Дано да се намери. Много е сладко.
- Публикувана: 10 септ. 2012, 18:23 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2014, 15:15 ч.
Бау и Мяу си търсят дом :-)
Страхотна тема 
Не мисля обаче, че трябва да я пълним с животинки, на които случайно сме попаднали в интернет, а с животни, за които можем да дадем информация и са в обсега ни. Все пак темата е за мамите, които ако решат да си вземат домашен любимец и искат да помогнат - да могат да надникнат тук. При положение, че основно мамите тука са с деца е добре да може да се даде информация за нрава на животното и здравословното му състояние.
По темата: преди повече от месец намерихме един сладур пред вратата. Прясно изхвърлен, на 5-6 месеца. Прибрахме го. Сега е с всички ваксини, редовно вътрешно и външно обезпаразитяван (всеки месец), с направена пълна кръвна картина, на 7 месеца и с европейски мед. паспорт. Големичък е - 20 кг., чисто черен. Тука има няколко снимки - домашно качество
http://vesi792007.snimka.bg/animals/akira.704070.28584813
ПС: Подходящ е за по-големи деца, понеже още е много игрив и се закача непрекъснато, което може да уплаши по мъничките. Неагресивен - играе с хора и кучета с удоволствие. Няма страх от нищо, много любопитен и учи бързо нови неща и команди.
Не мисля обаче, че трябва да я пълним с животинки, на които случайно сме попаднали в интернет, а с животни, за които можем да дадем информация и са в обсега ни. Все пак темата е за мамите, които ако решат да си вземат домашен любимец и искат да помогнат - да могат да надникнат тук. При положение, че основно мамите тука са с деца е добре да може да се даде информация за нрава на животното и здравословното му състояние.По темата: преди повече от месец намерихме един сладур пред вратата. Прясно изхвърлен, на 5-6 месеца. Прибрахме го. Сега е с всички ваксини, редовно вътрешно и външно обезпаразитяван (всеки месец), с направена пълна кръвна картина, на 7 месеца и с европейски мед. паспорт. Големичък е - 20 кг., чисто черен. Тука има няколко снимки - домашно качество
http://vesi792007.snimka.bg/animals/akira.704070.28584813
ПС: Подходящ е за по-големи деца, понеже още е много игрив и се закача непрекъснато, което може да уплаши по мъничките. Неагресивен - играе с хора и кучета с удоволствие. Няма страх от нищо, много любопитен и учи бързо нови неща и команди.
Все така ли си ги държи това сладурче? 
Опитва се да ги изправи, но му тежат и все се килват на една страна 
Пък ние- щастливи и постоянно огалвани! 
Виждам, че темата е за кучета и котки, и моля да ме извините , че така нахално нахълтвам тук с моите мишоци...
Историята е следната - преди три месеца взехме от зоомагазин двойка мини хамстери, с тяхното кърмещо се все още бебе. Бебето се откърми
, но двойката вече има още две нови бебета. Вече и те ядат хамстерска храна и нямат нужда от майка си. Та влизам тук, за да предложа като подарък трите бебета. Разбира се , може и по едно...Ако не намеря на кой да ги подаря, мисля да ги занеса в някой зоомагазин. Но все пак реших да пиша тук, ако някой иска да си вземе - аз ще му ги подаря...Живея в София. Мини хамстерите са малко по-малки от нормалните хамстери. Гледат се лесно, храната не е скъпа. Много са сладки. Голямото бебе е сиво с бяла огърлица около вратлето, а малките са бежаво-кафеникави, с много пухкала козинка като бащата...
Лошото е, че двойката ще има още и още бебета и мислех да подаря майката и да оставя бащата. Но четох, че мъжките страдали по половинката си и можели дори да умрат от мъка...
Не знам дали е вярно, но не смея да ги разделя...А какво ще правя всеки месец с тези бебета, направо не знам... 
Историята е следната - преди три месеца взехме от зоомагазин двойка мини хамстери, с тяхното кърмещо се все още бебе. Бебето се откърми
, но двойката вече има още две нови бебета. Вече и те ядат хамстерска храна и нямат нужда от майка си. Та влизам тук, за да предложа като подарък трите бебета. Разбира се , може и по едно...Ако не намеря на кой да ги подаря, мисля да ги занеса в някой зоомагазин. Но все пак реших да пиша тук, ако някой иска да си вземе - аз ще му ги подаря...Живея в София. Мини хамстерите са малко по-малки от нормалните хамстери. Гледат се лесно, храната не е скъпа. Много са сладки. Голямото бебе е сиво с бяла огърлица около вратлето, а малките са бежаво-кафеникави, с много пухкала козинка като бащата...Лошото е, че двойката ще има още и още бебета и мислех да подаря майката и да оставя бащата. Но четох, че мъжките страдали по половинката си и можели дори да умрат от мъка...
Не знам дали е вярно, но не смея да ги разделя...А какво ще правя всеки месец с тези бебета, направо не знам... Виждам, че темата е за кучета и котки, и моля да ме извините , че така нахално нахълтвам тук с моите мишоци...
Историята е следната - преди три месеца взехме от зоомагазин двойка мини хамстери, с тяхното кърмещо се все още бебе. Бебето се откърми, но двойката вече има още две нови бебета. Вече и те ядат хамстерска храна и нямат нужда от майка си. Та влизам тук, за да предложа като подарък трите бебета. Разбира се , може и по едно...Ако не намеря на кой да ги подаря, мисля да ги занеса в някой зоомагазин. Но все пак реших да пиша тук, ако някой иска да си вземе - аз ще му ги подаря...Живея в София. Мини хамстерите са малко по-малки от нормалните хамстери. Гледат се лесно, храната не е скъпа. Много са сладки. Голямото бебе е сиво с бяла огърлица около вратлето, а малките са бежаво-кафеникави, с много пухкала козинка като бащата...
Лошото е, че двойката ще има още и още бебета и мислех да подаря майката и да оставя бащата. Но четох, че мъжките страдали по половинката си и можели дори да умрат от мъка... Не знам дали е вярно, но не смея да ги разделя...А какво ще правя всеки месец с тези бебета, направо не знам...
Историята е следната - преди три месеца взехме от зоомагазин двойка мини хамстери, с тяхното кърмещо се все още бебе. Бебето се откърми
, но двойката вече има още две нови бебета. Вече и те ядат хамстерска храна и нямат нужда от майка си. Та влизам тук, за да предложа като подарък трите бебета. Разбира се , може и по едно...Ако не намеря на кой да ги подаря, мисля да ги занеса в някой зоомагазин. Но все пак реших да пиша тук, ако някой иска да си вземе - аз ще му ги подаря...Живея в София. Мини хамстерите са малко по-малки от нормалните хамстери. Гледат се лесно, храната не е скъпа. Много са сладки. Голямото бебе е сиво с бяла огърлица около вратлето, а малките са бежаво-кафеникави, с много пухкала козинка като бащата...Лошото е, че двойката ще има още и още бебета и мислех да подаря майката и да оставя бащата. Но четох, че мъжките страдали по половинката си и можели дори да умрат от мъка...
Не знам дали е вярно, но не смея да ги разделя...А какво ще правя всеки месец с тези бебета, направо не знам... Аз нямам опит, но: http://forum.zoomania.org/viewtopic.php?f=55&t=5423
Ами дойде и моя ред, ето тази Снежинка си търси дом, защото няколко дни преди това в нас се настани трайно и завинаги коте-бебе на 13 дни, сега вече е подрастваща беля. Вече съм гледала 2 котки накуп (преди поеденично) и много ми се искаше да са двете, но към момента не е никак удобно... да не говорим, че за мъжът ми още се адаптира към гледането на котка-дявол
Та ето я снежинка, на около 45-50 дена е, женска, чисто бяла със сини очи (такива ще си останат) - майка персийка, баща уличен и тотално неизвестен
Беше я поискала една жена, много харесвала бели котета, а и това се подаряваше все пак (гледано е много добре от предишната си стопанка, но не върви да ѝ го върнат, щото нали ). Обаче както била 100% сигурна и вече ѝ го носеха, така установила рязко, че те пускали косми ииииии.... ми не го иска вече! Добре че поне го изръси сега, а не просто да го пусне на улицата 
... към момента имаме само тези снимки (защото не живее при нас, а временно при едно момиче), но ако някой е заинтересован ще направим и други. Котето се намира в София
Та ето я снежинка, на около 45-50 дена е, женска, чисто бяла със сини очи (такива ще си останат) - майка персийка, баща уличен и тотално неизвестен
Беше я поискала една жена, много харесвала бели котета, а и това се подаряваше все пак (гледано е много добре от предишната си стопанка, но не върви да ѝ го върнат, щото нали ). Обаче както била 100% сигурна и вече ѝ го носеха, така установила рязко, че те пускали косми ииииии.... ми не го иска вече! Добре че поне го изръси сега, а не просто да го пусне на улицата ... към момента имаме само тези снимки (защото не живее при нас, а временно при едно момиче), но ако някой е заинтересован ще направим и други. Котето се намира в София
Доколкото съм чела, белите котки със сини очи са глухи. Имаше някакво генетично обяснение. Честно, не съм сигурна дали е вярно, понеже не съм била в близост до такава котка, но мисля, че ако е така, е добре да се спомене.
Редакция: не абсолютно всички, но има много голяма вероятност.
А котенцето е прекрасно, ако имах възможност да я гледам, бих я взела, незвисимо дали чува или не.
Редакция: не абсолютно всички, но има много голяма вероятност.
А котенцето е прекрасно, ако имах възможност да я гледам, бих я взела, незвисимо дали чува или не.
По темата: преди повече от месец намерихме един сладур пред вратата. Прясно изхвърлен, на 5-6 месеца. Прибрахме го. Сега е с всички ваксини, редовно вътрешно и външно обезпаразитяван (всеки месец), с направена пълна кръвна картина, на 7 месеца и с европейски мед. паспорт. Големичък е - 20 кг., чисто черен. Тука има няколко снимки - домашно качество
http://vesi792007.snimka.bg/animals/akira.704070.28584813
ПС: Подходящ е за по-големи деца, понеже още е много игрив и се закача непрекъснато, което може да уплаши по мъничките. Неагресивен - играе с хора и кучета с удоволствие. Няма страх от нищо, много любопитен и учи бързо нови неща и команди.
Това сладурче изключително много прилича на немски черен дог .. Дългите уши , пък и 20 кг на 7 месеца ... Ако е дог ще стане около 60 кг и наистина са много игриви и любвеобвилни
Ами в началото и аз я обявих за глуха, защото не ми реагира по никакъв начин, но пък реагира на други хора като я викат и реших, че може би не е глуха, само на мен не ми се кефи
пп - точно по тази причина, че не сме сигурни глуха ли е не искаме да я пращаме на село, все си мисля, че е много хубаво коте за дворно... надявам се скоро да ѝ намерим дом все пак, много ме е яд, че не можем ние да си я вземем...
пп - точно по тази причина, че не сме сигурни глуха ли е не искаме да я пращаме на село, все си мисля, че е много хубаво коте за дворно... надявам се скоро да ѝ намерим дом все пак, много ме е яд, че не можем ние да си я вземем...
Директно копирам това, което съм си писала във фейсбук профила:
Лара - прекрасно, дребно и нежно същество, с перфектни хигиенни навици, добър характер, чудесно се разбира с други кучета, ходи на повод, и не по-малко важно, никакво ръфане на обувки, чорапи или кабели, си търси своя човек. За съжаление, няма абсолютно никакъв начин да я задържа, както се вижда и от снимката, в мига, в който се появи при нас, мъжа ми започна да си събира багажа
Дребосъчката ми се лепна вчера, пресече 2 квартала с мене, но още пред блока попадна на не особено топло посрещане - местната улична кучка яко я заръфа за задното краче. Нямаше как да я оставя на улицата, тя ме заобича от пръв поглед, не можех да предам такова доверие (затова пък мъжа ми се чувства предаден, от което също ужасно боли), така че колкото и да ми се къса сърцето, на нея й трябва също толкова любящ и предан човек, колкото е и самата тя.
А тя е невероятна, днес бяха оставени сами вкъщи с моето куче, за няколко часа нямаше нито една поразия, нищо скъсано, напишкано или съсипано по един или друг начин.
Ако някой иска да се свърже с мене за повече информация, си давам имейла, защото започнах лекции и телефонът ми е постоянно изключен, за сметка на това имам постоянен достъп до интернет - jarrita @ gmail .com (махнете интервалите).
Лара - прекрасно, дребно и нежно същество, с перфектни хигиенни навици, добър характер, чудесно се разбира с други кучета, ходи на повод, и не по-малко важно, никакво ръфане на обувки, чорапи или кабели, си търси своя човек. За съжаление, няма абсолютно никакъв начин да я задържа, както се вижда и от снимката, в мига, в който се появи при нас, мъжа ми започна да си събира багажа
Дребосъчката ми се лепна вчера, пресече 2 квартала с мене, но още пред блока попадна на не особено топло посрещане - местната улична кучка яко я заръфа за задното краче. Нямаше как да я оставя на улицата, тя ме заобича от пръв поглед, не можех да предам такова доверие (затова пък мъжа ми се чувства предаден, от което също ужасно боли), така че колкото и да ми се къса сърцето, на нея й трябва също толкова любящ и предан човек, колкото е и самата тя.А тя е невероятна, днес бяха оставени сами вкъщи с моето куче, за няколко часа нямаше нито една поразия, нищо скъсано, напишкано или съсипано по един или друг начин.
Ако някой иска да се свърже с мене за повече информация, си давам имейла, защото започнах лекции и телефонът ми е постоянно изключен, за сметка на това имам постоянен достъп до интернет - jarrita @ gmail .com (махнете интервалите).