За баба и дядо..

много жалко, че моите деца нямат възможност всяка събота/неделя да са на бабин дом... 

Старая се да ги пращам при бабите и дядовците максимално често. Моето виждане е, че децата трябва да прекарват повече време с тях за да имат прекрасните детски спомени за баба и дядо каквито съм имала аз  да се научат да ги уважават и обичат.

Като цяло сама съм си гледала децата, рядко се е налагало да помагат баби, а и като не се прави от сърце, а защото трябва.. смятам, че е по-добре ние да си ги гледаме . Но при мен е било така.. Има си случаи, където бабите и дядовците са незаменими , искат си внуците и  са много грижовни. Тогава е прекрасно и за децата , и за младите родители.Не казвам да ги гледат по цели седмици, а да ходят  при тях от време на време. Все пак децата искат да са най-вече с мама и татко.,всички заедно.

Нашите баба и дядо (свекър ми и свекърва ми) идват да ги виждат средно веднъж в месеца през зимата. През лятото са си на вилата и не ги виждат. Подаръци купуват по повод. Във възпитанието нямат никакво участие (слава Богу). Свекърва ми ги гледа през зимата, когато са болни (средно 4-5 дни на година). Децата не ходят у тях.
Баща ми също ги вижда рядко, защото не живее в Сф.
За бабиндом... много зависи от конкретната баба и нейните качество, но като цяло чак всеки уикенд ми се вижда малко прекалено. Ако да речем майката не работи, детето не ходи на градина и цялото време през седмицата тя е с него става, но в общия случай когато родителите през седмицата прекарват твърде малко време с децата си, всеки уикенд да ги пращат при бабата не ми се вижда разумно. Смятам че възпитанието и отглеждането е изцяло грижа на родителите. Бабите могат да помагат (когато имат желание и възможност), но в никакъв случай не е редно да имат основна роля в този процес.

Моето дете е вече мъж на 21 години. Никой никога не го е гледал, освен аз. Виждаше баби и дядовци....не знам дали рядко е правилната дума, защото е имало периоди от по 1-2 години, без да ги вижда и чува изобщо. Съответно няма какво да говорим за купуване и обгрижване, освен пари на някой рожден ден. По тези причини не съм се замисляла върху другите въпроси за влияние върху възпитанието и т.н.

Едни от най-хубавите спомени от детсгвото ми са тези,свързани с дядо ми и двете ми баби...За съжаление децата ми нямат вече дядо,бабите са на преклонна възраст и рядко мога да разчитам на тях ,но никога не са отказвали да ги гледат за няколко часа,когато това се налага.Времето изкарано при тях е много полезно за децата ми.Връзката на бабите с децата ми е много специална и се радвам,че те обичат да контактуват помежду си.Вярвам,че така малките ще израстнат по-обогатени,ще се научат,че любовта има много измерения,ще се научат на състрадателност и уважение към възрастните.Бих искала и повече време да могат да бъдат заедно,но както казах това би било непосилно от фическа гледна точка за нашите баби.Радвам се,че ги имаме и да -оценям помощта им.

Майка ми и баща ми,отгледаха сина ми от новородено бебе.Бяха на по 73 години ,ама как си го гледаха....Косъм не даваха да му падне от главата.Няма да забравя..Една зима,аз се прибирам от Румъния посред нощ,и гледам всичко живо реве.Дете реве,и старите и те с него..Викам к'во става бе?Малкия се подсекал,и реве че го боли,и милите и те с него реват..Сега вече майка не е между нас,,а баща ми е в много тежко състояние на легло,и почти не може да комуникира с детето..И го виждам малкия,че много му липсват..Особено баба му.Дано да ги помни,и да не ги забрави,ама се съмнявам..
Хубаво е когато  има топли отношения с баба и дядо.Аз имам невероятни спомени от моите и ваканциите прекарани при тях..Изобщо..колкото повече любов получава едно дете,от колкото повече хора,толкова по-добре.

До една определена възраст децата обичат да са при баба и дядо.
След това старите хора стават досадни, а после умират и липсват.
Радвам се, че и едните и другите с желание се занимават с децата

Безценно е децата да имат хубава връзка с бабите и дядовците си и да прекрават време заедно с тях, без майките да прелитат наоколо и да следят да не би случайно някой ужасяващ алерген да попадне в устата на детето.
Но е вредно да бъдат отглеждани от бабите, ролите трябва да се знаят - родителите отглеждат и възпитават, бабите и дядовците се радват и помагат.
Моите деца гостуват на бабите и дядовците си с преспиване, но не се отглеждат от тях. Със свекърите нямам никакви проблеми, но ако оставя майка ми да отглежда синовете ми, те ще се превърнат в едни разглезени, изнежени, мързеливи и егоистични готованковци. Това е, защото с раждането на внучето бабата внезапно оглупява и решава, че ей сега ще поправи всички грешки, които е допуснала като майка. Има го и синдрома "по-добрата баба" и "баба е най-добрата на света".

Е, това си зависи от конкретната баба и конкретната майка. Не при всички е така. Аз например не си навличам децата, оставям ги на площадката на спокойствие да се цапат и не изпадам в истерия, ако се качат на високо или лапнат нещо с мръсни ръце. За това пък свеки ги навлича на 5 ката, прави всичко вместо тях (на 4 год им вдига гащите  ) и на косъм от инфаркт, ако някой се качи на секцията.

Ами като гледаш чужди деца,нормално е ако се качи на секцията,да изпадне в ужас жената..
Според мен,битовизмите не са толкова от значение..Нищо им няма на децата,като ги е навлекла баба им..Любовта и грижата,емоциите от контакта с любящи баба и дядо,са в пъти по ценни от някви си дребни неща.Единствен вариант,да няма комуникация между баби,дядовци и внуци,за мен е лошо отношение към децата,липса на любов,грижа и т.н.Но все неща които касаят емоционалното и физическо състояние само на детето.Не на някой друг..

Каква е ролята на баба и дядо за вашите деца? - Уникална, защото за децата е добре да имат досег и до по-възрастни хора, които имат по-различна гледна точка за нещата, а и обикновено внуците са по-любими и от собствените деца, понеже бабата и дядото вече са доста по-зрели и спокойно. Но си зависи от хората.
Помагат ли в отглеждането им, купуват ли им дрехи, храна, грижат ли се за тях като свои деца? - Отговорът ми е "зависи". Зависи какво се разбира под отглеждане, защото за нас най-важното е да ги отглеждаме сами и да ги възпитаваме съгласно нашите разбирания, но... ако имаме нужда, винаги са насреща, колкото могат. Моите родители още работят и не са на разположение постоянно, но 2 пъти в годината водят децата на почивка и често ги извеждат за 1-2 ч. на разходка /живеят близо до нас/. Свекърва ми живее 1/2 от годината в САЩ, а другата 1/2 е на вилата й, та няма много възможност да помага реално, но и тя при нужда не е отказвала /идвала е 2 пъти вкъщи да ги гледа, докато са болни и 2-3 пъти специално е идвала в София и ги е гледала у тях по време на някои неучебни дни/.Дрехи сме се разбрали да им купуват по поводи, същото важи и за играчките, лакомствата и т.н. Храна - ако децата са им на гости и им се хапва нещо, да. За вкъщи не позволяваме някой друг да ни пазарува.
Колко често им гостуват? - Като по-малки  не сме ги оставяли с дни у тях /буквално са оставали по 5-6 пъти в годината за по 2-3 нощи, когато пътуваме в чужбина без тях и толкова/, но от началото на тази година децата сами поискаха всеки петък вечер да ходят да спят у баба и дядо и ние с готовност приехме /,азби,а сел не всеки петък остават тамл защото понякога си имаме и семейни п.ановел но поне 2 пъти в месеца се получава и се прибират в събота към обяд/. При свекърва ми гостуват понякога с баща си, а миналата година изкараха цяла седмица на вилата с нея и с братовчедите им. Планират и това лято да й гостуват. Точно сега са във възрастта, когато могат да научат най-много неща от възрастните роднини и съвсем скоро ще влязат в другата възраст, когато пък няма да искат изобщо да им гостуват, заради което изцяло подкрепям едно подобно гостуване, но стига да е с мярка и да не е за целия уикенд или за всички почивни дни.
Емоциите, които дават на едно дете любящите баба и дядо, никой не може с нищо да замени и това трябва да бъде високо ценено.
И с мярка.

Не знам как е за момичета, но за моите момчета дядовците са много важна част от живота им. За разлика от бабата, дядото никога не досажда с елечета и манджи, а ги учи на най-различни интересни неща - например как да си направят тротилови шашки и да изстрелят тенджера, да свирят на китара (стига да няма липса на талант). На нито един въпрос не казва "не знам", защото е "една подвижна уикипедия". 
Играят на борба и футбол, на шах, ходят на музеи и турнири заедно, разказва им за детството си, което е било много, много отдавна и изпълнено с невероятни подвизи, каквито днешните компютърни и бледи деца дори не могат да си представят.

Единствените хора, на които бих оставила детето си, са майка ми и баща ми, на свекър ми и свекърва ми нямам такова доверие. Те не са се и изтрепали де.
Все още не съм го правила за повече от няколко часа. Скоро сигурно и с преспиване ще пробваме, 1-2 вечери месечно. Не го разбирам да си оставяш децата всяка събота и неделя, че кога ще общуваш с тях, ако ходиш на работа, нали това е свободното ви време. Ако приемем тази практика в момента, би означавало дъщеря ми да вижда баща си за час, два вечер. Не ми се струва нормално.

Дрехите, храната, играчките ние си ги купуваме. Естествено получаваме подаръци за поводи.

Бабешкото оглупяване е налице и при нас, разлигавянето е гарантирано. Ще го мисля как да противодействам ефективно, защото не бих искала да лишавам детето от общуване с тях.
Засега ми се налага да правя повече забележки на бабите и дядовците, отколкото на детето.

И двете баби се държат някак безразли4но с децата ми,не у4астват в отглеждането им,дори не им се радват,не изявяват и желание да ги погледат за малко,пък и да поискат не бих ги дала при това положение.Не им пука 4е примерно били болни,интересуват се то4но толкова колкото и 4уждите хора.По мои наблюдения и на двете не им се занимава с деца,дори ги дразнят.Сестра ми ги е оставяла на майка ми,въпреки 4е майка ми  казва ''който си има деца да си ги гледа'',минало и времето да се занимава с деца,вси4ко с времето си и ей такива работи,освен 4е не и се гледа и не и иде отвътре да им се порадва.Мислила съм си понякога дали и аз един ден ще бъда такава баба,искренно се надявам да не е така.За разлика от бабите,дядовците им се радват и си ги оби4ат много както трябва да е

Моите родители виждат малкия всеки ден.Идват до нас играят си с него, извеждат го навън, купуват му храна и глезотийки, понякога и дрехи. Няма как да не се отрази на възпитанието, боря се с най-фрапиращите(не винаги успявам  ) Свекър ми и свекърва ми почти не виждат детето, само по празници или ако се засечем по улиците (живеем близо).Синът ми все още бяга като я види и тя се чуди "защо така прави това дете?" 

Никога  не бих оставила  детето  ми при  свекърва ми само-  категорично  не е  в състояние  да  я гледа в истинския смисъл на думата. Ходи подир нея,повишава тон и постоянно й дудне "Ела да ядеш", "Ще паднеш", "Дай да те облека" и т.н .
Дребното, изключително  разбрано, любопитно и  уверено  човече, се изнервя  покрай нея и  започва  да  се държи  необичайно.
По отношение  на майка ми-не беше  перфектна майка, но  е отлична баба- говори с детето, занимава го, учи го , дава му достатъчно свобода и го уважава като личност- спазва принципите, които  ръководят и мен при отглеждането  на детето ми.
Доколко често  Мария гостува при  баба си- толкова често, колкото  сама пожелае. Когато майка ми поиска да я вземе в събота следобяд и да  бъдат заедно  до другия ден , питам детето дали иска. Ако каже "да", приготвям багажа и тръгват.Ако каже "не, искам при мама",  остава  си у дома. Никога не съм я насилвала  да  гостува с преспиване.
За себе си съм убедена, че  така хем не я лишавам от контакти, хем не  я ощетявам откъм  родителско внимание, хем уважавам волята й.
А и честно  да  си призная, когато не е край мен, ужасно ми липсва, макар че е на 10 минути  път с кола от вкъщи. Така че  за дъщеря ми съботно- неделния  бабиндом е рядко, но щастливо преживяване.
Апропо, и майка ми, и свекърва ми  са  добре дошли  у нас, когато  пожелаят  да видят малката. Свеки  идва рядко, отбива номера  за час, като през това време прави всичко друго, но не и да се занимава с детето. Като пристигне, връчи  й  пуканки или  десертче, или каквото  там й е взела  и с това се изчерпва виждането. Повече говори   нещо там и избиза  на терасата  да пуши, отколкото  да общува с мабката.Майка ми идва  по- често и двете четат приказки, строят  кули  и кубчета.
Дядо дъщеря ми има един- свекър ми, но и с него се виждат рядко. Той е  отруден  и добър  човечец, който все  се  тревожи да не ни притесни с нещо. Дребната  го  обича  и ми се щеше да контактуват повече, но той  работи  на две места и едва му остава време  за почивка.

Моята дъщеря е още малка, но родителите ми няколко пъти са я виждали, защото живеем в друг град.Свеки пък само ми обещава, че ще идва да я гледа докато имам някаква работа, рядко идва, но пък от 3 последователни пъти я научи на ръце и да я приспива на ръце също, купува дрехи втора употреба, вехти и зацапали(а има възможност), майка ми ми е давала само пари да й купя от каквото има нужда.Не приемам за в бъдеще всяка събота и неделя да я гледа или да гостуваме, или да я оставям да я гледа дори и като голяма.Но това си е лично мое мнение.Да, смятам, че ще въздействат върху изградените от мен навици.За възпитанието са нужни само мама и тати   

За жалост са надалече и едните, и другите, ходим по празници само и той все още предимно се плаши от тях. Идват на гости доста рядко и никой от тях не го преобува, храни или приспива, не остава сам с тях. Като порасне ще ходи през ваканциите, най-вероятно насила, защото няма да познава никого там и ще се връща говорещ на невероятна смесица от диалекти - аз съм от североизточна, таткото от югозападна България 
Ужасно ми липсва това, че не можем всяка събота, примерно, да сме на обяд при баба, както ако живееше в София.     

Нашите хлапета са почти винаги през почивните дни при някоя от бабите. Доволни са и рядко искат да си останат вкъщи. През зимата ги водим първо на пързалката и после при баба и дядо; през топлите месеци си правим понякога походчета и следобед пак отиват на бабин дом. Много щастливи са на вилата, защото са по цял ден на двора - копаят, носят дърва, играят с котката или водят кучето на разходка, мотаят се в работилниците. На село при баща ми също им харесва, но там ходим по-рядко, а и той е доста зает.
Така всички сме доволни. Децата се разнообразяват, ние имаме възможност да свършим нещо (сега например правим голям ремонт, който няма как да стане с децата до нас) или да излезем да караме колелета.

 Баба и дядо са ми болна тема на мене. Живеем на няколко пресечки от нашите и от свекърва ми, а малки до сега за 4 год е оставал да спи при нашите 3-4 пъти. Голям зор беше да живеем близо едни до други да може да си помагаме, а детето си го гледаме само ние с мъжа ми. Така искам да го оставя някоя вечер при баба и ние двамата да отидем някъде, дори и за 2-3 часа ама да седнем като бели хора. От както имаме дете не сме излизали заедно само двамата, все единия остава да гледа детето.
 Иначе бабите и дядовците с големи претенции " Ние ще ти помагаме, ти само кажи от какво имаш нужда. Ето тука сме наблизо"  Като стане дума да гледат малкия за малко или са заети или болни, в най-добрия случай трябва да има уговорка от предната седмица кога точно трябва да са на разположение. Абе ужас. На всичко отгоре нашите имат вила на която ходят и все викат колко бил чист въздуха там, какво било хубаво било грехота от наша страна да не водим детето там, а като кажа що не го вземете с вас и те колко работа имало и не можели.  Честно да Ви ктажа най-много завиждам на тези дето си имат баба и дядо който помагат с децата сега оценявам колко са ценни

Нашето семейство имаме наблизо и от 2 комплекта, но лично аз не възприемам идеята децата да се пращат всяка събота и недаля при баба и дядо, дори и на 2 седмици. В крайна сметка родителите затова са родители, за да си гледат децата, а не да им ги гледат бабите. Пък и като всяка събота и неделя децата са при бабите, кога точно ще се виждат с родителите? Иначе не мога да се оплача. Обичат си внуците, от време на време си ги взимат при тях за по малко през лятото, по 1-2 седмици. Когато имаме нужда да излезем с мъжа ми също се отзовават, но ние не прекаляваме с това, когато децата са болни ми помагат, защото едните са пенсионери. И да винаги се уговаряме предварително поне предния ден, в крайна сметка възрастните хора също си имат личен живот и не могат да се отзоват на минутата. При спешни случаи обаче са се отзовавали веднага.
За възпитанието: Когато децата са им на гости, сме им дали пълна свобода, както искат така да ги гледат, имаме им пълно доверие. Макар че смятам, че родителите трябва да дават тон във възпитанието и съответно бабите и дядовците са повече по глезенето, но това е нормално. Това все пак са техни внуци, а не деца.
 За дрехите: купуват им само с поводи - рожденни дни, Коледа, аз казвам от какво имат нужда и какъв размер, и те съответно под формата на подарък им го купуват. Иначе дрехите и разходите по децата са си грижа на моя мъж и мен.
Но дори да бяха далеч бабите и дядовците и въобще да не помагаха, нямаше да се сърдя. Аз съм отгледана само от родителите си, всичките ми баби и дядовци са починали като съм била бебе. Затова и разни вопли как бабите и дядовците не искали да помагат са ми непонятни. Още по-неразбираеми са ми идеите, че едва ли не бабите и дядовците са длъжни да ни гледат децата, за да можем да си веем байраците ние. Не са длъжни, ако могат и искат, добре, ако не могат или не искат, наш си е проблемът, ще си търсим решение.

 Не бих лишила децата си от любовта на бабите и дядовците им. Имам две деца и, за голям ужас на някои, през лятото изпращам за по един месец първо едното, а после другото при свекър ми и свекърва ми, които живеят в друг град. Децат чакта с нетърпение да отидат, както и баба им и дядо им непрекъснато кроят планове как да ги посрещнат. Моите родители живеят близо и искат също всяка седмица да виждат внуците си. Не ги лишавам от това удоволствие. Обикновено един ден през седмицата вземат едното, а следващата седмица другото ми дете.
  За себе си не се притеснявам. Защото децата са наясно, че аз и баща им сме по-големи авторитети и носим основната отговорност за тяхното възпитание. И това, което може да мине при баба и дядо, при нас не винаги минава.
 И не изпращам децата си, защото имам нужда от лично време или искам да си почина, а защото за мен е неоходимо те да общуват с бабите и дядовците си.

Детето ми има две баби и един дядо, които живеят на 300 км от нас.
Свекърите ми не са виждали малката от половин година и като гледам не са преритали за внучка си. Свекър ми е идвал два пъти инкогнито в София, без да ни се обади. Пари и подаръци дяват за рождения ден на детето и за Коледа. Това са хора, които не желаят да си нарушават спокойствието и аз вече го приемам съвсем нормално. Насила не мога да им бутна детето си все пак.

Майка ми винаги идва да гледа детето, ако се наложи за 2-3 дни. (Все пак майка ми се грижи за баба ми, която е 100% инвалид.)

Аз съм отгледана от баба ми и дядо ми по майчина линия - най-прекрасните хора на света! Но не вярвам детето ми да страда от липса на нещо, което не е усетила и което вероятно няма и да усети (тоест грижите от баба и дядо).