Спира ли изобщо някога чувството за вина?

Никога не съм се обвинявала.
Това е най умното ми решение в живота

Защо не разбирам какво е това БНД?

бащата на детето

Помисли за  това дали е хубаво детето да расте и да е свидетел на караници и разправии, побоища или  ако няма такива на нездрава атмосфера със цупене. И двамата да се стараят детето да не е свидетел то усеща напрежението във въздуха. Една раздяла не идва без нищо.
Това е достатъчен повод да не изпитваш чувство за вина. Чувала съм за случаи на пораснали деца, които не могат да простят на майка си затова, че не се е разделила с баща им, когато той е тормозил цялото семейство.

illy_  в друга тема прочетох за скандалите в твоето семейство.
Мила няма за какво да се обвиняваш. Добре, че го направи докато детето е малко.

Аз никога не съм изпитвала чувство на вина, а на облекчение, спокойствие и щастие след фактическата раздяла и не разбирам чувството на вина и защо. За да се вземе решението за раздяла, трябва да е обмислино това решение и да е окончателно.

Да съгласна съм с balgovesta, за раздяла трябва вътрешно да се узрее.
Аз не съм изпитвала чувство за вина. Знаех, че е окончателно и връщане назад няма.

pavlinka1, побоища е нямало при нас, но скандалите и обидите бяха ежедневие. Аз съм разумна, знам че това не е здрава среда за едно дете, но не знам от къде ги изкарвам тези терзания. Може би ми трябва повече време да се осъзная  

Аз от  толкова отдавна събирам смелост, мечтаех си за деня в който ще си тръгна. Не знам защо сега съм слаба, но в никакъв случай не съжалявам  !

Както си писала и в друга тема мисля, че си направила достатъчно за да запазиш семейството. За съжаление не става с усилията на единия в семейството.
 Майката, която се жертва  и заряди детето живее в скандали не може да е пълноценна за него.
Жените просто много емоционално приемаме всичко.
Пожелавам ти  БНД да не ти създава неприятности в бъдеще.

 

Не знам какво е това чувство. Толкова търпях с единствената цел, че когато настъпи момента да кажа "Стига", ще съм с ясното съзнание и чиста съвест, че съм дала от себе си всиииичко за тази връзка и ако не става - не става, но не е у мен вината. Ето защо подобно чувство никога не се появи. Явно още се колебаеш и не си сигурна дали постъпваш правилно. Докато има колебание, ще има и вина.

Не знам твоите причини, но е добре да имаш до себе си някой. Не само за подкрепа и да не си сама, а с отношението му към теб да ти напомня всеки ден защо НЕ трябва да си с БНД и защо си го напуснала. Може би и това ми помогна да нямам угризения. Всеки ден ми напомняше какво наистина заслужавам аз. Нямаше как да чувствам вина. Пак ще повторя клишираното: щастлива мама - щастливо дете. Банално, но и сина ми стана много по-спокоен откакто се разделихме. Слава богу 3 години след развода вече с БНД да не казвам силна дума и чукайки под масата в момента сме почти приятели и дори може да разчитам на него в трудни моменти. Така, че с времето всичко става по-добре.

Няма нито една минута съжаление. Няма и минута чувство за вина. Преди да взема решението ми беше трудно и си мислех, че трябва да направя нещо заради детето, семейството.....Но когато решението за развод беше в главата ми, чувството за вина изчезна.

А така

И при мен беше така .

предполагам, че ще дойде ден и то скоро когато и аз няма да се обвинявам вече. Все повече и повече лоши спомени ми идват и даже започвам да съжалявам, че не го напуснах по-рано

Ние пък за глупости се разделихме защото не можа да преживее че детето е тръгнало на ясла .Трудно му бе да преживява като е болна....тежеше му  а незнам дали това е основната причина и къде е всъщност

 ice_ търси си оправдание, а не му стига акъла да намери нещо по-правдоподобно.
Интересно как съвестта му позволява да остави болно дете без бащина грижа.

Те дали изобщо изпитват чувство за вина??Ей това се чудя аз... 
Пък ние...едва ли не цял живот ще се обвиняваме...хайде,моля! 
Злото е направено,спали сме,когато е трябвало да гледаме....ама какво ако изпитваме вина??Да се тровя?Не,мерси 

Точно така !
Гледам си детето най-съвестно и хич не искам да се натоварвам емоционално и психически , че някой се държи като кретен !
Всеки си плаща рано или късно !

Нали се сещаш, че това е причина изсмукана от пръстите 
При нас тази причина бяха моите приятелки- те ни били развалили семейството, че били несемейни и не можели никакви съвети адекватни да ми дават . А той ми постави ултиматум даже- да избирам между тях и между него   

Дай,Боже,Хепи    Моля се Господ да даде заслуженото на БНД.Нищо друго. 

Ще им даде , Фиф !
И на твоя , и на моя , и на всички безотговорни БНД-та !
На безотговорните МНД-та , също !

Ха така! 

Ми нали знаеш , Бонго веднага ще се нацупи , че само за БНД-та говорим !

Далеч  не е това причината, но ти явно цял живот ще се заблуждаваш, оххххх

Пиша от гледната точка на дете, живяло в лошо семейство. Моите родители се караха всеки ден, биеха се, тормозеха се, майка ми напуска баща ми 10 пъти, после се връщаше и нещата се повтаряха.
В един момент, когато станах на 13 започнах да изпадам в нервни кризи, защото това се отрази на моите нерви. След една такава криза, плачейки започнах да ги моля да се разведат, защото това беше ад за мен и за сестра ми.
В крайна сметка те не се разведоха, но стояха разделени, докато не поотраснахме. След това майка ми се върна при баща ми и сега живеят в една къща, на отделни етажи и не са се виждали и говорили от 7-8 години.
Поради тази причини се бях зарекла, че ако в моето семейство нещата не вървят ще се разведа и няма да позволя детето ми да се тормози. Започнах да мисля за развод, когато след поредния скандал вкъщи, сина ми се разплака и ми каза "Моля ви, спрете да се карате вече, защото ми е много мъчно". Буквално повтори моите думи от преди време.
Повярвай ми, децата са много по-спокойни с родители, които са разведени, отколкото с родители, които не се понасят и в дома цари неразбирателство, тормоз и скандали 

Аууу,това в негова чест ли беше?!? 

Бе и аз тъкмо щях да коментирам,ама се сетих за някои от темите на айс и се спрях...решила съм,че там няма смисъл да се хабя 

Не се чувствам виновна за нищо.
Той забърка кашата, дадох шанс и на двама ни, на него да ми докаже, че се е променил, а на себе си да разбера дали все пак не мога да преглътна попарата която надроби... След по-малко от година ми беше ясно, че този човек няма място в живота ми.
Не съм го лъгала, не съм го заблуждавала, бях абсолютно честна с него.

Глупости..Щом за ТЕБ не е здравословна една среда,значи и за детето не би била..
Ай стига бе..Децата трябвало да раста на всяка цена двама родители..Ми ако умре партньора ще се чувстваш ли виновна,че не си се омъжила повторно и детето е расло само с един родител?
п.п.А при свършен факт,ква е ползата да се самоизяждаш?Минало,заминало..

Не виждам място за вина...
Няма как една майка да даде най-доброто от себе си на детето си, ако се е пожертвала, както ти казваш... не би била цял и пълноценен човек... Не би дала и добър пример на детето си.

Понякога така е по-добре и за самото дете.

А ако бащата обича детето си, пак ще намери начин да бъде до него и да прекарват достатъчно време заедно...

Така е, прави сте. Няма място за вина...
Сега , две седмици след раздялата, осъзнавам колко спокойна и щастлива от това спокойствие мога да бъда- и естествено с това, по-добра майка 

Именно 
Човек трябва да е цял, спокоен и щастлив, за да може да прави и другите около себе си такива... 

Повярвай ми, след 2 месеца,направо ще летиш в облаците на спокойствието и няма да има и грам  чувство за каквато и да е вина! Само не му се подавай на приказките,които ще последват....защото  предполагам, а и от личен опит ти казвам ..обикновено са доста гнуснички

О даа, започна и при нас с помията 
Сега сме на вълна "ти си ку_ва"...

Ние се разделихме преди месец.От време на време се появява зрънце съмнение,като погледна обаче моя баща проклетото зрънце се изпарява на мига.И аз съм расла в кофти семейство.Като бях малка баща ми търчеше само по кръчмите.Скандалите,побоищата,тормоза...никога не се забравят и преживяват.Нанесоха ми сериозни щети.Свих се в себе си ,чувствах се по-долу от другите.Майка така и не го напусна.До ден днешен си го търпи.Сега се кротна и боища и скандали няма.Не смее да прави такива неща пред моето дете,пък и брат ми порасна Ама нейсе,продължава да пие и понякога ги дрънка едни...
При мен за сега нещата с БНД вървят добре.Чуваме се,вижда дребното по скайпа.Другия месец ще го вземе за седмица при него.Подпитва ме дали не съм си хванала гадже,но обиди за сега няма.Не,че има нещо против да си хвана някой де

то и с моя БНД уж бяхме се разделили цивилизовано, говорихме си всеки ден по телефона (за детето естествено), и той се шегуваше- "сама ли си, удобно ли е"....до момента в който не разбра че съм излизала на дискотека....опита се да ми вдигне скандал по телефона, куп обиди, заплахи със съд за издръжката- да не би да се прецака с 20лв отгоре  Грозна картинка...3 дни вече не е звънял да чуе детето 

Чувство за вина не съм изпитвала, но чувство на облекчение - да.
Дори и сега, когато идва да вижда детето. като си тръгне изпитвам огромно облекчение.

Чувство за вина може да се появи, ако вярваш, че бракът е идея "отгоре" и като напуснеш, нарушаваш едва ли не божествена заповед. А успешният брак е нещо, което се появява в следствие на правилни и добри ежедневни действия.

След като физически не е сработило, значи няма брак. Нямайки идея а приори за брак, като нещо нетленно и предопределено, не усещам и чувство за вина.

Някой учудва ли се защо при католиците и други супер религиозни вината е издигната до висотата на състезателен спорт?

Бих изпитвала вина ако проблемът/причината за раздялата са само в мен... Макар че май написах невероятна глупост, защото виновните за едни развалени отношения са винаги двама ... Както и да е.

  Не чувствай вина, ти си направила най-доброто за детето си като си му осигурила спокойна среда (и майка  ) Моите родители се опитаха заради мен да останат заедно и резултатът беше няколко изпълнени с адско напрежение и стрес години, просто кошмар. Усеща се липсата на обич и спокойствие в един дом, дори и да няма скандали нон-стоп. Така че успех оттук нататък, и без чувство за вина
  Аз съм безкрайно щастлива, че родителите ми все пак взеха решението да се разделят, просто станаха нови хора, усмихнати, щастливи и спокойни

blondie_anna,  и аз съм се убедих вече, че така е по-добре 

При мен го има и този момент, че родителите ми (живеем при тях в момента) ми трият сол на главата...Едва ли не от каприз съм си тръгнала 

Или на майка ми сценария как ще си намеря аз мъж, който не приема детето ми  или БНД щял да си намери някоя зла вещица, която ще го настройва срещу детето му 

Насаждането на вина винаги води до едно ...............

  Майка ми реагира преди година по подобен начин,а само да имах подкрепата и щях да съм щастливо разведена.Толкова е нормално в днешно време мъже да се събират с жени с дете или с деца.
   Затова съм щастлива че Ви намерих ,да се подкрепяме взаимно

Уф, понякога родителите толкова много вредят на децата си

  те ще свикнат с времето, предполагам, че и на тях не им е лесно 

Лошото обаче е че, от всички страни, ние майките обираме пешкира...Родителите мрънкат, бившия само се чуди к'ва глупост да измисли, детето пита "кога ще си ходим в къщи", познати и не познати коментират и слагат етикети, роднините те гледат с такова съжаление, все едно живота е свършил... а ако добавим и малък град...
  Добре, че е този форум, и добре че имам две истински приятелки...иначе 

 

Никой не знае по-добре от теб самата какво е било ВЪТРЕ в семейството ти, така че никой няма право да ти вменява вина. Не се оставяй на хорското мнение. А мъжът ти, ако е свестен човек, като му мине "злобния" период, ще се нормализират нещата и ще си се вижда с детето редовно. Ако е свестен. Ако не е - още едно доказателство, че си взела правилно решение.

И аз се обвинявам ,че съм се жертвала за децата няколко години,после се чудя дали не им навредих повече,като му повярвах ,че се е променил и станаха свидетели на скандали.Дали ще се виня после като останем сами с децата.
 На тези въпроси само времето ще отговори и трябва да си вярваме повече,но мисля ,че като аз съм спокойна и децата ще са.

Бъди сигурна, че ще е така

Виновна? Що аз-той да се чувства така. Никой не бяга от хубавото, ако ми е било добре с него защо ще отделям децата си от баща им и ще се нагърбвам сама с целия товар по отглеждането им, да не съм луда! Аааа без такива лирични отклонения.

Децата ми са достатъчно големи-9 и 6 да разберат какво ми е причинил. От време на време им го напомням-нали си спомняте, че това и това. Сами виждате, че за мама е невъзможно да живее с тати, иначе ще се разболее много от неприятности. Разбират ме добре човечетата. Иначе той си ви остава тати, макар,че по-рядко ще се виждате. И най-важното е да знаят, че те не са виновни за случилото се. Това е много важно.

Благадаря!!!Вярвам в доброто бъдеще.

Знаете ли, преди време си намерих "тайния" дневник от времето, когато съм била на 11, 12. И там прочетох : "Животът ми е един кошмар! Домът, в който живея е изпълнен  с омраза. Всяка остра дума, която си разменят родителите ми се забива като кама в сърцето ми...
Мама пак плака. И аз плаках. Сърцето ми отвътре се къса, когато мама страда. А толкова ми се иска да е щастилва..."
И все в този дух. Едно дете не трябва НИКОГА да се чувства така. Обожавам родителите си, знам, че заради мен се опитаха да останат заедно, но ето резултата. Така че, всеки родител, който успее да спести такива мисли и терзания у детето си, е взел правилно решение...

 

Здравейте, мами...и нашият град е малък. Разделени сме с мъжът ми от скоро, сега съм при родителите ми в най-близкото село до града. С мъжо имахме общ бизнес...и познайте...като се разхождам в града по центъра всеки трети го познавам от работата...и само се чудят как да ме погледнат. Разделихме се защото изгубихме връзката един с друг, близостта и любовта. Не е заради скандали, пиене, или излизания. И по същият начин нашите не могат да приемат това, че съм си тръгнала с малкия, който е на 4год. Знам, че ни мислят доброто, нали са родители, също като нас. И аз като чета тук и ми става едно спокойно, добре, че Ви има. Мисля, че човек като си подреди нещата, може да бъде щастлив и да се чувства удовлетворен, макар, че аз съм в началото на това нещо, но се надявам да се справя. Надявам се и малкия да свикне със ситуацията, макар, че за сега всичко е наред. Таткото го взима Събота и Неделя. Разбрах преди дни, че таткото ще заминава за чужбина, ще затваря общия ни бизнес, защото не можел сам да се прибира вкъщи и да гледа обстановката. Не мисля, че със заминаването ще оправи нещата. Трябва първо да мисли за малкия и да е до него когато има време и пожелае. Донякъде се чувствам виновна, че той тръгва, защото казва, че е заради това, че сме се разделили. Но, ако се върна ще рискувам собственото си щастие и ще бъде от жал. Не знам какво ще кажа на малкия като замине баща му, как да му обясня, макар, че мисля, че татко му трябва да даде това обяснение. Дано малкия не ме намрази заради това някой ден. Много ми е трудно, но не мога да се върна, заради чувствата в себе си. Няма да бъда щастлива.

Аз изпитвах вина. Но след като се разделихме, детето започна да говори, преодоля някои свои страхове.Горе главата и напред! Децата имат нужда от спокойна майка и любов.  Само с пари не се живее.