Как се разкърмихте ?

Цвети, аз започвам първа и ако ти се струват смешни отговорите ми, приеми, че е нормално за "хлапе" на моята възраст 
Решението да кърмя взех сама. И то, защото докато бях бременна постоянно ме плашиха, че бебето ми ще има колики и тн, а аз съм студентка и имам нужда от време за да уча, а ако трябва постоянно да се успокояваме с бебока заради колики щеше да е трудничко... Та, мислех си, че ако го кърмя няма да има колики Е, после разбрах(чрез форума), че и кърмачетата имат такива, но за мое много голямо ЩАСТИЕ, бебчо нямаше. Според майка ми се дължи на това, че бебо се роди огромен(4300), но не мисля, че това е причината. Та... друга причина беше и, че не обичам да давам пари за глупости каквито са адаптираните млека Пак много по-късно открих и големите ползи за бебето. Мислех, че ще кърмя Само до 5-6 месец, но в последствие се надъхах и сега ми се кърми до много дълго. Като си представя само какво улеснение за мързел като мен- нуто шишета изварявам, нито правя водички и др глупости, а само вадя цицата и подавам. А бебо и не суче много време, не повече от 5-10 мин, е как да не ми харесва да кърмя! Даже и не ми се захранва, като си помисля каква работа е Та така...По втория въпрос... до форума стигнах благодарение на Гугъл  , а и защото обичам да се заседявам пред компютъра и като няма какво да правя, чета форуми(по мнение на мъжо ). На другите въпроси мисля, че отговорих вече, а за безразборното кърмене... ами не мога да го слушам нашия лакомник как се дере и да чакам да цъкне часовника на 3 часа за да го нахраня... тая работа просто няма да я бъде(бебо си е истински оперен певец и ако е гладен вика повече и от домашната котка на нашите ). Мисля, че кърменето на поискване е единственото разумно и отговарящо на нуждите на бебето, кърмене! 
Съжалявам, че стана дълго, ама какво да се прави, нали съм обстойна...

Хайде от мен
Не съм взимала "решение" да кърмя. То си се подразбираше.
Случайно попаднах на форума и съм много благодарна за това.  

Незнам какво имш пред вид с "безобразно особените ентусиастки", но ако е за дълго кърмещите, то
Благодарение на форума се успокоих, че не съм "безобразно особен екземпляр" и че това си е нещо нормално и естествено и
Правех го, защото детето ми имше нужда от това.

А относно информацията, мисла че от една стана майките трябва да я получат далеч преди да родят, за да се "ентусиазират". И от друга страна педиатрите трябва да ги подкрепят и да прилагат "новото".

За по-новите ентусиастки мако информация http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=47042.0

И аз като Бисе изобщо не съм си и помисляла да не кърмя Струваше ми се и все още ми се струва най-естественото нещо - бременна съм, раждам, кърмя, в този ред
До форума стигнах случайно, докато бях бременна основно си висях пред компа и така го открих. В интерес на истината, когато започнах да чета тук се шашнах колко майки кърмят над годинката. Виках си: "Боже, откачалки, на кого е нужно това " Мислех да кърмя най-много 7-8 месеца. Да, ама не Когато Борко беше на 2 месеца се оказа, че има дерматит, алергии и т.н. Тогава реших, че ще правя, ще струвам, но до годинката ще гледам да избутаме. Защото адаптираното мляко не беше вариант вече. Обаче нямахме проблеми, младежът си сучеше и си суче с кеф Правя го, защото искам и защото той иска. Не планирам отбиване, надявам се, че той сам ще се откаже в един момент.
Много ме е яд като чета колко много майки биват разколебавани или направо отказвани да кърмят от педиатри, роднини и познати. Ако може да се помогне, за да се промени това положение, ще се радвам много

И аз като Mushu мислех - бременна съм, раждам, кърмя, най-нормалното нещо... Смятах да кърмя до 10 месеца - това беше най-дългият срок, който чух от жена да е кърмила, значи и аз така...
С времето започнах да чета. Реорганизирах си правилно кърменето. Когато Мая беше на 6 месеца, направихме този форум.
Не съм взимала някакво "решение", че ще кърмя еди-как си до еди-кога си...просто оставих нещата да се развиват сами. Правя го, защото детето има нужда. За мен не представлява трудност и ми е приятно да посрещна и задоволя тези нужди. Скоро ще порастне и ще ми останат само спомени от часовете гушкане, които прекарваме заедно

И аз сама си бях решила за кърменето, и то по-скоро не беше решение, а нормално продължение на раждането, просто отговорих на инстинкта.
Иначе форума открих около месец преди да родя от един татко-форумец, който вече си има близначета и беше яко пристрастен преди раждането им.
А дали съм безобразна ентусиастка незнам, харесва ми да си кърмя бебето, знам че е полезно и се надявам той сам да се отбие, а да не е друга причина.
Информацията освен чрез нета, трябва да се предлага и чрез другите медии - вестници, тв и т.н., защото все още има хора без достъп и компи. А също и брошури, които да се раздават не само на майчетата, но и на педиатрите. Пък дано в някой хубав ден организират и някой курс на педиатрите, да им обяснят старите "Новости" за кърмене и захранване и т.н.

Как взехте решението да кърмите ?
Не съм го решавала, знаех, че детето се кърми.  

Как стигнахте до форума ?
Случайно, по време на бременността си - търсех инфо за болници и лекари - и
ХОП - в кърмаческия форум се натресох.  

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Станах ентусиаст, когато се информирах за многобройните ползи на кърменето и за двете страни.

Станала съм сигурно безобразно особена, когато се е налагало да обяснявам и/или защитавам позицията и решението си да кърмя детето дълго, да го захранвам късно, да не давам вода в ранна възраст...Като си помисля, ентусиазмът се е подклаждал от неразбирането или от неинформираността на околните...Сега обаче не се впечатлявам толкова, ако някой ме гледа ей така:  , или така  
 

]Защо го правите ?

Защото е нормално и естествено, полезно и приятно.

1. и аз така  Освен, че е най-полезно, също е и много удобно и евтино  никога не съм се съмнявала, че ще имам кърма "достатъчно" 
2. случайно попаднах на форума от търсачка за фолиевата киселина
3. утре си идвам в Бг и очаквам да се почуствам "безобразно особена"  Засега се чуствам нормална, със здраво, спокойно и щастливо бебче

Тъй като майка ми е "безобразно особена ентусиастка" , и двете със сестра ми сме кърмени до година - година и нещо. Спомням си как кърмеше сестра ми, как и аз опитах кърмата й, и още помна сладкия й вкус Така че за мен това е било естественото развитие на нещата. Не е имало нужда да вземам решения, да се информирам и да се надъхвам.
За форума разбрах още преди да забременея - май от Гугъл, но тогава влизах в "Искам бебе", още не бях регистрирана и само четях
Не съм си поставяла срок за кърменето, оставила съм го да се "случва" - докато имам, докато ни е приятно и на двамата...Не само детето ми има нужда, аз също имам нужда от този вид общуване и близост, хармонизира ми енергиите

И аз точно тъй

И аз си мислех че 9-10 месеца е максимално възможен срок. Когато бях бременна майка ми ми подари "Книга за кърменето" на Хана Лотроп. Та така представите ми доста се промениха и се запалих.

А когато се роди бебето... Как да ви кажа... За мен просто е НЕВЪЗМОЖНО да не го кърмя  Би противоречило на моята същност.

Форумите открих по време на бременността, когато търсих информация за Шейново, пак със Гугъл. Специално "Кърмене и захранване" започнах да чета след раждането на бебо. Благодарение на форума не го захраних на 20ия ден със сокче 


Много добре си го казала, Free soul. Не че ние сме по-особени, просто другите не са достатъчно информирани, което е неприемливо, ако става въпрос за педиатри  .

Искам да ви попитам :

Как взехте решението да кърмите ?

Благодарение на този форум, още по време на бременноста си казах,че ще направя всичко възможно да кърмя, разпитах всички около мен и се оказа,че не познавам някой да е кърмил повече от месец - два , единствено бабите ми - просто ,защото  са нямали опция АМ- това ме амбицира още повече

Как стигнахте до форума ?

моя колежка /също бременна тогава/ ми каза,а тя го е открила с търсачка


Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?

не съм от тях,но на повторителния изпит ще се постарая повече

Защо го правите ?

Как взехте решението да кърмите?
Не съм вземала решение. Винаги съм смятала, че кърменето е най-естественото нещо и винаги съм знаела, че ще кърмя бебето си 

Как стигнахте до форума?
До Бг-мамма стигнах с Гугъл след като забременях. Във форум Кърмене започнах да чета около две седмици преди да родя.

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки ":
Как станахте такива?
Не смятам, че съм такава. Но се ентусиазирам, когато трябва да защитавам позицията си и когато трябва да убедя някого, че съм права.

Защо го правите?
Защо кърмя ли  ? Защото е най-естественото нещо 

Как взехте решението да кърмите?
Не съм вземала решение. Винаги съм смятала, че кърменето е най-естественото нещо и винаги съм знаела, че ще кърмя бебето си 
Случаите на доброволно отказване от кърменето за мен бяха извратени куриози.
Обаче си мислех, че да имаш кърма е Божа работа. И се надявах да имам, за да кърмя поне 5-6 месеца /като си мислех, че бебо ще яде и много други неща тогава.../

Как стигнахте до форума?
До Бг-мамма стигнах с Гугъл след като забременях. Във форумите, обаче не исках да влизам-не ги уважавах като средство за комуникация. За късмет в родилното се запознах с една форумка. Заради нея се регнах и започнах да посещавам отчетни. Чак след първия месец на бебка се ограмотих в кърмаческия. Дотогава я мъчех с някаква подсладена вода...


Питане и към " безобразно особените  ентусиастки ":
Как станахте такива?
Още не съм такава. Но се ентусиазирам, когато трябва да защитавам позицията си и когато трябва да убедя някого, че съм права.

Защо го правите?
Защо кърмя ли  ? Защото е най-естественото нещо 
Няма нищо по-добро за детето ми!

1.Чувствах че това е най-правилното и най-доброто. Бях твърдо решена че ще успея въпреки всичко!

2.Понеже с баткото неуспеха беше пълен, по лекарски препоръки, след месец мъчитевлно кърмене направих мастопатия на двете гърди. Съответно бях посъветвана веднага да спра кърмата и дойде акушерка която ме стегна здраво с бинтове за 2 седмици(това звучи садистично сега като се размисля ). Бучки останаха в гърдите и аз толкова много години все се питах, добре де ако имам второ дете какво ще се случи с гърдите ми, как ще кърмя щом съм със запушени канали? Забременях и започнах да търся инфо в нета, казах си не може да няма. Инфо  точно по въпроса не открих, но намерх Бу в чата и започнах да чета форума, да  я дебна и досаждам с купища въпроси на които тя търпеливо отговаряше.
3.Съответно се заразих от нея/Бу и от другите добри мами пишещи и съветващи , защото и се възхишавах на ентусиазма с който се помага на майките в нужда. 
4.Винаги преди да си легна сядам да почета форума или да понапиша на някоя тревожна мама съвет или просто да я успокоя, че решение винаги има, защото помня колко объркана и тъжна бях в незнанието си. Просто го правя защото имам нужда поне малко да върна жеста! И да има повече щастливо кърмещи мами!

Как взехте решението да кърмите ?
Аз съм кърмена да 1г3м , от дете съм слушала какво щастие е било за майка, когато ме е кърмила. След като забременях започнах да чувам от тук-от там, че вече никой не кърми, момичетата нямали кърма. Искрено се надявах да съм като майка...."да имам кърма"

Как стигнахте до форума ?
Открих форума от линк на сайт за кърмене


Как станахте такива ?
Особено се ентусиазирах, всъщност съм горда с това, което правя, откакто прочетох за изключителната полза на кърмата за бебето. Преди знаех, че е важно, но не предполагах че просто е жизненоважно. Това е най-добрата основа, която майката може да даде на своето дете. Най-добрият старт.
Защо го правите ?
Чувствам се щастлива, радвам се на здраво бебе. Това е най-естественият и здравословен начин за хранене на бебето. Най-точно е изказването, което Хедра е сложила под аватара си"Кърменето не е просто хранене, а начин на живот"

Как взехте решението да кърмите ?
Винаги, когато съм се замисляла за дете съм знаела, че ще кърмя, така, че до вземане на решение не се е стигало, то се подразбираше.

Как стигнахте до форума ?
Един ден на работа седнах да търся инфо за бременността, и развитието на ембриона по месеци и така открих форума. До 45 дневният отпуск преди раждането само четях отчетния форум на мамите декемврийки`05, докато една от тях не ми прати ЛС  да пиша по нещичко и така се гмурнах във форума - та до ден днешен!

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :
Ами за съжаление още е рано да се каже, че съм от тях, но се надявам дасе кърмим дълго и успешно, това зависи и от желанието на малката бебета.

Защо го правите ?
Защото няма по-полезно за детето, и по-приятно и за двете ни общуване.

П.П. А и как щях да я успокоя днес след ужасното ДТК, ако не беше кърменето?

Не съм си правила планове дали ще кърмя,просто имах вътрешно желание за това.Още в петия месец започна да ми тече коластра и аз се радвах.Когато малката се роди и ми я дадоха веднага с трепет я сложих на гърдата и така до днес...

Кърмя, защото това е най-естественото нещо след раждането на дете. Нали за това са ми гърдите? С кърменето не само храня детето си, аз съм свързана с него. Преди да открия форума се надявах да кърмя поне до 6-ия месец. Всички млади майки, които познавах, имаха неуспешно кърмене. След участието си във форума получих толкова много информация и сега съм безкрайно ентусиазирана да кърмя много дълго. Благодаря на създателите на този форум

И аз така.

Моя е грешката, че по време на бременността не съм се ограмотявала. Смятала съм, че има кой да ме напътства, ако ме разбирате. 

Открих форума случайно, когато бебето ми беше на месец и половина, и вече бях допуснала някои грешки. Успях да се коригирам и да вляза в час за много неща относно захранването и храненето.

И най-важното - ако не бях се убедила, че има още много дълго кърмещи мами вероятно още на 8-9 месец щеше да ми се е появило угризението, че правя нещо нередно.  

Не знам дали съм от особените ентусиастки, но сега съм много по-спокойна и уверена, че постъпвам правилно.

Да си призная, аз малко се различвам май.  Но поне съм пример за това, че и най-ненавитата майка може да кърми успешно! Когато бях бременна първия път, мислех си, че няма да кърмя и един ден  Струваше ми се безумно, щом хората са измислили адаптираното мляко, да давам на бебе да ме дърпа за гърдите  Край мен нито една приятелка не беше кърмила и пример нямах никакъв. Майка ми твърдеше, че да се кърми значи да се мъчи детето от глад. Родих секцио, съответно в началото нямах кърма и 6 дена в родилното бебето си го храниха с АМ и той не пожела да засуче от мен. Мъжът ми обаче е върл привърженик на всичко природно и не можеше дори да си представи, че няма да кърмя бебчето. Когато ни изписваха от родилното, една акушерка ми каза: "Не му давайте нито капка АМ от шише, дадете ли му веднъж, ще се отбие", поне добре ни е посъветвала жената. Предупреди ни да го слагаме само на гърдата, докато свикне да суче. Честно ви казва, че връщането вкъщи беше кошмар. Бебето ревеше и не искаше да захапе по никакъв начин, форум нямаше, че да се успокоя  Държахме го гладен към 8 часа, той реве, аз рева и накрая почна да суче без проблем! Никога не бих проявила това упорство, ако  не беше мъжа ми, признавам. Кърмих 6 месеца без никакви добавки на АМ, но малко след като въведохме пюретата, детето получи трайно разстройство и педиатърката реши, че това е от кърмата  И я спряхме насила с Бромокриптин. Да съм знаела повече по темата, нямаше да спра да го кърмя, въпреки, че тогава имах често болки в гърдите и проблеми заради многото кърма.

Втория път - не ме стреляйте - се надявах да нямам кърма, защото спомена ми от първото кърмене беше тежък.  Обаче - късмет - хем имам кърма, хем ми е много по-лесно сега, отколкото преди, кърменето е направо песен, и форума много ми помогна  Сега мисля да кърмя 8 месеца поне, защото съм алергична и ми се иска да предпазя бебка от евентуални алергии! До момента е само на кърма. не сме се захранвали още 

Сматала съм винаги за нормално да кърмя бебето си. Но при толкова оплаквания на познати, че нямат кърма, цялостната ми настройка беше, че "ако имам кърма, смятам да кърмя". Споделих пред една позната, която в отговор на моето колебания ми даде "Книга за кърменето". ИнФормирах се още докато бях с тумбак. Разпечатах и цаст от статиите в Библиотеката и ги взех със себе си в родилното за решаване на възникнали проблеми на място. Все пак щях да стоя там 5 дни след секциото.
Учудих се когато педиатърката ми каза коренно противоположни неща от тази в книгата. Форумът ми беше нужен, за да уточня кого да послушам. Все пак книгата е издадена през 90-те години, а лекарката ми говори през 2005 г. Откъде да предположа, че ми разказва учебника си от средата на миналия век? След консултация с майките тук направих правилния избор и се радвам на порастнало кърмаче.
Станах "безобразно" особена след едно чудесно лято, през което блажено се кърмехме където и както ни падне - по кръчми, на плажа, в парка, по време на пазар и т.н. Осъзнах, че никакви обстоятелства не са пречка това да продължи с години. Радвам се на доброто здраве на хлапето.  На 1 година сме само с 3 хреми, резултат от настинка. Не е пил антибиотик и т.н. Знам, че една година не е представителна извадка за 68-годишната продължителност на мъжкия живот в България, но се моля и занапред да сме така.
И още нещо, кърменето като че ли ме омайва. Не отдавна това беше чудесно описано от Сладка Хапка и Хедра в една статия. Взираш се в живите подвижни очички, едно любопитно пръстче рови в ухото или носа ти, или дърпа кичури коса, изучава вътрешността на устата ти и т.н. Време, което е само ваше. Можеш да притиснеш до себе си малкият палавник, който от нищо друго не се спира, да му прошепнеш, че го обичаш. Искам да продължи вечно! Това е!

И аз не съм си помисляла, че мога да НЕ я кърмя. Попаднах на форума още докато бях бременна и си бях разпечатала доста от статиите, макар че не бях съгласна с много неща- като кърменето на поискване, недаването на вода, късното захранване. Все неща, които сега отстоявам с пяна на уста.  При нас началото на кърменето беше ужасно- в болницата не можех да поставя Калина на гърдата правилно, тя заспиваше, когато се събудеше малко по-късно я хранеха и на следващото кърмене целият ужас започваше отначло. Нямах търпение да се прибера в къщи, но и тук ужасът продължи- сдобих се с ужасни рагади, бабите ме плашеха, че нямам кърма и че млякото ми е "нехранително", купих си чай за лактация, изпих го точно 2 пъти и направих мастит точно на Нова Година. Ходихме по хирурзи, мамолози... У дома само кърмех и цедях, чувствах се повече като някакво животно, отколкото като човек и все плачех. Но пък аз съм инат и колкото повече обстоятелствата са против мен, толкова повече упорствам.  Постепенно взех да кърмя на поискване, с голям страх, че коремчето на бебка ще се претовари, но коликите и като по чудо секнаха. С голям страх спрях и водата, защото Калина не я пиеше и когато и я давах, се събуждаше. Започнахме сокчетата на 2 месец и бебка направи алергия към едно бебешко олио. По препоръка на педиатърката, спряхме сокчетата и минахме на късно захранване. Ако знаете, колко съм си блъскала коравата чутура- знаех за късното захранване, момичетата тук ме предупреждаваха, но мен ме беше страх да предприема тази стъпка сама. Единственото неще, за което обвинявам педито си, което иначе е страхотно, е това, че не ме уведоми за този начин на захранване. Та, захранването автоматично вдигна границата на отбиване на 9-10 месеца. После сама реших да кърмя до годинка. Сега, да си призная, вече ми се отбива, но тъй като съм оставила нещата в ръцете на малката, я чакам "да узрее" за идеята, което май няма да е скоро. 
И още нещо, едва ли щях да кърмя до тази възраст, ако не бях получила подкрепата първо на гинеколожката ми, която направо отсече, да не си търся оправдания, защото много малко са жените, които нямат кърма и на педиатърката на детето ми. Както и на "много особените" карамелки в този форум. 

Още докато бях бременна бях твърдо решена, че сте кърмя и, че ще направя всичко възможно това да стане. за форума ми каза една приятелка и отначалото не се включвах да обсъждам това-онова , а само ползвах библиотеката. родих секцио по стечение на обстоятелствата, но до последно се опитвах по естествен начин.  После бях много притеснена , че няма да се получе след секциото с кърменето, но за мое щастие всичко стана с много усилия, защото бебо беше 3 дни на изкуствено мляко и после не искаше да засучи, но и с това се преборихме. а после като ни изписаха вече си правихме каквото знаем без да се съобразяваме с мнения на баби и некомпетентни педита, и резултатът е на лице.

Как взехте решението да кърмите ?

секс - бременност - раждане - кърмене, т. е. това е естественият ред все пак!

Как стигнахте до форума ?

ами регистрацията ми е почти от създаването на форума, преди пишех в Дир-а, а когато забременях - реших да погледна и тук, и в куп други форуми за мами; тук най- ми хареса и останах/върнах се 


Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?

вие сте виновни! да не изброявам поименно 

Защо го правите ?

ами, не знам! в началото беше нещо като компенсация за неуспеха с каката, а сега вече е от чист мързел 

Как взехте решението да кърмите ?
Бях фен на кърменето още като бременна и много ме беше страх как ще става и дали ще потръгне.

Как стигнахте до форума ?
Free Soul е виновна

Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Времето ще покаже колко съм ентусиазирана, но когато нещата си стават - си стават

Защо го правите ?
Заради детето ми

Как взехте решението да кърмите ?
И аз като всички - не съм взимала решение,то беше естествено.Но първия път бях скептично настроена колко ще изкарам,защото майка ми не ни е кърмила - нали знаете как е.Съответно поради скептицизъм,липса на инфо и неувереност не се получиха нещата.С бебата вече нямаше мърдане - около година преди да забременея с нея (откакто започнахме да опитваме за бебе) четях като луда всичко за кърменето,до което можех да се докопам,за да си оправя грешките и този път да се справя.Имах и стимул - АБКМ при баткото бая ни измъчи,хем беше в лека форма,така че бях твърдо решена да спестя това на бъдещото ни бебе.

Как стигнахте до форума ?
Не съм сигурна - вероятно чрез Гугъл.Но пишех основно в друг форум,тук започнах да влизам чак когато бебата беше вече на около 4 месеца.В интерес на истината,в бг-мамма влязох само и единствено заради кърмаческия форум - и покрай него останах

Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Ами обичам деца и всичко около тях.Ентусиазирам се,когато научавам нещо ново.Явно ми е в кръвта и да го споделям (неслучайно съм учителка ).А когато виждам страхотни резултати,още повече ми се разпалва ентусиазма

Защо го правите ?
Защо кърмя или защо действам като запален ентусиаст Защо кърмя е ясно - защото ми харесва,защото е прекрасно и за мен,и за дребната,защото е мързеливо и удобно и още куп дребни и не толкова дребни причини
Защо действам като запален ентусиаст - защото (това малко помпозно звучи,ама е вярно) вярвам в силата на информацията и смятам,че всеки трябва да я получи.И защото - както Асинка беше го казала чудесно веднъж - защото след като мен ме прави толкова щастлива,искам и всички други да могат да се чувстват така (друг е въпросът,че за много хора това не е начина и изборът им трябва да се уважава).И защото безумно много ме умиляват всички мами с новородени бебчета,с хилядите им въпроси и съмнения,просто този начален момент,когато всичко е ново и пред теб е цял нов свят,който просто не знаеш откъде да подхванеш,но искаш да го направиш най-хубавия възможен...Малко се отплеснах,сори за което Накратко - просто обичам всичко това и смятам да му се наслаждавам както чрез себе си,така и чрез радостта и удоволствието на другите

Хубава тема.

Ето ти отговорите на останалите ветерани в еднатема от преди година.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=15115.msg316820#msg316820

Никога не съм мислела, че може да не кърмя, въпреки пълния провал с първото ми дете - постоянно плачеше, по цели месеци не наддаваше, не искаше твърда храна, но аз упорствах. Разчитах на съветите на майка ми, която е лекар/макар не педиатър/, пък и преди 11години нямаше друга информация. Кой да ти каже тогава как се поставя правилно бебето, как се поддържа и увеличава лактация, как се захранва правилно и други подобни?! Именно поради това фиаско с второто имах идея да кърмя докато мога като не оставям детето да гладува, а да давам АМ. Когато започнаха проблемите и бебчо заспиваше вместо да яде или пък спеше много след като е ял малко/според мен/, съветът на педиатърката естествено беше да дохранвам. Спазвах го точно три дни, защото попаднах на форумите в този и един друг сайт. Амбицирах се, оправих си режима на кърмене /аз и преди това не спазвах стриктно тричасовата пауза/, спрях добавката и соковете, които между другото давах от 45-я ден само една седмица. Оттогава сме в категорията на изключително кърмените бебета и сме фенове на късното захранване.Дори съпругът ми е по-хард от мен в това отношение.
Редовен посетител съм на сайта още докато бях бременна, но форумите чета от раждането на детето, а се регистирах доста по-късно. Попаднах в сайта чрез Гугъл дакато търсех информация за протичането на бременността.
 Мисля, че не съм станала особена ентусиастка, защото често ми минават "черни" мисли как ще съвместявам кърменето и работата си, когато я започна . Ще ми се налага и да пътувам до нея, така че времето ми вкъщи ще е ограничено и се притеснявам също как ще върви захранването.
За момента кърменето е най-доброто за моето дете.То се чувства спокойно и щастливо. Нищо не би могло да се сравни с усещането, че ти си незаменима за своето бебе, че то иска теб и че ти можеш да му дадеш всичко, от което се нуждае!

Как взехте решението да кърмите ?
И аз като другите- не съм взимала решение, кърменето си беше по дифолт плюс, че нейде като фон ми стоеше обясненията на мъжа ми за имунните тела в кърмата и липсата им в адаптираното мляко, което допълнително затвърждаваше мисълта, че кърменето няма алтернатива.
Освен това по въпроса дали ще имам кърма, не знам защо, но винаги съм си казвала "Е как така няма да имам, тя нали върви в комплект с бебето?"

Как стигнахте до форума ?

Чрез друг форум, зачетох се, стана ми интересно, после и полезно и така.

Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Аз май не съм чак безобразно особена ентусиастка. Понякога ми писва страшно много, понякога като висне на гърдата ми 24часа ми идва да избягам, като ме нахапе до кръв- също, но знам, че е добре за детето, концентрирам се върху положителните усещания и така, колкото-толкова:)

Защо го правите ?
Кое защо правя- кърмя заради бебка най-вече. От време на време се опитвам да информирам другите майки за нещата, които не знаят още, заради техните бебки. Защото вярвам, че това е добро за тях и искам майките, които решават да не кърмят, да не кърмят заради техен избор, а не поради незнание и лоши съвети.

Как взехте решението да кърмите ?
още в момента  в който разбрах че съм бременна знаех (по подразбиране) че ще тръгна по този път-тогава не бях чувала дори за този форум, нямах идея  какво значи това късно  захранване и т. н., но аз самата се храня с възможно най-необработвани и природни продукти (доколкото това вече е възможно разбира се) дори когато не съм бременна, изобщо мразя всички неща измислени с цел печалбата на индустрията да върви, всички полуфабрикати и т. н., родих без упойки и не съм привърженик на секциото по желание
такава съм обаче не защото някой ме е убедил, а защото такива са вътрешните ми убеждения
така че аз щях да си кърмя дори ако всички във форума казваха че това е вредно, глупаво и т. н.
в този смисъл форума ми дава информация (и то безценна) как да се справя с проблемите на кърменето и т. н., но не ме е убедил че е по-добре да се кърми
аз не съм имала колебания, по този въпрос съм желязна, за мен това е единствената алтернатива
така че ако ще и 200 педиатърки и 300 сестри да ми казват че греша, аз си знам, че съм права!

откъде разбрахте за форума?

доста по странен начин- в работата ми някой си беше свалял на моя компютър за децата скорпиончета, аз се зачетох и реших че някой от офиса го е правил този сайт (ние правихме и сайтове там), после разбрах че е сайт за бременни и майки и го посетих
възхищавам се на всички които са успели да останат за по-дълго време по-особени и се надявам след време и аз да се похваля като тях!

защо го правите?
защото  ми харесва и смятам че детето ми го заслужава
между другото много майки тук може да не е съгласят с мен, но не харесвам хора, които се насилват да правят нещо само защото така е правилно без да са съвсем убедени- били са убедени с железни доводи и са склонни да си променят мнението когато някой успее с  научни термини да им докаже че нещо е правилно
те се мъчат, но нали така е по-добре за детето
аз не съм такава мъченица- на мен наистина ми е приятно
а като се съчетае приятното с полезното какво става самооооо

Такааа:
Дори не съм се замисляла дали да кърмя. Също като другите по-горе писали и за мен беше естествено продължение на раждането. Коластра ми течеше от 6-ти месец и затова не съм се притеснявала че няма да имам кърма. Но след като не ми дадоха децата първите 3 дни кърмата ми никаква я нямаше и доста се бях притеснила.... но природата си знае работата!
Форума го открих като разбрах, че ще имам близнаци през Гугъла. Първо изчетох всичко в "Близнашкия". Ако трябва да бъда честна в Кърмаческия не бях влизала докато бях бременна      и там се оказа че ми била грешката в последствие. Смятах, че няма какво толкова да се чете, кърменето би трябвало да е съвсем нормален процес, какво толкова!!! Да, ама не!  Още от родилното ме изписаха с лека температура (естествена за родилките), после се оказа че е от гърдите, защото още там имах червено петно, сърбящо и горещо. После се превърна в мастит и 39,6 температура и антибиотик и така. Но известно време (почти до третия месец на децата) нямах Интернет вкъщи и действах по инстинкт. Повечето неща се оказа че съм ги налучкала добре (въпреки дохранването в началото, сладката водичка, която те не искаха и 2-3 сокчета от ябълка които им предизвикаха юнашки колики, но всичко това прекратено овреме  ).
Ох, много дълго стана.... 
Ентусиастка смятам да стана за огромно учудване на всички около мен. 
Правя го заради децата. Искам да им дам най-доброто, което може да даде една майка, а кърменето е едно добро начало.  Също от мързел. В началото ми беше трудно и тежко, но сега мисля че няма нищо по-лесно от това храната на децата да върви в комплект с мама навсякъде, винаги приготвена в съответната пропорция и температура. 

Ние кърмачките май сме големи "мързели" 

Как взехте решението да кърмите ?

Не съм взимала такова решение. След като забременях бях сигурна, че ще кърмя ..блаженни са незнаещите..въобще не ми е минавало през ум, че може да има някакви проблеми..след като изчетох 1 тон писана информация във форума относно кърменето видях, че не е точно така:)

Как стигнахте до форума ?

Първо намерих сайта на бг мама (търсех някакъв календар за изчисляване на термина) и от там хоп във форума.


Питане и към " безобразно особените ентусиастки " :

Как станахте такива ?

Ставам все още...бавно, неустено почти.. 

Защо го правите ?

Защото ми харесва,защото е полезно за дребния, а и защото е много по-лесно да извадиш и дадеш, отколкото да бъркаш, миеш , изваряваш..

Хайде и аз
Ами с каката беше почти на инат.
Тя не искаше да засуче, имах много лоши зърна, аз пък реших да не отстъпвам пред натиска на свекървата . Горкичката ми донесе Хумана /през 1995г това си беше геройство/ само и само да я захраня. Колко опявания съм слушала от типа "Гладно го държиш детето, вземи му направи едно шише ... ". Тогава зарязах всякакви съвети на маститите педиатри и започнах да кърмя малката на поискване. Започнах с интервал от по половин час ... Особено нощем беше много весело, къпане в 8, спане до 12 и като се почне ... 1,2,3 ... кеф. Обаче всичко се нормализитра и откарахме до 1 година и 3 месеца. Тъй като с малкия имахме проблеми и бяхме във нео-то доста време, на всички сестри им бях забранила дори и да си помислят за шишето. Въобще не съм била изправяна пред дилема, просто знаех, че това е най-доброто за детето ми 
То първо нямаше форум
Имаше сайт БГ-мама. С Гуглето търсих информация за бебета, исках да покажа на кака, колко е голямо бебето в корема на мама... и така се започна. После момичетата направиха форума, но доста време само ги четях ... докато крастата най-сетне ме надви, че до сега
Ми що не? Голям е кеф
Всъщност не съм и подозирала, че мога да откарам до 2 години и 4 месеца /че и продължаваме/. Каката много ме хапеше накрая, имах постоянно разкървени зърна, обаче с тоя мъник /мъжка му работа/ нямам никакви проблеми. И като виждам, че детето се чувства добре, защо трябва да си давам зор да го спирам ... Вече свикнах да ме гледат с  очи, дори от време на време сама скандализирам присъстващите
Пък и да не забравяме мързела  

КАКАТА:
Как взехте решението да кърмите ? Кърмих 2 дни, препълване, температура, неадекватни съвети от гинеколог и педиатър и на 3 -ия ден след изписването-бромокриптин и си спрях кърмата. Не страдах много само първия ден ми беше мъчно ( А сега, като се сетя )
Как стигнахте до форума ? Тогава не съм знаела за него
БЕБЕТО:
Как взехте решението да кърмите ? Ами не съм се замисляла, но още в родиното ми станаха на буци гърдите и накарах мъжо да ми донесе шише, нутрилон(АМ) и бромокриптин(Естествено той се разсърди, че не искам да кърмя и съм взела това решение предварително и без него). Реших, че пак се започва мъката и че неискам и няма да кърмя. Тогава една акушерка ме посъветва да изпия няколко бромокриптинчета за да ми намалеела малко кърмата(изпих едно вечерта и половин на сутринта) и наистина малко ми поолекна.
Как стигнахте до форума ?
Като се прибрах в нас се разрових в нета, намерих форума и всички отговори на моите  въпроси.
Питане и към " безобразно особените ентусиастки " : Как станахте такива ?
Благодарение на ТОЗИ форум и не само, че кърмя, ами и ми харесва да кърмя

Когато забременях в житейската ми книга под глава "Бременност, Майчинство, Кърмене.." страниците бяха чисто бели. Абсолютен профан. Познанията ми  сигурно са били съизмерими с познанията на едно 13-14 годишно дете. Това обаче имаше и своите предимства - не бях обременена със суеверия и предрасъдаци (или поне - не много).

За кърменето знанията ми се изчерпваха с това, че жените имат цици, от които тече мляко, с което бебето се храни.  Възприемах го като част от женската природа, т.е. нещо съвсем естествено. Така че решение да кърмя не съм вземала, тя природата го беше взела вместо мен.                           

Та... реших все пак, че трябва да се образовам и започнах да чета. Предимно англоезина литература - най-напред по интернет, после и книжки си купих.

Първият български форум за майки, който поестих, беше в дир-а. От там попаднах в бг-мамма, но в началото без да влизам във форумите. Натъкнах се на кърмаческия доста късно.

Кърмя, защото бебо има нужда  и защото ми е кеф - емоционален и физически  . Ще видим до кога....   

Още преди да родя бях решила че ще кърмя(тогава си мислех ,ако имам кърма-не бях запозната с кърменето и идването на кърма .Сега ми доставя голямо удоволствие като гледам бебчо как цоцка.Ние се храним на поискване не точно на определен час като огладнее давам цица и готово,ако бях на АМ незнам как щях да се справа да правя мляко да преварявам шишета   мисля ,че много време отнема....
За форума  научих в родилнич дом от една мама на 3 бебче,много съм и благодарна,съжалявам че по време на бремеността не сам ви намерила
Сега с интерес чета мнения и статий

Как взехте решението да кърмите ?
Как стигнахте до форума ?
Когато бях бременна го открих с Гуугъл. После забравих за него. Когато Дима беше на 4м. иамше проблем с акото. Една приятелка, която е от Ст. Загора и живее в Сливен е редовна и ми препоръча да прочета какво пише там. Благодаря ти Ани- още те издирвам. Пиши ми на ЛЛ.
Питане и към " безобразно особените  ентусиастки " :

Как станахте такива ?
Бях си такава. Сериозен проблем с кърменето не съм имала и двата пъти.
Защо го правите ?
Мързел- природата е помислила и за мързеливите.

Не съм взимала специално решение за това дали да кърмя......просто имах желание и се надявах да "имам" кърма!До сайта стигнах благодарение на гугъла,а оттам и до форумите ,докато бях бременна.Но за мой срам, преди да родя въобще не бях стъпвала в кърмаческия 
Кърмя,защото ми харесва,пък и на дъщеря ми и харесва Другата причина(вие се майтапите,но при мен важи с пълна сила )това е мързела.....два пъти съм давала адаптирано мляко-голяма хамалогия е! То не е преваряване на вода,незнам си колко минути,чакаш да изстине,бъркаш,разбиваш и все остава по някое топченце неразтворено мляко........и през това време бебето пищи,а ти се щураш и не знаеш кое по-напред.....Луда работа-не е за мене По същата причина захраних късно(разбирайте мързел)-не ми се занимаваше с пюрета И какъв е извода-ДА ЖИВЕЕ МЪРЗЕЛА!

Как взех решението ли - постепенно "узрях". От четвъртия месец на бременността се подвизавам в кърмаческия и в началото изумявах от начина на гледане на деца, на който се натъкнах тук Все пак мама е педиатрична сестра и съм отраснала с други принципи. НО с течение на времето и непрестанно четене във форума промених не само моето мнение, но и това на майка ми и сега тя е най-върлият ми защитник
Открих форума докато си търсех план за забременяване Намерих си план в портал "Зачатие" после открих сайта БГ-мамма и се регистрирах във форумите два-три дни, след като разбрах, че съм бременна, а аз разбрах на третия ден
 Станах "ентусиазирана, сектантка, особена..." ми.... една от даскалките ми по география казваше "Много чело - много знае!" Всъщност защото искам и други хора да споделят някои прекрасни мигове в живота... и защото ми е изключително кофти да гледам разни мами, седящи по кафенетата, пушещи цигари, държащи набор от бутилки в багажника на количките..., бутащи шепа царевични пръчки в устата на детето, когато то просто иска внимание... ей затова ме пере ентусиазмът
Правя го, защото вече няма мърдане Беба разбра къде е истината и сега половин пюре не мога да й дам ако съм по потник само гледа хищно циците и посяга са две ръчички И защото в тези кратки мигове моят свят се върти около нея, а нейният свят съм аз... и ставаме вселена

Решението за кърменето го взех след като прочетох "ЗА" и "Против" двата варианта за хранене на бебе.

Във форума попаднах от "дира" и тук си останах  Много полезна информация получих, много съвети, подкрепа и разбиране

Не съм се превърнала в ентусиастка, която да кърми с години. Това не е за мен. Отбих сина ми след първия му рожден ден

Никога ,не съм се замисляла по въпроса за кърменето. За мен то си вървеше ръка за ръка с раждането-нещо съвсем естествено.
Форума го открих съвсем случайно , като търсех нещо в google.
Защо станахте такава.? Незнам какво значи такава , но смятам ,че правя най-доброто за моето дете.Кърмила съм и навън в парка, и пред хора, и в кола, и в заведение и ще пордължа
Правя го защото за мен това е най-естественото нещо- като родиш дете, да го кърмиш.