Ох, умрях от смях с тоя пуФел
И случката е много забавна
- Публикувана: 14 май 2012, 12:35 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2012, 22:11 ч.
Любители на кучета - 28!
Ох, умрях от смях с тоя пуФел
И случката е много забавна
Ти се хилиш, ама аз търсих такава порода в нета да видя как изглежда, че за първи път прочетох за нея
Ти се хилиш, ама аз търсих такава порода в нета да видя как изглежда, че за първи път прочетох за нея
Май приличаше на болонка, малко, къдраво, жизнерадостно кученце, което срещна тъмната страна на живота. 
Май приличаше на болонка, малко, къдраво, жизнерадостно кученце, което срещна тъмната страна на живота. Историята е супер!
Породата е пуДел, затова са такива реакциите на момичетата 
Май приличаше на болонка, малко, къдраво, жизнерадостно кученце, което срещна тъмната страна на живота. Породата е пуДел, затова са такива реакциите на момичетата Наистина историята е много сладурска. Вселена, аз наистина си помислих, че е някаква нова порода животинката и търсих с Google, после се усетих, че породата е пуДел
Аз малко със закъснение, но както припомни джоджо, моят Бъди наистина никой не го беша взел, защото е черен! 
Другите бяха разграбени преси седмица, /черо-бели, симетрични/, а ние отидохме там случайно, просто защото другите с които имахме уговорки не ставаха - едното беше видимо болно, на другото стопаните му се покриха, третото вече не помня...И така се озовахме в този "развъдник" съвсем случайно. Нямате представа колко се харесахме взаимно щом се видяхме! Нямаше начин да не го вземем, какво като е черен! 
Та и болен както се оказа в последствие! Това си е нашето куче и е толкова любвеобилна черна маймуна!!!!!!!
Другите бяха разграбени преси седмица, /черо-бели, симетрични/, а ние отидохме там случайно, просто защото другите с които имахме уговорки не ставаха - едното беше видимо болно, на другото стопаните му се покриха, третото вече не помня...И така се озовахме в този "развъдник" съвсем случайно. Нямате представа колко се харесахме взаимно щом се видяхме! Нямаше начин да не го вземем, какво като е черен! Та и болен както се оказа в последствие! Това си е нашето куче и е толкова любвеобилна черна маймуна!!!!!!!
Да, но не говорим за пудел, а за пуфел, т.е. обобщено название на малко и къдраво куче, а не определена порода. Като пухел или косматко. 
Ааа, загрях
На мен повече ми звучи като пухкаво (в смисъл - добре охранено) животинче То и ние наричаме Джескина как ли не, ама горката реагира абсолютно на всичко Блонди, видяла е вече хубавото, сега трудно ще се справиш с капризите.
Аз затова от самото начало бях много строга, що се отнася до яденето и просенето. Вярно, не прекалявам - от една консерва й давам максимум два пъти, за да не й писва, то и ние не ядем от едно и също ядене два пъти
И много се радвам, че не ми хрумна да готвя специално за нея, сега и за нас нямам много време, камо ли за животното 
Тоби като го взехме не приемаше никъква храна. После започна на кремвирши до миналото лято. Започна да си хапе лапите,вет каза че било от солта в кремвиршите .Трябваше да избирам да му готвя разни бульончета или гранули и от тогава го свикнахме на гранули. Сега когато хапне др храна повръща.
Скрит текст:
Вижте какви бебета имаме на близки приятели,големи са сладури. Малката ги разнася като кукли.
Злоядото само се чудиш с какво да го нахраниш, а с лакомото само се опасяваш да не докопа нещо
потвърждавам
Арчи прахосмучи всичко по пътя си, в къщи трохи няма
Днес му гледам л..йното - черно, черно, та чак синкаво..... второто пак същото
Започваме разбор с дъщерята къде сме го водили и какво ли може да е налапал - оказаха се черници
оххх,е се спукам от смях с вашите истории Вселена-май всички сме си помислили за пудел
"Ми така де, знае ли кой са поканили стопаните на вечеря"-
добре му се е отразило вашето гостиkiara -струва ми се ,че си омекотила превода-feed me now ми звучи като заповед
и с тази снимка на излегнала се котка-все едно тя е господарката и заповядва на човешкото нищожество да й приготви вечеря
Супер е,благодаря ,че сподели с нас Рапунцел -ама и вие сте скици-да изследвам кучешко а.о
как ли пък не.Събирам и в коша 
"Само когато се наложи да давам дронтал е малко мъка с яденето"-за какво е това,предполагам противопаразитно хапче.Нашите не ги знам как се казват-даваме по 3 хапчета на всеки 3 месеца-1 хапче =10 кг от теглото на кучето.Първият път моя мъж напъха първото хапче направо в устата,но за второто нямаше сили ,та намерихме цаката-един салам-камчия-нарязан на по-едри парчета,чупим хапчето на 4 и вътре в парчето салам.И се дава много,много бързо-саламче с хапче,саламче без хапче-и тя от бързане да гълта,няма време да дъвче и да плюе парченцата хапче
,та намерихме цаката-един салам-камчия-нарязан на по-едри парчета,чупим хапчето на 4 и вътре в парчето салам.И се дава много,много бързо-саламче с хапче,саламче без хапче-и тя от бързане да гълта,няма време да дъвче и да плюе парченцата хапче И ние така процедираме, само че с хапче и половина скрито в кашкавал.
Нощни очи, намерете полезен начин за задоволяване на Мартиновата нужда да дъвче. Един голям, суров телешки кокал, на който са отрязани ставите, за да бъде достъпен мозъка, върши чудеса. Кокалът може да бъде даден и замразен, директно от фризера. Сега, в тия жеги на Марто ще й е изключително приятно да придържа замразения кокал с предните си лапи, където има големи кръвоносни съдове.
Копитата (буквално само нокътната част от тях) също осигуряват часове забавление, а и имат неограничена трайност.
Копитата (буквално само нокътната част от тях) също осигуряват часове забавление, а и имат неограничена трайност.
Много благодаря за идеята. Непременно ще я изпробваме.
Ето обещаните от мен снимки (най-сетне): http://mitseva.snimka.bg/animals/sladka-hapka-martin.687947.27745639.big
Наистина ми е странно това за черните кучета. Да е черна котка, разбирам донякъде защо хората може да не искат, ама пък черно куче... или не си вземат, за всеки случай!
нова мама84, съчувствам! При вас доста повече бели е стъворило кучето ви. Нашата си я гледаме на двора, та поне е ограничено това, което може да докопа.
Bertichka, добре се посмях с твоите животинки
Нашата Сладка е доста яшна и тя. А аз все още не съм много наясно колко храна да й давам, но ще се науча де. Все някога...
Естера, големи сладурчет!
