Аз от много време се ядосвам с транслитерацията на българските имена, а вече плануваме със съпруга ми да имаме деца и то в България по възможност. Само че имената са нещо, поради което съм склонна да размисля в коя държава да раждам.
Съпругът ми е англичанин, а аз от години се ядосвам с грозната транслитерация на името ми на латиница - Lyubka.
Факт е, че за 5 години в Англия, никой от никаква националност не е успял да ми прочете името правилно. Чувала съм всякакви версии от сорта на Лейка, Лийка, Лика, Либка, Лубика, Люка... и какво ли още не.
Когато сключихме брак миналата година, за малко да ми запишат фамилията Henri вместо Henry.
Дори говорих с началника на полицията, който беше на смята, и той ми каза, че така било на английски - английски, който никой друг не познава, освен българските институции. Дори и англичаните не го знаят този "английски".
Имам толкова приятелки с името Mariya, на които им казват, че не знаят как да си изписват собственото име. В крайна сметка от полицията ми посъветваха, че ако искам Lyubka да стане Lubka примерно, трябва да ми издадат съдебна заповед.
Напоследък ми прави впечатление как други славяно-говореши народи са се справили с латиницата и се чудя защо пък у нас всичко трябва да е измъкнато от нечии умствени задни части.
Например, в Русия името Люба се изписва Liuba - съвсем ясно и четливо. Никакви проблеми с произнасянето му. Любляна, столицата на Словения, пък е Ljubljana - и пак няма нито един турист, който да се е заблудил как се чете.
Сега по въпроса с бащините имена. Аз подробно изчетох: Закон за Гражданската Регистрация http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2% … .158065_at.5.html
Една приятелка роди наскоро в България и нейният партньор, също както и моят съпруг, е англичанин и се казва Робърт. Единственото, което са им разрешили е да не се добавят наставките -ов или -ова.
Аз все още не съм бременна, но искам да съм наясно, преди да започнем . Ако се случи да имаме момиченце, моят съпруг е категорично против идеята дъщеря му да носи мъжко второ име и на всякъде извън пределите на България да й се подиграват.
Спрямо българският закон, трябва да се изпише бащино име в акта за раждане и само в случай, че е невъзожно да се добавят наставките, тогава може да се пропуснат. Вариант да се пропусне бащиното име изцяло, по закон е невъзможен.
Единствената вратичка, която аз виждам, е в следния член:
С други думи, ако можем да убедим някой съдия, че жена с мъжко второ име се счита за "осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо", то тогава те ще издадат съдебна заповед, която да позволи промяна на имената на детето.
Интересно ми е да разбера, дали някой е успял да премине през тези пътеки успешно. Можете ли да споделите опит каква е процедурата?