Имам въпросче....

Дъщеря ми е почти на 5години и аз се чудя как да подходя. С баща й сме разведени и бебето е от вторият ми съпруг, с който тя има прекрасни взаимоотношения. Заради тези обстоятелства се притеснявам. Скоро говорих с една приятелка с две деца - посъветваме още от сега да почна да обеснявам как трябва да се държим с бебето - за дребните предмети...... общо взето за безопастността във взаимоотношенията. Но първото ти дете не е талкова малко, предполагам че такива проблеми нма да съществуват.
Другото нещо, което ме притеснява е детската ревност. Имаше една тема за ревността прочети я много е полезна.
Успех

Синът ми е на 6 и 1/2 години. Съобщихме му с баща му, че ще става батко, когато бях на твоите седмици бременна. Не вярвах, че толкова ще се въодушеви.

Дори от тогава стана още по-самостоятелен.

Дъщеря ми е на 1г и осем месеца. Казахме й веднага, когато разбрахме. Всеки ден се сеща и идва да ми тупка коремчето с "изречението": "Бебе...там!Ооооо,,," и милва и целува корема ми!

И пред мен стои този въпрос, но моята дъщеричка е само на две години и самата тя се има още за бебе. Просто не знам как да подхвана такъв разговор с нея. От друга страна ми се иска да изчакам да минат трите месеца, а и не знам ако и кажем от сега дали няма да и се стори много дълго чакането.

Знаетели кое ще ги накара да го осъзнаят наистина! Заведете ги следващия път с вас на преглед и помолете лекарят ви да им обяснява какво се вижда на ехографа. Това ще ги развълнува и зарадва. В един форум четох за една мама която е завела сина си и той след това е бил толкова въодушевен че е заявил, че и на раждането иска да присъства! Аз лично живот и здраве по натам така смятам да постъпя! Нека първо да се роди тоз бебок пък после ще мисим и за втори!

Аз казах на дъщеря ми, че ще имаме бебе ВЕДНАГА щом разбрахме. Тя ми е много близка, като приятелче, и нямах търпение да я зарадвам.

И ние така направихме. А когато се роди Дани, Вики беше много учуден къде ми е корема   .



Ами показваш и бебетата по улиците, в книжките, по телевизията и просто и съобщаваш, че скоро ще сте 4-ма, че ще има с кой да си играе, че в къщи ще е по-весело и забавно и така. Постепенно с всеки следващ разговор даваш повече инфо, не очаквай кой знае каква реакция   , но мисля, че трябва да и кажеш. Смятам, че децата всичко усещат и дори да не разбират точно какво става около тях, схващат, че има промяна.

мда...кажи и по-скоро...тя е достатъчно голяма за да разбере...
хем ще има достатъчно време да свикне с мисълта:)

По стечение на обстоятелствата водих Вики на повечето прегледи (нямаше на кого да го оставя) и той отначало плачеше защото си мислеше, че докторката нещо ми прави и ме боли. С по-големите деца става номера, но си мисля, че е излишно да им занимаваме мозъците с чак такива подробности. Има време ще пораснат и ще присъстват на собствените си или на ражданията на жените си   . Мое мнение  

И аз съм в същата ситуация...казах на бъдещия батко преди две седмици (а можеше и по-рано, ама....)  реакцията е потресаваща!!! Много е доволен и внимателен с мен. Непрекъснато задава въпроси..Ако знаех че ще е толкова хубаво щях да му кажа много по-рано...Момента , в който си слага ръчичката върху корема ми и чака да го ритнат отвътре е неповторим...

Щерка ми е на 6.5 години. Казах и веднага след като разбрах. И тя сладката се разплака от щастие и започна да ме целува!
Друг е въпроса, че сега не е особено хепи защото я водих да гледа на видеозона бебето и доктора каза че е момче, а тя иска сестричка

Извинявай за въпроса, ама на гинекологичния преглед ли си го водила, или само на видеозон? Щото ако е първото, ебаси!  

  На видеозон    и по-късно на тонове.

Веднага когато резултатът от теста ми бе положителен, й казах,че мама има бебе в корема. Реакцията й беше:"Ами извади го де!" след това й обясних подробно показах й много снимки и тя остана очарована. Сега на всеки показва как изглежда нейното братче/сестриче в корема на мама.Много е горда, че ще става кака.

Ето едно интересно стихотворение по случая:

Всичко знам за тебе, бебе!

Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”


Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”


Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.


Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.


Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.


С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?



Автор: Мая Дългъчева
Из сп. “Първите седем”

Ние казахме веднага, щом разбрахме.
Тя беше толкова щастлива, разплака се от радост и ме прегръщаше половин час  

Диди, май моя постинг си чела Моя вече навърши 8 годинки. Още от момента в който направих теста и видях 2те черти му казах новината. Два пъти ходихме заедно на видеозон, като специално за това исках да го взема по-рано от училище. Емоцията е голяма и не е разочарован от това, че казаха момиче. Сега се опитвам да му обясня, че това което са видяли на видеозона не е 100% сигурно и да не се разочарова ако излезе момче Пак продължава да пита за раждането, въпреки че му обясних, че няма да стане. Сега подпитва не може ли пред вратата на стаята да чака с тати

Щерката беше на 2 1/2, когато се получи при нас за 2 път.
Не знаех как да и кажа, а и таткото беше лзбопитен, та се занесохме целокупно на първия преглед с ултразвук.
Когато видя бебето на монитора (15 г.с. тогава) и се развика - Бебе, бебе! После се обърна към мен и попита - това бебе тука ли е? И ние казахме да, и после уточнихме че ще си имаме бебе но след време защото сега е много малко и му трябва време да порасне и да е готово да излезе.
Любопитството и беше задоволено от отговора и после все ме питаше колко време още остава.
Когато корема почна да ми личи и давах да го гали и да му говори и се случваше често бебето да и отговаря с леки подритвания които бяха съответно съпроводени от радостни изблици.
Така до края и като се роди беше една много щастлива кака на 3 години.
Сега е почти на 5 и гледа скоро снимките от тоя период и вика - Лени (Леонард сега на 2) ти е в корема на снимките, мамо нали?
Пада голям смях и много приятни спомени
Дано споделените ни мисли да са ти помогнали малко и много радост в очакването на 4 ви член от семейството

Големият ми син беше на 7, когато забременях. Казахме му в средата на бременността, когато започна да ми проличава. В първите месеци имах опасения дали ще износя бременността и искахме да му спестим евентуалните негативни емоции.
Много се опасявах от реакцията му, но той прие нещата радостно. Новината за бебето беше и повод да му прочета книжка за бебетата/секса/раждането/родителството/пубертета. Книжката беше точно за възрастта му, но доста натуралистична.Беше нарисувано всичко - от половите системи до раждане и секс. Някои неща му бяха трудни да ги схване, но с известно повторение се справихме