Следната алергенна информация се отнася до брашно и прах от елда, непочистени обвивки от елда, които се използват като пълнеж за възглавници, произвеждани от The Lang Co./ Makura Div.  Затова трябва да се обръща специално внимание при закупуването на евтини вносни възглавници, в които може би не са използвани почистени обвивки от елда. Преди да се започне с използването на почистени обвивки е имало приблизително 0.5% (1 на 200 потребители) обявени случаи на леки (дразнещо гърло, сълзене на очите) и умерени (зачервяване на кожата) алергични реакции сред хората, които са употребявали споменатия тип възглавници. След преминаването към обвивки, почистени от праха от елденото брашно чрез сух вакуум и пресяване, случаите на леки алергични реакции са се понижили до 0.016% (1 на 6000 потребители) и не е имало случаи на умерени алергични реакции. При употребата на такива възглавници не са били наблюдавани тежки алергични реакции (астматични шокове, затруднено дишане, и т.н.). Това обобщение е направено на база емпирични доказателства от над 150 000 възглавници, продадени от The Lang Co. Следващата информация, която ви предоставяме, беше открита в Интернет, ние не можем да дадем оценка за научната точност на информацията.

Алергия към елда

Гуинила Висландер /Guinilla Wieslander/
Отдел за трудова медицина, Университетска болница, S-753 31 Упсала, Швеция


Въведение


Излагането на органичен прах от зърнени храни може да причини алергични и неалергични заболявания, предавани по въздушен път. В допълнение, може да възникне хранителна алергия към дадена съставна част на зърнените храни, напр. глутен. Белодробното заболяване, причинено от зърнен прах, е едно от най-старите професионални заболявания, описано в старите книги по медицина в Швеция. През 1555, последният католически архиепископ на Швеция публикува първата карта на Швеция и описва историята на скандинавските народи. Той отбелязва риска за вършача от заболявания на гърлото и други, предавани по въздушен път болести, при отделяне на зърното от млатилото (уред за ръчно вършеене). Въпреки че професионалните здравни проблеми, вследствие излагане на зърнен прах са добре известни, спецификата на обработване, производство и консумация на елда не са били добре изучени до този век.

Елдата (Fagopyrum esculentum) не се класифицира като пшеница, но понякога се използва като неин заместител. Елдата може да се отглежда при по-непретенциозни условия от ориза, като зърната и листата й могат да се използват за храна. Това предимство на елдата може в бъдеще да я превърне в зърнена култура от значителна важност. В Япония тя е обичайна храна, като нудълс от елда, кюфтенца (кнедли) от елда, кифлички от елда, но наред с това елдата се използва и като материал за пълнене на възглавници. В други страни тя често се използва като основа за кейкове или палачинки. В Щвеция е била широко използвана през 16-ти век, но днес се използва само в ограничени количества като здравословна храна в Скандинавия.

Случаи на алергия към елдата са били описани за първи път в научната литература от 1909г. Патомеханизмът на тази алергия е тип I, което означава, че това е незабавен тип реакция с намесата на lgE антитела. Поради потенциалните алергенни свойства на елдата, условията на работа след прибиране на реколтата, съхранението и пречистването на продуктите от елда, трябва да бъдат контролирани, за да се намали разпрашаването до минимум.


Преглед на литературата относно алергията към елда


Повечето литература по тази тема представлява описания на случаи, някои от които на хранителна алергия при деца. Има все пак няколко епидемиологични изследвания, свързани с алергия към елдата, придобита в работата. В допълнение, съществува оскъдна информация за допустимите нива на излагане (в работна или домашна среда) на алергените в елдата (при разпрашаване).


Случаи на алергия към елда


През 1909 Смит описва случай на алергия към елда, при който възрастен пациент развива симптоми на астма, алергичен ринит, уртикария и ангиоеодема. Алергичните ракции биха могли да са предизвикани след вдишване на малки количества брашно от елда. През 1913 Пешкин представя положителен кожен тест към екстракт от елда при алергично дете.

През 1931, Рове демонстрира 27 положителни реакции при кожен тест, проведен при 500 последователни случая в САЩ (5.4% положителни) сред пациенти, посетили неговата клиника. Тридесет години по-късно Хореш публикува още едно американско проучване за алергия към елда при децата. Успял е да идентифицира 36 случая на подобна алергия в своята клиника в Кливланд, САЩ, измежду общо 514 пациента. Той е пресметнал, че измежду тези случаи 1% са деца. Допълва още, че излагането на алергените на елда в САЩ може да се увеличи, тъй като елдата ще се използва все повече.

След 60-те години са публикувани редица японски изследвания върху алергията към елда. В едно ранно проучване Накамура описва единичен случай на алергия към елда. Мацамура представя шест случая на астма, при които причинителят е остатък от елдено брашно по сламата, използвана за пълнене на възглавници.

Важно японско проучване е публикувано от Накамура през 1974/1975. Подробно изучени са девет случая на алергия към елда.
Хиперсензитивни симптоми са били астматични пристъпи, пристъпи на уртикария, стомашно-чревни разстройства, назални симптоми, наплив на кръв (конгестия) на конюнктивата. Тези реакции биха могли да бъдат получени чрез поглъщане или вдишване на прах от елда.

Патомеханизмът е бил тип I, което означава, че това е незабавен тип реакция, способствана от lgE антитела. Авторът също заключва, че антигеничността на елдата е изключително силна и не бива да се прилага хипосензитивно лечение с екстракти от елда поради риск от сериозни и опасни реакции. В допълнение, Накамура и Ямагучи са провели национално проучване върху алергията към елда в цяла Япония. Те са изпратили въпросници до всички отделения за вътрешна медицина, педиатрични отделения, ото-рино-фаринго-ларингология и дерматология в университетските болници в цялата страна. С това проучване са идентифицирани 169 случая на алергия към елда. Те са били задълбочено изследвани с кожни тестове, назални тестове, инхалационни тестове, диетични тестове и изследване за еосинофилия в периферната кръв. Болшинството (75%) са дали положителен тест за еосинофилия. Повечето от случаите са били малки деца, само 14% възрастни, на 20 или повече години. Било е отчетено също така, че повечето са били мъже, като съотношението мъже/жени е било 1.64. Хранителната алергия към елда е била най-честият тип алергия, но наред с това 60% отбелязват също и симптоми при излагане на прах от елда. Най-честият симптом бил астматичен пристъп, 139 случая (82%) са имали астма, причинена от елдата. По-рядко срещани са били назални симптоми (23%), очни симптоми (13%), уртикария (45%)  и стомашно-чревни симптоми (33%). При 18 от случаите са били налице и анафилактични пристъпи след излагане на алергена на елда. 


Професионални заболявания – алергия към елда

 
Алергията към елда се посочва като една от причините за професионална астма при работещите в магазин за нудълс в Япония. В друг испански източник също е описан и документиран случай на алергия към елда, като професионално заболяване. Жената е получила кихавица, хрема и сърбежи в носа малко след като е започнала да работи с елда. Четири години по-късно тя е развила диспнея, хрипове и контактна уртикария. На следващ етап е получила гадене, повръщане, стомашни болки и уртикария, няколко минути след като е консумирала палачинки от елда. Чрез специфични тестове (напр. хистамин тест) на серум от пациента са били установени lgE антитела срещу брашното от елда. Алергенът изглежда е представлявал термостабилен протеин с високо молекулно тегло.
 
Авторите отбелязват, че са известни само няколко случая на алергия, въпреки, че брашно от елда се използва в хлебната индустрия в повечето западни страни.
 
Шумахер и съдружници описват шест случая на алергия към елда сред възрастни хора в Швейцария. Два от тях са случаи на професионална астма, съответно вследствие на излагане на прах от елда в магазин за здравословни храни и пекарна. Чувствителността била доказана чрез положителен кожен тест и специфични lgE антитела (RAST). В друг описан случай в САЩ, елдата е предизвикала анафилаксис след консумация на палачинки от елда от жена, която 4 години по-рано е била изложена на влиянието на елда в работата си. Тя е произвеждала възглавнички с пълнеж от пшенични обвивки и растителен пух.
 
Съществува оскъдна информация в литературата за епидемиологични изследвания на алергичните прояви към елда. През 1983, ние публикувахме изследване, проведено сред 28 служители на шведска компания, занимаваща се с внос, производство и дистрибуция на растителни продукти, използвани в подправки за храни и в здравословни хранителни продукти. Вносната суровина пристигала в чували и била преопакована в отделни опаковъчни помещения в по-малки опаковки от 0.25 – 1kg. Елдата, която била причина за повечето неблагоприятни реакции, била доставяна в чували от 25kg и била преопакована, но не смилана. Като цяло в изследването участваха всичките 14 мъже и 14 жени, на възраст 17-65 години.  Трудовият им стаж варираше от два месеца до 20 години, като осем човека бяха работили по-малко от година. Двадесет и пет от хората (895) бяха пушачи. Тринадесет човека имаха ринит, астма, сърбеж по кожата и конюнктивит, вследствие работата с елда. Реакциите обикновено се получаваха след едночасова работа. Положителни алергични тестове дадоха седем (28%) от тестваните двадесет и пет човека. Атопична наследственост (екзема, сенна хрема, астма) беше открита само при шестима човека (21%). В това изследване нивото на разпрашаване беше измерено с мостри от работната зона, при различните типове операции. Най-високи нива на разпрашаване бяха измерени при смилането на леблебия и кориандър (съответно 3.6 и 6.4 mg/m3). По-ниски нива бяха установени при опаковането на елда и ориз (съответно 1.7 и 0.9 mg/m3). Нивото на разпрашаване при опаковане на елда не беше високо, в сравнение със съществуващите допустими максимални стойности за нивото на органичен прах в Швеция. (5mg/m3).
 

Заключение и препоръки


Както показват някои описани случаи, елдата съдържа много силни алергени, които могат да предизвикат редица алергични реакции, включително астма и анафилактични пристъпи. Тези алергени изглежда са термостабилни протеини с високо молекулно тегло. Патомеханизмът е тип I, което означава, че това е незабавен тип реакция, посредством lgE антитела. Тъй като антигеничността на елдата е изключително силна, хипосензитивно лечение с екстракти от елда не бива да се прилага поради риск от сериозни и опасни реакции. Липсата на епидемиологични изследвания на алергията към елда затруднява преценката за широко разпространение или инцидентност на алергичните прояви към елда сред населението в различните държави.

Както се посочва в наличните описания на различни случаи, голяма част от тях засягат алергични деца, а хранителната алергия е често срещан тип алергия. Все пак има много хора (деца и възрастни), които получават астматични реакции при излагането на ниски нива на алергените в елдата. Приготвянето на храна от елда в домашни условия може да бъде една от причините за тази алергия, но излагането на алергените в елдата, използвана за пълнене на възглавници, също би могло да е от значение в някои държави. Трудовата дейност, свързана с елдата, също има значение, особено за професионалните заболявания астма и алергичен ринит. Тъй като в тази област липсват епидемиологични изследвания, а могат да се открият хора с изострена чувствителност, са нужни подробни и изчерпателни проучвания на трудовата алергия към елда. В работните среди, където се получава разпрашаване от елда, е важно нивото на разпрашаване да се сведе до минимум. Това може да се постигне чрез изолиране на процеса, използване на локална отходна вентилация или чрез употребата на лични предпазни средства, напр. филтри за прах за еднократна употреба.


Преведе Bubachko от www.makura.com

Последна редакция: вт, 16 май 2006, 11:57 от Бу