Висока температура в продължение на 2 седмици без установена причина

  • 7 048
  • 20
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 528
Здравейте!
Започвам тази нова тема с надеждата да се включат повече хора и все отнякъде да изскочи заекът, както се казва, или поне да му се види опашката...  Rolling Eyes
Синът ми е на близо 24 г. От 2 седмици (сряда, 26 април 2012) започва да вдига температура след обяда до около 39 градуса, но първите 2 дена не й обръща внимание. В неделя вечерта обаче го втриса и вдига до 39,8. Има и разстройство. От известно време се оплаква от болки в областта на кръста. С това се изчерпват симптомите.
За да не навлизам в много подробности, ще резюмирам така: вече 2 седмици в състоянието му няма промяна, всеки ден вдига висока (над 39,5) температура поне по 4 пъти. Изследванията му са в норма. На Зинат е от 8 дена, а от 3 дена пие и втори АБ.
Лекарите са в чуденка. Всички са много загрижени и същевременно много угрижени.
Дотук са извършени:
- ПКК - завишени левкоцити;
- тест за инфекциозна мононуклеоза - отрицателен;
- микробиология чревна - отрицателен;
- ехография коремни органи - всичко е в норма;
- рентген бял дроб - белият дроб е ОК, но има нещо, което може да е уголемен лимфен възел, но може и да не е. И изобщо, единствената патология в резултатите е наличието на увеличени лимфни възли.
Утре ще се консултираме с белодробен лекар.
Продължаваме с ходенето по специалисти и правене на изследвания, но ако някой от вас има или е имал подобен случай, ще съм благодарна да чуя/прочета каква се е оказала причината в крайна сметка.
  bouquet

# 1
  • Мнения: 5 790
Направете консултация с ревматолог. Има клиника по ревматология на ул. Урвич.
Бързо оздравяване!

# 2
  • Мнения: 2 014
Кръвен тест Серология правен ли е, при ухапване от кърлеж се вдига такава температура също.

Последна редакция: ср, 09 май 2012, 10:29 от kristinia

# 3
  • Мнения: 443
Мимишка, пуснете стерилна урина и да го види нефролог,за да изключите уро инфекция и проблем с бъбреците. Бързо оздравяване.

# 4
  • у дома
  • Мнения: 965
А кунсултация с хематолог правена ли е?

# 5
  • Мнения: 1 835
И аз препоръчвам консултация с хематолог - да се проследи непременно въпросът с лимфните лимфни възли. Къде се намират увеличените лимфни възли (на шията ли или на друго място), болезнени ли са?

# 6
  • София
  • Мнения: 528
Благодаря ви от сърце!  Hug

Направете консултация с ревматолог.
Белодробната лекарка, при която бяхме днес, каза, че стойностите от ПКК трябва да са трицифрени, за да има нужда от консултация с ревматолог. А и докторката го изгледа доста подозрително, когато споменах "ревматолог" - външният му вид не предразполага към подобни съмнения.  Laughing

Кръвен тест Серология правен ли е, при ухапване от кърлеж се вдига такава температура също.
Ако е нещо специфично, не е правено. Но за момента няма видимо ухапване, нито сърбеж, нито подутина.

Мимишка, пуснете стерилна урина.
Пуснахме. Чиста е. Бъбреците са му гледани изрично, всичко е наред.

А кунсултация с хематолог правена ли е?
Само по документи. Реален преглед ще е по-следващата стъпка, ако тази, която планирам за утре, не даде очакваната развръзка.

И аз препоръчвам консултация с хематолог - да се проследи непременно въпросът с лимфните лимфни възли. Къде се намират увеличените лимфни възли (на шията ли или на друго място), болезнени ли са?
Днешната лекарка ги опипва. Зад ушите са ОК. Напипа един някъде на рамото от лявата страна, каза, че е твърд. Но не можа да го свърже с останалата картинка... Не, не са болезнени. Това, което на рентгена беше съмнение за увеличен лимфен възел, според нея е вена някаква-си, а не лифен възел.

 Peace

Утре сме при гастроентеролог.
Междувременно все повече се налага връзката на тази температура, липсата на патологии в изследванията и предхождащата я през март лапароскопска операция от апандисит.

Ще споделям, защото доколкото разбирам, това не е изолиран случай - бактериална инфекция като следствие от лапароскопска намеса...  Tired

Последна редакция: ср, 09 май 2012, 15:51 от mimiska

# 7
  • у дома
  • Мнения: 965
  Hug

# 8
  • София
  • Мнения: 528
Диагноза: построперативен абсцес. Перитонит.
Предприети действия: хирургична намеса чрез лапароскопия. Изчистено е, цитирам, "голямо количество гной".
Да кажа, че съм възмутена, ще е много леко и неточно. Разтърсена съм от некомпетентността, безхаберието и безотговорността на лекарите, с които се сблъсквах през тези почти 2 месеца. Не генерализирам, защото всичко опира до човека, но фактологията е налице.
Синът ми постъпва за спешна операция от апендицит на 16 март в 2:30 часа. Фактът, че 4  дена го боли корем и личната не си направи труда да му даде направление за хирург или, ако не иска да дава направления, поне да го посъветва да се консултира с такъв, ще подмина без коментар; но няма да забравя. Операцията минава, казват, успешно. Изписват го на 4я ден, като във всеки един ден от престоя си в "Пирогов" той вдига до 39 градуса вечерно време. Същото продължава и вкъщи след изписването. На контролния преглед, който му е назначен за след 3 дена, той се оплаква от ежедневна температура след операцията/ Отговорът е: "Не е от нас. Коремът е спокоен. Имате вирусна инфекция." След още няколко дена вдигане на температура личната лекарка прави кръвни изследвания и назначава антибиотично лечение. Температурата спада и изчезва. До 26ти април, когато започва да се появява отново. Пак в следобедните часове, от 38 и малко за да стигне до 40,1 на 29ти април. На 30ти април аз лично го водя в "Пирогов" и, естествено, той влиза в хирургичния кабинет. С оплакванията за висока температура след операция, разстройство и болки в областта на кръста. Хирургът му казва, че не е за този кабинет и го изпраща във "вътрешни болести". Оттам следват множество изследвания, включително за вирусен хепатит, след което назначението е антибиотик, а диагнозата е "вирусна инфекция". Същата нощ синът ми вдига 40,3 през нощта и викат Бърза помощ. Лекарят от БП гледа изследванията и казва: "Това са показатели на здрав човек!". Три-четири дена чакаме да подейства АБ и да престане да се качва температурата, но уви. АБ не действа. Всеки ден той вдига до 40 поне веднъж на ден. На 4 май се вдига и отива в Александровска болница с оплакванията си, откъдето го изпращат в Инфекциозна болница, където лекарят чрез обикновен поглед (дори не и преглед) поставя диагноза "бактериална диария". На 5 май, събота, даваме фекален секрет за изследване и резултатът е отрицателен. Започва прием на още един АБ. Температурата си следва същия ход - всеки ден се качва поне до 39,8 четири пъти в денонощието. Разстройството продължава. Във вторник, 8 май, отиваме при личната и се започва поредния кръг изледвания: ехограф, кръв, стерилна урина, преглед при интернист и инфекционист. На следващия ден преглед при пулмолог. На по-следващия - днес - гастроентеролог, който моментално го препраща при хирург, който го приема в болница, след 30 минути му прави скенер, а след още 30 го слага на операционната маса.
Пиша всичко това от компютър в болницата, докато минава време синът ми да излезе от упойка и да го видя.
Няма да коментирам, фактите говорят сами за себе си.
Дано няма други подобни теми, но ако има такива случаи, за тях трябва да се пише. И да се говори. И да се предприемат действия.
А аз отивам да видя сина си. Hug

Последна редакция: чт, 10 май 2012, 21:07 от mimiska

# 9
  • Мнения: 495
Само Бог е пазил детето ви.Дано леко и бързо се възстанови!Ако на          вашият случай се даде гласност,се надявам най-после да има някаква реакция.Докога  ще търпим  такива безобразия.

# 10
  • Мнения: 5 790
Мими, бързо оздравяване на момчето желая!
Важното е, че причината е открита и отстранена! От тук нататък - да не се повтаря никога повече такова нещо! Гуш! Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 528
Благодаря, Алекс!  Hug
Да, важното е, че не закъсняхме с истинската диагноза и съответните мерки.

Той се чувства добре. Щастлив е, че няма температура, хехе - нещо необичайно за него от 2 седмици насам.

Утре се надявам да знам повече подробности за операцията, макар че се хващам на мисълта, че не искам да знам прекалено много...

# 12
  • у дома
  • Мнения: 965
Мимиска, това са хубави новини. Радвай се на живота и на детето, но аз биха дала гласност, ти написа, че сте поредните...

# 13
  • Мнения: 443
Мимишка,стискаме палци и на двама ви. Бързо оздравяване и никога вече такива проблеми. За съжаление безхаберието и свинщината в нашите болници са ужасяващи. Би ли споделила кой го оперира първия път,че не дай Боже да бягаме далече.

# 14
  • София
  • Мнения: 528
Благодаря!  Hug

Това, което разбрах днес, е, че операцията вчера не е била лапароскопска. Отваряли са го, за да могат да го изчистят, целият му корем е бил с гной. Слава на Бога не е имал усложнения от сорта на некрозирала тъкан и други органи не са били засегнати.

Той днес е видимо по-добре. Възвърнал си е нормалния цвят на лицето. Смее се. Бъзика се. Смята: 30 часа откакто не е ставал от леглото и 50+ часа, откакто не е ял (тъй като аз бях убедена, че ще бъде подложен на някакъв вид хирургическа намеса, той не е ял нищо от 9 май на обяд, когато взехме решение за ходене при гастроентеролога).

Ето извадка от епикризата на Пирогов:



Моето мнение обаче е, че вината не бива да се носи персонално от лекаря, извършил операцията. Мисля, че проблемът е в институцията като цяло, в политиката да се "покриват" колегиално лекарските грешки, в ненаказуемостта на допусналите престъпна небрежност. Сигурно може още да се пише като причини да се стигне дотук: немотията както на лекарите, така и на болничните заведения, некадърността, недосегаемостта... Случва се да се греши. Дори да не е грешка, случва се да се получи инфектиране при операция. Но е недопустимо тази инфекция да се игнорира, да се затварят очите и да се насочва другаде, все едно истината в крайна сметка няма да излезе наяве в един момент.

Започвам да проучвам въпроса с жалба до НЗОК. Какво ми трябва, какво правя, какви документи представям. Ако някой е минал по този път и знае подробности, ще се радвам да ги сподели. Като начало срещу лекарите в Пирогов. Не заради операцията сама по себе си. Заради това, че на контролния преглед седмица след интервенцията не са се отнесли с необходимото внимание и отговорност към оплакването на сина ми, че вдига температура до 39 всеки ден. Заради това, че на 30 април имам черно на бяло написано, че няма хирургичен проблем. Също така все още обмислям дали да пускам жалба и срещу личната лекарка. Трябва да проуча каква е нейната отговорност в случая, ако изобщо има такава... Моралната ще си я понесе. Още този юни ще запиша цялото семейство при друг семеен лекар. Мисля обаче, че трябва да понесе и професионална отговорност за безхаберието, с което се отнесе към оплакванията на сина ми. Тотално пренебрежение и омаловажаване. Лична лекарка ни е от около 14 години. Толкова съм й обидена, че не съм й се обадила да й кажа за операцията. Явно и тя се чувства виновна, защото не ми е звъняла също. Или не й пука. И в двата случая изводът е, че не заслужава да ни има за свои пациенти.

Общи условия

Активация на акаунт