Честно казано, с риск да ме сдъвкате набързо, за мен по-резонният въпрос е защо една жена иска да ражда? Ясно е, че най-близкият отговор е защото иска дете. Да, ама дете може да има и по друг начин.
Какво ни кара неистово да се стремим да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам?!
За себе си мога да отговоря, че причината беше обществената нагласа - за мен беше ясно, че ако искам да съм пълноценно с тоя мъж, трябва да го направя. Просто той може и да приеме, че не желая да забременявам, но няма да разбере защо му го причинявам, никога това няма да бъде неговото решение. Фактът, че никога не съм пожелавала второ, достатъчно ясно говори, че не съм променила отношението си. Хем ми се падна много лесно дете, което си гледах с удоволствие.
Искрено се надявам дискусията да се насочи към анализ на чувствата, които ни водят към този акт (всеки от собствен опит), а не към размахване на томахавки и тропкане с копитца в защита на собственото мнение.