Мили мами,
Миналото лято дъщеря ми навърши 18 години /Браво на мен!
/ През деня направихме семеен купон 
, след което оставихме апартамента на разположение на тийнейджърите 
, а ние събрахме приятели на вилата. Сбирката беше тип пикник с елементи на светски разговор до момента, в който пристигна зълва ми с шестгодишната си дъщеря. Племенницата ми е изключително живо дете, с изумителна физическа култура и неизчерпаема енергия. Е, беше дошъл моментът, в който цялата тази енергия се стовари върху нищо непедозиращите ни гости със силата на тропически ураган. Партито буквално беше пометено от вихрушката, която се получи от съчетанието на разлудувалото се дете и нашето зле възпитано дворно куче. Гоненицата отприщи такава емоционална буря у дете и куче, 
, че всякаква възможност за разговор беше заглушена от лай, крясъци, квичене, писъци, бойни викове и призиви за помощ. Няколко пъти предупредих зълва ми, че кучето си е бая диво и има опасност играчката да стане плачка, но тя някакси пусна това покрай ушите си. Тази бъркотия продължи около два часа почти без прекъсване - детето е наистина уникално. Дори един от гостите замислено попита:"Абе, това куче ще издържи ли?" В края на краищата гостите си тръгнаха доста по-рано от предвиденото. На другия ден няколко души ми се обадиха да се извинят за ранното тръгване и да ме помолят да ги предупреждавам, ако на купоните ще присъства и племенницата ми.
Разберете ме правилно, аз обичам това дете, много пъти съм го гледала дни наред, когато майката е нещо заета /тя го гледа сама/ и сме се разбирали винаги добре. Но когато майката е там, редно е тя да взема решения за детето си - дали да го пази /защото кучето наистина хапе понякога/, дали да му дава свобода или да го ограничава. Аз не съм за строгата дисциплина, но мисля, чи личната свобода се простира дотам, откъдето започваш да нарушаваш правата на другите. Вярно, детето много се забавляваше, но празникът ни всъщност се превърна в надвикване и свърши без време. Ако беше мое дете, щях да намеря начин да го спра, но се чудя дали възгледите ми не са остарели. Как бихте постъпили вие?
Миналото лято дъщеря ми навърши 18 години /Браво на мен!
/ През деня направихме семеен купон , след което оставихме апартамента на разположение на тийнейджърите , а ние събрахме приятели на вилата. Сбирката беше тип пикник с елементи на светски разговор до момента, в който пристигна зълва ми с шестгодишната си дъщеря. Племенницата ми е изключително живо дете, с изумителна физическа култура и неизчерпаема енергия. Е, беше дошъл моментът, в който цялата тази енергия се стовари върху нищо непедозиращите ни гости със силата на тропически ураган. Партито буквално беше пометено от вихрушката, която се получи от съчетанието на разлудувалото се дете и нашето зле възпитано дворно куче. Гоненицата отприщи такава емоционална буря у дете и куче, , че всякаква възможност за разговор беше заглушена от лай, крясъци, квичене, писъци, бойни викове и призиви за помощ. Няколко пъти предупредих зълва ми, че кучето си е бая диво и има опасност играчката да стане плачка, но тя някакси пусна това покрай ушите си. Тази бъркотия продължи около два часа почти без прекъсване - детето е наистина уникално. Дори един от гостите замислено попита:"Абе, това куче ще издържи ли?" В края на краищата гостите си тръгнаха доста по-рано от предвиденото. На другия ден няколко души ми се обадиха да се извинят за ранното тръгване и да ме помолят да ги предупреждавам, ако на купоните ще присъства и племенницата ми.Разберете ме правилно, аз обичам това дете, много пъти съм го гледала дни наред, когато майката е нещо заета /тя го гледа сама/ и сме се разбирали винаги добре. Но когато майката е там, редно е тя да взема решения за детето си - дали да го пази /защото кучето наистина хапе понякога/, дали да му дава свобода или да го ограничава. Аз не съм за строгата дисциплина, но мисля, чи личната свобода се простира дотам, откъдето започваш да нарушаваш правата на другите. Вярно, детето много се забавляваше, но празникът ни всъщност се превърна в надвикване и свърши без време. Ако беше мое дете, щях да намеря начин да го спра, но се чудя дали възгледите ми не са остарели. Как бихте постъпили вие?
