Здравейте,
не съм мама от чужбина понастоящем, но искам да ви разкажа как след 7 и кусур години брак се оказах неомъжена.... Може да има някаква полза за някого, който се сблъсква с българските общински и прочие власти.
Та, историята е следната. Преди тези 7 и кусур години с благоверния - българин - сключихме брак в консулството в Солун - консулите имат право да правят такива неща. След известно време получихме и акт за граждански брак - пратен от консулството в Консулски отдел на МВнР.... И всичко точно. Преди 5 години и кусур си извадих всички лични документи с 4 имена - моето фамилно плюс това на съпруга с тире. И сега задграничния ми паспорт изтече и отидох да извадя нов - не подновяват, а вадят нови, защото имат нови книжки - с две снимки. На компютъра в МВР се показа снимката ми от документите от 2000 г., но го нямаше четвъртото име и ме попитаха за документ, удостоверяващ, че нося името и на съпруга си. Показах им личната карта, издадена през 2000 г. от тях, че наистина нося това име. Но.... няколко часа по-късно ми се обадиха, че трябва да занеса документ, че наистина нося това име - да го взема от общината...... Пратих съпружеството в общината, защото той е в отпуска, а пък аз на работа.... Обади ми се и каза "много интересни неща стават.... не сме били женени досега.... ". Оказва се, че този акт за брак, издаден от МВнР, хич не е стигнал до общината и там ние като семейство въобще не фигурираме. От общината пратили мъжа ми на някакво място за регистрация на бракове, където ни взели стария акт за граждански брак и ни издадли нов - розов, с актуална дата, но слава богу, пише кога е сключен гражданския брак, все пак...
Пиша всичко това, защото някои от вас, които не са сключили брак в България, може да се сблъскат със същия проблем. За мен още е загадка защо имам всички документи (плюс дипломатически паспорт даже за известно време), в които фигурират и 4-те ми имена, а в МВР сега излизам само с моминските си имена.....
Но, честитете ми, вече съм женена и пред държавата
не съм мама от чужбина понастоящем, но искам да ви разкажа как след 7 и кусур години брак се оказах неомъжена.... Може да има някаква полза за някого, който се сблъсква с българските общински и прочие власти.
Та, историята е следната. Преди тези 7 и кусур години с благоверния - българин - сключихме брак в консулството в Солун - консулите имат право да правят такива неща. След известно време получихме и акт за граждански брак - пратен от консулството в Консулски отдел на МВнР.... И всичко точно. Преди 5 години и кусур си извадих всички лични документи с 4 имена - моето фамилно плюс това на съпруга с тире. И сега задграничния ми паспорт изтече и отидох да извадя нов - не подновяват, а вадят нови, защото имат нови книжки - с две снимки. На компютъра в МВР се показа снимката ми от документите от 2000 г., но го нямаше четвъртото име и ме попитаха за документ, удостоверяващ, че нося името и на съпруга си. Показах им личната карта, издадена през 2000 г. от тях, че наистина нося това име. Но.... няколко часа по-късно ми се обадиха, че трябва да занеса документ, че наистина нося това име - да го взема от общината...... Пратих съпружеството в общината, защото той е в отпуска, а пък аз на работа.... Обади ми се и каза "много интересни неща стават.... не сме били женени досега.... ". Оказва се, че този акт за брак, издаден от МВнР, хич не е стигнал до общината и там ние като семейство въобще не фигурираме. От общината пратили мъжа ми на някакво място за регистрация на бракове, където ни взели стария акт за граждански брак и ни издадли нов - розов, с актуална дата, но слава богу, пише кога е сключен гражданския брак, все пак...
Пиша всичко това, защото някои от вас, които не са сключили брак в България, може да се сблъскат със същия проблем. За мен още е загадка защо имам всички документи (плюс дипломатически паспорт даже за известно време), в които фигурират и 4-те ми имена, а в МВР сега излизам само с моминските си имена.....
Но, честитете ми, вече съм женена и пред държавата
Будала, що се бракуваш! Да беше използвала момента да се употребиш като свободна, независима жена, пу! Кой си слага главата в торбата дваж! 
", а мъжа ми се усмихна и каза "Не се ядосвай, нали сме им в регистрите вече, нищо че съм толкова възрастен 
.Честито и от мен 
. 