страх не трябва да се показва пред такива токсични хора.. напротив, заплахи до откат, докато тях не ги хване страх от вас как може да им сринете имиджа, който им е безкрайно ценен.. само това ги държи на дистанция и ги кара да пренасочат другаде енергията си..
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 16 май 2024, 21:18 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Заплахи, грей уол, диалог за времето, не знам си какви си техники - с времето установих, че нищо не работи, ако човекът наистина е от типът, който обсъждаме.
Единственото, което работи е прекъсването на контакт, или най-минималния възможен контакт.
С такива хора просто няма оправия.
С най-железните нерви да си, те ще тестват границите ти непрекъснато, докато намерят как да те вбесят.
После доволни ще се завъртят и ще ти обяснят, че не си добре с нервите, а те такива бели и добри, как не те е срам да им крещиш и следва насаждането на вина.
Единственото, което работи е прекъсването на контакт, или най-минималния възможен контакт.
С такива хора просто няма оправия.
С най-железните нерви да си, те ще тестват границите ти непрекъснато, докато намерят как да те вбесят.
После доволни ще се завъртят и ще ти обяснят, че не си добре с нервите, а те такива бели и добри, как не те е срам да им крещиш и следва насаждането на вина.
Предлагам един прост тест. Заемете се с нещо много сериозно в присъствието на човек, за когото предполагате, че е невъзможен. Ама тежко сериозно, от типа на месечен отчет.
Ако се оттегли и ви остави да работите, това е нормален човек.
Ако ви направи тежка драма с тръшкане, това е невъзможен.
Воаля!
Ако се оттегли и ви остави да работите, това е нормален човек.
Ако ви направи тежка драма с тръшкане, това е невъзможен.
Воаля!
Моят невъзможен нямаше и да забележи, че работя. На финала просто щеше се обърне и да каже, че ме мързи, че нищо не върша, ако това, с което сериозно съмс е занимала, не му е донесло несметно богатство. прост пример-аз съм станала в 6 сутринта, не съм подвила крак, и вечерта в 8 ми се казва-е от какво си толкова уморена...
Никога не ми е правена тежка драма с тръшкане за нещо.
Положението беше насипен тормоз-дуднене, намилане, иронични подмятания, обидни квалификации, неглежиране и отричане на направеното.
Тръшкане никога не е имало, но имаше нещо, което аз наричах-завъртане на плочата. Като започне и не спира едно и също, едно и също, с часове е способен да те държи да му слушаш дудненето.
За мен ключово е обезценяването - каквото и да си направил, колкото и да си успял, дори света да си повдигнал на раменете си - еее, какво толкова си направил.
Тези хора преувеличават всяко свое постижение и омаловажават всяко чуждо, докато се почувстваш дребен, нищожен и смачкан.
Сега, дали омаловажаването ще е с тръшкане, или с гадна фина ирония и подигравка - това е вече до личностната характеристика на съответния невъзможен.
Тези хора преувеличават всяко свое постижение и омаловажават всяко чуждо, докато се почувстваш дребен, нищожен и смачкан.
Сега, дали омаловажаването ще е с тръшкане, или с гадна фина ирония и подигравка - това е вече до личностната характеристика на съответния невъзможен.
Заплахи, грей уол, диалог за времето, не знам си какви си техники - с времето установих, че нищо не работи, ако човекът наистина е от типът, който обсъждаме.
Единственото, което работи е прекъсването на контакт, или най-минималния възможен контакт.
С такива хора просто няма оправия.
С най-железните нерви да си, те ще тестват границите ти непрекъснато, докато намерят как да те вбесят.
После доволни ще се завъртят и ще ти обяснят, че не си добре с нервите, а те такива бели и добри, как не те е срам да им крещиш и следва насаждането на вина.
Единственото, което работи е прекъсването на контакт, или най-минималния възможен контакт.
С такива хора просто няма оправия.
С най-железните нерви да си, те ще тестват границите ти непрекъснато, докато намерят как да те вбесят.
После доволни ще се завъртят и ще ти обяснят, че не си добре с нервите, а те такива бели и добри, как не те е срам да им крещиш и следва насаждането на вина.
И психолога ми вика същото: като имаме дете, тя ще продължи да се опитва да диктува и командва и да пуска отровата си. Той даже ме попита дали случайно не сме мюсулмани, защото такова поведение (със сватосване с нейни познати) познава само при тази религия. Викам, не, не сме.
Тя си е просто цял живот била такава: гледа към мен сякаш съм нейна собственост която трябва да функционира както тя иска, иначе почва да обижда и унижава а и посягала доста пъти.
Психолога вика че само спиране на комуникация ще помогне….
От личен опит мога да потвърдя казаното по- горе от gotemperor. С такива хора нищо не проработва - нито работа със себе си, нито прилагане на техники. Те винаги намират начин да ти скофтят живота. С тях се живее в непрекъснато напрежение и често изпитваш чувството, че някой постоянно ти пие енергията със сламка. След голямото търпяне и борба със себе си, съответно идват болестите - психически и физически. Да, тези хора разболяват. И да ги допускаш в живота си е като да си хапнеш пак малко от същата отрова. Тогава отравянето е хронично, не остро, но пак ще си отровен. В един момент нещата застават ребром - или аз, или те.
От личен опит мога да потвърдя казаното по- горе от gotemperor. С такива хора нищо не проработва - нито работа със себе си, нито прилагане на техники. Те винаги намират начин да ти скофтят живота. С тях се живее в постоянно напрежение и често изпитваш чувството, че някой постоянно ти пие енергията със сламка. След голямото търпяне и борба със себе си, съответно идват болестите - психически и физически. Да, тези хора разболяват. И да ги допускаш в живота си е като да си хапнеш пак малко от същата отрова. Тогава отравянето е хронично, не остро, но пак ще си отровен. В един момент нещата застават ребром - или аз, или те.
Болестите вече доидоха при мен. Имам проблеми с щитовидната. Имам и проблеми с психиката, взимам Анти депресанти, защото по едно време от този тормоз нито можах да ям нито да си почивам тоест спането беше проблем.
А и имам проблем със стерилитета, пред мено пауза съм, и това на 35 години.
Знам че само ограничение или спиране на контакт ще помогне
Naixi89, много съжалявам за Вас. Но трябва спешно да се погрижите за себе си. Един живот ни е даден и е добре да го живеем възможно най-щастливо и много важно - в хармония със себе си. Така правим по-хубав и спокоен и живота на хората, които ни обичат и ние обичаме. Успех Ви пожелавам и бързо разрешаване на проблемите! 
И това е начин. Примерно, на моята шефка, й действа. Мълча й един път, мълча втори път и на третия си отварям устата. После тя млъква поне за две седмици.
От устата на децата излиза винаги истината.
-------
Приятелят ми ме остави. Седнала съм в трамвай петицата и тихо си плача. Срещу мен седна майка с 3-4 годишно дете. Детето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?
-------
Приятелят ми ме остави. Седнала съм в трамвай петицата и тихо си плача. Срещу мен седна майка с 3-4 годишно дете. Детето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?
Това не е добър пример, защо моето дете не си позволи такъв въпрос към непознат? Защото ясно му се обясняваше винаги, че трябва да е уважително и възпитано. Пример подаряват му подарък, идва и ми казва, мамо не ми хареса подаръка, ама аз благодарих и не казах. Както четох някъде: "Не се притеснявайте как възпитавате детето си, то ще стане като вас".
От устата на децата излиза винаги истината.
-------
Приятелят ми ме остави. Седнала съм в трамвай петицата и тихо си плача. Срещу мен седна майка с 3-4 годишно дете. Детето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?
-------
Приятелят ми ме остави. Седнала съм в трамвай петицата и тихо си плача. Срещу мен седна майка с 3-4 годишно дете. Детето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?
Всяко, ама наистина всяко малко дете може да направи конфузна ситуация, преди да се е научило на някои неща. И моите на 3-4 г. са ме карали да искам да потъна в земята. После им обясняваш и гафовете спират. Никое не се е родило научено все пак.
С малкия син като беше на 3, отидохме на концерт, сестра му свиреше на китара и посещавахме често такива мероприятия. Всякак сме обяснявали колко е важно и хубаво, да стои мирен и т.н. В една пауза детето се изцепи: "Защо дойдохме тук? Защо не отидохме направо в Кауфланд?". Цялата зала се смя на наш гръб. Не ми е невъзпитано детето, просто беше малко за такива събития явно.
С малкия син като беше на 3, отидохме на концерт, сестра му свиреше на китара и посещавахме често такива мероприятия. Всякак сме обяснявали колко е важно и хубаво, да стои мирен и т.н. В една пауза детето се изцепи: "Защо дойдохме тук? Защо не отидохме направо в Кауфланд?". Цялата зала се смя на наш гръб. Не ми е невъзпитано детето, просто беше малко за такива събития явно.