В ДЕСЕТИ КЛАС - уж пò сме в час!

Колко хубаво го е казала Саш, че много мислих как да отговоря на Динчо, но така че да не звуча назидателно. Аз също искам моето си дете да си е до мен, ама то така или иначе расте и вече не е онова малко дете дето плаче и иска да е все до мама. Дори напротив, все по-често му е по-хубаво да е самостоятелно и да взема само решения. За огромна жалост родното образование във всичките си етапи е в тотален срив, ценности и морал са понятия, на които обществото не отдава значение, като че ли. Е, защо да искам да седи тук до мен и после да страда. Не мъчно, а ми е кански мъчно, че няма да си е тук, имам "зверска" нужда от присъствието му, тук до мен, НО.................. искам най-доброто за него. А това, пак ще повторя за ен-ти път за огромно съжаление , щото много си харесвам страната, но държавата......... никак, не включва обучение тук. Да искаш до е до теб си е голям егоизъм. Детето трябва да си реши какво иска, а това какво ще реши, ще ме прощавате, но не става без да има влияние от семейството - визирам това:
Директно или индиректно това е повлияло на детето, не се страхувай - то няма да иска при тези обстоятелства. Така мисля аз.
Аз се бях настроила за студентстване навън , но съдбата друго реши. Ще ми се наложи да преживея раздялата още тази есен. Желая му да е здрав и целия късмет на света му желая. Нервите, мъката, самотата си остават за мен. Трябва да се справя с тях и да ги преживея, защото знам, че щом съдбата и Господ така са решили - това е най-доброто за него и просто трябва да съм щастлива и горда с неговите постижения и да му стискам палци  

О, Ками*, къде си?

Тъкмо заформихме интересна дискусия и трябва да се местим в нова тема вече...

Момичета, не съм някоя ревяща лелка дето иска нейният Гошко да си е до нея до пенсия 
Истина е обаче, как никога не съм казвала и няма да кажа, че в чужбина е по-добре на всяка цена
Не го вярвам, имам близки и познати извън България и не смятам, че са по-щастливи или успешни. Аз самата никога не съм се чувствала нещастна, че съм тук. 
Той ще си реши, няма да го спрем, но не бих му го внушавала. Виждала съм много родители, които внушават на децата си да бягат, не сме от тях. Не внушаваме и да седи тук на всяка цена.
Той си е избрал специалност, която не харесвам. Избрал си е и само топ университети в чужбина, иначе нямало смисъл.
Пътува доста по национални състезания и олимпиади - каквото такова.
Да са ни живи и здрави!

имаш дете, което на 16г знае какво иска, как да го постигне и има капацитета да го направи...
най-неблагородно ти завиждам

Пергола, последният ти пост все едно аз съм го казала 

Мисля си, че децата, които са така устремени още отсега, те успяват в много неща, не само в ученето. Амбицията им засяга всичките области на живота им, което е чудесно 

Динчо, дано синът ти вземе най-доброто решение и аз споделям твоето мнение, че невинаги навън е по-добре от Бг. Даже към днешна дата ми се струва, че има повече възможности за реализация тук, отколкото там. А за отношението към теб като към емигрант, това въобще няма да коментирам ...

Искам да споделя, че хора, които работят ниско квалифицирана работа навън, само те са се хвалели безспир колко им е пълен хладилника /с боклуци, разбирасе, щото с тези пари друга храна не могат а купят/, колко са преуспели, колко е уредено живота там и прочие.

Тези, които работят престижни и високо платени професии, никога не пеят хвалебни оди, а са реалисти- виждат плюковете и минусите на живота като емигрант и живота в Бг 

С горния пост мога да се съглася, само в частта за нелеката съдба на емигранта.

Доста се чудих, къде точно има по-добра реализация в БГ и без да е заяждане, би ли  уточнила...

Но дори и да печелиш добре и достатъчно в БГ, с тези пари какво си купуваш?

Бюрокрацията, корупцията, липсата на съдебна власт и намиращата се в колабс здравна помощ нямат нищо общо с професионалната реализация.

За съжаление сме се родили тук, но нищо не пречи да опитат децата ни да живеят на по-добро място. А ако не си намерят там мястото, пътят за връщане си остава.

Никого не натискам с мнението си, още по-малко любимите си деца.

Но сме им обяснили , при това с факти, реалността в родното образование. И им препоръчваме ПОНЕ да си вземат висшето образование в чужбина.

Това са си наши размисли, на база на качествата, възпитанието и възможностите на децата, пък и нашите.
 

Напълно подкрепям всяка една твоя дума, Палето  Това са и моите размисли също.
Плачевно стана тук висшето образование, все още се държат архитектурата, МЕИ (отчасти) и медицината. Останалото е за ожалване.

А професионалната реализация в Бг без връзки си е чист слугинаж. Затова пък с "рамо" отстрани може и без висше, джъст Калинка  - това си е безспорен плюс 

И аз така казвам: ходете, учете, работете, пътувайте, участвайте. Пък ако не се получи, кво - тук си имате свой дом, топла супичка и прозорецът е винаги отворен за едни завръщащи се деца  Не е нещо фатално. Но се дава по-голям шанс, определено 

Съгласна съм с мненията, само съм против обобщенията. Колкото и да е невероятно и тук може да се намери хубава работа (добра реализация) /въпроса къде точно е някак..., да кажем че може да се попита същото и за чужбина/ и без да си Калинка и обратно, навън "по-големия шанс", току виж не го срещнат.

И тук, и навън шансът е по-голям с по-добро образование. Каквото в България не е, за съжаление.

Просто няма нужда да пиша и аз,споделила си моето мнение 

Аз от вчера обмислям отговора си към Палето  

Сигурно ще ви прозвучи бая екстравагантно, но моето мнение е следното:
-образованието е безценно и тук, и навсякъде   /това никой не го оспорва/ Аз казвах за реализацията после. Под реализация не разбирам само професионална, а цялостна.

Всеки работи, за да изкара пари, с които да си осигури щастие. Моята теза е, че в Бг заплатите не са високи, но качеството на живот с тези заплати не никак лошо. Но ... под качество на живот всеки разбира различни неща, различни стандарти влага  

Затова ще ви изложа моите стандарти:
- живея и работя в центъра на Пловдив-ходя пеша, с колело
- живея в собствено жилище /без ипотека/ на тихо, прекрасно място в малка кооперация, край нея огромни дървета гинко билоба, люляци, орлови нокти, катерички, тишина, спокойствие, красота, слънце
- обичам да се разхождам на гребната база, тепетата, стария град-всичко ми е на 20 минути пеша
- обичам планините-Родопите са ми на 30 минути с кола, кеф ти Стара планина, кеф ти всяка друга, кеф ти море на 3 часа път
- живея в страна с 4 сезона /вече започват да се променят  /
- срещу 6 лв слушам симфоничен концерт от ложа
- имаме вила в подножието на планина с минерални извори и басейни
- имам много приятели и познати, с които обичам да общувам
- родителите ми, близките ми са тук
- обичам Родината си, гордея се, че съм българка
- заплатата ми е средната за страната, но съм на  държавна работа и на постоянно място /няма го стресът кога ще те съкратят/
- кредити не съм теглила /позволявам си само това, което мога, а не това, което искам/
- отпускът ми е много повече от 20 дни
- ям прекрасни плодове и зеленчуци през лятото-слънчеви и истински

Както се пееше в една песен на Бийтълс "Who could ask for more?"
 http://www.sing365.com/music/lyric.nsf/When-I'm-Sixty-Four- … 48256BC20013EBF7/ не че всичко е розово, не си мислете, че се хваля, просто се оргументирам/
Вероятно много от вас са сащисани от тезата ми  

Кажете ми сега колко хиляди евро заплата ще ми трябват, за да постигна този стандарт в Европа, Америка или където и да било и за какво ми е там, а не тук?

Това не значи, че детето ми би избрало същия начин на живот като моя  
Всеки има различна точка на удовлетвореност. И колкото по-рано открие ценностната си система, толкова по-рано ще си подреди приоритетите в живота  

Подкрепям поста на Кливия.
Последните две изречения ,все едно аз съм ги писала.

Кливия е описала наполовина пълната чаша и понеже сме съпоставими, аз ще представя наполовина празната:
моите стандарти:
- живея и работя в центъра на Пловдив-ходя пеша – голямо предимство
- живея в собствено жилище /без ипотека/ на удобно място / - макар и на голям , шумен и прашен бул. жилището обаче ми е оставено от родителите – аз не бих могла да си позволя, дори след близо 20г стаж /
-обичам да се разхождам на гребната база, тепетата, стария град-всичко ми е на 20 минути пеша – но все по-радко имам време
- обичам планините-Родопите са ми на 30 минути с кола, кеф ти Стара планина, кеф ти всяка друга, кеф ти море на 3 часа път – на море не съм ходила от 2008, всяка седмица се разхождам в планината
- живея в страна с 4 сезона   - голямо прединство
- срещу 6 лв слушам симфоничен концерт от ложа – вчера имаше концерт, който ме интересуваше, но бях толкова изчерпана, че предпочетох да се наспя като хората
- имаме вила в планина – на родителите ми
- имам много приятели и познати, с които обичам да общувам –да, но все по-рядко имам възможност
- родителите ми, близките ми са тук – ако не е тяхната подкрепа, няма да се справя
- обичам Родината си, гордея се, че съм българка – в доста по-малка степен последните няколко години
- заплатата ми е средната за страната, но съм на  държавна работа и на постоянно място /няма го стресът кога ще те съкратят/ - работя на три фронта за да осигуря заплата над средната, преживях стреса преди 2г на месеците неплатен отпуск и работа на 4часа
- кредити не съм теглила /позволявам си само това, което мога, а не това, което искам/  - кредит не фигурира изобщо като понятие в моето битие – прекалено несигурна се чувствам
- отпускът ми е много повече от 20 дни – почивам в общи линии една  цяла седмица през лятото, когато изключвам телефоните и хващам гората, останалите дни ползвам главно да работя дома, вкл. и празниците, когато се натрупат. Може да се каже, че от три години насам буквално издевателствам над организма си и резултатите почват да личат
- ям прекрасни плодове и зеленчуци през лятото-слънчеви и истински – това е голямо предимство, но докога, с тия холадски хибриди в българските градини

с две думи – поддържам някакъв стандарт, благодарение на страшно много нерви, работа по нощите и факта, че не плащам наем или ипотека за жилището си, т.е все още черпя от ресурса на родителите ми.
През 95г канадският посланик грееше срещу мен и каза „и двама като семейство, и всеки един самостоятелно да кандидатствате, нямате никакви проблеми – имаме нужда от млади и квалифицирани хора”. Тогава решихме да останем, разсъждавайки точно като Кливия и най-вече- твърдо бях убедена, че нещата ще си дойдат на мястото, независимо през колко трудни периоди ще се наложи да преминем.
Към днешна дата вече нямам хоризонт. При това аз съм зодия оптимист, обаче вече във фазата ‘добре информиран оптимист’
Или както е казал поета "Ти помниш ли как в нас полека лека угасваха последните надежди”.... и вярата, че нещо ще се промени

Искам детето ми да има шанс да избира /дори и с цената да го виждам 3 пъти в годината/.
То..ако се ожени във Видин, пак толкова ще го виждам

Кливия, благодаря за отговора!

Всъщност ние с теб говорим за различни неща.

Това за което пишеш няма нищо общо с реализацията на децата ни.

Близките ти, родината ти и тн явно не можеш да ги намериш в чужбина, ама и те не определят качеството ти на живот, а това как емоцонално се чувсстваш.

Сигурно слушаш класика за 6лв, но за тази цена предполагам, че и условията в залата са като за 6лв. - съдя по обстановката в театрите в столицата.

За тази средна заплата ще получиш ли качествено  образование, здравна помощ  и храна?

Защото слънчевите плодове, за които говориш, в БГ са също толкова пълни с нитрати, колкото и тези в ЕС. Освен , ако не си ги гледате на село.

Всъщност те питах в коя сфера би се реализирал по-добре човек в БГ, защото така твърдеше в предния си пост, но ти се отплесна с романтичен патриотизъм.

Привет
Тук съм ,  но няколко дни нямах интернет /сменяме доставчика/

Сега се връщам да чета