От вчера съм яхнала метлата, пробвах да "преспя" и да ми мине, но не ми се получава, затова къде с терапевтична, къде с научна цел реших да ви попитам вас, драги съфорумци :
Колко време отнема и колко струва заверка на пълномощно в родото ни посолство, в страните, в които пребивавате?
Ето и причината за гневния емотикон в заглавието:
Вчера аз и съпругът ми заверихме пълномощно за продажба на имот от името на двама ни, в комплект със съответните декларации (по 4 за всеки), общо 9 (девет) листа. Процедурата отне на консула 3,5 часа (три часа и половина) и беше на стойност 280 евро (двеста и осемдесет евро). с неимоверни усилия на волята ви спесявам няколко гърмящи, боксиращи, и ако имаше - псуващи, емотикона
Цялата процедура се съпътстваше от комикотрагични ситуации от сорта на - пространни обяснения, как да си напишем имената и да си сложим подписите кразиво и пригледно, защото било официален документ, след което пълномощното ни се носи смачкано като баница и омазано в мастило - "еййй, ама то така излезе от машината, случайно да имате още копия, ще се опитам да я позабърша....". Добре, че сме предвидливи, знаем къде отиваме и какво ни чака, та си носехме флашка с необходимите документи
Последва идиотско изнудване, от сорта на "ама тука сте двама в това пълномощно, аз трябва да ударя два комплекта печати (големият 40 евро, малкият-20), няма как иначе...Ние сме говорили с нотариус, който ни е обяснил, че има как иначе, но разправията би отнела още ценно време, така че замижахме и дадохме още повече пари за таз невероятна услуга.
Нататък се продължи с безкрайно висене и чакане, да не ударят пеатите, да се впишат имената и датите, да се напишат съответният брой квитанции (цялата сума от 280 евро разбита на бИлЯшки от по две по 40 и останалото по 20 евро), които да се подпишат и след измъчени 3,5 часа, ние бяхме на улицата със завереното пълномощно в ръце.
Дотук може би бих се разминала само с яд, кофти вкус в устата и самоуспокоението, че за 15 години това е едва третото ми съприкосновение с таз убасна институция. Но на излизане ни настигна консула, обяснявайки как си е отложил обедната почивка заради нас и сега отива да обядва. Повървяхме малко в една посока и ето тук всичко се обърна в бушуващ гняв и желание да удуша няколко чиновника едновременно
сори, не се стърпях
След класическото "Абе да ви питам, да знаете колко горе-долу българи живеят в Осака постоянно?"
(полудявам от това, но не ми е за пръв път та съм свикнала със странните статистически методи за набиране информация на Външно министерство) последва велико обяснение за това, как в "тетрадката" била видяла, че предния консул "ги бил върщал" за по 2-3 дни за едно пълномощно, а тя го направила за толкова кратко време Е, вярно, че било много работа, и била писала "със светлинна скорост" (това е цитат, Бога ми, точно така каза!), но ето, справила се....тук спях да слушам, че опасността да не издържа и да я фрасна с чантата си нарастваше много сериозно.
На финала бях възнаградена за търпението си с една прекрасна новина - ако се случи някакво бедствие или катаклизъм, можем да се обърнем към немското консулство в Осака!!! Алилуя!!!
Искам да уточня, че нашето посолство в Токио е може би най-айляк посолството, което имаме. Тук българите са малко, разпръснати из страната, предимно суденти или учащи. Много рядко някой се обръща към посолството. Там не просто няма опашки, там минават дни (предполагам и седмици), в които никой не ги безпокои за нищо. Излишно е да казвам, че бяхме единствените "клиенти" в този ден, излишно е да уточнявам, че сме се обадили предварително, уговорили сме час, уточнили сме процедура и прочее...
За три часа и половина един български чиновник успява да удари и впише дата и място на печати върху девет документа За същото време не изминахме 700те километра от дома ни до посолството, минавайки през 6 гари.
Та, споделете моля, колко време (майната им на парите, на фона на отпуската, хотела и билетите дотам са нищо) отнема заверката на едно пълномощно в попсолствата при вас? Връщат ли ви по 2-3 дни? Обясняват ли ви какви трудови подвизи са сътворили? И най-вече - посолството ни в Токио е в много скъп и луксозен квартал. Не би ли било много по-добре да се закрие, продаде сградата и да се отвори посолство в Австралия, например, където има много повече българи???? Аз нямам нищо против да ме обслужва и немската мислия тук!
Колко време отнема и колко струва заверка на пълномощно в родото ни посолство, в страните, в които пребивавате?
Ето и причината за гневния емотикон в заглавието:
Вчера аз и съпругът ми заверихме пълномощно за продажба на имот от името на двама ни, в комплект със съответните декларации (по 4 за всеки), общо 9 (девет) листа. Процедурата отне на консула 3,5 часа (три часа и половина) и беше на стойност 280 евро (двеста и осемдесет евро). с неимоверни усилия на волята ви спесявам няколко гърмящи, боксиращи, и ако имаше - псуващи, емотикона
Цялата процедура се съпътстваше от комикотрагични ситуации от сорта на - пространни обяснения, как да си напишем имената и да си сложим подписите кразиво и пригледно, защото било официален документ, след което пълномощното ни се носи смачкано като баница и омазано в мастило - "еййй, ама то така излезе от машината, случайно да имате още копия, ще се опитам да я позабърша....". Добре, че сме предвидливи, знаем къде отиваме и какво ни чака, та си носехме флашка с необходимите документи
Последва идиотско изнудване, от сорта на "ама тука сте двама в това пълномощно, аз трябва да ударя два комплекта печати (големият 40 евро, малкият-20), няма как иначе...Ние сме говорили с нотариус, който ни е обяснил, че има как иначе, но разправията би отнела още ценно време, така че замижахме и дадохме още повече пари за таз невероятна услуга.
Нататък се продължи с безкрайно висене и чакане, да не ударят пеатите, да се впишат имената и датите, да се напишат съответният брой квитанции (цялата сума от 280 евро разбита на бИлЯшки от по две по 40 и останалото по 20 евро), които да се подпишат и след измъчени 3,5 часа, ние бяхме на улицата със завереното пълномощно в ръце.
Дотук може би бих се разминала само с яд, кофти вкус в устата и самоуспокоението, че за 15 години това е едва третото ми съприкосновение с таз убасна институция. Но на излизане ни настигна консула, обяснявайки как си е отложил обедната почивка заради нас и сега отива да обядва. Повървяхме малко в една посока и ето тук всичко се обърна в бушуващ гняв и желание да удуша няколко чиновника едновременно
сори, не се стърпяхСлед класическото "Абе да ви питам, да знаете колко горе-долу българи живеят в Осака постоянно?"
(полудявам от това, но не ми е за пръв път та съм свикнала със странните статистически методи за набиране информация на Външно министерство) последва велико обяснение за това, как в "тетрадката" била видяла, че предния консул "ги бил върщал" за по 2-3 дни за едно пълномощно, а тя го направила за толкова кратко време Е, вярно, че било много работа, и била писала "със светлинна скорост" (това е цитат, Бога ми, точно така каза!), но ето, справила се....тук спях да слушам, че опасността да не издържа и да я фрасна с чантата си нарастваше много сериозно.На финала бях възнаградена за търпението си с една прекрасна новина - ако се случи някакво бедствие или катаклизъм, можем да се обърнем към немското консулство в Осака!!! Алилуя!!!
Искам да уточня, че нашето посолство в Токио е може би най-айляк посолството, което имаме. Тук българите са малко, разпръснати из страната, предимно суденти или учащи. Много рядко някой се обръща към посолството. Там не просто няма опашки, там минават дни (предполагам и седмици), в които никой не ги безпокои за нищо. Излишно е да казвам, че бяхме единствените "клиенти" в този ден, излишно е да уточнявам, че сме се обадили предварително, уговорили сме час, уточнили сме процедура и прочее...
За три часа и половина един български чиновник успява да удари и впише дата и място на печати върху девет документа
За същото време не изминахме 700те километра от дома ни до посолството, минавайки през 6 гари. Та, споделете моля, колко време (майната им на парите, на фона на отпуската, хотела и билетите дотам са нищо) отнема заверката на едно пълномощно в попсолствата при вас? Връщат ли ви по 2-3 дни? Обясняват ли ви какви трудови подвизи са сътворили? И най-вече - посолството ни в Токио е в много скъп и луксозен квартал. Не би ли било много по-добре да се закрие, продаде сградата и да се отвори посолство в Австралия, например, където има много повече българи???? Аз нямам нищо против да ме обслужва и немската мислия тук!
Немой тъй 
Преди 7 години звънях във външно, откъдето ми дадоха съвсем различен телефон от официалния и така се свързах с тях след дълго издирване 
.
), 50-60 евро в брой (подготвена за 10 евро/страница) и се курдисвам в 9ч45 пред сградата, заедно с няколко броя сънародници, някои от които от видимите малцинства (тук имам също едва много забавна случка, ама да не разводнявам темата). Излишно е да споменавам, че отвориха в 10ч15, ама колко са 15 мин закъснение, сега подробности. Младежът от охраната говори на "ти" на посетителите 
. Стигам до заветното гише, служителката хваща документите и ми казва, че заверката струва 90 евро (30/страница). Аз - в шах, ама нали преди 4 месеца бях платила 3 пъти по-малко 
. Били преразгледали тарифите... Не мога да платя с чек или карта, само в брой. Трябва да изляза да търся банкомат, а минава 11ч. Тук е моментът да поясня, че посолството в Париж се намира точно срещу моста, където катастрофира лейди Даяна, в шик квартал, където са почти само блокове, ресторанти и тук-таме някой магазин. Както и да е, намерих един заблуден банков клон, изтеглих пари и се връщам в консулството. На гишето следва втори въпрос "Ама вие спешно ли ги искате?". Питам за колко време стават неспешните. За 2 седмици (виждаш ли, токйските служители са даже бързи, само за 2-3 дни ги правят 
Имали сме взимане даване с щатското, никакво оплакване нямам. 
Имах подобен опит с адвокат в Бг. на скоро та това явно си е Български стандарт така да се държат хората. Май много сме отвикнали и както казва моят - сме се разглезили и забравили какво е да си имаш зимане даване с Бг. бюрокрацията, пък било тя и на частно при адвокат дето дере кожа, сланина, месо... и до кокал чак. 
Ако не другаде, поне в нет пространството ще се 'отпечти'. Радва ме да чета написаното, но не повода и преживяното. Абсурдистанската работа на Бг. бюрокрацията не свършва на Бг. границата. Продължава във всичките и ракообразни пипала пуснати из държавите, и както се казва докато не се претопи това поколение от нагли, надути и некадърни душици, ще си върви кервана... 
