Как ви се стори 9ия месец?
Аз имам усещането, че коремът ми е станал невероятно огромен.В 8ия месец и преди това също си мислех, че ми е порастнал, ама сега вече бие всички рекорди.От време на време даже се улавям, че си го поддржам отдолу-това го правя и защото от време на време имам болки в долната част на корема.
А бебето вече доста трудно рита, като че ли просто побутва и направо ми се струва, че ще изхвръкне през корема-толкова ми е опъната кожата. Иначе детенцето е добричко-не се оплаквам-дава ми да спя през нощта.
Понякога ги имам и тези подготвителни контракции, но засега не са болезнени.Май са най-активни като се преуморя или прекаля с разходките.
Преди време започна пак да ми се гади,да не мога да дишам и да се задушавам.Точно както първите месеци.
А такъв мързел ме е налегнал!Само се премествам отляво-надясно/разбира се доста забавно е това мое преобръщане/.
Вече трудно се справям и с домакинската работа-едно, че ме мрзи, но вече и не мога. Ако реша да поизмия малко чинии, после ме заболява гърба,кръста и корема.Направо все едно се разпадам. От гладенето почти см се отказала-не мога да издържам дълго права, става ми непоносимо задушно, пък и ме е страх да не си прегладя коремчето в бързината. Простиранета на прането сщо вече е голямо изпитание, защото коремчето води с едни грди напред и направо не мога да се наведа толкова през парапета.
Иначе най ми се отдава хапването.Не е като в първите месеци, но гледам, че все си гризкам нещо.Или си правя чайче.Много интересно-започнах да пия огромни количества вода, все се чувствам жадна.Естествено драстично увеличих и ходетето до ОО.
И, такива работи!
С наближаването на голямото събитие започвам да ставам все по нервна и несигурна в себе си.Предполагам е това е нормален страх-досега бебето си седи в корема и човек принципно лесно се грижи за него. Обече оттук насетне нещата ще се променят.
А при вас как е?
Поздрави и леко отсега нанатък!