Това е личният ми опит, допълнен с малко инфо от училището, което посещавах докато бях бременна (все пак някои от манипулациите самата майка не ги усеща).
пиша схематично, че и без това е мн. дълго.
Ако започне родова дейност – т.е. случат се едно от 3-те неща: а.) родови контракции; б.) падане на запушалката; в.) изтичане на водите – веднага се звъни на лекаря, който ще изражда или, ако няма такъв, се отива в болницата с все документи, твърдящи, че си за секцио, а не за нормално раждане. Аз отидох с паднала тапа 6 дни преди датата за секцио и ме върнаха. Така без тапа си дочаках операцията.
Ако се дочака денят на операцията (типичното планово секцио) – последователността на действията в самия ден е:
1 прави се клизма. Не е неприятно или страшно, както си мислих. Вливат 1 банка вода в дупето, постояваш малко, дохожда ти се да тоалетна и туй-то. Съвет – не бързайте да излизате от тоалетната.
2 пращат те да се измиеш
2 бръснат те. Препоръчвам сами да си направите тази процедура предния ден; иначе бръснели на сухо. А и акушерките не били особено мили
3 отиваш в предродилна.
4 пускат и запис на тонове, за да се види имаш ли, нямаш ли контракции и к’во става с бебето
5 хваща се венозен път – абокат на ръката
6 “наливат” те – т.е. вливат се няколко банки физ. разтвор
7 отиваш в операционната – там те посреща анестезиологична акушерка. Качваш се на операционната маса (между другото, видът на масата ме изненада. Изглеждаше не така, както си я представях, а една тясна, крива, нестабилна).
8 слага се маншон за следене на кръвното на дясната ръка – тя е опъната в страни
9 слага се датчик на пръстчето за следене на кръвното (сатурация) – пак на дясна ръка – това по описание от училището за родители, в което ходихме – аз лично не го видях
10 слага се катетър – било неприятно. За да спреш напористите лелки-акушерки, за да не ръгнат по-рано катетъра, по съвет от училището “стисни кълките и направи цирк” – щели да мирясат и да ти го сложат след упойката – все пак без катетър не могат да започнат операцията. Аз специално се спазарих още в предродилна с една мн. готина акушерка да ми сложи катетъра след упойката. Цирк не правих, въпреки че се бях подготвила за сериозно изпълнение.
11 продължават да те “наливат” с течности
12 идва анестезиологът. Тук следва отклонение за упойките. Те са 3 вида:
а.) епидурална – по-бавно се задейства, но по-бързо се излиза от нея. Една поставена доза трае 40-60 мин, т.е. ако се наложи, поставят и втора доза. Слага се до дурата (вътрешната част на гр. стълб). Използва се и за обезболяване при нормално раждане – затова е на дози.
б.) спинална – по-мощна упойка; хваща бързо и държи повече време – около 2 часа и половина. Слага се между първата и третата мозъчна обвивка; след нея е възможно дни наред да има силно главоболие – следователно се снабди с беналгин. Обикновено за секцио се използвала тази.
в.) пълна – най-не добрата. Пълната упойка влияе на бебето и затова времето от поставянето на упойката до изваждането на бебето не трябва да е повече от 3-4 минути. Използва се, когато имаш сериозно гр. изкривяване, дископатия, дискова херния и т.н. (а сигурно и при други причини, които аз не зная) и не могат да ти дупчат гр.стълб, защото някакво си вътрешно налягане се променяло.
Първите две упойки се слагат в областта на кръста – между L3 и L4. И двете не влияят по никакъв начин върху бебето. И двете упойки се слагат с местна упойка преди това – т.е. заставаш легнала на една стреана със свити колене (доколкото е възможно заради корема – т.е. обръщаш се наляво); после те боцкат, за да не усещаш нищо на самото място; после слагат една от двете упойки – за целта използват доста дебела игла, през която се прокарва едно маркуче (катетър) – за спинална - няма да навлизам в подробности, че не е приятно. След като ти ги сложат, мн. бързо те обръщат по гръб, че иначе упойката започва да действа и краката ти отказват да ти се подчиняват
Възможно е да падне кръвното – затова ще продължи “наливането”
13 краката се връзват, защото упойките обезчувствяват всичко от кръста надолу – т.е. възможно е краката да се “изсипят” от масата и да си предизвикаш счупване на бедрото, например. А, освен това, операционната маса е леко наклонена надолу – към краката, и на една страна (както казах по-горе – не изглежда така, както си я представях)– т.е. опасността да ти се “изсипят” краката не е за подценяване – т.е. вързването наистина не е поради садо-желание, а си е нужно – да не се шашкаш.
В тази връзка – с първите 2 упойки имаш усещане за допир, но не е възможно да усещаш болка, т.е. охкане и викане от това, че нещо си те е заболяло не може да има, например, когато те режат или шият – ще се усеща придърпване, но не и болка.
14 операционната акушерка отваря инструментариума – тогава преброява и инструментите (за да се знае броя им и да не ги забравят някъде из теб). По време на операцията се броят 3 пъти. Това обаче самата майка изобщо не го разбира.
15 идват 2-ма акушер-гинеколози – този в ляво е операторът, а в дясно е асистентът му.
16 режат те. Това аз изобщо не го усетих. Усетих дърпане, за което после мъжът ми каза, че е било защото операторите започнали да “дърпат корема, за да се разшири дупката, която са направили, за да може да издърпат бебето”. Т. е. аз така и не усетих разреза, а именно от него най-много ме беше страх. Вадят бебето, но това също не се усеща – чуваш го, когато изплаче;
17 в страни стои т.нар. “бебешка акушерка” - тя взема бебето и го отнася зад стъклото,
18 където стои педиатърът – дават му бебето за първоначален преглед по разни скали (на Абгър)
19 ако бебето е о.к., ти го носят, за да го видиш
20 освен всички тези хора, в операционната стоят и санитарка + реанимационна сестра – т.е. общо 7 човека.
21 цялата операция по “изгонването на плода”, демек раждането (т.е. от слагане на упойка, рязане и вадене на бебе), трае 6-7-8 минути
22 махат плацентата и те шият – максимум около 30-40 минути. Ако ти стане лошо през това време, се обаждаш, защото кръвното много пада и е опасно. Аз се обадих и анестезиологът нареди вливане на още течности
23 закарват те в реанимация – там се слагат обезболяващи от акушерките по определени стъпки. В реанимация се стои минимум до сутринта на др. ден. През това време не виждаш бебето (извън виждането непосредствено след раждането) и нямаш посетители. Някъде след 3-4 часа упойката започва да те отпуска от пръстите на краката нагоре. Съответно, имаш около 6 часа преди да те усетиш сериозната болка. Това е времето да се пишат смс-и и да си говориш по телефона. После те свива коремът.
Съвети от мен:
1. След първото ставане колкото повече се стои прав/седнал/полу-седнал, а не легнал в леглото, толкова по-добре. Но това със стоенето прав си е жив мит – твърде много боли, за да можеш да си стоиш на краката. Важното е, обаче, 7-8 часа след операцията, докато си още в реанимация, да започнеш да се мърдаш, т.е. да се въртиш, в леглото, за да “свикнеш” с болката. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще те преместят в обикновена стая, толкова по-бързо ще си видиш детето, толкова по-бързо ще започне кърменето и толкова по-добре за бебето. Моето секцио беше запланувано за 14 часа, т.е. трябваше да ме оставят в реанимация не до другата сутрин, а още един ден. Аз обаче още на първата сутрин казах, че съм супер и станах, за да го докажа (не ме питайте как успях), защото в противен случай нямаше да си видя детето почти 48 часа.
2. Носете си ластичен колан/гащи – за прибиране на корема. Освен това, бельото, което трябва да се носи, да бъде колкото се може по-бабешко – дълбоки гащи (все пак ще имате шев) и шарени (защото има кървене)
3. Не яжте нищо първите 24-36 часа – възстановяването става по-бързо. Приемайте до 4 л. вода или сок от ябълки (защо такъв сок не ми стана ясно). Ама и без това секциата стоят гладни около 4 дни – т.е. има определена диета и не се дава храна.
4 След операцията започва яко треперене – защото като те отворят и организмът ти се охлажда. Не трае дълго - не се шашкайте.
В болницата се стои мин. 5 нощи, ако няма усложнения с майката или детето. Конците се махат около 7-я-10-я ден, ако имаш такива – аз нямах нищо за махане.
Ако присъства таткото (както беше при нас) – той стои зад стъклото докато се извади бебето. После може да влезе в операционната и да застане до главата на майката.
Пред майката се слага “екран” (демек чаршаф), за да не вижда какво става. Е, таткото, понеже е по-високо, си вижда всичко. На нашия татко нервите са си здрави. Ако обаче не са – препоръчвам таткото да не присъства
толкоз от мен. дано съм била полезна