САМА с ДВЕте деца на разходка!!! Как се справяте?

  • 5 589
  • 38
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 359
praschinka, аз с моите предпочитам да излизам сама. Всички сакатлъци стават, когато уж повече хора ги гледат децата и всеки се разсейва, защото разчита на другия. На количката съм сложила втора седалка за по-голямото дете, ако много се разбеснеят да мога да ги натоваря и двамата и да ги прибирам. Напоследък излизаме без количка, или ги държа и двамата за ръка, или баткото върви пред нас да ми е пред очите. Хубаво е да въведеш правила и вкъщи на спокойствие да им ги обясниш (по възможност с положителен знак, да не са "Не се тича към люлката", а "Минава се далече покрай люлката", "пази се от люлката" и т.н., т.е. правилото да гласи какво да правят, а не какво да не правят). Така в парка, ако видиш, че възниква ситуация може да я предотвратиш само със "Спри, люлката!". Така и ти и децата са по-спокойни, защото може да разрешиш напр. да тичат по-надалече, защото са "големи" и знаят, че не се излиза на улицата. И каквато нова опасна ситуация възникне я обсъждате вкъщи на спокойствие и въвеждате ново правило, което да спазват. Случвало ми се е да тръгнат да тичат в различни посоки, просто преценявам къде е по-голямата опасност... Предпочитам да редувам няколко парка, така им е по-интересно и по-малко щуротии им идват от скука в главите. Нося резервни дрехи, за да не забранявам да се цапат/мокрят. Нося и някакви дребни играчки, дори и да не играят с тях ги разменят с други деца. Нося книжка и кутия с ядки/плодове, ако им доскучае или се чудя как да ги укротя, помагат. Но като цяло на баткото мога да разчитам, внимателен и разумен е. Понякога дори влиза в роля на родител и строява сестра си.

# 31
  • Мнения: 553
И аз спазвам същите правила! Редуваме паркове, нося дрехи, играчки, вода и солети или бисквити. и сама с тях двамата. Когато излизам с други майки, все възникват разни теми и все се чувстваш длъжен да поддържаш разговор, вместо да си гледаш децата! Придържам се към схемата и това е!
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВКЛЮЧИЛИ СЕ!

# 32
  • софия
  • Мнения: 127
praschinka, аз с моите предпочитам да излизам сама. Всички сакатлъци стават, когато уж повече хора ги гледат децата и всеки се разсейва, защото разчита на другия. На количката съм сложила втора седалка за по-голямото дете, ако много се разбеснеят да мога да ги натоваря и двамата и да ги прибирам. Напоследък излизаме без количка, или ги държа и двамата за ръка, или баткото върви пред нас да ми е пред очите. Хубаво е да въведеш правила и вкъщи на спокойствие да им ги обясниш (по възможност с положителен знак, да не са "Не се тича към люлката", а "Минава се далече покрай люлката", "пази се от люлката" и т.н., т.е. правилото да гласи какво да правят, а не какво да не правят). Така в парка, ако видиш, че възниква ситуация може да я предотвратиш само със "Спри, люлката!". Така и ти и децата са по-спокойни, защото може да разрешиш напр. да тичат по-надалече, защото са "големи" и знаят, че не се излиза на улицата. И каквато нова опасна ситуация възникне я обсъждате вкъщи на спокойствие и въвеждате ново правило, което да спазват. Случвало ми се е да тръгнат да тичат в различни посоки, просто преценявам къде е по-голямата опасност... Предпочитам да редувам няколко парка, така им е по-интересно и по-малко щуротии им идват от скука в главите. Нося резервни дрехи, за да не забранявам да се цапат/мокрят. Нося и някакви дребни играчки, дори и да не играят с тях ги разменят с други деца. Нося книжка и кутия с ядки/плодове, ако им доскучае или се чудя как да ги укротя, помагат. Но като цяло на баткото мога да разчитам, внимателен и разумен е. Понякога дори влиза в роля на родител и строява сестра си.
Съгласна съм,със всяка дума,много добри съвети.

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
Трудно. Това беше един от най-трудните периоди с децата - твърде малки, че да ги оставиш самостоятелно да щъкат, но и твърде големи да стоят кротко в количката. Всяка разходка с тях беше изпитание за мен. Радвам се, че пораснаха.

# 34
  • Троян
  • Мнения: 141
Аз не съм имала проблем с разходките,почти винаги съм сама с децата.Когато малкото беше в количка,по-голямата стъпваше отзад на багажника на количката и се возеше.А сега вече сме си свикнали си знаем правилата и чалъмите  Laughing

# 35
  • Мнения: 1 350
и аз бих писала да обърнеш внимание на възпитанието у дома - прости правила.
постепенно съм ги въвеждала за каката, живот и здраве и за малкия, правилата важат и за двамата.
да ми е пред очите като тича напред, да спре и да се обърне, когато я извикам по име, значи имам нещо да й кажа, улица сама да не пресича - това важи най-вече за мен - или държи количката, или аз я държа за ръка, зависи къде пресичаме, в магазин да стои до мен, ако сме в обувен например и й кажа да иде да се огледа на огледалото й казвам да ме вижда и да не ходи по другите коридори и по-скоро аз я следя с поглед, защото още е малка и може да кривне Wink ако кърмя бебо - я искам до мен, да хрупа от кутията с плодове, или на люлката.
кураж и повече внимание, и все пак приятни емоции от разходката  Mr. Green
създавай ги ти и няма да се губят много-много.

# 36
  • Мнения: 553
Благодаря, но ставаше въпрос за две малки ХОДЕЩИ деца! Маааалко по-различно е! Когато беше бебе малкия беше друго. Правилата с баткото сме ги усвоили!

# 37
  • Мнения: 243
Темата е стара, но понеже на мен ми престои всичко това( деца с разлика 4г) се питах сега от разстоянието на времето как ви изглежда всичко това, с разходката и кога стана по - лесно. 😊

# 38
  • Мнения: 553
Аз съм я пускала тази тема. Бях я забравила. Който ми звъни, набързо му казвам, че не мога да говоря. Търся оградени площадки и пак не започвам дълги разговори. Въобще трябва да се гледат постоянно. И да - с времето ставаш като робокоп Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт