Всяка мама чака с нетърпение на МАЙското бебче първото движение!

]Как се озова Зарина в Москва и какво прави там :
Мъжът ми е роден и израстнал в България, но е плод на смесен брак. Свекър ми е българин, но има казашки корени, родът му е запазил руската си фамилия. Заминава да учи висше образование в Русия и там се запознава със свекърва ми. Женят се и се установяват в България, там се ражда и мъжът ми. И двамата са нямали намерение да се връщат в Русия, още по-малко ММ. С него ме запозна голямата ми сестра, която е дете от първия брак на баща ми с украинка. Беше любов, беше чудо и един хубав ден получих годежен пръстен.
  В това време на свекър ми случайно му изникна възможност да прехвърли бизнеса си в Русия и със свеки се преместиха там, тя също си намери работа и впоследствие доста добре им се развиха нещата.
 Започнахме да организираме сватбата, междувременно забременях, всичко беше цветя и рози. След като разбрахме за бебето, реших да напусна работа- работяех от 20-годишна в институция където психическата преса беше страшна и се тормозех изключително много, освен това ми предстояха и държавни изпити. Имахме вълшебна сватба, бяхме невероятно щастливи. Карах лека бременност, учех на спокойствие, грижех се за себе си, за дома, за бъдещото бебе, взех си изпитите успешно. Всичко изглеждаше идеално докато изведнъж сапуненият мехур не се спука. На 13.11.2010г. се роди дъщеря ни Светлозара, три дни по-късно почина. За болката и ужасът от преживяното няма да говоря, то не може и да се опише. Мъжът ми загърби работата си, за да бъде до мен, той самият не беше на себе си и го уволниха. В един момент се оказахме без работа, без дете, без нищо, което да ни разсейва, заобиколени от съжалението и съчувствието на близките ни....ужасно болеше дори и от един загрижен поглед . Разпадахме се. Един ден решихме, че ни е нужна драстична промяна. Взехме кардиналното решение да заминем- свекър ми отдавна ни канеше да отидем при тях и да започнем работа във фирмата му. Уредихме нещата и заминахме. Подредихме животът си там, ММ ме убеди да се запиша в университет - уча задочно Арабистика и това наистина много ми помогна да се приобщя към обществения живот, да почувствам постепенно, че принадлежа към това място. Имам занимание, необичайно и интересно, заобиколена съм от млади хора- десет години по-малки, интересни, шантави и свободолюбиви, превърнаха ме в голяма атракция и много си ме обичат. Тяхната компания ми беше  една от най-големите терапии - наистина успяха да  разсеят мрачните мисли , да ми вдъхнат отново стръв за живот и да ме накарат пак да преследвам мечтите си.
  Живяла съм във Варна и в София, но по нищо атмосферата на големите градове в Бг не могат да се сравнява с Москва- тук мащабите са огромни, невъобразими и доста стряскат първоначално.  Жителите са много повече от цялото население на България. Живеем повечето време в студ и тъмнина, много и постоянно в продължение на 7-8 месеца .
  Многообразието е навсякъде – градът и хората са странна комбинация  от съветското минало, избуяващ капитализъм, юпита, изключително заможен хай-лайф и съвременни руски интелектуалци- опозиционери.  На една улица съжителстват „Мак доналдс” и соц-магазинчето за бързо хранене, предлагащо черен хляб, пържен хамбургски салам и кефир. От мегалуксозния хотел с изглед към дворците на Кремъл излизаш и попадаш в тъмен подлез, с нарисувани стени, просмукани от няколко десетилетия влага, приютяващ  пияни, бездомни и емигранти. Москва е истинско средище-  тук са развлеченията, яркият живот, културният кипеж, огромните пари и голямата мизерия. Отношението към българите е прекрасно, говорят за нас като за братя , но като цяло в ежедневието московчаните са отдалечени и студени хора. Животът в Москва - не е приказка. Много московчани прекарват цялото си свободно време по пътя към работа и дом, а в почивните дни в пазаруване и домакинската работа. Хората са много и отвсякъде, колите са повече и от хората и непрекъснато попадаш в невъобразими задръствания, но ако имаш син буркан и спец номер на колата си, задръстванията  не те касаят.
 Градът е концентрично разделен на кръгове . Животът е съсредоточен във вътрешния град около Кремъл. Тук освен президентът, е и правителството на Русия, на Москва и областта, всички министерства. Тук е деловият живот – всички компании имат офиси наоколо, тук е културният център –театрите, музеите, галериите, както и образователният – университети и институти. Тук е и всичко, което човек трябва да види в Москва – Успенският събор, Благовещенският събор, Оръжейната палата, Третяковската галерия, легандарната улица „Арбат” и т.н.
   Има  огромни  жилищни сгради с по на 20 етажа и 500 и повече метра дълги. Улиците са с размер на летища, сиви Сталинистки сгради се редуват с модерни небостъргачи. Изобилства от молове и увеселителни центрове.  
 Жените са невероятни винаги на ток, винаги с грим, винаги хищни за флирт, дори на детската площадка с бебе под мишница. Жената в Москва инвестира всичко във външния си вид, нейната съдба е изцяло зависима от това. В Русия още не са оправили естествения си прираст след ВСВ и жените са много повече от мъжете, а малкото останали са предимно алкохолици (поне според българското разбиране ).
  В Москва почти всичко е дизайнерско, вип - карти за магазини, клубове и ресторанти . Това е гледка и реалност, с която трудно се свиква, особено знаейки, че по-голямата част от руснаците живеят в глад и мизерия, каквито повярвайте ми масата от българите не могат да си представят.  
Около година и половина живея тук, но не мога да твърдя, че познавам Москва или Русия и сигурно цял живот не стига, за да ги опознаеш истински. Градът е една необяснима  симбиоза между минало и настояще и се води живот,  които може да изтощи и да ти завърти главата, но определено не те оставя да скучаеш.

прочетох го цялото.
Винаги ми е страшно интересно да чета за живота в други държави или места из България.
Съжалявам за загубата ти    Но се радвам, че сте си подредили живота и се надявам всичко да е добре с бременността ти и после с бебчето, за да му дадеш цялата любов, която си насъбрала.
Разказвали са ми за Москва, бабата и дядото на моя мъж са живяли там, заедно с него и родителите му.Той, обаче, не помни нищо. Казвали са ми за огромните размери за всичко, за мащаба...за метрото, за музеите и огромните университетати.
Мечатя си някой ден да отида в Москва и Санкт Петербург.[\spoiler]

Ако имате възможност да дойдете в Русия- направете го! Не че Западна Европа, не си заслужава, но тукашния бит и хора са ни близки и красотите са уникални. Петербург е по- впечатляващият град и казват, че са нужни минимум две седмици, за да разгледаш най-важните обекти. Аз още съм нямала тази възможност  
 Вярвам, че бременността за всички ни ще има прекрасен финал