Има ли мами на тинейджери ?

Здравей!
Голямата ми дъщеря е на 15 години. И тя подобно на сина ти не дава да и се каже нищо, лесно се обижда, сърди се за глупости. Не излиза много често, но когато реши, никой не може да я спре. Но това е нормално за тяхната възраст. Старая се да приемам всичко това по- спокойно, защото знам, че е период, който се надявам скоро да отмине. 

Здравейте и от мен. Синът ми е на 14 години и същият. С това допълнение, че е седми клас и не иска да учи - мързяло го било. Нямам думи колко се ядосвам с него. А той стои, гледа ме нагло в очите и пита: "Ми..., какво да направя, като ме мързи! "

аз имам двама кака на 14 и батко на 16.5г и познайте -то4но като при вас, излизат си имат си приятели, компания, добре, 4е си представят гаджетата на някой от семейството  и раз4итаме много на на4алното възпитание (до 7 г). не слушат , по трудно можеш да ги накараш да у4ат, сложно много и от друга страна да не ги комплексираме, да ги направим зависими от мама и тати. дано да не се променят още, а да по4нат да се подобряват и да станат по- социални в отношенията си с родителите.

И моя син е на 16г, 10ти клас.
Основния ни проблем е с ученето и това е ябълката на раздора. Скитори с безбройните си приятели, чат-пат научавам за някоя и друга девойка но ми ги показва на снимки, лично у дома не е водил. Ходи на дискотеки, от половин година насам 'движи' с едно момче с година по-голямо от него, проблема е, че същия има кола и я кара без книжка. Ще побелея! Иначе у дома в повечето време сме си приятелчета, не е нервен, не се сърди за глупости, не ми отказва помощ - ей го, цепи ми подпалки за камината, ходи до мазата:-)))), прибра сестра си от градината ...бе знам ли, яд ме е че не сяда да прочете уроците.
Преди няколко дена имахме голям скандал заради един нож с който се разхожда по улиците. Така не съм му крещяла никога досега, направих го на 2 стотинки та го разревах ...почти. Уф, с две думи - не се справям много добре.

напротив, според мен щом си успяла да го направиш на две стотинки, справяш се много добре. виж, ако не му пукаше за мнението ти, тогава щеше да си се провалила.

Нашата кака е на 18 години. При нея кризата беше в 7 клас, тогава реши, че е самостоятелна и направи ревизия на ценностите. За щастие се оказа, че сме успели да изградим здрави основи и след  ревове, лутания и протести сама видя, че животът е по-приятен и лесен, когато имаш цели, към които да се стремиш, че хвърлянето от една крайност в друга е изтощително и неплодотворно, а разумното излагане на доводи дава по-добър резултат от тръшкането. Слава Богу, успяхме да я убедим, че самостоятелността идва не с претенциите, а с постиженията. Беше много труден период за всички ни. Мисля, че много ни помогна това, че се стараехме да бъдем спокойни /не че всеки път успявахме /.Много важно се оказа и това, че сведохме съвместното ни живеене до някои прости правила: наше задължение като родители е да осигурим на децата си любов, подслон и прехрана, както и условия за образование. Всичко останало, което искат да получат - най-вече като права и свободи или материални придобивки - трябва да бъде заслужено. Да бъдеш голям не означава само повече права, но и повече отговорности. Когато един човек се справя с отговорностите си, той завоюва уважението на околните и те му гласуват повече доверие, а оттам и повече свобода. Разбира се, всичко това само сега звучи лесно. Тогава не беше. Но все пак Мика спря да воюва за права и започна да доказва, че е дорасла за тях. Сега е много лесно и приятно да общуваш с нея. Тя просто е един голям, отговорен човек, който застава зад позициите си по разумен начин. Познаваме приятелите й, гаджето й, дори това лято част от компанията й дойде да летува с нас в Родопите. С гаджето й спяха в една палатка, което беше малко скандално за някои наши познати, но предпочитам да са с нас, отколкото да избягат и да се крият.
Боби е на 15 години, в 9 клас. След 7 клас влезе в едно от елитните училища, но реши, че това е достатъчно и няма нужда повече да се мъчи, та за малко да го изхвърлят от там. Това явно му подейства стряскащо, а освен това като вижда, че на кака му имаме голямо доверие, иска и той да завоюва такива позиции, та тази година коренно промени отношението си към ученето. Освен това започнахме да му пробутваме книги по приложна психология, които той не желае да обсъжда с нас, но забелязвам, че прилага наученото - съзнателно работи върху модела си на поведение. Той по принцип е много затворен, трудно допуска някого до себе си, но мога да се похваля, че напоследък имаме голям напредък в сближаването.
Сашко е в 8 клас, на 14 години. Той от малък си е хитрец, наблюдава как се развиват нещата при по-големите и копира успешните модели на поведение. Невероятен манипулатор е. Но така или иначе правилата, че всеки трябва да си върши работата, важат и за него. Само че той ги спазва без съпротива, защото сам вижда, че така е по-лесно и вместо да губи сили и енергия в противопоставяне, той ги насочва към интересите си.

Миз, благодаря ти за думите!
Всичките ни разговори и разправии имат някакси краткотраен ефект според мен и аз съм виновна защото съм непоследователна и бързо ми минава и така до следващия път. Не мога да търпя да е нещастен, дори да знам, че е за добро -  ей в това е моя проблем.

Ох благодаря ви успокоих се малко .Дано да отшуми всичко

Отупвам праха от темата да ви кажа, че ми се реве. Донесе бележника.
Хич няма да се разправям с него, този път ще го пусна при лъвовете т.е на баща му. И хич няма да ми е жал.

И при нас един бележник още не се е показал, ама да видим...
Говори ли с него за плановете му? Ако не му се учи, перспективите са да се хване на нископлатена и неквалифицирана работа. Това ли смята да прави? Ако това е изборът му - ок, негов си е, но ако смята, че той няма нужда да се справя със задълженията си, а вие сте длъжни да му угаждате - не е честно.
Много добре те разбирам и ти съчувствам. Всичко това го пиша, само защото го говоря на моите.

моите не ми говорят, 4е много им удрям по спокойствието и темерутството и не разреШавам неща, но баща им е безгласна буква и стана олемале.сега съм лошата и си мислят, 4е не ги разбирам и много искам. ама наистина не ми се искаше да ги оставя да си 4упят главите, но като не вземат от дума.ей туй компанията е по- важна от вси4ко и стана и успеха слаб и при двамата, а тя беШе 4 по класиране след 7 кл.не знам , да подължавам ли да не им говоря или да приема краха. лошо!

Понякога имам чувството, че съм невидима нашата кака е на почти 16. Излза само ако и се разреши, прибира се навреме (за сега ), но всичко останало: не учи, трудно свършва нещо в къщи, ако нещо и кажеш на криво се нацупва и т. н. Това което ме успокоява е, че аз бях същата на нейната възраст- много ме вбесяваше израза на майка: Ще разбереш като имаш деца! Е разбрах!

Искам да споделя нещо с вас, ако има мами на деца навършили 14 г. и не са направили лични карти на своите подрастващи нека да побързат защото от нова година този който е закъснял с повече от месец бива глобяван от 20 до 150 лв. 

Понякога ми идва да я дам за осиновяване, ама кой ще я иска на 17 години
Страшно ме измаря емоционално и се чувствам ужасно безсилна. Единственото, което ми помага, е да си повтарям че е период който ще израсте...надявам се!

Не искам да звуча като пенсия и да казвам 'ние едно време...', но това което беше най-важно за мен и всички хора които познавам е, независимо какви идиоти сме били като тийнейджъри, никога не сме си позволявали да проявяваме неуважение към родителите си. Лъгали сме, мазали сме, поразии сме правили, какво ли не...аз лично за нищо на света не съм допускала майка ми да разбира много от нещата които биха я разтревожили...нещо което го няма у моята дъщеря. Това ме мъчи най-много!

аз писах тука днес, но нещо не се зака4ил постингът. нищо! да кажа, 4е отново си говорим. осмислихме белите, дано да хване мястото в главата. батко ни на диско дневно, каката с приятеля си навън.4акам да се върне. голямо мислене, много ме изморяват, както каза една мама емоционално.и за малката остава по-малко положителни емоции, но обещавам да се оправя.ама при нас татко им е мека мария и даже не е в 4ас какво става. ама нали са големи, вика? ей идва ми на него бой да дръпна!

Калина, всички сме лъгали и мазали в тийнейджърските години, но мисля, че е по-добре да знаем какво става с децата, поне можем да реагираме.
Щом ти разказва какво й се случва, значи ти има доверие, независимо от арогантното понякога поведение, което демонстрира. Може би не иска да си го признае, но има нужда да поговори с теб за това, което я вълнува и затова те предизвиква, просто не знае как да ти привлече вниманието. Щом не те избягва, нещата не са толкова зле. Ще намерите общ език.

Цвета, ни най-малко не ми разказва какво й се случва и не само че не иска да ми привлече вниманието, но в повечето случаи ми казва да изчезвам от стаята й.
Ужасно крив човек е!

mami3 , права си за личните карти има глоби. И на нас ни казаха преди 2 години та изкарахме и то в последния момент. Така че мами побързайте.

Имам дъщеря на 15г. Не мога да се оплача, не излиза ( иска само с нас), отличничка и в основното у-ще и сега в  9 клас е първа по успех, помага ми много, само тя чисти с прахосмукачка ( обича нова занимание), учи много, свободното си време прекарва на компютъра ( в сайта за Теленовели), гледа сериали, говорим много......
Дано не прозвучи като хвалба, но е рядко добро дете, много съобразителна и инциативна, просто явно не я вълнуват нещата, които вълнуват момичетата на нейната възраст.
И аз имам проблем - притеснявам се, дали това е нормално, дали не бъркам когато не я подтиквам да излиза ( никога не й е забранявано), нямам представа, мисля много по този въпрос....
Ще се радвам, да споделите какво мислите. 

Буболина, срещу нас живее семейство с деца/те вече големи де:-)))/ момче '79г и момиче '89 набор. Момичето също не излиза и т.н. и въобще все едно си описала нея. Говорила съм с майка им, и сина е бил така като ученик. Нямат желание но и тя естествено не насърчава по никакъв начин. Част от причината е постоянното отсъствие на бащата, моряк е и се прибира най-много за 2 месеца. Предполагам, че отговорността и е идвала в повече ... с такова впечатление останах. Сега момчето си джитка наляво и дясно де , лятото работи в щатите, есента се прибира да си вземе изпитите за съответната година във ВИНС-а. И двамата имат приятели и в никакъв случай не са асоциални.

Друга моя приятелка пак със син '89 определено има за какво да се притеснява. Сина и излиза буквално само за да отиде на училище. Няма приятели, никой не търси и не го търсят. Нон-стоп е пред компютъра в чатове, успех- добър. И кучето вече не разхожда. Жената в чудо се е видяла и ме пита как да го изкара навън!!!

При вас май няма място за притеснение, още повече, че е момиче. Има време за всичко. Ако си има приятелки, не е задължително да са много, всичко си е ок.

Аз отскоро се сблъсквам с проблема на тази възраст, признавам, много е трудно.  "Отпускам каиша" до колото е възможно, но има неща, на които казвам твърдо НЕ! Оказва се, че въпреки всичко аз съм една от най-либералните майки от компанията на дъщеря ми. Ве пак детето е доста разумно засега, много амбициозно и не се налага да ръчкам за учене. Доста я натоварвам с домакински задължения, Буболина , това с прахосмукачката е просто песен. В задълженията й влиза също измиването на чиниите, изхвърлянето на буклука и пазаруването. Разбира се, гледа и малките , когато се налага. Отскоро ходи на дискотека, само в събота. Водим преговори за обеца на носа, обещала съм само при успешен прием (предстои ни кандидатстване) Има властен и сводоболюбив характер, не зная по-нататък ка ще се справям, защото и сега е трудно.

Любознателна, явно детето ти е отговорно и организирано, не вярвам да имате сериозни проблеми / без дребни няма да се мине /. А и ти очевидно намираш мярката. 
Успех при кандидатстването!

Калина, извинявай, че не съм те разбрала. Но пак си мисля, че говорене му е майката. И да правите нещо заедно, ако може - разходки, кафе, грижи за малките, каквото и да е, само да е съвместно. Колкото до периода, вярно, че е тежък. Ама стискай зъби. Когато не й говориш, де.

№1 мина леко този период,№2 обаче ми създаваше проблеми-зъбеше се постоянно,намали успеха,пропуши тайно,все не му стигаха парите,отвори му се един апетит страшна работа-добре,че не напълня!Сега №3 ми къса нервите-пълно безхаберие за това как и изглеждат  гардероба и стаята и,в училище сме с оценки 3-4 ,нервничи ми насреща като и направя забележка!Не поема ни с добрата ,ни с лошата Не излиза ,защото приятелките и са малко и  не ги разбирам защо не излизат да се поразходят или пък на пицария!Гадже си няма и е нещастна!Чак ме е страх от толказ мерак за приятел да не направи някоя глупост,че е много доверчива-детски акъл!За обеци на нестандартни места беше загатнала нещо по едно време,но  не бих и позволила -като стане самостоятелна ако ще по три да ги нареди!Хвърля боклука,пазарува, с малкият неможе да ми помага,защото той я тероризира на общо основание и не я слуша!
Предразполагам дъщеря си да разговаря с мен за проблемите си,за вълненията си,за отношенията с приятелките си-никога не се присмивам или не налитам да се карам-обяснявам,разказвам за своите години на нейната възраст-какво ме е вълнувало,какво съм правила и т.н.
 mami3 ,личната карта не е ли като се навършат 16 г.?Дъщеря ми навърши 14г. сега на 01.02.-май трябва да прескоча до полицията да проверя