Готови ли сте на втора бременност, след като първата е завършила преждевременно?

  • 20 494
  • 58
  •   1
Отговори
28 юли 2012, 17:55 ч.
  • Мнения: 676
До вчера имах съмнения, че съм бременна за втори път. Нещо повече, бях 90 % сигурна, нямаше начин да не се е получило (непланирано). Когато за пръв път ми мина тази мисъл преди 2 седмици си казах - "Дума и да не става, не мога да имам друго дете!". Обзе ме чувство на паника, страх, яд че не сме се пазили добре. Не можех да допусна, че може отново да прежвиеем същото.
Обаче с дните четях все повече, снимките на бебета все повече ме умиляваха .... и някак си взех да размислям. Направо си навих на пръста, че съм бременна, че даже и симптоми имах.
Само след седмица вече исках това дете, мислех за него, молех се всичко да е наред, радвах се, че дъщеря ми ще си има другарче и кроях планове - къде ще спи, каква стая ще им направим и пр. Вече дори си бях направила списък с нужните изследвания, за да не завърши всичко като миналия път - с тежка прееклампсия.

Направих си и тест от нетърпение, макар да знаех, че е рано и няма да покаже - отрицателен. Мъчно ми стана, но си казах "Все още не е сигурно". Вчера ми дойде цикъла. Съкрушена съм. До сега не си бях давала сметка, че искам наистина второ дете. Знаех, че някога си там във времето ще искам, даже може би ще осиновим, но сега, когато имаше реален шанс да се е случило .... осъзнах, че две години след ада, който преживяхме, аз явно все пак съм готова за друга бременност, въпреки риска. Сега разбрах, че трябва да си направя генетични и имунологични изследвания, както и да отида на нефролог и кардиолог, преди да реша да забременявам. Всъщност е трябвало след като а ме изписали след раждането, ама никой не ми каза.

Моля споделете, ако има майки, които все пак имат второ дете и всичко е протекло нормално, детето е добре и не е недоносено?
Какви мерки предприехте? Как се чувствахте? Как се навихте отново?
Мъжът ми беше много притеснен и по принцип иска второ дете, но страхът го съсипва. Имаше опасност и за мен с предишната ми бременност...

# 1 28 юли 2012, 18:53 ч.
  • Мнения: 54 613
Пингуи , мила , ти имаше ли здравословен проблем , защо се тревожиш толкова ?
Щом искаш , направи си всички изследвания и ако си под наблюдение , мисля , че всичко ще е наред ! Hug Hug Hug

Аз лично се страхувах  Sad , но освен преждеременното раждане имах и лични проблеми , разделихме се с таткото и не се реших ...
Ти имаш силна подкрепа и мисля , че няма от какво да се притесняваш ! Hug Hug Hug
Пожелавам ти да се похвалиш в най-скоро време !  bouquet

# 2 28 юли 2012, 19:12 ч.
  • Мнения: 676
happy mama Hug Съжалявам, че така се е получило при теб.
Аз нямам здравословен проблем, но ми казаха, че прееклампсията е вероятно да се прояви и с втората бременност. В нета чета противоречиви мнения - някои казват, че риска намалява, други че се увеличава. Аз по принцип съм с ниско кръвно. Основен фактор също за страхът ми е, че докато бях в болницата една мама, с която се оказа, е са ни правили паралелно секцио почина. Причина - еклампсия мисля. Това много ме плаши, защото с предишната бременност трудно се възстанових и определено бях в риск. И докато тогава не беше от такова значение за мен това, сега е, защото вече имам едно дете, което не мога да си позволя да оставя.
Смятам разбира се да взема всички необходими мерки - да отслабна колкото мога (то това и по принцип трябва да стане), да огранича всякаква боклучава храна, макар че сега заради детето така или иначе е ограничена, да си направя всички необходими изследвания, да се следя много стриктно. И все пак... все пак страхът не ме напуска. Страх ме е, много.
Няма нищо по-ужасно от това да се страхуваш за живота и здравето на детето си... не искам пак да минем през нещо подобно. Но си дадох сметка, че много искам да имам още едно дете....

# 3 28 юли 2012, 19:37 ч.
  • Мнения: 54 613
Не знам подробности конкретно за прееклампсията . И на мен ми стана страшно като прочетох за другата мама ... Cry
Помисли си , консултирай се с лекар , нека рисковете са сведени до минимум !
И сладката Софи да си има братче или сестриче ! Hug Hug Hug

# 4 28 юли 2012, 22:02 ч.
  • Мнения: 676
Благодаря ти за подкрепата Hug
Винаги си толкова отзивчива   bouquet

# 5 28 юли 2012, 22:07 ч.
  • Мнения: 54 613
Ами слабост ми е Софи , ти знаеш ! Heart Eyes

# 6 30 юли 2012, 12:14 ч.
  • Мнения: 499
Моето дете още е малко, за да мисля за второ, но и при мен страхът го има. В моя случай за мен нещата минаха доста леко, нямах проблеми, но като си представя пак възможността да се роди по-рано и всички проблеми...Този път дори за миг не съм си помислила, че ще родя по-рано, работих до последния път, пътувах включително и в чужбина, а следващия път малко или много винаги ще има страх.
Донякъде при теб е добре, че знаеш причината, докато при мен не е много ясна. Според мен ако направиш всичко, което си описала, консултирай се с няколко лекаря, ако трябва рисковете ще се сведени до минимум!
Пожелавам ти, когато го решиш, една лека и безпроблемна бременост Hug

# 7 30 юли 2012, 13:31 ч.
  • Мнения: 4 589
Пингуи няма от какво да те е страх. Аз съм поне пример за това. Знаеш как завърши всичко предния път. После като забременях и в началото си мислих колко ме  е страх да не би да се повтори всичко. Броях дните, седмиците и само чаках да мина фаталната 25 г.с.
Толкова вярвах, че всичко ще е наред и че ще ги износя поне до 38 г.с. Не знам защо, но много вярвах и на моята док, д-р Колева, Токуда, без която днес нямаше да имам Йо и Марти.
Майка почина точно като бях 25-26 г.с., но не си позволих и ден да плача, да се предавам. Защото моята фикс идея беше да родя живи и здрави бебета.
Мина и страшния 9 септември. Казах си, е щом и 9.09 мина (предния път родих тогава), значи всичко е наред.
На 10 с/у 11 септември мехура се спука, докато спях, бях само 29 и 4 дни. Но знаех, отивайки към болницата, знаех, че всичко ще е наред.
Е, ако ме питаш, ще се радвам отново да усетя как в мен расте живот, как подритват мама две малки крачета. Не ме е страх, защото знам че ако е писано, ще стане.

# 8 1 авг. 2012, 09:25 ч.
  • Мнения: 38
преди 5 години дъщеричката ни се роди недоносена и с доста проблеми...слава богу сега е добре и е една страхотна госпожица...дълго време не можехме да помислим за второ,тя ни нави...искала сестричка,било и скучно,всички деца имали братя и сестри  Simple Smile Simple Smile Simple Smile лека полека и ние започнахме да се замисляме и накрая се решихме  Wink страха и сега го имаше,супер е че минахме рисковия период и в крайна сметка ще е доносено,дай боже живо и здраво 
сега се чудим,защо чакахме толкова много.....СТРАХОТНО Е  Hug

страха не трябва да те води! УСПЕХ  bouquet

# 9 1 авг. 2012, 12:00 ч.
  • София
  • Мнения: 39 812
Аз да си призная не бях готова.
Дъщеря ми нямаше проблеми след раждането. Беше на системи за 24 часа, имаше хемангиом. Друго слава богу - не.
И пак не бях много готова за второ дете. Правихме опити когато тя навърши 3г, но не се получи. И решихме да почакаме.
Синът ми беше изненада Simple Smile - разликата между децата ми е 7,4г.

В момента обаче не бих и помислила за нова бременност. Ако синът ми беше първо дете разликата между децата най-вероятно щеше да е много повече от 7г.

# 10 1 авг. 2012, 14:46 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 72
Ние с мъжа ми искаме още едно мъниче, но ужаса през който преминах все още върви с мен. Иска време. Hug

# 11 1 авг. 2012, 16:20 ч.
  • Мнения: 4 768
През първата година след раждането не си й помислях за второ дете. Бях убедена, че няма да го донося и него.

Постепенно обаче се престраших, а и реших, че няма за кога да се чудя, защото наближавам 40-те.

Голямата ми дъщеря е зачената ин витро, малката стана спонтанно докато планирахме ин витро-то.

Имах същите проблеми като предната бременност, но разликата беше, че още в началото почна да ме следи д-р Сигридов. Обеща ми, че ще родя в девети месец и си изпълни обещанието. Пак бях със серклаж, антибиотици, прегледи всяка седмица, фраксипарин и т.н. Обаче бях много по-спокойна, живеех почти нормално, грижех се за голямата си дъщеря и - като цяло - изкарах една приятна бременност.

На доктора му звъннах още от реанимация да му кажа колко е красива новородената ми дъщеря, а той се смее и ме пита "Какво е усещането да родиш в девети месец?"

Та госпожицата е вече на почти месец. Роди се малко по-малка - 2700 грама, 11 дни преди термин, но не мисля, че това е особен проблем.

Ако си решила, че искаш още едно дете, рано или късно ще си имаш - така смятам. Но е важно да откриеш верните лекари, за да вземете всички мерки да не се повторят нещата.

# 12 1 авг. 2012, 20:17 ч.
  • Мнения: 499
Jp, кога се свърза с д-р Сигридов още преди забременяването или след това, че и аз към него се ориентирам май за следващия път? И има ли проблем, ако си външен пациент за клиниката? Ти къде ражда? Извинявам се за оф топика Hug

# 13 2 авг. 2012, 09:17 ч.
  • Мнения: 4 768
Бях говорила с него преди забременяването и щяхме да правим биопсия, за да проверим дали има латентна маточна инфекция.

Но тъй като забременяването ни изненада, не го направихме (той не беше особено доволен). Така че отидох при него веднага щом разбрах за бременността.

Имаше външни пациентки при него.

Аз сега раждах в Тина Киркова. Доколкото знам, Надежда си строят болница и трябва около Нова година да заработи - там ще може и да се ражда. За мен това е добра новина, защото сега малко се къса връзката при самото раждане - а когато то се случи спешно или по-рано, това е много важно.

# 14 2 авг. 2012, 11:55 ч.
  • София, в момента в любимото ми село Железница
  • Мнения: 1 686
Аз родих дъщеря си с прееклампсия в 34г.с. - тогава бях на 22години и от 7години с високо кръвно и пулс, които лекувах. Бремеността ми следи един некадърен лекар в МД, който в крайна сметка го видях точно 3пъти за цялата бременост/контактувах с акушерката/, но мислих че така е редно.  Embarassed
Винаги  съм искала поне 3деца и след като малката навърши 3годинки подновихме опитите, но вече с много страх от моя страна. Бях изчела всичко за рисковете високо кръвно/бременност и бях взела всички "предпазни" мерки. Следях кръвното всеки ден по два пъти и си намерих добър генеколог на който вярвах напълно. Срещнах няколко трудности през втората бременност, но в крайна сметка родих в 39г.с. и то със секцио, т.е. и до 40г.с. можех да си откарам.

 Пингуи когато си готова невиждам проблем да си имате и второ детенце!

# 15 2 авг. 2012, 17:45 ч.
  • Мнения: 486
Аз съм от лудите който пойскаха 2ро в момента в който се освестих от упойката и видиях заветната гривна на ръката си.В същия този момент бях готова да мина през този ужас пак .Просто го исках.Сега съм мама на 2ве прекарсни здрави деца. За протокола каката се роди
29г.с. в много тежко състояние.Втория път и аз и лекарите ни беше страх, направихме всичко което можеше за профилактика и следене и малкият ми мъж е доносен.За миг не си разреших да мисля , че нещо може да се убърка.Вярвам че тази позитивна нагласа много ми помогна.

# 16 3 авг. 2012, 09:52 ч.
  • Мнения: 4 418
Зоя, и аз съм от лудите.

Поисках второ дете веднага след като родих. Искам, не само заради това да си има Йоана другарче, ами все се надявам на една по-хубава бременност. Много ми тежи всичко, което преживях и не искам да оставам  само с този спомен. Искам да кърмя, а не да се цедя като с Йоана - година и месец. Абе искам да видя и хубавата страна на това да си бременна и да кърмя след това. И сега като пиша ми се насълзяват очите.

Мъжа ми се страхува сякаш. Иска да поотрсне малката и тогава, че ако легна пак на легло, да му е по-лесно да се грижи за нея. Разбирам го и него, че доста му се насъбра първия път.

# 17 3 авг. 2012, 15:44 ч.
  • Мнения: 965
Здравейте и от мен ,аз също направих прееклампсия  Sick, в началото на 28г.с вдигнах кръвно,1ви ден на 29г.с ме оперираха по спешност , бях бременна с близнаци,родиха се много малки ,в критично състояние,едната бебка почина на 4ти ден от раждането,другата бебка доказа за каква борба за живот става на въпрос,сега вече е на почти 1г и 11м,тича ,играе ,дърдори и т.н
Лекарите твърдят ,че ако има втора бременност задължително трябва да е с едно бебе ,да забравя за близнаци,защото на 100% ще се случи същото ,дори може и да е по-зле.Много искам второ детенце ,но и много ме е страх,съпруга ми също много го е страх да не ме загуби ,защото първия път бях на косъм......... Cry
Може би трябва да мине малко повече време малко да порасне Велина и да се отърсим от ужаса който преживяхме........
След раждането малката докато беше в болница си направих всички изследвания и всичко си беше ок,явно многоплодната бременност си каза думата и това е причината за високото кръвно.

# 18 3 авг. 2012, 23:39 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 003
Аз имам четири спонтанни аборта и петата ми бременност беше на косъм да завърши фатално. Въпреки серклажа, лекарствата, инжекциите, много лежане, вкл. един месец на повдигнато легло без да ставам, едвам докарахме до 5-я ден на 26 г.с., водите ми започнаха да изтичат и се наложи спешно секцио. Още ме побиват тръпки като се сещам за ужаса, който изживяхме и краката ми се подкосяват така, както когато се качвах всеки ден по стълбите към неонатологията. Много ми е мъчно, че подложих детето си на такова изпитание. Въпреки всичко съм готова след време да имам още едно дете, но ако някой ми обещае, че ще стигна поне до 32 г.с. Иначе и двамата с мъжа ми не бихме преживели още една загуба.

# 19 4 авг. 2012, 13:58 ч.
  • Мнения: 486
deskatta и аз така исках една бременност с всичките й съпътстващи неща, някак не се почувствах бреммена 1вият път.Исках и да кърмя (успях Simple Smile ).Исках бебе на което да се радвам, а не безкрайно обикаляне на болници и рехабилитация, страха ще бъде ли здрава.не знам как не се изплаших, просто го ИСКАХ.
Първият път проблема беше прееклампсия и кръвното започна от 4 месец на бременноста, всичко беше болници , лекари и прегледи, обикаляне на поредното светило с надежда за по-добра прогноза .А преди това имам един спонтанен раннен аборт.
Лекарите здраво бяха изплашили мъжа ми, не искаше да чуе за 2ро, страхуваше се за живота ми.Но луд умора нема Simple Smile.Говорих, говорих, обиколих все лекари преди да забременеия.И рискувах, всъщност никога не съм го чувствала като риск въпреки неблагоприятните прогнози за 2 ра бременност.Бях решила ,че всички ще е ОК и то беше.Много прегледи изследвания и профилактика.
Никой не може да ви обещае , че следващият път ще е с добър изход, но ако се решите, трябва да вярвате в това,Много е трудно, да не си позволиш да мислиш за най-лошото, но много , много помага.Позитивното мислене е голяма сила, може да помогне нереално много.

# 20 4 авг. 2012, 23:03 ч.
  • Мнения: 4 418
Зоя,  Hug

# 21 6 авг. 2012, 20:12 ч.
  • Мнения: 1 383
Искам второ дете , но често се сещам за ужасите , които преживях приз първата бременност. За кръвоизливите , отлепянето на плацентата на няколко пъти. Така бях психясала , че през час - два в тоалетната на проверка да не би случайно пак да ми тече кръв. Лежането по болници през месец. Зле ми ставаше като гледах бременните ми приятелки , някои от които ходещи на работа , другите разхождащи се спокойно , а аз доста на легло. И като капак преждевременното раждане в 35г.с. Опитвам се да бъда оптимист , мислейки , че втория път това няма да се случи , но знае ли човек.

# 22 7 авг. 2012, 16:20 ч.
  • София
  • Мнения: 167
Трябваха ми 7 години за да се почуствам готова за втора бременност и то след години агитация от мъжа ми. Първият път всичко вървеше уж безпроблемно, докато бебето ми се роди изневиделица в 29 г.с. Поне 2 години ме държа ужаса, страха и стреса от преживяното. Втората ми бременност ми се стори ужасно дъъълга, с чести прегледи, терапия и изследвания. Много ме беше страх, но и двамата с мъжа ми вярвахме, че всичко ще бъде наред. "Резултатът" от поетия риск сега реди кубчета на пода.

# 23 12 авг. 2012, 01:47 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Аз не съм готова и явно никога няма да бъда. Не искам да поемам риска да причиня отново на бебето си цялото това лежане по болници, както и едногодишното ходене по лекари ежедневно вместо на разходки в парка.
Решила съм, че второто дете ще го осиновя. И няма жива сила на земята, която да ме накара да родя отново. Понякога забравям всичко и се увличам в мисли за бременност, бебе, кърмене... но като си представя ужаса, който преживях ми се подкосяват краката.
Слава на Бог, моето дете е здраво, но риска да бъде с увреждания беше огромен.
Все си мисля, че ако осиновя дете, ще имам шанса да направя едно дете щастливо. Докато, ако поема риска да родя, по-скоро има шанс да направя едно дете нещастно.
Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

# 24 12 авг. 2012, 23:43 ч.
  • София
  • Мнения: 965
Според мен много зависи и каква е причината за недоносеността. Аз категорично няма да пробвам втори път, защото рискът да ми се случи същото е даже по-голям, а и детето ми не се измъкна здраво.
Ако става въпрос например за инфекция, станала точно в конкретния случай, медицински грешки и т.н и няма доказан по-висок риск за преждевременно раждане, отколкото за всяка друга жена, със сигурност бих се пробвала.
Пингуи, посъветвай се няколко лекаря. прецени точно как стоят нещата при теб и действай. Стискам палци да имаш още едно малко съкровище, този път доносено  Peace.

# 25 13 авг. 2012, 10:01 ч.
  • Мнения: 676
Много благодаря на всички за отговорите  Hug
Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47
Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. Разбира се, че бих предпочела да не бяхме минавали през всичко това, но от днешна гледна точка се радвам, че въпреки всичко имаме щастието да имаме това дете. Но както винаги съм казвала - ние имахме голям късмет.
Най-много се страхувам, че следващия път може да нямаме този късмет....  Confused

Ани, при теб каква беше причината за преждевременното раждане?

# 26 13 авг. 2012, 17:24 ч.
  • Плевен
  • Мнения: 1 014
Цитат на: Пингуи в пн, 13 авг 2012, 10:01
Много благодаря на всички за отговорите  Hug
Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47
Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. Разбира се, че бих предпочела да не бяхме минавали през всичко това, но от днешна гледна точка се радвам, че въпреки всичко имаме щастието да имаме това дете. Но както винаги съм казвала - ние имахме голям късмет.
Най-много се страхувам, че следващия път може да нямаме този късмет....  Confused

Ани, при теб каква беше причината за преждевременното раждане?

И аз се радвам, че имам това дете,  но ако знаех какво ще се случи, може би нямаше да искам да родя. Това го казвам с ръка на сърцето, дори и да звучи гадно. На мен наистина ми се отрази много тежко.
При мен причината беше инфекция и алергична реакция - ожили ме насекомо някакво, но въпреки това не мога да се реша да имам друго дете. Все си мисля, че шанса, който ми даде Господ да имам здраво дете, мога да не го получа втори път.
Но ти щом си решила, значи имаш вяра и давай смело без да му мислиш много. При мен нещата са други - аз вътрешно не вярвам, че всичко ще е наред, не мога да повярвам и това е, колкото и лекари и други хора да ми говорят, че няма пак да се случи така.

# 27 13 авг. 2012, 20:28 ч.
  • София
  • Мнения: 965
Пингуи, аз съм с конизацио на шийката (отрязана е част от нея), бях със серклаж и направих инфекция. На всичкото отгоре в Шейново ме оставиха да родя в сестринската стая, нормално, без да ми махнат серклажа (лежах цяла седмица преди раждането там, не беше, защото съм отишла в болницата в последния момент. Затова сега и останалата част от шийката е с разкъсвания и едва ли би издържала друга бременност.
Stanislava, напълно те разбирам. Може би дори при по-добри обстоятелства щях да реагирам като теб. МНого е важно да си уверен и да знаеш какво искаш. И да си в мир със себе си.

# 28 21 авг. 2012, 11:15 ч.
  • Мнения: 139
Цитат на: Stanislava_ в пн, 13 авг 2012, 17:24
Цитат на: Пингуи в пн, 13 авг 2012, 10:01
Много благодаря на всички за отговорите  Hug
Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47
Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. .................................................. Все си мисля, че шанса, който ми даде Господ да имам здраво дете, мога да не го получа втори път.
Но ти щом си решила, значи имаш вяра и давай смело без да му мислиш много. При мен нещата са други - аз вътрешно не вярвам, че всичко ще е наред, не мога да повярвам и това е  .



         Stanislava...........  мила  - Шанса да не го получиш втори път   .... spoko , но защо ?
        Сега си лоша майка ли ...или не обичаш детето ,  което имаш ? От къде тези лоши мисли  . Ти се изтезаваш сама  . Задаваш ли си простичкия въпрос  - дали Бог , който ти е дарил майчинството е доволен от теб .
        Всеки път , когато " потъваш в дупката  на съмненията "  благодари на Бог ,  за щастието да си мама . И аз много пъти се терзая за какво ли не . После след време разбирам , че сама съм се вкарала в " чужди филми "  .  bouquet

# 29 22 авг. 2012, 17:45 ч.
  • Мнения: 3 914
М даааа,обаче когато изведнъж се окажеш с главната роля в този филм,тогава е страшно.
Единственото ,за което мога да благодаря на Бог до момента е ,че ме пази все още да не откача тотално.Спри с Бога моля те,тук всек има право да се страхува от следваща бременност.

За протокола:Обещала съм си да родя второ,ако първото ми дете проходи,нищо че ще ме е страх вечно.
Иначе ако имах финансовата възможност бих си И осиновила дете,но не здраво,искам с увреждане.За съжаление нямам пари да изхраня едно дете,какво ли две или три ooooh!

# 30 22 авг. 2012, 18:32 ч.
  • Мнения: 4 768
Много уважавам Stanislava_ и annie13 за решението им. Чисто рационално, не бих се осмелила на второ дете.

Съзнавам повишения риск и евентуалните последствия. В моя случай предполагам, че надделя егоизма ми (ако мога така да го нарека).

Радвам се, че доносих втората си дъщеря. Но ако не бях успяла и тя имаше здравословни проблеми, щях да се чувствам ужасно и щях да се обвинявам дълго.

Не е лесно това решения. Както е казала и annie13 - много зависи от причините за преждевременното раждане и дали при следваща бременност могат да се предприемат адекватни действия, за да се предотврати то.

# 31 22 авг. 2012, 23:08 ч.
  • Мнения: 4 589
Ани при мен беше инфекция, тя спука мехура. Уж нямаше да има проблем, бях готоа за 2 път и какво, след 7 месеца АБ, лекарства, всякакви терапии, инфекция отново. Така че бих казала, че това е една от най-страшните причини за преждевремнно раждане.

# 32 23 авг. 2012, 13:56 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 72
при мен никойнищо не ми каза. в епикризата на малкия пише майчино-фетална инфекция. от изследванията ми единствено на няколко пъти имах белтък в урината и много високи левкоцити 20 на поле и преди да родя имах бяло течение. при мен е пълна индия. Sad

# 33 23 авг. 2012, 16:51 ч.
  • Мнения: 1 383
Цитат на: pepitastar1 в чт, 23 авг 2012, 13:56
при мен никойнищо не ми каза. в епикризата на малкия пише майчино-фетална инфекция. от изследванията ми единствено на няколко пъти имах белтък в урината и много високи левкоцити 20 на поле и преди да родя имах бяло течение. при мен е пълна индия. Sad

И  при мен така само че без белтъците в урината.

# 34 28 септ. 2012, 23:15 ч.
  • Мнения: 110
Малкото ми момече изкара голям късмет.Нямаше никакви усложнения от преждевременното раждане и ми е здрава и голяма веселушка, някой път Grinning. Няколко месеца след като си я прибрахме и нещата се успокоиха реших, че ще имам второ дете, че ще се абстрахирам от случилото се, и че пак няма да ми се случи. След посещение при АГ ме подготви, че е твърде вероятно да ми се случи отново и като забременея да отида незабавно и да почваме с изследавнията, евентуално да може да се предотврати. Та нещо големият ми оптимизъм се изпари и почва яко да ме хваща шубето, че ако следващото ми бебче се роди пак рано и не изкара този късмет..................

# 35 5 окт. 2012, 00:57 ч.
  • Мнения: 769
Винаги съм искала да имам две деца. Дъщеря ни е дълго желано и чакано дете. Не е точно преждевременно родена, но с ниско тегло при раждане и се водеше високо рискова. Имаше и сериозни проблеми в следствие на незрялото си състояние. Първата и година ми е като мъгла - болници, операции, прегледи, притеснения, тревоги, безсъние, умора... Все още искам да имам второ дете, с което да изпитам радостите на бебешкия период, разбира се ме е страх, да не се случи нещо подобно, страховете ми са много, но пак искам още едно дете, да си има другарче щерката... но  таткото го е страх... казвал ми е го един-два пъти само, но знам че още му държи .... Тайничко се надявам да ни дойде куража и на двамата и да ни се получи по-успешно следващия път... бъдещето ще покаже.. Praynig

# 36 26 окт. 2012, 15:32 ч.
  • Мнения: 928
Момичета, какви изследвания правихте след преекламсията? Аз родих преждевременно в следствие на преекламсия, кръвно 140/100 в продължение на няколко дни след като винаги съм била с ниско кръвно и не можеше да се регулира с медикаменти, но страшното беше налягането в очите, което доведе до загуба на зрение за няколко дни (всичко беше размазано, стоях неподвижно на легло с черни превръзки и в очакване какво ще се случи с диагноза "отлепване на ретината", но тогава още не знаех, какво е това и какви биха били последствията). Слава Богу, всичко мина, детето ми е живо и здраво. Не искам дори да си помислям за ада, през който минахме, за да е здрава и никой сега да не вярва, че е била само 1300 гр, всичките прегледи и операции и контроли дори и сега, за които все още треперя да не излезе нещо. Няколко седмици по-късно направих изследвания при нефролог и кардиолог и всичко било уж наред, не се разбра какво стана и защо. Сега почти 4 години по-късно искам 2ро и даже отидох на консултация да видя какви са рисковете. Отговора го очаквах, но въпреки всичко съм съкрушена. Направо ме отряза "Аз, ако бях на твое място, не бих забраменявал", рискът да се случи същото е в пъти по-висок. Забравих да спомена, че от първата бременност ми остана астигматизъм над 180% с диоптер, като лявото око е особено засегнато, кръвно нече 120/80 и отвреме на време 110/70, а наскоро ми установиха и камък в десен бъбрек. Стана дълго, но още не мога да осъзная, какво ми каза лекаря.

# 37 27 окт. 2012, 14:00 ч.
  • Мнения: 4 589
Atanaska има предпоставки за високо кръвно по време на бременност. Това, че се е случило веднъж, не значи че пак ще се случи Обърни се към лекар и не случай никой друг.

Аз първият път родих поради инфекция, вторият път високо кръсно. Но един път като си минала през това, ще знаеш как да се следиш и да се пазиш.

# 38 27 окт. 2012, 15:54 ч.
  • Мнения: 2 719
Цитат на: Atanaska в пт, 26 окт 2012, 15:32
Момичета, какви изследвания правихте след преекламсията? Аз родих преждевременно в следствие на преекламсия, кръвно 140/100 в продължение на няколко дни след като винаги съм била с ниско кръвно и не можеше да се регулира с медикаменти, но страшното беше налягането в очите, което доведе до загуба на зрение за няколко дни (всичко беше размазано, стоях неподвижно на легло с черни превръзки и в очакване какво ще се случи с диагноза "отлепване на ретината", но тогава още не знаех, какво е това и какви биха били последствията). Слава Богу, всичко мина, детето ми е живо и здраво. Не искам дори да си помислям за ада, през който минахме, за да е здрава и никой сега да не вярва, че е била само 1300 гр, всичките прегледи и операции и контроли дори и сега, за които все още треперя да не излезе нещо. Няколко седмици по-късно направих изследвания при нефролог и кардиолог и всичко било уж наред, не се разбра какво стана и защо. Сега почти 4 години по-късно искам 2ро и даже отидох на консултация да видя какви са рисковете. Отговора го очаквах, но въпреки всичко съм съкрушена. Направо ме отряза "Аз, ако бях на твое място, не бих забраменявал", рискът да се случи същото е в пъти по-висок. Забравих да спомена, че от първата бременност ми остана астигматизъм над 180% с диоптер, като лявото око е особено засегнато, кръвно нече 120/80 и отвреме на време 110/70, а наскоро ми установиха и камък в десен бъбрек. Стана дълго, но още не мога да осъзная, какво ми каза лекаря.
Задължително се изследвай за тромбофилия! Това е много често причината за прееклампсия и преждевременно раждане. Колко тежеше бебето и в коя седмица се роди?

# 39 6 дек. 2012, 22:20 ч.
  • Мнения: 22 465
Отдавна не бях влизала в подфорума, но нямаше как да не се разпиша в тази тема. )

Дъщеря ми се роди в 32г.с. след изтичане на водите. Причина за преждевременното раждане - неустановена. Нямаше почти никакви проблеми, изписаха я след 1месец в кувиоз и 2300кг (роди се 1850).
Не съм и мислела за второ дете, знаех си, че ще минат поне 5-6г. преди да реша дали изобщо искам.
Страха обаче не е стоял на първо място изобщо.
Сега съм бременна с второто, направихме превантивно серклаж в 18г.с. и моята гинеколожка силно се надява да издържа поне до 36г.с. Аз си казвам, че каквото бог е решил, това ще е. Психически съм подготвена дори и пак детето да се роди рано.

# 40 7 дек. 2012, 15:34 ч.
  • Мнения: 4 589
Mirama, е, много се радвам че се разписа тук и че виждам тази хубава втора лентичка.

Всичко ще е наред.

Аз онзи ден бях при Марта Вачкова, на 20.12 ще се излъчи предаването и с мое участие. И тя ме попита: "трябва ли жената да чете, да се интересува от евентуални рисковепри за преждевременно раждане"? А аз й казах, че, напротив, жената трябва да е уверена, да вярва и да иска всичко да бъде наред до самия край.
А ако лошото дойде, ние сме насреща.

# 41 7 дек. 2012, 15:59 ч.
  • Мнения: 22 465
nikolina-pikolina, благодаря ти. )

Но по въпроса на Марта, аз бих отговорила, че не е лошо човек да има едно на ум.
Тук не става въпрос за това да четеш ужаси и страхотии за раждания в 28г.с., но да имаш предвид, че при определени състояние е възможно да се получи. А понякога дори и без установена от лекарите причина.
Ето, сега за вече съм психически подготвена, не изключвам това да се случи отново. Но знам донякъде какво ме чака

# 42 7 дек. 2012, 16:10 ч.
  • Мнения: 54 613
Mirama , успех от мен ! Hug

Ники , ще те гледам на 20 ! Grinning
С малко закъснение - честит имен ден !  bouquet
Много здраве , щастие и любов ! Heart Eyes

# 43 8 дек. 2012, 13:27 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 72
Но по въпроса на Марта, аз бих отговорила, че не е лошо човек да има едно на ум.
Тук не става въпрос за това да четеш ужаси и страхотии за раждания в 28г.с., но да имаш предвид, че при определени състояние е възможно да се получи. А понякога дори и без установена от лекарите причина.
Ето, сега за вече съм психически подготвена, не изключвам това да се случи отново. Но знам донякъде какво ме чака
[/quote]
И аз мисля, че човек трябва да бъде информиран и да има едно на ум. Аз лично бях толкова позитивно настроена през беременността ми, че дори сама не усетих, че ми е паднал корема, а лекарите ме гледаха, като банкомат и дори първата ми поиска услуга от службата, като че ли съм и господ и после, като видя, че я смених с лекаря, който ме изроди /който също ме имаше за банкомат/ ми се разсърди. Е как да забременея със второ, като нямам качествен и коректен лекар, който да ми следи бременността или аз самата да взема да се следя. Е надеждата умира последна, ако е рекъл господ......?  Hug

# 44 8 дек. 2012, 16:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 72
Забравих да честитя на Mirama хубавата новина! Желая ти лека и безпроблемна бременност!   bouquet

# 45 4 фев. 2013, 11:52 ч.
  • Мнения: 7
Здравейте мили мами!
Снощи ви изчетох с голям интерес! Аз съм със същия случей като при повечето от вас, родих в 33г.с. след изтичане на около плодните води. Оказа се че съм имала гъбична инфекция. Имам дъщеричка на 5 г. с ДЦП,лека форма. Проблема дойде от това, че педиатърката ми твърдеше, че детето се развива нормално и не е нужно да я вода по специялисти, за да сл лепнем някой вирус.... така до 1,4 когато тя непрохождаше... тогава се сблъскахме с реалността и с диагнозата. Сега вече ходи, но няма упора за прав стоеж.
Винаги съм искала 2 ро детенце. Никога не съм мислила, че ще останем с едно. От миналото лято говоря по настоятелно на тази тема. Отидох при АГ и го попитах какви превенции да вземем, изследвания трябват ли. Той ми каза да съм спокойна, че никой неможе да ми обещае какво ни чака, но втората бременност ще следим по-често за бактерии и др.
Ето вече съм в 16г.с дъщеря ми е щастлива, тя повече от всичко иска сестричка.
Моля се всичко да е наред и да си имам още едно слънчице! Снощи като ви изчетох се вдъхнових, реших да пиша, за да имат кураж и други! Децата са най-ценното нещо в живота!

# 46 4 фев. 2013, 14:00 ч.
  • Мнения: 7
Здравейте мили мами!
Снощи ви изчетох с голям интерес! Аз съм със същия случей като при повечето от вас, родих в 33г.с. след изтичане на около плодните води. Оказа се че съм имала гъбична инфекция. Имам дъщеричка на 5 г. с ДЦП,лека форма. Проблема дойде от това, че педиатърката ми твърдеше, че детето се развива нормално и не е нужно да я вода по специялисти, за да сл лепнем някой вирус.... така до 1,4 когато тя непрохождаше... тогава се сблъскахме с реалността и с диагнозата. Сега вече ходи, но няма упора за прав стоеж.
Винаги съм искала 2 ро детенце. Никога не съм мислила, че ще останем с едно. От миналото лято говоря по настоятелно на тази тема. Отидох при АГ и го попитах какви превенции да вземем, изследвания трябват ли. Той ми каза да съм спокойна, че никой неможе да ми обещае какво ни чака, но втората бременност ще следим по-често за бактерии и др.
Ето вече съм в 16г.с дъщеря ми е щастлива, тя повече от всичко иска сестричка.
Моля се всичко да е наред и да си имам още едно слънчице! Снощи като ви изчетох се вдъхнових, реших да пиша, за да имат кураж и други! Децата са най-ценното нещо в живота!

# 47 9 фев. 2013, 23:29 ч.
  • Мнения: 98
    Здравейте мили мами и от мен! И аз родих преждевременно заради прееклампсия в 32 г.с. със спешно секцио. Бях класика със всички симптоми - отоци в последствие дойдоха и високото кръвно и белтъка в урината, болки в стомаха, рязко качване на килограми и.......... лекаря ми обърна внимание чак в родилното като всички откачиха с моя случай. Беше абсолютен кошмар. Бебчето ми изкара 2 месеца в ковьоз. Най-ужасния период в живота ми. Ни жива, ни умряла. Само чаках всеки ден за информация как е бебето. Но слава бого всичко мина синът ми сега е абсолютно нормално три годишно момче. Моите страхове и ужас от случката никога няма да ме напуснат, но желанието ми за второ детенце е по-силно. Сега съм пак бременна вече в 20 г.с. обиолих много лекари от всякакав вид. Единодушно мнение няма. Не ми се установи здравословен проблем. Според един кардиолог се повтаря според други лекари няма да се повтори..........Направих си генетични и имунологични изследвания всичко е наред сега следенето ще е много по-изкъсо и да се надявам да не мина пак през този кошмар, защото и да го преживея физически, емциоинално ще се срина. Не искам още едно бебче да страда от преждевременносто си раждане. За сега поне прогнозите, които ми дават в Плевен са добри. Нищо не искам повече от това бебчето ми да се роди здраво и доносено да мога да го гушкам и кърмя от самото началона, да направя сина си горд батко и всичко да е наред. Ще пиша за развитието дано е добро и вдъхна малко положителна енергия на изтръпналите от страх мами преживяли кошмара-прееклампсия. Силно прегръщам всички Ви! Дано няма повече недоносени бебенца, а само усмихнати и спокойни мама и тати. Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug
Извинявам се, че стана толкова дълго.

 

# 48 9 фев. 2013, 23:35 ч.
  • Мнения: 22 465
artemida1606, стискам палци всичко да е наред този път, и ако имаш нужда от препоръка за лекар в Плевен, пиши ми на ЛС. )

Ето, аз прескочих 32г.с. с цели 2седмици вече и като гледам...признаци за раждане никакви. )
Имаше моменти, в които се ужасявах, че ще се повтори същото....колкото повече наближаваше тази седмица, толкова повече се подготвях психически, че аха....и ще тръгна да раждам.
Е, сега вече се успокоих, казвам си да изкарам още 2седмици и дори да се роди, вече няма да има такива проблеми.

# 49 13 март 2013, 15:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 965
Mirama, честито! Да ти е жив и здрав Борис!   bouquet
До коя седмица устиска? Махнахте ли предварително серклажа?

# 50 13 март 2013, 15:08 ч.
  • Мнения: 22 465
Цитат на: Viki_76 в ср, 13 мар 2013, 15:05
Mirama, честито! Да ти е жив и здрав Борис!   bouquet
До коя седмица устиска? Махнахте ли предварително серклажа?

Благодаря ти. ))))
Устисках до 36+5дни, което си беше направо супер.
Прокървих към 5ч. сутринта, но реших че не ми се ходи посред нощите в болницата и да будя всички и на обяд отидох на преглед на кабинет при моята лекарка. От там последва спешна подготовка за секцио и в 16ч. са извадили Борис.
Серклажа ми го махаха непосредствено преди секциото (мислех, че ще го махнат при самата операция) и без упойка....доста гадно усещане беше.
Иначе бебока се роди 3100 и 50см. )

# 51 13 март 2013, 15:22 ч.
  • София
  • Мнения: 39 812
Mirama , да ти е жив и здрав малкия юнак   bouquet

# 52 24 март 2013, 14:38 ч.
  • Мнения: 98
Mirama честито бебенце!  bouquet  bouquet  bouquet Браво на смелата мама! Пожелавам ви само прекрасни моменти и много да се слушате Hug Hug Hug Hug Hug. Ти си пример, че не е задължително да се случи пак нещо непредвидено. Дано всяка мама имала лошия късмет да роди преждевременно е дарена със щастието да изпита и радостите от навременно раждане  Peace

# 53 8 апр. 2013, 15:44 ч.
  • Мнения: 96
Здравейте момичета,ще споделя и аз,за да окуража тези,които нямат достатъчно смелост. Hug
Родих дъщеря си в 27 седмица,970 грама.Дадоха ни 10% вероятност да оживее и извикаха таткото да я види "за последно".И все пак е имала да живее,минахме през ада,докато я стабилизират и започне да качва грам след грам.Сега е красива 14-годишна госпожица,а аз съм бременна с третата ни дъщеря.Трябваха ми 10 години,за да се реша на втора бременност.Забравих да пиша причините за преждевременното ми раждане-плацента превиа+неспокойна матка+постоянни контракции.Лекарят,който ме наблюдаваше първия път или не е видял плацентата ,или е подценил ситуацията ,а тя налага режим на легло.Следващите ми бременности протичат по същия начин,но аз вече знам какво да правя.Така,че повече позитивни мисли и вяра в собствените сили. Hug

# 54 21 юни 2013, 14:59 ч.
  • Мнения: 81
Не, не искам второ дете. Страх ме е, че отново ще имам такава тежка бременност и преждевременно раждане. Не искам бебо да се мъчи така, както дъщеря ми се пребори за живота си. Плюс това аз също съм само дете, никога нищо не ми е липсвало, така че не мисля, че ще я лиша по някакъв начин.

# 55 21 юни 2013, 22:00 ч.
  • Мнения: 39 452
не бих родила второ дете.
имам вродена тромбофилия. изкарах цялата си бременост в майчин дом. два тромба в крака от бремеността, и един последващ от секциото.
едва себе си оправих. след три дълги месеци терапия проходих. а ще се оправя напълно след години.
сега водя детето си непрекъснато по лекари. а като тръгнем на рехабилитация, сърцето ми се къса от реването и.
та, втори път не бих го причинила на още едно дете.
това да ми е живо и здраво, пък другото здраве да е.

# 56 22 юни 2013, 08:24 ч.
  • Мнения: 98
   Мили мамчета да ви споделя и моя положителен опит до момнета. изкарах много неспокойно, но иначе абсолютно безпоблемна и прекрасна бременност след едно ужасно преждевременно раждане в 8-ми месец. Утре влизам в родилно за дългоочакваната среща. Дори и на мен ми е още невероятно, че не се появиха проблеми и успяхме да стигнем до тук. този път те бяха само е главата ми.
    Мога само да пожелая смелост и силни нерви на тези, които ще се престрашат. Както се казва гръм не удря два пъти на еднои също място. Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug

# 57 22 юни 2013, 09:07 ч.
  • Мнения: 54 613
Успех , Артемида , леко раждане ! Hug Hug Hug

# 58 11 юли 2013, 03:11 ч.
  • Мнения: 405
Леко раждане, Артемида!

Аз също искам да споделя за кураж на другите майки. След първо раждане в 36та седмица, второто даже го преносих с 10 дни. Бях си поставила за цел 39та седмица, даже си бях оставила работа за вършене до тогава, за да знам че съм заета. Накрая се чудех дали ще излезне само. Simple Smile После разбрах, че не е рядко срещано майката да преноси второто, при първо преждевременно раждане, може би на някаква психологическа основа.

Иначе имах същата ужасна бременност както и първият път - повръщане до 5ти месец и след това контракции до края (болезнени, не бракстън-хикс).

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата