Публикувана: 17 ян. 2006, 22:45 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2006, 00:56 ч.

Токсичните хора-в чужбина по-трудно ли е да се отървеш

2 495
36
1

1
2
3
Всички

17 ян. 2006, 22:45 ч.

Мнения: 2 032

Извинявам се предварително, че мрънкам.

Но като ми мина малко яда от сценката, която ще ви преразкажа, се чудя- това, че сме българи, кара ли ни да търпим около себе си хора, които са "токсични", защото са българи? Как е при вас?

Ето моята случка. С позната българка, която ми е почти комшиика, и има дете на възрастта на по-голямата ми щерка, си говорим оня ден, че има един много хубав купон (с тема Куба и т.н.) на общ познат. Решихме да намерим заедно бейби-ситър, те да доведат тяхното дете у нас, и да ходим на купона. Започвам аз да търся бейби-ситъри, обаждам се на който се сещам, но всеки вече има ангажимент. Пропускаме, не е голяма работа. Но голяма работа за мен става това, че тя днес ми се обажда да ми каже между другото, че те всъщност отишли на купона, защото сестра й бейби-ситвала. На въпроса ми, ами ти защо тогава търсеше бейби-ситър (и премълчания въпрос, ами не можа ли поне да го споменеш , ей така, от куртоазия, нали знаеше, че и аз бих се възползвала, в един квартал сме), тя ми вика "ами тя сестра ми не е дошла в Лондон да бейби-ситва. newsm78

В същия разговор успява също да ми каже че детегледачката, която намерих за като тръгна на работа "сигурно нищо не струва", че дъщеря ми е "своенравна" и не знае какво иска #Crazy

и още един куп злобни и малоумни неща, за които не знам кое е по-лошо: ако са казани от блажена простотия, или от премерена злоба. Та това е илюстрация на типичен разговор с нея.
А аз патката непоръбена, вместо да спра да я броя за нормален човек след толкова много подобни историйки и подмятания, всеки път й давам шанс, че може би ще се държи човешки. И после съжалявам. Ама понеже не ми се искам да мисля, че съм патка, все си мисля, че е защото сме в чужбина, давам много повече морален кредит на българи, които всъщност са по-отровни и от пепелянки.

# 1 17 ян. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 1 363

Аз си мисля, че ти си просто добричка и би дала кредит на хората дори и в БГ да се развиваше ситуацията.

# 2 17 ян. 2006, 23:24 ч.

MERIGNAC, FRANCE
Мнения: 1 551

Наистина е много жалко, 4е това ти се е слу4ило и 4е такива хора съ6тествуват.
И аз много пъти съм оставала разо4арована, но и аз като тебе все си викам 4е е просто слу4айност , и 4е другия път 6те е по-разли4но, но уви!
И си мисля, 4е това моето е недостатък да про6тавам толкова много и все да давам о6те един 6анс на хората! Rolling Eyes

Какво да се прави-такива сме!

# 3 17 ян. 2006, 23:56 ч.

Мнения: 1 072

Алиса, и ти като ме си душа-камбана.Прегрьдка Hug

# 4 18 ян. 2006, 00:23 ч.

Мнения: 1 370

Където и да съм, пак аз ще си остана будалата. Тази черта от характера ми, доста я ненавиждам. Мисля, че следващия път, хората ще са размислили и ще е по-добре #2gunfire

Заблудена съм си била и такава ще си остана

А за твоята комшийка, тя не подлежи на коментар. Но жалкото е, че има много като нея

# 5 18 ян. 2006, 01:27 ч.

za poreden pat se 4udja za6to balgarite sme takiva xora newsm78

.az njamam kontakti s balgari no kato se zamislja mai e z adobro,otna4alo mngoo stradax no ve4e kato slu6am takiva ne6ta vzema da mi xaresav 4e en znam nikoi i da ti kaja moeto li4no skromno mnenie 4e ne zaradi socialnoto ni polojenite i takiva ne6ta,ami mantaliteta balgarskia mngoo ni pre4i i vinagi 6te ni pre4i za sajalenie Sad

# 6 18 ян. 2006, 06:33 ч.

Мнения: 3 491

Може и да е вярно това, че защото сме в чужбина става така. Поне при мене, защото гледам децата си в чужбина. Трепвам силно и съм склонна да подхвана коктакт не като се засека с българи изобщо, а когато тези българи имат деца на възрастта на моите. Колкото и да са ми мили американци, хиспанци и всякакви други, от тях не мога да искам да ударят едно рамо в културното изграждане на американо-българска идентичност. Та щом казваш, че тази жена имала дете на възрастта на твоето, си мисля, че и аз на твое място бих правила компромиси и бих изпаднала, а май и съм изпадала, в подобни ситуации.

# 7 18 ян. 2006, 10:05 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

така е, защото всичко българско и родно ни липсва и ни е скъпо. А и ти си добра явно. аз не мога още да се отърва от чувството за вина, ако не помогна, но такива хора не си заслужават.

# 8 18 ян. 2006, 10:36 ч.

Мнения: 945

Точно таzи тема обсъждахме вчера с мъжа ми и стигнахме до иzвода, че просто толкова много ни се иска да имаме приятели тук, че сме готови на всичко.

Вчера пак останахме раzочаровани от една постъпка на най добрите ни "приятели" тук. Просто ние сме толкова раzлични от тях, че ако не бяхме в чужбина, дори и на "zдравеей zдрасти" нямаше да бъдем. Да ама ако се скараме с тях ще си кокуваме двамата сам самички и ще си пием биричката винаги сами

Ама какво да се прави... всичко си иска жертви...

# 9 18 ян. 2006, 11:55 ч.

След завоя в дясно
Мнения: 1 351

Хей Алиса тури му пепел-както казва баба ми Wink

Не си слагай случката присърце, такива неща могат да ти се случат и в родината
А ти не си никаква "патката непоръбена" Laughing

(това ми хареса), а си просто един нормален човек, с голямооо търпение

# 10 18 ян. 2006, 12:02 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

и аз имам такъв слу4ай на интоксикиране 4ак с последствия за здравето още се лекувам, като вампир, една бг гинеколожка тук беше ме обърнала на секретар аз да й оправам документи и билети , 4е и дъщеря й да бавя (на14 г - но ужасно своенравно и материално същество като мама си) само нейният интерес върви и постоянно в къЩи -4ак мъжа ми запо4на да закъснява нещо ги беше разгадал и не искаше да ги среща, 4е по4ват да ми направи това; да ми поправи онова, аз да сам извеждала детето й, ама детето й ми докара беля много се зака4а с мом4етата и мъжете.постоянно ме товареше с интимните си проблеми, семейните си неразбории, и омразата м/у двете, и как все са малко парите (взема 10 пъти средната заплата за страната и прижилегии безплатно жилище обзавеждане, билети, храна и много други. използвах некадърността и като гинеколог, макар и доцент и я пратих по дяволите. но ме тормози по гсм (смених го), сега е домаШния-ей няма отърване от навлеци

# 11 18 ян. 2006, 12:27 ч.

Мнения: 3 394

Аз търпя само веднъж да ми се качват на главата и после режа-те губят , не аз! Mr. Green

# 12 18 ян. 2006, 17:44 ч.

Мнения: 6 167

Интересно е, и е сигурно ткаа, както разказвате - аз отскоро съм в Итлия, няма и 1 месец май.. но вече имам 1 случка.. Една моя бивша съученичка била тук със стипендия, няма лошо. аз съм на 31 не съм я виждала от 16 години, помня че добро момиче беше...
та, като бях в София още тя разбрала отнякъде че ще се женя в Италия за (О, боже, какъв късмет) италианец. И ми се обажда една вечер у дома и в началото общи приказки, после ми каза, че й трябва всъщност италианец да гарантира за нея ( не разбрах за какво, щото ми причерня пред очите)и ми каза, ' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'
аз се стреснах първоначално, стана ми много неудобно, мъчно, почуствах се ве едно някои злоупотребява с мен ... но после се ядосах и много бързо я разкарах, казах, че аз още не съм омъжена, че аз самата не си знам статута какъв ще е, но ще го питам мойо човек. Тя каза, че знае Болония наизуст, ако искам и уроци ще ми дава по италиански ( евтино). И сигурно щеше да ми е по-лесно ако тя беше наоколо... Явно така съм й дала скорост, че не се обади повече.

Аз обаче мисля, НЕ приятелствто на Всяка цена. Имам си карта на града, имам си учебници по италиански, а отскоро и хубава тема в този сайт, която ме кара да се чуствам добре.

Така, че за историята в Лондон - мисля, че в живота идва момент, когато не средата те избира, а ти си избираш средата.

Разбирам, че да има около теб българи е предизвикателство да градиш приятелства, връзки - но мисля, че всеки има глава на раменете си и да не се измъчва с простаци!

bouquet

# 13 18 ян. 2006, 18:34 ч.

Pierrefonds, CA
Мнения: 802

Цитат на: lenilaf в ср, 18 яну 2006, 17:44

' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'

# 14 18 ян. 2006, 19:17 ч.

Мнения: 3 394

ленилаф

ти защо просто не взе номера на факса и на другия ден да й пратиш едно изплезено лице с надпис бонджорно smile3534

# 15 18 ян. 2006, 20:05 ч.

Мнения: 1 559

И аз наскоро имах една "случка" с една българка,която познавам от около година.Споделяли сме много неща,знаех че е малко странна,в смисъл по старомодна,но чак пак толкоз.Преди около десетина дни и пратих едно писмо-знаете ги тези писма,които се пращат по icq,или по е-мейлети от приятели.И там нали пише да се препрати примерно ,на още 10 човека..преди 2-3 месеца пак и бях пратила подобно(това за мен е един вид интернет игра),тя не резгира,но на второто ми прати един умопромачаващ е-мейл,как аз съм била причината(и моите писма съответно),за това че имала проблеми и т.н,ами ако пак заради тях,тя би се разделила с приятеля си.Аз бях ...... #Crazy

толкова остро писмо,а аз и бях единствената приятелка тук,и почти всяка вечер и звънях,защото нейния приятел много """"работеше"""...
И да ви кажа,директно си я отрязах,луди хора около мен не искам

# 16 18 ян. 2006, 20:26 ч.

Мнения: 185

Цитат на: megan79 в ср, 18 яну 2006, 20:05

Това zа писмата е начин да се сдобият интернет фирми с много интернет адреси и да ги иzполzват zа спам....
Аz получух също няколко такива писма от една поzната_едното мисля беше дори със zаплаха,че щастието ще те подмине, ако не го иzпратиш до 3 дни на 10 човека, а другото да спечелиш самолетен билет до Лондон. Не zнам дали сред вас има толкова лековерни (има и такива хора), но трябва да си супер, мега наивен да вярваш на такива неща.
Иначе zаради такива писма сега получавам по 20_30 супер гадни E-maili zа виагра, секс с тийн. и други, от които ми се повдига, а пощата ми се пълни zа 2 дни и не мога да получа друг меил, дори и да е важен.
Така, че благодаря от такива прекрасни и много смислени и достоверни писъмца

# 17 18 ян. 2006, 20:38 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: Veni_B в ср, 18 яну 2006, 20:26

Иначе zаради такива писма сега получавам по 20_30 супер гадни E-maili zа виагра, секс с тийн. и други, от които ми се повдига, а пощата ми се пълни zа 2 дни и не мога да получа друг меил, дори и да е важен.
Така, че благодаря от такива прекрасни и много смислени и достоверни писъмца

Аз пак нямам никви проблеми.Все пак тези писма ги получавам от мои приятели нали??А и не че вярвам в тях,както казах те за мен са една интернет игра...но да обвинявам хората за проблемите си..моля..моля

# 18 18 ян. 2006, 20:48 ч.

Мнения: 2 381

Цитат на: megan79 в ср, 18 яну 2006, 20:05

Извинявай Меган, но и аз срязах моята приятелка за подобен вид писмо. Ай стига глупости бе. Да съм го била пратила на 10 човека, че ще бъда най- нещастната в следващите 8 години.
Егати и пожеланието и чудото.
Едва ли подобно нещо би ми провалило семейния живот, но със сигурност би ми развалило настроението. Действа ми като заплаха.
Не смятам още повече да пълня кутиите на моите приятелки по подобен начин.
Тъкмо си изчистих пощата и сега пак имам по 50 спама всеки ден.

И аз моля, моля.... Crossing Arms

# 19 18 ян. 2006, 22:45 ч.

Мнения: 6 167

Арвен - не.
Никакви факсове)
Аз не мога на такова ниво....
Исках да кажа и че хората на моя (31) възраст приятелите си са си ги направили вече. тези хора аз очаквам с нетърпение да ми дойдат на гости, да си ги посрещтна, да им услужвам ( ако и с каквото мога) ...

А ЗА ТИЯ имейли-аз като получа ( имам една приятелка, почти всеки ден изпраща някви щуротии) въобще не го отварям, а направо в кошчето! Но сигурно е забавно и зарибяващо ( и затова н еискам и да пробвам)
това са безумия, имаше като бяхме деца такива системи с едни писма дето ги преписвахме като луди.
а който е от моето поколение сигурно помни и едни гъби магически, дето трябва да ги гледаш ( май в оцет) , после им говориш, някви желания и тн))) накрая 'бебетата' ги присаждаш .. не помня.
половината ми клас беше превъртял)))

щуротии...

# 20 18 ян. 2006, 23:23 ч.

Мнения: 822

И на мен ми трябваха около 2 години,докато "намеря себе си"... Laughing

Всъщност винаги съм била човек,който си избира приятелите,и никога не съм разчитала на хора,които избират мен за приятел...Тук за първи път се сблъсках с "общуването по принуда"...
Защото сме българи,защото сме от един град,защото ...
Може би не една,нито две подобни случки ще бъдат достатъчни да те накарат да осъзнаеш,че само това,че сме българи,не може да ни накара да се наричаме взаимно приятели...Аз поне срещнах и китайци,и румънци,които ми доказаха приятелството си...
Друг е въпросът,че приятелите ми в България,които познавам от 15-20 години или с които съм минала през много радостни и трудни моменти,си остават незаменими...И дори и не се опитвам да заменям с нови,които се самопредлагат за този пост... Mr. Green

# 21 19 ян. 2006, 03:11 ч.

Мнения: 398

на мене пък ми се сърди една жена, защото научила от 3-ти, че ще си ходя до бг. била ме най-добра приятелка и трябвало първа на нея да кажа. аз мисля дя си ходя отпреди да родя - но билет още нямам. явно трябва да й се отчитам. това ми прилича на клюкарска история и много се разочаровах.

# 22 19 ян. 2006, 04:28 ч.

Мнения: 104

Ами нека да си кажа болката и аз:)
Но при мен е по-голяма,вие поне сега се запознавате с тези българи,а аз страдам за хора,които познавам от Б-я,живеят до нас/в съседния вход/,но при всеки мой опит да бъдем заедно ,да споделяме и радости и болка,нищо не става.И ще ви кажа защо:защото не сме богати,не разполагаме със средства и не може да сме им полезни.Много ме боли и не мога да спра да се измъчвам.Те финансово са много добре,но може би и затова търсят контакти с хора с пари-е,ние не се класираме.
а ги познавам от 10 год.,но все не исках да повярвам ,че в чужбина е така.

# 23 19 ян. 2006, 04:55 ч.

Мнения: 2 257

Цитат на: lenilaf в ср, 18 яну 2006, 17:44

' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'

Искам да ти кажа, че на мен пари в подобен стил са ми искани и то с позвъняване в три през нощта, вдига мъжа ми, някой на български го пита за мене; после с мен - няма здрасти, няма как си, ами направо - бой по манерката: "Дай ми не знам си колко долара" ?!?!?! Алоуууу, Ленчетооооо, сопри коня малко! Laughing

Казвам и, че спя и не мога да мисля даже в момента, оная отсреща ми вика:"Айде, айде, събуди се, като станеш, да ми се обадиш да говорим по въпроса" Аз ей такива ги оцъклих в тъмното: #Crazy

Това не ми е и приятелка даже, далечна селска връзка е, с която не съм се виждала и говорила от 10 години може би, ако я видя на улицата може и да не я разпозная....Просто е култово това изпълнение, няма да го забравя никогаш...Другите поне се усукват, правят се на любезни и мили, а това добиче ми събра очите Crazy

# 24 19 ян. 2006, 09:54 ч.

Мнения: 6 167

Мариана, искам да ти кажа, че фактора ' пари' е критично важен за повечето хора и на повечето места. Ми в София как е?

Ти се дръж на положение и , ако това е утеха, от мен да знаеш - палачинката винаги се обръща. Аз съм живо доказателство, че живота се променя по драматичен начин и в твоя полза, когато най-малко очакваш.

Според мен е важно, когато това стане да не загубим сетивата си за ценните хора около нас ( бедни или богати). Убедена съм, че когато се дистанцираш и спреш да се стараеш с тези 'богати' хора, и спреш да ги търсиш, те ще се почустват зле от това, и ще се чудят кво става. Хората обожават някой да ги ласкае с внимание , та да си мислят , че са много важни! Така че - просто се обърни и върви по пътя си.

За да кажем нещо и в защита на хората, аз също съм взимала на заем пари от моята приятелка в Щатите. Но винаги съм го правила много предпазливо и наистина , ако е нямало друга възможност. Освен това процеса ми е отнемал безсънни нощи , да не помисли, че я използвам. Приятелката ми е омъжена за милионер. Без майтап. Винаги е било утеха, че ако не се справя в БГ , има кой да ми помогне 'отвън'. И не съм си 'гърмила патроните' да искам заем за глупости. И двата пъти приятелката ми веднага се отзоваваше без никакъв проблем, за което ще съм благодарна цял живот.

Другия човек е братовчедка ми, която също е в САЩ, не работи ( т.е не са цъфнали с парите) и винаги ми е помагала.

На такива хора няма как да не съм благодарна, и наистина, дано не им се налага, но ще бъда щастлива да помогна един ден.

извинявам се за дългото съобщение, но темата ми е много интересна и поучителна)

# 25 19 ян. 2006, 10:49 ч.

Мнения: 1 559

Цитат на: Niki1 в ср, 18 яну 2006, 20:48

Извинявай Меган, но и аз срязах моята приятелка за подобен вид писмо. Ай стига глупости бе. Да съм го била пратила на 10 човека, че ще бъда най- нещастната в следващите 8 години.

Ники 1 ,аз нямам нищо против да не и пращам такива неща.Но още на първото,което и бях пратила,тя си премълча и не отреагира,и на второто ми пише,че аз съм била виновна,за това ,че тя била нещастна,че си имала проблеми с гаджето и т.н.Еми извинявайте ,ама аз какво общо имам с проблемите и,а можеше просто да ми каже"моля те ,не ми е приятно да ми ги пращаш",мисля че това е отговор на "ПРИЯТЕЛ"...нали?

# 26 19 ян. 2006, 13:30 ч.

Мнения: 5 183

ох, болна тема

# 27 19 ян. 2006, 13:40 ч.

Мнения: 714

Цитат на: lenilaf в ср, 18 яну 2006, 17:44

Една моя бивша съученичка била тук със стипендия, няма лошо. аз съм на 31 не съм я виждала от 16 години, помня че добро момиче беше...
та, като бях в София още тя разбрала отнякъде че ще се женя в Италия за (О, боже, какъв късмет) италианец. И ми се обажда една вечер у дома и в началото общи приказки, после ми каза, че й трябва всъщност италианец да гарантира за нея ( не разбрах за какво, щото ми причерня пред очите)и ми каза, ' Та, ако може утре твойо човек да изпрати един факс на чай ся щи каа на кой факс!'
аз се стреснах първоначално, стана ми много неудобно, мъчно, почуствах се ве едно някои злоупотребява с мен ... но после се ядосах и много бързо я разкарах, казах, че аз още не съм омъжена, че аз самата не си знам статута какъв ще е, но ще го питам мойо човек. Тя каза, че знае Болония наизуст, ако искам и уроци ще ми дава по италиански ( евтино). И сигурно щеше да ми е по-лесно ако тя беше наоколо... Явно така съм й дала скорост, че не се обади повече.

Мале, егати простакелата! Извинете ме, спонтанно беше! Embarassed

Още нещо ... Арвен, не те познавам, но открито ти се кефя Peace

# 28 19 ян. 2006, 14:06 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Maika, взе ми думите от устата Confused

Еднакво трудно е като че ли, и в чужбина, и у нас. Ето тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=59678.24 мой постинг от преди 1 месец, още не мога да се осъзная от случката. Ще ми е за обица на ухото, но това с отърваването идея нямам как да стане - аз ли съм прекалено тактична, тя ли е прекалено нагла; но след всичко случило се - продължава да ме търси все едно нищо не е станало Shocked

P.S. Понеже стана дума по-нагоре за покани и гаранции - колко такива от нея в стил 'брат ти ДА ПРИДВИЖИ НЕЩАТА със срок вчера' (откакто разбра, че работи в посолството на съответната държава, в която тя се установяваше) е имало, не съм ги и броила. Но съм помагала, нали ми е била 'приятелка'... Sad

Май грешката ми е, че не съм я сиктердосала тактично още тогава Thinking

С две думи - съхранявайте се, мацки, предполагам разбирате какво искам да ви кажа bouquet

# 29 19 ян. 2006, 15:20 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

За добро или за лошо не познавам много българи тук / повечето са край Амстердам и на юг/. Имах един момент в началото, когато исках да се запозная с някого непременно....Но все пак един определен тип хора, които засичах в магазините, бяха избегнати от мен. След това намерих 2 българки тук, само че не знам дали мога да ги нарека приятелки, по-скоро познати....Едната ми вдигна кръвното преди време. Всичко напарвих, за да й занеса лятото един огромен куфар, а сега тя без да ми каже е била в България, а на мен ми трябваше човек за едни пари да занесе.....Познай кога пак ще й нося нещата.

# 30 19 ян. 2006, 16:13 ч.

Мнения: 11 315

В ранните ми години тук и аз държах на контактите си с българки *в повечето случаи.
Но понеже се опарих неколкократно, им теглих по една и сега си гледам пашалъка. Няма на кого да слугувам и след това на мен като ми притрябва помощ, да ми бъде затръшната вратата под носа.
Алиса, времето лекува и после ще се смееш над тия случки.
Аз също бях много огорчена в началото - просто се оставях чувствата, а не разума да ме води.
В крайна сметка приятелство се гради на взаимност, а не на лична изгода

# 31 19 ян. 2006, 16:41 ч.

Мнения: 1 947

Ех, май всички можем да се "похвалим" с подобни неща.
На мен не ми се разказва как бивахме буквално употребявани
за услуги. А с такъв ентусиазъм бях, като разбрах, че в малкото
градче има нови български попълнения. Уви ( Laughing

), нямам вече
контакт с тях... Отърваването от "токсичните", според мен, се
състои просто в избягване на контакт. Ако човекът има нещо в
главата, ще загрее, ако не, май си е за негова сметка. Laughing

Но пък имам пред себе си и обратния вариант, хубавия -
една прекрасна приятелка, българка, на която знам, че винаги мога
да разчитам, а и тя на мен. Понякога едно е много повече от 5, 10 и
т.н. Това запознанство си беше чист късмет. (Поздрави, мила Дима!)
bouquet

# 32 19 ян. 2006, 17:15 ч.

Цитат на: Алиса в вт, 17 яну 2006, 22:45

Всичко това можеше да ти го каже и момиче от друга страна,не българка.Това,че сме се родили в една и съща страна не ни прави повече или по малко хора.
От писаното разбирам,че жената не харесва дъщеря ти и не иска нейното дете да има такива приятелчета.
Ако тя беше решила да не ти казва,че е ходила на купона предполагам нямаше да тръгнеш да се интересуваш дали е била там.Значи,това е било само предпоставка за да ти каже всичко останало.
А гледачката каква е времето ще покаже.Ако не е тази ще е друга.И не детето ще повлияе на лелята за да си тръгне,а вашето отношение спрямо нея.Изключвам варианта,че на момичето му се плаща толкова колкото да си плати транспорта,квартирата и храната и е взело тази работа защото е по добра от предишната и ще и служи за референция за друга,по добре платена (така постъпи моя позната,германка).

До нас живее семейство чието дете не говори езика и единствените деца с който може да контактува са нашите.Аз харесвам родителите,но не ми харесва как е възпитано детето (отгледано от баба си и дядо си през първите 5 год,родителите са били в чужбина). Бабаата и дядото буквално са изнудвали родителите за да им гледат детето (това от тях го знам) и сега детето прилага същия модел да изнудва приятелчетата си.
Как да кажа на родителите?!? Не мога!
Посъветвах се с други познати и накрая реших да и кажа нещо с което да ги подсетя.Разказах им как са си играли,как е постъпило детето им,но това не е фатално и ала-бала.Нищо директно.Да,но майката се засегна ,въпреки това детето продължава да идва (нищо против),но вече е по различно,а и вече на него казвам какво не трябва да прави.
Често се случва това възрастните да се карат заради децата.Няма родител,който да иска детето му да притежава лоши качества,но не винаги успяваме да се пребирим с тях.Нали и ние не сме перфектни.

# 33 19 ян. 2006, 18:20 ч.

Мнения: 3 394

Цитат на: mamma_italiana в чт, 19 яну 2006, 13:40

Още нещо ... Арвен, не те познавам, но открито ти се кефя Peace

моля, моля Hug

ей на отдолу в подписа ми ме има в прекрасен и лъчеразен червен вид Mr. Green

# 34 20 ян. 2006, 23:35 ч.

Мнения: 3 423

Да, не е необходимо да общуваш с всеки българин,
изпречил ти се на пътя, и то само защото е българин.
Замисли се, да не би в България да обръщаш внимание на всеки.
Избирай си хората по качества, а не по произход.
За да не се чувстваш патка непоръбена.
Ти го каза.

# 35 21 ян. 2006, 00:55 ч.

И аз отпусках много кредит на "наши" хора тук, но толерантността ми има граници. Сега единствените ми контакти с българи са виртуални и докато не попадна на сходен по душа и разбирания човек не бих си сложила отново крака в капана на "сънародничеството"! Crossing Arms

Болезнена тема, наистина! Cry

Много жалко!

# 36 21 ян. 2006, 00:56 ч.

Мнения: 1 975

и на мен това ми е много болна тема. Леле какво преживях заради една българка тука, просто не е за вярване.... Не можах да разбера от къде ми дойде направо..... ужас. направо кошмар........

Препоръчани теми

Потиснато дете в яслата

кога пуснахте детето си на ясла?

Дете на 2 г. не се храни само - проблем ли е?

На какво ви научиха децата ?

Причина:

Причина: