Здравейте на всички,които четете това.Дълго обмислях дали да създам такава тема,но мисля,че може да бъде полезна.Историята е следната:
Преди 11 год.получих подуване зад лявото ухо.Започна се ходене по лекари,лежане по болници,пиене на различни видове антиобици и всичко без резултат.Накрая ми писна и отидох при мой познат хирург и той,като на шега предложи да ме оперира и аз с 18 годишния си акъл веднага приех.Операцията беше лека извършена с местна упойка-нищо сериозно.След десетина дни излезе резултата от хистологичното изследване,който показа че образуванието е доброкачествен тумор на слюнчената жлеза,който може да рецидивира.
От около 2 год. установих,че на същото място подутината отново се е появила и нараства,но подсъзнателно се опитвах да я игнорирам мислейки,че като си заровя главата,като щраус в пясъка проблема ще изчезне.Естествено много глупава и безотговорна постъпка.
Тази пролет майка ми забеляза колко много се е подуло мястото и заедно със съпруга ми почти насила ме накараха да отида на лекар.Отидох в Бургас при онколога д-р Павел Хрусанов,от който съм с чудесни впечатления и след прегледа ми каза,че без да отлагам трябва да потърся лицево-челюстен хирург,който да ме оперира.До преди 7-8 год.онколозите са извършвали тези операции,но след това здравната каса изисква да се правят от ЛЧХ.Започнах да ровя в интернет и така открих доц.Цветан Тончев от УМБАЛ"Св.Марина"-гр.Варна.Обадих му се, прие ме още на другия ден.
Необходимите изследвания бяха-ехография,скенер на глава и шия и биопсия.Диагнозата беше плеоморфен аденом на паротидната жлеза.Резултата от биопсията щеше да излезе на другия ден.Не ме питайте как изкарахме това денонощие в очакване на отговор доброкачествен,или злокачествен ли е тумора и какво следва после...Искам да вметна,че в по-голяма част от случаите тези тумори са доброкачествени,затова не се шашкайте,като мен предварително.На другия ден се обадих говорих с доцента и ми каза,че за момента мога да си поема глътка въздух,защото биопсията показва,че тумора е доброкачествен.Най-сигурен обаче е резултата,след операцията от хистологичното изследване,когато се изследва образуванието,което е отстранено.
Оперираха ме чак след две седмици,защото се падаха великденските празници и направо полудявах от очакване и трвоги,както и всички около мен.Приеха ме в болницата на 07.05.2013,операцията беше на 8.05.Не искам да заблуждавам никого,наистина интервенцията е много тежка,тъй като ми отстраниха цялата паротидна жлеза.Операцията се извършва с пълна упойка и продължава средно около 4 часа.Болките са ужани,а смея да кажа,че доста търпя на болка,но няма какво да ви лъжа първото денонощие след операцията е много трудно.
Преди операцията лекарите ми обясниха,че в голяма част ,след този вид операции,пациентите получават временна парализа на едната половина на лицето.Лицевия нерв,който отговаря за движението на тази половина е разположен непосредствено до паротидната жлеза.По време на операцията е травмиран,от интервенцията и се нарушава функцията му.За съжаление при злокачествени тумори се прави радикална паротидектомия,тоест отстранява се цялата жлеза,заедно с нерва и лицето остава завинаги парализирано.Слава богу при доброкачествените,както в моя случай се прилага консервативна паротидектомия,което ще рече,че се премахва паротидната жлеза,но се запазва цялоста на лицевия нерв.
Не можех да затварям окото си,не можех да се усмихвам,не можех да си отварям устата,просто лявата половина от главата ми все едно я нямаше.Лицето ми беше изтръпнало и отекло,а ухото ми нямаше никаква чувствителност,все едно беше от стъкло и ако го докосна ще се счупи.Няма смисъл да обяснявам още,наистина най-лошото преживяване в живота ми.Престоя ми в болницата беше 6 дни.Няма да ви разказвам деня в който ми свалиха превръзките и ме изписаха-тогава видях белега за първи път.Цял ден плаках,изпаднах в депресия,имах чувството,че съм някакъв белязан изрод.На всичкото отгоре заради отока явно е било,лявото ми ухо стоеше по-надолу от другото беше абсолютно несиметрично,че и стърчеше.При опита да си сложа очила,те се изкривяваха на една страна,заради тази несиметричност и просто всичко беше ужасно.Мислех,че никога няма да бъда същата,както преди.Последваха още 10 трудни дни в очакване на окончателния резултат,който за щастие отново беше добър.
Сега 5 месеца по-късно,мога да кажа,че почти всичко си дойде на мястото и имам сили да вдъхна кураж на всички,на които им предстои да преживеят такава операция.Тук е мястото да спомена силиконовия гел Дерматикс,който почти направи чудо с белега ми.От сърце се радвам,че пред кабинета срещнах едно момче-Цецо и много му благодаря,че ми каза за този крем.Препоръчвам това мазило за белези на всички,които имат нужда,цената му не e ниска,но повярвайте ми заслужава си.Белега почти не се вижда,остаnа лека вдлъбнатина на мястото където е рязано,но няма как да не е така все пак е изрязвана жлезата и околна тъкан.Парализата на лицето ми,или така наречения фациалис ,почти отшумя,все още имам леко напрежение в окото,но вече мигам и го затварям почти напълно,устата ми се изкривява,когато правя широка усмивка,или говоря бързо.Общо взето не го отчитам вече ,като проблем,имайки предвид пораженията в началото.Напредъка във възстановяването е огромен,надявам се до края на годината да е цялостен.
Сърдечно благодаря на доц.Тончев и неговия екип: др.Джабалян и др.Сливовска,както и на др.Дюлгеров,др.Желев и на всички мили и внимателни сестри от ОЛЧХ .Благодаря ви от сърце-бъдете здрави и работете със същия хъс и грижа за пациентите и занапред!
Създадох тази тема,защото,когато аз чух диагнозата и търсех решения не открих почти нищо в интернет,освен научни статии и по някое мнение във форумите.Ще се радвам,ако моя разказ е помогнал поне на един човек да бъде по-информиран и да знае какво да очаква.Разбира се всичко е строго индивидуално,а и аз не съм лекар и всичко написано от мен е това,което разбрах от моя опит.Пожелавам на всички много здраве и дано да са много малко хората,които ще попаднат на тази тема ровейки в интернет,тоест надявам се болните да са много,много малко:) Ако някой иска да пита нещо,с радост бих отговорила,бих добавила и снимки,от които ще можете да видите подобрението на белега,но не знам как:)
Преди 11 год.получих подуване зад лявото ухо.Започна се ходене по лекари,лежане по болници,пиене на различни видове антиобици и всичко без резултат.Накрая ми писна и отидох при мой познат хирург и той,като на шега предложи да ме оперира и аз с 18 годишния си акъл веднага приех.Операцията беше лека извършена с местна упойка-нищо сериозно.След десетина дни излезе резултата от хистологичното изследване,който показа че образуванието е доброкачествен тумор на слюнчената жлеза,който може да рецидивира.
От около 2 год. установих,че на същото място подутината отново се е появила и нараства,но подсъзнателно се опитвах да я игнорирам мислейки,че като си заровя главата,като щраус в пясъка проблема ще изчезне.Естествено много глупава и безотговорна постъпка.
Тази пролет майка ми забеляза колко много се е подуло мястото и заедно със съпруга ми почти насила ме накараха да отида на лекар.Отидох в Бургас при онколога д-р Павел Хрусанов,от който съм с чудесни впечатления и след прегледа ми каза,че без да отлагам трябва да потърся лицево-челюстен хирург,който да ме оперира.До преди 7-8 год.онколозите са извършвали тези операции,но след това здравната каса изисква да се правят от ЛЧХ.Започнах да ровя в интернет и така открих доц.Цветан Тончев от УМБАЛ"Св.Марина"-гр.Варна.Обадих му се, прие ме още на другия ден.
Необходимите изследвания бяха-ехография,скенер на глава и шия и биопсия.Диагнозата беше плеоморфен аденом на паротидната жлеза.Резултата от биопсията щеше да излезе на другия ден.Не ме питайте как изкарахме това денонощие в очакване на отговор доброкачествен,или злокачествен ли е тумора и какво следва после...Искам да вметна,че в по-голяма част от случаите тези тумори са доброкачествени,затова не се шашкайте,като мен предварително.На другия ден се обадих говорих с доцента и ми каза,че за момента мога да си поема глътка въздух,защото биопсията показва,че тумора е доброкачествен.Най-сигурен обаче е резултата,след операцията от хистологичното изследване,когато се изследва образуванието,което е отстранено.
Оперираха ме чак след две седмици,защото се падаха великденските празници и направо полудявах от очакване и трвоги,както и всички около мен.Приеха ме в болницата на 07.05.2013,операцията беше на 8.05.Не искам да заблуждавам никого,наистина интервенцията е много тежка,тъй като ми отстраниха цялата паротидна жлеза.Операцията се извършва с пълна упойка и продължава средно около 4 часа.Болките са ужани,а смея да кажа,че доста търпя на болка,но няма какво да ви лъжа първото денонощие след операцията е много трудно.
Преди операцията лекарите ми обясниха,че в голяма част ,след този вид операции,пациентите получават временна парализа на едната половина на лицето.Лицевия нерв,който отговаря за движението на тази половина е разположен непосредствено до паротидната жлеза.По време на операцията е травмиран,от интервенцията и се нарушава функцията му.За съжаление при злокачествени тумори се прави радикална паротидектомия,тоест отстранява се цялата жлеза,заедно с нерва и лицето остава завинаги парализирано.Слава богу при доброкачествените,както в моя случай се прилага консервативна паротидектомия,което ще рече,че се премахва паротидната жлеза,но се запазва цялоста на лицевия нерв.
Не можех да затварям окото си,не можех да се усмихвам,не можех да си отварям устата,просто лявата половина от главата ми все едно я нямаше.Лицето ми беше изтръпнало и отекло,а ухото ми нямаше никаква чувствителност,все едно беше от стъкло и ако го докосна ще се счупи.Няма смисъл да обяснявам още,наистина най-лошото преживяване в живота ми.Престоя ми в болницата беше 6 дни.Няма да ви разказвам деня в който ми свалиха превръзките и ме изписаха-тогава видях белега за първи път.Цял ден плаках,изпаднах в депресия,имах чувството,че съм някакъв белязан изрод.На всичкото отгоре заради отока явно е било,лявото ми ухо стоеше по-надолу от другото беше абсолютно несиметрично,че и стърчеше.При опита да си сложа очила,те се изкривяваха на една страна,заради тази несиметричност и просто всичко беше ужасно.Мислех,че никога няма да бъда същата,както преди.Последваха още 10 трудни дни в очакване на окончателния резултат,който за щастие отново беше добър.
Сега 5 месеца по-късно,мога да кажа,че почти всичко си дойде на мястото и имам сили да вдъхна кураж на всички,на които им предстои да преживеят такава операция.Тук е мястото да спомена силиконовия гел Дерматикс,който почти направи чудо с белега ми.От сърце се радвам,че пред кабинета срещнах едно момче-Цецо и много му благодаря,че ми каза за този крем.Препоръчвам това мазило за белези на всички,които имат нужда,цената му не e ниска,но повярвайте ми заслужава си.Белега почти не се вижда,остаnа лека вдлъбнатина на мястото където е рязано,но няма как да не е така все пак е изрязвана жлезата и околна тъкан.Парализата на лицето ми,или така наречения фациалис ,почти отшумя,все още имам леко напрежение в окото,но вече мигам и го затварям почти напълно,устата ми се изкривява,когато правя широка усмивка,или говоря бързо.Общо взето не го отчитам вече ,като проблем,имайки предвид пораженията в началото.Напредъка във възстановяването е огромен,надявам се до края на годината да е цялостен.
Сърдечно благодаря на доц.Тончев и неговия екип: др.Джабалян и др.Сливовска,както и на др.Дюлгеров,др.Желев и на всички мили и внимателни сестри от ОЛЧХ .Благодаря ви от сърце-бъдете здрави и работете със същия хъс и грижа за пациентите и занапред!
Създадох тази тема,защото,когато аз чух диагнозата и търсех решения не открих почти нищо в интернет,освен научни статии и по някое мнение във форумите.Ще се радвам,ако моя разказ е помогнал поне на един човек да бъде по-информиран и да знае какво да очаква.Разбира се всичко е строго индивидуално,а и аз не съм лекар и всичко написано от мен е това,което разбрах от моя опит.Пожелавам на всички много здраве и дано да са много малко хората,които ще попаднат на тази тема ровейки в интернет,тоест надявам се болните да са много,много малко:) Ако някой иска да пита нещо,с радост бих отговорила,бих добавила и снимки,от които ще можете да видите подобрението на белега,но не знам как:)
Оперирана съм като тийнейджърка /без премахване на жлезата/. Преди няколко години аденома отново започна бавно, бавно да се появява. Посетих доц.Тончев и след преглед, ехограф и ЯМР, последва операция.
Непрекъснато си пипам врата за "топчета" и т.н. Започнах да наблюдавам и околните за такива 
Знам, че това вече излиза от контрол, но явно цялата операция/макар и на момента да не го осъзнавах/ ми се е отразила доста зле психически 
Станалото-станало,сега на въпроса.Проблема с отварянето на устата го имах и аз,даже се притеснявах дали не е засегнато нещо по време на операцията,което да ми блокира така устата.Слава Богу,проблема отмина за 4-5дни,ако не ме лъже паметта,може да е било и повече.Отварях до толкова,че едвс успявах да вкарам един пръст между зъбите си.Постепенно започна да се отпуска,но първите дни почти не можех да се храня.Зъбите не помня да се ме болели,но то като цяло всичко от тази страна ме болеше,така че беше комплексно.Всичко се дължи на лицевия нерв,с отшумяването на травмата и отпускането на нерва,симптомите отслабват.Болката в ухото е също заради нерва,той тръгва от мозъка,точно от това място,малко над ухото и се разклонява към челото,бузата и мандибулата(долната челюст).Щом затваряш окото,значи е по-травмиран най долния клон на нерва,който движи устната.При мен имаше и в окото проблем,но там се оправи напълно,докато при устата до ден днешен си остана малка кривинка при усмивка и слаба чувствителност на челюста и меката част на ухото.Продължавам да усещам изтръпналост в тази зона.Желая ти търпение и бързо възстановяване. 
... Но знам ли,не съм медицинско лице,затова не оспорвам,но просто си го обяснявам по друг начин... бъдете здрав и дано не ви се налага повече да се сблъсквате с проблеми от подобно естество! 
Пожелавам на всички на бъдат здрави! Това е нещо, което е безценно, но трудно го разбираме, до момента в който започва да ни се изплъзва. 
