Много ли искам?

Ако е вярно, каквото си написала, по- добре е да се опитате да си оправите взаимоотношенията.

Savsiiiii, твоята история е и моята история ама 1 към 1 - и аз съм в чужбина, далече от родителите ми и сестра ми. Не искаш много, това, което искаш е жизнен минимум. При мен  стана ясно, че раздялата е просто въпрос на време. Всякакви прицедури по спасяване на някой или нещо приключиха безславно, желание не ми остана, за сили да не говорим. Абсолютно всичко е прекършено между нас, а и децата ми не заслужават такава токсична семейна среда - те сами ми го показаха и ми отвориха очите, всеки по своему - имат голяма разлика във възрастта. Явно ти правиш усилия още... Само мога да те посъветвам - мисли за СЕБЕ СИ, само и единствено, като взимаш решението. 

Имаш и домашни да подготвяш и то в писмен вид. Отдели им много време. Отговори си на следните въпроси:

1. Какво ще стане, ако остана?
2. Какво няма да стане, ако остана?
3. Какво ще стане, ако си тръгна?
4. Какво няма да стане, ако си тръгна?

Удари чертата после и си вземи решението. Това една приятелка, разкошен човек, ми го подсказа в друг контекст. Толкова е проста формулата, но работи.

Ако решиш да приключиш, си направи план и действай по него. Всички препятствия, които ти се струват непреодолими, всъщност не са. Отново си ги напиши и ги сведи до решими проблеми, един по един. Така пише по дебелите книги, аз съм го изпробвала и работи. Бъди честна със себе си и мисли за себе си. Успех!!!! 

Снежа, ако ти се струва толкова невероятно, по-логично е да не пишеш по темата, отминаваш и толкова, никого не съм задължила да дава мнение. Не забранявам да пишеш, просто не ми стига другото, а и да те убеждавам, че е вярно, и после съвети да чакам от мнителни хора - не, мерси.

Петя, благодаря ти! Вече имам някои насоки за действие...

savsi, позволи ми да те окуража!
Наистина ситуацията ти е тежка и проблематична, но ако успееш да вземеш най-доброто от жени с близка съдба, като petya_pan например, и да запазиш трезвия си поглед върху нещата, ВСИЧКО ще бъде ОК!
Повярвай, аз съм доста над 35+, но това не означава граница на мечтите и на потенциала за реализация.
Работа ще намериш, рано или късно, не се предавай!
В един момент - наистина бъдещ - може да оцениш, че цялата ситуация е в твоя полза - вече имаш две дечица, които достатъчно ще те правят щастлива като МАЙКА, а ако успееш да постигнеш и комфорт в психологически план (което значи и в битиен) - охооо, знаеш ли колко хубави неща те очакват?
Да не те обезкуражавам, но цялата хамалогия по "прераждането на независимата, силна и щастлива жена" от такива ситуации отнема около година-две средно. Така пише по някои книги, така се случи и при мен - броим времето от момента, когато човек осъзнава, че проблемите трябва неотложно да се решат, до момента, в който отчиташ, че нещата вече са до голяма степен в правилния коловоз.

Мъжът ти се уплаши като чу за развода. Това ми подсказва, че се намирате в страна където правата на жените са добре защитени.

Не става въпрос, че съм мнителна.
Става въпрос, че живота е доста напрегнат и все пак като един човек си е взел забележка, най- малкото, че засяга другия, то може да му се прости.
Поне на мен така ми прозвуча написаното.
Виж, ако не зацепва от нищо, ако не се интересува от това как се чувстваш, ако не разбира , че греши и т.н.
Плюс това ти самата пишеш, че не си му казала как се чувстваш. Ще кажеш " той не вижда ли".
Когато човек пише някъде, не се нуждае само от съгласие, но и никой не може да ти помогне ако се чувстваш така.

Снежа, не съм много съгласна. Съмнявам се, че авторката е търпяла безропотно в продължение на сума ти години. Със сигурност многократно е казала и показала, че не й е приятно ставащото. А това, че мъжът й си е променил в положителен план отноението, след като тя е споменала за развод, означава просто, че в момента на него не му се развежда. Причината може и хич да не е благородна, да не му е изгодно в този момент. Това се проверява лесно. Обикновено положителната промяна продължава известно време и после отново старата рутина. На нея ще й писне, пак ще го заплаи, той пак ще се кротне, само дето с течение на времето кротването ще продължава все по-малко, защото той ще престане да я взема насериозно.... Аз лично от 3 години живея в такъв филм, подадох си и молбата за развод и БНД сега започна леееекинко да вдява, че няма да се тръшна пред неустоимия му чар (и май все още не е съвсем убеден).

<може и наистина да си е взел бележка де, то ще си покаже. Но някак си ми се струва много невероятно мъж на 35+ да кряска и да се държи хулигански и да си мисли, че на жена му много й харесва (това не себе си трябвае преди време да го напиша) или не й пука.

Това с кротването, моленето, отиване, връщане ми е известно...
При такъв случай шанс няма, но има и такива /без да ги оправдавам/ си го изкарват на близките и когато загубят нещо, тогава започват да го ценят.
Не искам да кажа, че в отношенията винаги е забъркан трети човек, но си мисля, че ако човек не проявява качества като насилие, алкохол или крайно неприемливи черти, все пак има някакъв шанс.
Въпросът е, че както казва авторката за нея е вече късно. Когато според мен е също късно, поне аз руша всичко и добро и зло. Последното не го считам за особено добра черта на характера си.
Затова си помислих, че могат и да имат шанс двамата, след като са живели толкова време заедно.

Геррри,
благодаря за виртуалната подкрепа.

pavlinka1,
не съм наясно с юридическите подробности , свързани с правата ми при развод, но трябва да проверя.

Снежа 63, шамс -
мъжът ми изкарваше, че аз съм го предизвикала, това му беше удобно оправдание. Но преди аз самата не си обръщах внимание, това беше моята грешка. Вихрушката на ежедневието така ме беше завъртяла - цял ден работа (свързана със стрес и доста отговорности), вечер готвене, през уикенда чистене и разходка с детето - бях буквално капнала и хронично уморена. Някак си нямах време и сили да се замисля за ситуацията, за собствения си комфорт. Сега откакто съм вкъщи и повече мисля за живота си се чудя как съм изтърпяла, а и осъзнавам, че годините си минават.
Всъщност преди 4-5 години имах възможност за радикална промяна, но не се осмелих да рискувам, затова сега съжалявам много и се ядосвам на себе си, но аз винаги много премислям всичко, понякога това е добре, но в други случаи тази нерешителност ми пречи.
А промяната при мъжа ми, макар и да е положителна, не е на 100 %, понякога пак не успява да се сдържи и избухва за съвсем незначителни неща, но в повечето случаи напоследък виждам, че прави усилие да се овладее, но дори и това вътрешно ме дразни, тъй като съзнавам, че не е естественото му състояние и се чудя докога ще продължи, голяма промяна при възрастен човек с оформен характер дали е възможна. Интересното при мъжа ми е, че за най-малки дреболии е способен да вдигне голям скандал, а за важните неща не е така - в повечето случай оставя решението на мен, за да може след това да ме обвини, че съм сгрешила (ако обаче съм постъпила правилно никога не признава, че заслугата е моя).

За мен това е инфантилен и безотговорен човек. Такива никога нямат мнение и винаги чакат ти да кажеш, съответно винаги са невинни, което говори много.

Точно така !
Силният човек взема решения и носи отговорност за последствията !
А слабохарактерните винаги прехвърлят отговорността на друг ...

Голяма промяна в характер / това което описваш е характер/ е не възможна.
Възможно е само пренасочване в друга посока, но вероятността да не се " върне" обратно е почти нищожна.
Виждала съм хора с големи промени / не в характера/, но те стават при твърде стресови състояния.
Ако не го приемеш такъв, няма да можеш да живееш с него.
Не важи и принципа, че с годините улягат. Напротив  - колкото повече човек остарява, толкова по- зле става.

Улягане няма, избухливите хора с годините се сдържат все по-трудно, защото ще те чувства все по-близка и съвсем няма да му дреме как се държи с тебе и пред тебе.

savsi недей да съжаляваш за миналите неща. Няма как да се върнеш назад и да го промениш.
Трябва много да го е страх от последствията при развода, затова толкова усилия полага за да се сдържа. Най-вероятно си в страната, където правата на майките и децата са  добре защитени. Много добре се сети, че е важен твоят комфорт.