Здравейте отново, дами, и добър ви ден 
Дойде ми мерак да повторя след снощи, че се оказа, било ми недостатъчно
Аз казах вече веднъж, да завторя, а и е видно, с малко не мога бе
Чувствам се спокойна, че не затормозявам с "обема" само заради факта, че знам, на който му дразни очите, просто не ме чете 
Хихихихи Аз пък съм си любопитко и чета всииичко
Сега да видим кво пропуснах снощи да вмъкна в моЙта плеяда 
Джемата много хубава беше, особено в профил
Малко с цупенето прекали, ама и оназ майка й па не спря да налива масло в огъня, сто пъти й се обади да я пита кво е станало, предложил ли й е, допълнително да я изнервя. Нали уж спирала да се меси, кво стана 
А, впрочем наистина, кво е очаквала нашта, да й падне на колене пред всички ли Нали и направи изненадка с тържеството, малко ли е. Разочарова се от книжката, ма пък тва и беше целта на Кузей, да я заблуди с нея, да може после всичко да й дойде като гръм от ясно небе, както й стана. Гюлтен си изигра ролята, щото инак пак нямаше да се кефи толко на подаръчето, ама щеше да обърне по-голямо внимание на останалото и нямаше се цупи толко. Също като мене , как опищях тука след серията в Самсун, щото се бях пренавила и очаквах повече. Този път не направих таз грешка и всичко си ми дойде много добре, и колкото повече гледам определени моменти от снощната серия, толко по-добре става. И по същата тази причина се опитвам да се подготвя и за лош финал, който за мен би бил да не ги оставят да бъдат заедно. Да, искам да ги видя и накрая заедно, щастливи. Обаче като ги знам онез двете кукли, не е невъзможно да ме потопят в скръб. Подбудите ми са чисто егоистични, да не ме хванат неподготвена. Не, че пак няма да съм разочарована и тъжна, но все си мисля, че ако имам предвид и този вариант, ефектът върху мен ще е по-малък. След тва лирично отклонение, да се върна на Кузей и моментите, които мен ме докоснаха и държа да отбележа. Е, Ареса ми много. Разчувства ме на гроба на Али, нахилен до ушите, как му споделяше за решението, което е взел, как му показа пръстените, как му стана неудобно и как леко се почувства, че го предава по някакъв начин с Шереф, когато точно тогава той звънна. После как си им се радваше на пръстените дома. Ами самата изненада, която пък беше комплекс от няколко такива, перфектно замислена и изпипана в детайли, всичко, от до, до най-малката подробност. Точно в 0.00 ч. да разкрие всичко и да остави Джема без думи от изумление и задоволство. И след тва ква реч дръпна самооо, да му се подкосят краката на човек от кеф. Пак казвам, не стигнах чак до ронене на сълзи, ама си беше много трогателно. И как си я галеше по косицата и я държеше през цялото време, и как положи ръката й на гърдите си, мммммм, размечтах се. 
Обаче още не съм успяла да разтълкувам за себе си какво показваше смразеното му лице за няколко секунди. Този поглед сме го виждали и преди и на мен повече ми прилича на гняв, ама не си обеснявам защо. Едно ми се върти в главата, че така е гледал и Гюней. Ама не ми харесва никак таз мисъл, затова продължавам още да умувам по въпроса.
Май ми стига толкова за сега.
А, и да не забравя, gospojata , благодаря.
Замисли ме онова нещо, ма па си рекох след тва, светът да не се върти около теб бе, момиче. Потвърди ми чуденката, погали ми отново егото и пак благодаря. Знаеш, моите усещания за теб са същите.
Фенче, Хелън и всички останали дружки, и за вас ей такива специални, че ми е кеф нещо. 
Дойде ми мерак да повторя след снощи, че се оказа, било ми недостатъчно
Аз казах вече веднъж, да завторя, а и е видно, с малко не мога бе
Чувствам се спокойна, че не затормозявам с "обема" само заради факта, че знам, на който му дразни очите, просто не ме чете Хихихихи Аз пък съм си любопитко и чета всииичко
Сега да видим кво пропуснах снощи да вмъкна в моЙта плеяда Джемата много хубава беше, особено в профил
Малко с цупенето прекали, ама и оназ майка й па не спря да налива масло в огъня, сто пъти й се обади да я пита кво е станало, предложил ли й е, допълнително да я изнервя. Нали уж спирала да се меси, кво стана А, впрочем наистина, кво е очаквала нашта, да й падне на колене пред всички ли Нали и направи изненадка с тържеството, малко ли е. Разочарова се от книжката, ма пък тва и беше целта на Кузей, да я заблуди с нея, да може после всичко да й дойде като гръм от ясно небе, както й стана. Гюлтен си изигра ролята, щото инак пак нямаше да се кефи толко на подаръчето, ама щеше да обърне по-голямо внимание на останалото и нямаше се цупи толко. Също като мене , как опищях тука след серията в Самсун, щото се бях пренавила и очаквах повече. Този път не направих таз грешка и всичко си ми дойде много добре, и колкото повече гледам определени моменти от снощната серия, толко по-добре става. И по същата тази причина се опитвам да се подготвя и за лош финал, който за мен би бил да не ги оставят да бъдат заедно. Да, искам да ги видя и накрая заедно, щастливи. Обаче като ги знам онез двете кукли, не е невъзможно да ме потопят в скръб. Подбудите ми са чисто егоистични, да не ме хванат неподготвена. Не, че пак няма да съм разочарована и тъжна, но все си мисля, че ако имам предвид и този вариант, ефектът върху мен ще е по-малък. След тва лирично отклонение, да се върна на Кузей и моментите, които мен ме докоснаха и държа да отбележа. Е, Ареса ми много. Разчувства ме на гроба на Али, нахилен до ушите, как му споделяше за решението, което е взел, как му показа пръстените, как му стана неудобно и как леко се почувства, че го предава по някакъв начин с Шереф, когато точно тогава той звънна. После как си им се радваше на пръстените дома. Ами самата изненада, която пък беше комплекс от няколко такива, перфектно замислена и изпипана в детайли, всичко, от до, до най-малката подробност. Точно в 0.00 ч. да разкрие всичко и да остави Джема без думи от изумление и задоволство. И след тва ква реч дръпна самооо, да му се подкосят краката на човек от кеф. Пак казвам, не стигнах чак до ронене на сълзи, ама си беше много трогателно. И как си я галеше по косицата и я държеше през цялото време, и как положи ръката й на гърдите си, мммммм, размечтах се. Обаче още не съм успяла да разтълкувам за себе си какво показваше смразеното му лице за няколко секунди. Този поглед сме го виждали и преди и на мен повече ми прилича на гняв, ама не си обеснявам защо. Едно ми се върти в главата, че така е гледал и Гюней. Ама не ми харесва никак таз мисъл, затова продължавам още да умувам по въпроса. Май ми стига толкова за сега.
А, и да не забравя, gospojata , благодаря.
Замисли ме онова нещо, ма па си рекох след тва, светът да не се върти около теб бе, момиче. Потвърди ми чуденката, погали ми отново егото и пак благодаря. Знаеш, моите усещания за теб са същите. Фенче, Хелън и всички останали дружки, и за вас ей такива
специални, че ми е кеф нещо. 
Ко' да правя? 
