кураж да продължава,надявам се братовчедка ми никога да не разбере...благодаря ви,момичета.

# 30 826
  • sf
  • Мнения: 10 130
Яко рязане и това е. Големи боклуци са някои мъже. Аз като се разведох и няколко "приятели" на бившия ми се пробваха. С любезност не става и това си е.

# 30 827
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
Много е неприятна ситуацията, защото както и да постъпи, после как ще се гледа с братовчедка си - винаги ще се чувства неудобно, сигурна съм. Особено пък и в негово присъствие. Имах една колежка - мъжът на най-добрата и' приятелка от години започна ей така я 'ухажва' изневиделица. Тя го отряза, но никога повече не успя да погледне приятелката си както преди и се дистанцира от нея, въпреки, че се чувстваше ужасно и за нищо не беше виновна.

# 30 828
  • Мнения: 2 699
Режеш с големия трион. Преди години мъжът на една приятелка работеше в чужбина и един съсед и се беше лепнал. Беше почнал с намеци и кулминацията беше, като и казал да погледне камерата(все я носеше със себе си). Та погледнала тя, а той си снимал оная си работа и и казал: "Да видиш, какво изпускаш." и тя му отговорила: "И десет ..... да имам наредени една до друга, пак няма и една да ти дам". След тази случка се беше разкарал. Извинявам се за грубите изрази.

# 30 829
  • София
  • Мнения: 5 198
Бяхме на гости при майка ми и естествено мъкна 2 сака с мен .
В раничката на детето бях прибрала една стара видеокамера , която взех втора ръка преди 3 дни.
Мъжът ми дойде да но вземе с колата , прибирам целият багаж , тротинетка , пликове раницата.
Отиваме до Борисовата градина за екстрийм феста, слизам от колата и търся сред целият багаж ,раницата с видеокамерата. Няма я. Търся пак. Започвам леко да полудявам. Звъня в нас , раницата я няма. Пращам брат ми да търси по улицата , ако е изпаднала някъде.
Тръгваме от Борисовата , по същия път. Никъде я няма.
Мамка му , къде я сложих ?
Да не би да я сложих на тавана на колата и да е паднала докато прибирах останалите неща?
Насълзиха ми се очите. Мъжът ми звънна в 2заложни , няма подобна.
Полудях за малко.
Изгубих я, но къде и как ? Цяла раница ...
Тя е стара камера , няма дори да я искат ,защото нямат зарядно за нея и останалите приставки.
Ще я чакам в olx и в близките заложни.
Раницата на детето беше хубава и здрава. Мисля , че нямаше нищо друго ценно , освен един акт на мъжът ми с адрес. Писах в страници , че се търси раница.
Дано я намери съвестен човек поне.

# 30 830
  • Мнения: 68 583
Точно така и аз загубих раница с вещи на морето...сложила съм я на тавана на колата, докато се обличахме набързо покрай нея.....и до там...

# 30 831
  • Мнения: X
Аз така изгубих стиропорените изолационни плоскости за един ремонт преди време. Сложих ги върху тавана на колата, тръгнах да отварям багажника, но ми звънна телефона и аз говорейки, влязох в колата и потеглих. Като пристигнах, се усетих, че нещо ми липсва. Мдам, всички пакети с плоскости ми липсваха.

# 30 832
  • София
  • Мнения: 5 198
Много гадно чувство.

Иначе никога не слагам важни неща на капака на колата, защото знам , че там ще им последното място .
Ей сега гледам в продавалник същата камера, но пълен комплект (зарядно, чанта, приставки, дискове) писах му на момчето , но надали ще каже , "да намерих я " а и моята беше без нищо.

Това ми напомни , когато ми откраднаха 600лв преди година.
Бяха взели само парите (протмоне, документи , си бяха на място)
Супер гадно чувство. Ако ми я бяха откраднали нямаше толкова да ме е яд на себе си.

# 30 833
  • Мнения: 47 963
На нас скоро телефон ни откраднаха, а днес се счупи колата. Но здраве да е. Много неприятно, разходи, разправии, но пък да сме здрави, ще се оправи.

# 30 834
  • София
  • Мнения: 14 638
Днес явно е бил скапан ден - и нашата кола просто угасна на пътя, да им се невидят и модерните коли с техните компютри. Добре, че бяхме наблизо, та я бутахме около километър до селото на ММ и се прибрахме с влака. Кога ще я правим като сме по цялата седмица на работа, лоша работа.

# 30 835
  • Мнения: X
Много крив ден! Едно че малкото дете пострада та тичахме до Спешното, скенери и всякакви прегледи ( слава на Бога всичко изглежда наред) ами и поведението и реакцията на мъжа ми...Падна ми в очите. Утре ще говоря с него след работа, ако е казал нещата в момент на стрес и е готов да се извини ок, ако не ....не съм сигурна че мога да го приема такъв.


WIND съжалявам за изгубените вещи. Дано все пак се намерят някъде.

# 30 836
  • Мнения: 47 963
О, ако ти е казал че си параноичка и се шашкаш за глупости и не си мръдвал пръста- съвсееем нормална реакция.  Моят е абсолютно същият, доктора му говори че сме за прием в отделението по спешност, той мрънкя не може ли да лекуваме детето у дома- и да си стои само?! Познато дете се възстановява от операция след перитонит- и там бащичко е мрънкал що да се разкарва до Пирогов, едва ли му има нещо сериозно...то мъжете не са като майките, да знаеш . Не познавам мъж, дето да познава като майката има ли пристъп, температура или да се шашка като жените. Такива са си. Тигана в ръка и крещиш като идиот, иначе не чуват и не се мръдват.

# 30 837
  • Мнения: 11 565
Моя малкия като беше бебе и беше като трупче- с Т, раз-  ство, баща му не  искА да го караме в спешното /беше нощ/- нищо му нямало. Чак звънях на 112, та занимавах жената със симптомите и я бях пуснала на високоговорител да чуе главчото че е важно. Е, отидохме и веднага ни пратиха за прием в инфекциозно. Под  един калъп правени бе.

Много почна да ми пада косата като се къпя. Подкъсих я и пак. Дано да е от смяната на сезоните, да не е друго.

# 30 838
  • някъде
  • Мнения: 4 955
Имам чувството, че ако е за чужд човек ще обърнат света тези мъже, но когато е за нас или за детето  почват да се нервят...
Ще ми гръмне главата от всякакви схеми и умувания какво да правим(семейно) и дали да поемем огромна крачка в неизвестното с ясното съзнание, че може да не се получи. А много ме е страх, хем здравословно, хем психически дали ще се справя/справим/.

# 30 839
  • София
  • Мнения: 18 685
При нас е обратното мъжът ми винаги при най- малкото сме на лекар. Аз не си давам зор Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт