Съвет-готвят ме за секцио?

След секцио кърмата идва по-късно, но ако си купила вече помпата си я вземи. В началото ще ти дават бебето независимо дали имаш кърма илил коластра, за да свикнете - то да суче, ти да го държиш на гърдата. В коластрата има повече витамини и може с нея да се храни бебето. Тя няма да му стига и ще го захранват изкуствено.
Колкото до упойките, обезболяването и другите процедури по операцията, по-добре говори с лекаря, които ще ти я прави или най-малкото с акушерка. Би трябвало да ти обяснят всичко.
Аз със това мога да ти помогна.
Ще стискам палци всичко да е наред с тебе и бебчо.
УСПЕХ.

Разбира се, говори с лекаря, който ще те оперира за това.
Според мен обмисли епидурална упойка, защото с нея ще си в съзнание и ще можеш да си гушнеш бебето веднага. Можеш и да кърмиш по-рано.
Ако не си си взела помпа още, не купувай - честото слагане на бебето да суче е достатъчна гаранция, че кърменето ще протече ОК. Ако вече я имаш, вземи си я, няма вреда (но млякото вероятно ще ти "дойде"след 3-5 дена, когато бебето вече знае да суче и може да ти е излишна).
Каквото и да чуеш, обезболяващите, които ще ти дават не пречат на кърменето. Може от упойката да е малко по-сънливо, но обезболяващите не са разни морфини и т.н. както се носят легенди чат-пат и са безопасни за бебето.
Коластра може и трябва да се дава на бебето. Тя е най-добрата храна за новороденото. Има я в гърдите ти още преди раждането. Много богата на имуноглобулини, антитела и други ензими. Висококонцентрирана, лесна за разграждане от бебето и много полезна. бебето я поема в малки количества - 1-2 ч.л., които са съвсем достатъчно за малките му хранителни нужди в началото.
Други съвети ще ти дадат майки, раждали със секцио, аз съм само в сферата на кърменето. Посети Библиотеката на Форум за кърмене и захранване, там ще намериш информация за кърменето, която дори можеш да принтираш, за да си я вземеш в болницата, да се подсещаш, че тогава много се забравя.
Успех и стискам палци!

Няма нищо страшно в секциото - избери спинална упойка, хем си виждаш детенцето веднага, хем се възстановяваш по-бързо. Обезболяващите не пречат на кърменето а и винаги можеш да ги откажеш. Ставането и лягането са кофти но като се раздвижиш болката минава. Движението наистина е много важно. Ще можеш да си вдигаш детето. Не се притеснявай!
След упойката потреперваш известно време (за всеки е различно) но това по-скоро е от притеснение не че ти е студено. Успех!

Само да кажа, че и аз родих секцио, а кърмата ми дойде след няма и 5 часа.

Аз родих със секцио преди точно 2 седмици. Категорично съм за спиналната упойка-на мен ми беше такава+епидурален катетър, през който след това ме обезболяваха. След излизането от упойка не ми е било студено, но може би е индивидуално. Аз излязох почти веднага след операцията от упойка и ня съм имала главоболие. Включиха ми през епидуралния катетър обезболяване и венозно ми биха профенид, който лично на мен повече ми помогна. Бях в реанимация 24 часа и за това време ми биха още 2 пъти профенид венозно през абоката и с това обезболяването ми приключи-не че не искали да ми бият, просто нямах нужда от повече. На другата сутрин дойде на неприятната част, когато трябва да станеш от леглото и да те приведат в нормално отделение, но след като направиш това геройство няма за какво да се притесняваш повече:) Бебчо ми го донесоха веднага след като ме настаниха в отделението, а на обяд вече бях долу да се видя с близките ми.
Общо взето е това! Предполагам, че все пак при всеки е различно по някакъв начин, но в общи линии това е сценарият. Моето лично мнение-не съжалявам, че родих секцио! Вече се чувствам чудесно (да чукна на дърво) и се грижа сама за бебчо!
Дано да съм ти помогнала и успокоила:) Успех и леко раждане:)

Имам две пълни упойки в живота си - Едната ми я поставиха венозно, а при раждането ми сложиха кислородна маска. Никога не съм чувала за тръба в гърлото. Звучи ужасно. Събуждат те веднага след като те преместят от операционната. Без значение с каква упойка си, детето ще го видиш на другия ден. В болницата ти слагат лепенка в началото, но с къпането е доста трудно. От тези "дишащите" си сложих в къщи и после едва я махнах. По добре е да не покриваш операцията, да зарастне по-бързо.
Обезболяващи ми слагаха всеки ден по два пъти /аналгин/ през първите 3-4дни, а след операцията си поисках нещо по силно, защото не ми действаше.
Бебето в началото го хранят с адаптирано мляко, докато не е при теб.
Помпа си вземи на всяка цена. Моето дете беше в кувьоз 2-3 дни и ми беше от полза.
В нашата болница не пускат много външни хора, така че таткото го видях сле 2 дни, когото вече можех да сляза по стълбите до портала.
На прегледи ходех при моя гинеколог, който ме изражда.
Стана малко объркано, дано съм ти била от полза. Не се притеснявай да питаш каквото те интересува. Ще стискаме палци. Не се плаши,  не е толкова страшно колкото изглежда, вярно е че боли, но си струва.

На първо мвсто искам да ти кажа - не се шашкай. Няма нищо кой знае колко страшно при секциото.
1. За упойката - май е по-добре спинална, защото можеш да си видиш веднага бебчето. Освен това лекарите май предпочитат спиналната пред пълната, така че ако нямаш някакви медицински противопоказания към нея, едва ли ще те приспят.
2. Специалните лепенки ги няма във всяка аптека, но със сигурност ги има в аптеките около болниците. 2 вида са - едните могат да се мокрят, а другите не. Аз бях в болницата с немокрещи, а преди да ме изпишат ми сложиха такава, която да позволява мокрене. Общо си бях купила 3 лепенки.
3. За помпата - по-добре не си я купувай предварително. Просто я покажи на таткото и ако установиш, че имаш нужда от нея можеш да му поръчаш да я купи и донесе.
4. При моето секцио, след операцията една сестра минаваше през 1 час да ме пита искам ли обезболяващо, но не знам дали навсякъде е така.
5. Плацентата я вадят през корема.
6. На мен ми беше студено само докато бях включена на система, веднага щом я махнаха - нямаше проблеми. А дебела дрешка и да си вземеш май няма смисъл.
7. Аз видях мъжа ми веднага след операцията - забутаха ме за няколко секунди до вратата за да ме зърне. И бебето му бяха показали преди това. А за по дълго го видях на другия ден след операцията като ме преместиха от интензивното.
8. За контролните прегледи ще ти каже лекаря който ще те оперира.
9. Докато дойде кърмата можеш да даваш коластра, а сестрите му дават и добавки ако е гладно.
Дано съм била достатъчно изчерпателна и съм задоволила любопитството ти.
Желая успешно раждане и скоро да се гушкате с малкото човече

А, мога да ти дам един съвет за непромокаемите лепенките-за да не даваш дойни пари за такива на 3М (струват над 6 лв. едната) те съветвам да си купиш подобни на Smith and Nephew's (около 2.80 лв). Вършат абсолютно същата работа, аз пробвах и двата вида:) Но задължително си купи, защото иначе с болничните лейкопласти ще ти смъкнат кожата, а и може да те боли, защото е много близо до операцията!

За моята операция използваха обща упойка по настояване на опериращия доктор и мога да ти отговоря ня някои от въпросите.
Като страничен ефект  веднага след събуждането не виждах много ясно около 1 час , но очите са ми слабо място и може би затова. Когато разговорях с анестезиолога, той ми обясни че епидуралната е предпочитана защото не влиза в кръвообръщението и не влияе така силно на бебо и се раждат буквално "по-читави", пък и присъстваш на раждането.
Наистина се слага тръба в гърлото, но след като те хване упойката. Аз усетих как ми я махат в операционната но се събудих изцяло в стаята - точно след два часа от началото на операцията.Първите няколко минути ми минаха като на филм но след това изцяло бях в час, бебето ми го докараха веднага да го видя и за гърлото не се притеснявайне се раздразва.
А за лепенките бяха ми сложили от тези за къпане  не съм си я носила от вкъщи, но веднага на другия ден ми сложиха обикновена и с нея май е по-добре защото диша раната пък и ми я сменяха след къпане като се намокри .
Бебка ми я носеха само да я гледам първите 24 часа а след това 1 ден я слагах на гърда и кърмата ми дойде на другия ден, бебка засука мощно без проблеми. Относно антибиотиците дават се няколко дни след операцията и аз се притеснявах но педиатърката ми обясни че в това отделение се използват само определени антибиотици и медикаменти, които не вредат на кърмачето.
Като обезболяващо масово се използва аналгина, в моя случай само една инжекция, но при нужда и повече.
На мен като човек на който никога не ми е студено си ме потресе, важното е да имаш чорапки и жилетка.
Татко ни видя почти веднага след като се събудих, но това зависи от правилата на болницата.
На контролен преглед се ходи където си избереш на шестия месец, ако няма проблеми  преди този срок.
Лично на мен много леко ми мина възстановителния период, не ме е боляла раната и изобщо единствения зор беше раздвижването.
Пожелавам ти леко раждане и само приятни спомени

Аз имам три пълни упойки и те съветвам да избереш другата!!!
Тръбата в гърлото се поставя веднага след като заспиш. Само, че единият път се събудих /беше накрая на операцията/, но не ми бяха я махнали още и беше ужасно. Да не говорим, че после се отхрачвах една седмица, задето ми бяха остъргали трахеята.
Чувството след пълна упойка за мен беше ужасно, може би при мен така се е получило, но упойката ми беше най-кошмарното нещо!
Наистина ти става много студено, мен и трите пъти ме завиваха с одеяла, защото треперех.
Освен това има разлика и в пълните упойки - зависи за колко време трябва да те приспят. И аз съм се чудила тези след абортите - стават и тръгват, но може би упойката е била за по-кратко време!
Дано да не съм те объркала!
Желая ти безпроблемно раждане!

Първо- Успех и стискаме палци! Няма нищо страшно!
Аз мога да кажа, 4е раждах и по двата на4ина, защото стигнах до 9см разкритие и после по спешност ми направиха секцио с пълна упойка.
Понеже никой не ти го е написал -да ти кажа нещо, което няма да ти навреди, а ако се наложи-много помага- вземи си ментови бонбони за гърло-Голиа или каквото и да е от аптеката. На мен с тръбата ми бяха разранили трахеята (заради бързането) и определено много ми помогнаха- ина4е не можеш да се изкашляш (боли операцията) и усещането е гадно. Бонбонките решават проблема. Другото, което мога да те посъветвам е, да намериш сили след операцията и да се раздвижиш колкото ти е възможно по-рано- така ще се възстановиш по-бързо и се избягват сраствания. Аз станах на 8-я 4ас от операцията (с помощ), на третия ден се движех спокойно по коридора, на седмия мога да кажа, 4е си бях пълноценна във вси4ко (е, не вдигах 10кг..).
- Да ама не! В Правителствена не беше с кислородна маска.
Абе вземи си бонбоните-дано не се наложи-ще си ги хапнеш за освежаване:-)
За антибиотиците- даваха ми през вси4ките 5 дни, в които бях в болницата. Мисля, 4е е стандартна практика след операцията. Не пре4ат на кърменето.
За помпата-просто кажи на партньора си или на друг близък къде има, за да ти купят ако се наложи. Предварително май няма смисъл. Разбира се, зависи и къде ще раждаш-дали ще могат всеки ден да идват, за да ти носят каквото се наложи.
За прегледа- може да е много тъпо, но на мен ми казаха, ако нямам оплаквания- 4ак на 6-я месец- при гинеколога (не при този при когото раждах).
Вземи си пове4е лигнин (ако не дават в болницата)- по удобно е от превръзки, а първите дни кръвоте4ението е доста обилно. Не е болезнено.
Непромокаемата лепенка ми сложиха на 5-я ден в болницата,  а аз си бях намокрила раната два дни преди това- от зор да се изкъпя. Нямаше проблем.
Още веднъж късмет и да ни се похвалиш!!!

Иска ми се да не го бях чела това. Понякога много се радвам, че докато бях бременна нямах нет

Айде сега пък! То няма нищо страшно, след като дори не разбираш, че го правят!
То само звучи така, но всъщност не е!!!
Гадничка си е упойката, не тръбата!
Мен ме изби на агресия, исках да ставам да си ходя   , докато другите оперирани си лежаха кротичко и си почиваха!

Ха ха! А аз още в асансьора (като излезнах от упойката)им виках "Сгънете ми краката! Моля ви сгънете ми краката"!!    
Ама имах неистово желание , ужас беше, може би ми бяха изтръпнали от коланите или незнам, ама както бях легнала, по4ти неадекватна исках просто да ми ги сгънат в колената

Вси4ко само зву4и страшно- ина4е не е -не се притеснявай! вси4ко ще мине ОК!!

Изобщо не се шашкай! Секциото не е толкова страшно, колкото може би изглежда на непрепатилите го .

Аз родих съ спинална упойка. Мисля, че преценката за вида на упойката ще я направи лекарят ти, но ако все пак имаш право на избор-мисля, че с нея е по-добре. Докато бях в реанимацията в стаята лежах с едно момиче, което беше родило с пълна упойка.. Преди да я доведат една акушерка дойде и ми каза да не се плаша-каквото и да си мисля, момичето нищо не осъзнава и нищо няма да си спомня. Лелееее-чудо беше! Тя крещеше, мяташе се.... Наистина, оказа се, че нищо не си спомня, защото се засичахме по етажа следващите дни и се заговорихме. Но излизането от упойката явно е някакъв стрес за организма. Знам ли?  

За лепенката. След операцията ми бяха поставили превръзка с марля, риванол и лейкопласт. На 3-тия ден, когато ми сменяха превръзката, ми сложиха водоустойчива лепенка. По-добре си купи такава. Продават се по аптеките и санитарните магазини. Би трябвало да ги има в аптеките към болниците. Аз моите ги взех от аптеката на "Шейново". Когато ме изписаха ми прегледаха раната и пак ми сложиха такава лепенка. След свалянето на конците вече превръзка няма да ти е нужна. Така че 2 лепенки ще са ти напълно достатъчни. Та на въпроса ти-да, ползвах и съм много доволна от това чудо.

За помпата. На мен ми бяха казали да не бързам с помпата, защото кърмата може и да не ми дойде в родилното. Моята не само че дойде, но беше в такива количества, че гърдите ми щяха да експлоадират, от задържането на кърмата вдигнах температура.... Така че от аптеката на "Шейново" по спешност си купих една помпа тип "Спринцовка" за 4,50лв. и с нея изкарах до края, защото останах напълно доволна от нея. Но пък в стаята ми имаше една майка, на която не потече нито коластра, нито кърма, въпреки че акушерките се изреждаха една след друга да я мачкат уж да й отпушат каналчетата.....
Така че, ако още не си купила помпа, може би наистина по-добре е да изчакаш. Но пък дай подробни инструкции на таткото или на бабите как да действат, ако се наложи все пак да ползваш помпа. От къде да я купят, какъв модел, да я измият, стерилизират (това подледното не е задължително).....

За обезболяващите. Докато бях в реанимацията в системата ми включваха нещо обезболяващо, после ми биха инжекции аналгин. Не че има кой знае каква полза, но пък сигурно без тях ще е доста по-зле. След като ме преместиха в отделението моят анестезиолог-Господ да го поживи!-и "почерпи" с едни свещички-Профенид. Разкош! Слагат се два пъти дневно, не пречат на кърменето. Ползавах ги много успешно, препоръчах ги и на момичетата от стаята ми, които също останаха много доволни от тях.

На мен не ми даваха никакви антибиотици. На сестра ми, обаче, бяха предписали.

Плацентата през корема ще да се ражда. Аз си лежах кротко зад едно чаршафче и нищо не виждах, но няма логика след като си разрязана да те бървичкат и отдолу, за да я извадят .

На мен не ми беше студено от упойката.

На преглед ходих на 7-мия ден. Тогава ми свалиха конците. След това трябваше след 40-тия. Предполага се, че дотогава лохиите трябва да са изтекли. Обаче моите текоха 100 години. Не точно толкова, де. Ама поне 50 дни текоха. Така че отидох когато спряха.

Таткото дойде при мен още в реанимацията, но то беше, защото лекарят го вкара нелегално. Зависи си от режима в болницата.

На мен не са ми правили никаква рехабилитация.

Важно е въпреки болката да се стараеш да се раздвижиш максимално бързо. Колкото повече се движиш-толкова по-добре. Движи се изправена, не се прегърбвай. Така ще избегнеш вътрешни сраствания.

Не се плаши. Не е страшно. Болката наистина е доста неприятничка, но пък се преживява. Все пак става дума за ден-два. А пък и с тези свещички е напълно поносима.

Стискам ти палци за леко раждане и бързо възстановяване!
Чакаме да се похвалиш със здраво и красиво бебче!

Що се отнася до упойката-аз си избрах пълна/и по препоръка от анестезиолога/защото нервите ми нямаше да издържат.да знам че ме режат-със сигурност болка не усещаш,ама само да знам че ме режат.. Иначе детето ми го донесоха веднага щом излязох от упойката-и с таткото веднага се видях,а по-късно пуснаха и всички близки да ме видят/за малко разбира се/но все пак ме видяха.
Не се шашкай!!! Леко раждане!

Много ви благодаря за успокоителните думи!

Бих искала да ви питам дали винаги се прави клизма и дали се поставя този "уринарен катетър", за  който прочетох съвсем скоро.И какво точно представлява той?

Наистина паникьор като мен би трябвало да се замисли дали ще издържи при една спинална упойка на разговорите на екипа и тракането на инструментите.Въприки всичко съм сигурна, че проплакването на детето е едно от най-прекрасните неща, които всяка майка може да чуе! И трябва!
Аз като се сетя: когато ми казаха пола на бебето, направо се разплаках от щастие.Сякаш за први път мтого ясно си дадох сметка, че това не е просто "то", а съвсем отделно човешко същество! Вече е човек!

Усмихнати и здрави бебета!

Привет момичета!

Това за тръбата си е  вярно,но я поставят след упойката,така че няма как да знаеш,ако след това не е онова дразнещо усещане в гърлото ,което те кара да се изкашляш ,а не трябва,защото те боли адски операцията.
Но не е чак толкова страшно.
В тази връзка си вземи задължително ментос или други такива бонбонки,ще те облекчат много.
Аз бях с пълна упойка,защото в Бургас други не слагат,но съм много доволна.
Възстанових се за 2 седмици и до сега/вече 9м/нямам оплакване.


Успех и споко

 

Аз раждах с пълна уоийка. В Ямбол правят само такива. Поне не знам какво са ме правили. Иначе като се видях на какво приличам направо ми "призля".
За клизмата, на мен не са ми правили преди секциото, но цял ден не сам яла нищо.
Секциото не е чак толкова страшно. Като знам в Ямбол какви случай има секциото си е направо за предпочитане.
Успех    

marissha, то няма време за разговори на екипа и тракане на инструменти бе мила. Поне при мен беше 15 мин. операцията.  Аз си бях в съзнание, но леко зашеметена и като извряка бебча беше такова щастие, че най-после свърши. Сега не знам в Бг как е секциото, но то няма защо да е продължително. Сигурно подготовката е по-продължителна от самата операция. А после се забравя и болка и притеснение, идват си други грижи около бебчето. Не знам защо, но наистина се кашля след това. Може би белият дроб си връща обема ли не знам. Мамите са ти писали, че е болезнено, затова като кашляш притисни много леко с отворена длан раната.
Успех и чакаме хубави новини.

Като чета какво сте написали малко ме хваща шубето. Никога не са ми правили никаква операция. И с това секцио като ми казаха , че така ще раждам направо не съм на себе си...ама може би това е по-добрия вариянт.

Е, не е задължително да кашляш след секциото. Всичко е строго индивидуално и зависи от това как организмът ти ще понесе упойката. Аз нямах никакви странични реакции като главоболие, кашляне, усещане на студ и т.н. Болеше ме единствено от шева, но това е съвсем нормално и болката преминава за няколко дни.  Желая ти леко раждане, едно прекрасно малко слънчице и бързо възстановяване.