Родителите, купоните, алкохолът и свободата на 14-15+ годишните

Така е, но искам точно тези потребители, които в темата споделят за техни реални приятели, затънали с наркотици, да споделят точно с какви, защото оставам с впечатление, че си измислят. Много е общо това "почна да взема наркотици, няма живец в очите" и не ми звучи като проблем, а като измишльотина.

Преди около 5 години (когато бях в гимназията) "наркоманите" бяха групичка деца (4-5 човека), които от време на време си деляха цигара марихуана и веднъж на високосна си купуваха "амфетамини", които в последствие се оказаха стрит парацетамол. Не знам дали шмъркането на парацетамол е вредно. Вероятно не много повече от това да си сложиш повечко капки за нос. Ако някой си представя драматичните аутсайдери от филмите, няма много общо - нашите си гледаха оценките и много се притесняваха да не би техните да им намерят цигарите. Аз самата един път опитах да си дръпна. Голямо кашляне настана, не усетих нищо впечатляващо и повече не съм пробвала. Според мен това е масовия случай. За цял випуск (от 8 класа) имахме точно един леко по-пропаднал субект, който за съжаление беше попаднал на реален наркотик и това му коства доста проблеми, но той си беше от проблемно семейство и това (според мен) изигра накрая решаващата роля. Тези пубери, които споменах си бяха от нормални семейства, до голяма степен прилично възпитани и този период беше кратък по-драстичен епизод от пубертета.

Не, че омаловажавам проблема с наркотиците, който при всички положения в някои случаи може да бъде сериозен, но масовия случай не е чак такъв. Аз не съм виждала деца от нормални семейства да залитнат чак така. Ако има някакви по-сериозни проблеми вкъщи, тогава не е изключено. За пример мога да дам един малко по-различен случай - моя позната беше под някакъв постоянен натиск от родителите си - не й обръщаха много внимание, същевременно не им се занимаваше и с братчето й, та постоянно й го оставяха тя да го гледа (а с голямо извинение, беше доста досадно дете), постоянно й натякваха, че е пълна (тя далеч не беше фрапиращ случай) и дори я записаха насила да ходи на фитнес. Тя имаше доста проблеми - и с наркотици, и с алкохол, и с това, че веднъж реши да пие белина (слава богу, лекарите се справиха бързо). Проблемите, обаче, не идваха от това, че е попаднала в лоша среда и кофти компания, а в това, че се чудеше накъде да си избие вътрешното огорчение и много много ниското самочувствие, придобито от пълното неглижиране от страна на родителите й.

Google, точно същото подозирах и аз - че на хората им трябва някой, когото да посочат с пръст и да го нарекат наркоман, за да се изтъкнат те колко са примерни и добри. Вече втора за пример в тая тема, дето не пие и не пуши, но има приятелка или приятели, които правят секс с по 1000 човека и взимат наркотици и всеки път не се казва какви са тия наркотици. Ей на такова ми идва да му издърпам ухото, че да се научи да не клюкари като в детската градина, не на "наркомана" с тревата.

Янечек, предполагам това е адресирано до мен.
Аз пия и пуша, а наркотиците са амфентамини, които въпросното момиче и неговата компания шмъркаха. Дадох примера, защото исках да си обоснова мнението, че прекаленият контрол също не е правилна стратегия. За тревата няма да говоря, 5-6 момчета в гимназията ежедневно пушеха, не знам колко им се е отразило, но все още не спрели да пушат. Между другото, пуша и цигари и наргиле, не съм безгрешна, обичам да се седна някъде на кафенце и да си запаля цигарката, с  кеф го правя, въпросът е, че амфетамина пристрастява и е достатъчно вреден (сега да не ме питаш с какво е вреден, смятам че в интернет и из документалките има доста информация). Не се чувствам като в детската градина или при махленските клюкарки, не споменавам имена, само дадох пример.

От едната крайност в другата.

Има и други възможности между "Аз съм невинна и ми се плаче за тези наркомани, спали с цял клас" и "Пия си кафето с цигарка и пия алкохол." Оттук не стана ясно на кое се възмущаваш всъщност при все, че и ти не падаш много по-долу.

Между другото, майката на една позната я отказа от цигарите набързо. Казала й, че заради тях има целулит и че водят до още повече натрупване на мастни депа.  И оттогава не съм я виждала с цигара. Според мен, това за момиче в пубертета звучи като доста по-сериозен довод от рак на белия дроб. Аз пък спрях да пуша, когато се захванах да спортувам и открих, че ужасно ми пречи.

Възмущавам се от това, че поради невероятно строгия контрол на определени родители, някой деца тръгват по много лош път. Пия алкохол, по чашка две с повод, а не всяка петък и събота вечер да не знам къде съм, за пушенето - харесва ми, пуша. Не съм вече в пубертета, а вредите си ги нося аз. Нямам желание да ги отказвам на тоя етап. За пореден път да кажа, дадох пример - ЗА ДА СЕ ОБОСНОВА, ЧЕ ИЗПАДАНЕТО В КРАЙНОСТИ С ТВЪРДЕ МНОГО КОНТРОЛ НЕ Е ПО-МАЛКО ЗЛО ОТ ПЪЛНАТА СВОБОДИЯ. /с големи букви е, защото искам най-сетне да го разберете/

Мога

Да беше се научил да пишеш малко по-грамотно.
Не е голяма сложност да звъниш на 112. Те пък така ще ти помогнат да се разбереш с родителите си.

На 16 години съм и от личен опит мога да ви кажа, че ако забраните дадено нещо на даден човек, той ще почне да проявява повече интерес към него.По-добре поговорете с сина/ дъщеря или майка/баща си и си разяснете нещата на спокоен разговор, за да им обясните последиците... и под последици не бой, че децата ви са се напили, а че примерно от 1 голяма чаша водка може да се напие и да направи нещо, което ще съжалява!Не забранявай нещо определено, а му обясни, че не е полезно за него и няма да е на себе си когато ще го прави!
П.С Не съм почитателка на напиванията

Стига бе За какъв бой става дума ?

15 годишният е една глава над мен.....трудно  ще е да го набия. И баща му би видял зор

Нямах предвид бой като бой 😂😂😂, а като заплаха, за да не се напива и прибира след това пред родителите си.. не мога да ви го обясня!Просто родителите трябва да обяснят на децата си, че така могат да направят много грешки, когато не са в трезво състояние.

Е стига вече с това обясняване постоянно  , вие ни превърнахме на някакви идиоти , които се въртят като развалена радиостанция , за да бъдат допуснати до великите тийнове.  Вие , нали знаете всичко знаете и разбирате,  какво да ви се обяснява или ви е по -лесно като стане белята да кажете " ами ти не ми обясни/подкрепи и т.н достатъчно и сега ти като родител ще носиш отговорности за моите грешки". Не става така , не очаквайте и да ви се размине в бъдеще дори мама и тате да почистват след вас. Според мен би трябвало да сте наясно кое е забранено,  неприемливо и да можете да се обоснове те достатъчно добре защо го нарушавате . Да , когато сте решили да правите нещо не можем да ви спрем , не сме малоумни да живеем с такива илюзии , но когато престъпиш забраната за наркотици ще направя всичко възможно да изживееш последиците.. ако ти харесва прав ти път , та спрете уважаеми отговорни тийнове да прехвърлят отговорността,  а в същото време да доказвате колко сте готови да правиге избори и то правилни... как се казваше "на императора новите дрешки "...

С тийновете трябва много говорене. Спокойно и търпеливо. С правилните думи, правилната интонация на гласа, дори правилния поглед. Трябва да им се отделя време, а родителите все бързат и са улисани в ежедневните си задачи. Но не трябва да забравяме, че децата са най-важни. Ако се държат грубо, игнориращо- поведението им крещи за внимание. Родителят трябва да се научи да чува детето, дори когато то мълчи и го пренебрегва. В тази възраст децата стават възрастни, търсят себе си и се чувстват объркани. Мислят се за вече пораснали, искат да са самостоятелни, но всъщност имат огромна нужда от родителите си, колкото и да не го признават. Податливи са- и на добро, и на лошо. Родителят трябва да ги насочва, но не директно- те сами ще открият пътят, ние само трябва да им дадем "картата". Не търсете грешките във влошената комуникация в децата си, тя е във вас като родители...
Много мога да говоря по темата... Самотна майка си съм на две тийнейджърки, живеем в чужбина и нямам подкрепа от никого. Само аз си знам през какво съм минала. Но съм благодарна на децата си, защото от тях съм научила най-много за живота. Децата са най-великите учители.

Забраните и разрешаванията са както според родителите, така и според децата. Голямата ми дъщеря на 14-15 години беше просто ужасна - бягане от училище, отговаряне със заяждане, пропушване. Имаше наказания да не излиза доста. Но си хвана гадже и миряса. На 16 години е спала при него, както и той в къщи. Още са заедно, вече над 6 години. Малката на същите години е доста по-кротка и разбрана, съответно има и повече свобода. Не пуши, не пие алкохол, не взима наркотици. Още не ми е водила гадже. Но е нощувала при приятелки, даже и в друг град.