Защо една жена иска да ражда?

  • 14 413
  • 227
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 682
Темата е провокирана от друга - защо една жена не иска да ражда.
Честно казано, с риск да ме сдъвкате набързо, за мен по-резонният въпрос е защо една жена иска да ражда? Ясно е, че най-близкият отговор е защото иска дете. Да, ама дете може да има и по друг начин.
Какво ни кара неистово да се стремим да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам?!
За себе си мога да отговоря, че причината беше обществената нагласа - за мен беше ясно, че ако искам да съм пълноценно с тоя мъж, трябва да го направя. Просто той може и да приеме, че не желая да забременявам, но няма да разбере защо му го причинявам, никога това няма да бъде неговото решение. Фактът, че никога не съм пожелавала второ, достатъчно ясно говори, че не съм променила отношението си. Хем ми се падна много лесно дете, което си гледах с удоволствие.
Искрено се надявам дискусията да се насочи към анализ на чувствата, които ни водят към този акт (всеки от собствен опит), а не към размахване на томахавки и тропкане с копитца в защита на собственото мнение. Laughing

# 1
  • Мнения: 2 510
Кой е другия начин да имаш свое дете?
Вероятно съм пропуснала нещо.

# 2
  • Мнения: 6 661
За мен беше нагонът, а не обществената нагласа. Все пак сме част от природата, колкото и да не ни се иска да е така.
Неистовото желание и на всяка цена обаче са ми непознати и там не знам......... Ако не се беше получило по най-естествения и лесен начин не съм сигурна, че бих се напъвала неистово и на всяка цена..........

# 3
  • Мнения: 2 682
Зависи как се разбира понятието "свое". За мен свое е всяко дете, което отглеждам - осиновено, на съпруга ми, от сурогатна майка.
Всъщност идеята е, ако нямаш желание да се възпроизвеждаш, но обичаш децата и искаш да имаш дете..

# 4
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

# 5
  • Мнения: 2 510
Аз също съм се замисляла защо раждането и износването на живот не е създаден да е удоволствие, а не съпроводен с болка.
Отговор нямам.
При съществуващите условия нямам нищо напротив да се измисли метод за изкуствено "износване" и раждане на  бебета, въпреки, че второ дете не бих желала. Не поради причина - раждане.

# 6
  • Мнения: 2 510
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Да, но не биологично твое дете.
Да искала съм да имам мое / родено/ дете.

# 7
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Да, но не биологично твое дете.
Да искала съм да имам мое / родено/ дете.
Без значение, и в двата случая даваш шанс за живот, и в двата случая създаваш Човек  Grinning

# 8
  • Мнения: 2 682
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?

# 9
  • Мнения: 3 371
за мен - защото исках мое дете/в моя случай деца/.
осиновено, припознато, доведено и т.н чисто психологически не мога да приема за мое дете. ако се наложи , да, вероятно бих гледала, но няма никога вероятно да съм с нагласата, че е родено от мен, съответно мое дете.
не знам на варианта със сурогатна майка как бих погледнала, никога не съм мислила, по простата причина, че съм приключила с ражданията и нямам желание за други деца.

# 10
  • Мнения: 2 510
Да осиновиш едно дете се изисква твърде много неща. Поне според мен.
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?
Коя би се съгласила на това?
Да можеха тези бебета да се отглеждат в инкубатори.

# 11
  • Мнения: 65
Инстинкт, както при всички други живи същества.
Това, че сме разумни, води по-скоро до планиране - кога, с кого и колко, вместо до безразборно размножаване (не, че няма и такива случаи  Grinning)

# 12
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?
Това е утопия... Бремеността не е професия, а нагонът е друго, той няма нищо общо със зачеването на едно дете. Има институции, в които дечица чакат да бъдат обгърнати с родителска любов. Ако желанието ти е да се възползваш от сурогатното майчинство, дерзай предполагам, че вече са го узаконили.

# 13
  • Kопенхаген
  • Мнения: 663
Желанието, една жена да роди за мен е инстинкт, просто вътрешно започваш да се чувстваш готова да създадеш живот. И  в един момент това взема връх над всичко в живота ти. Именно жени, които не са изпитали подобно чувство разсъждават като теб. Майка на сила и по задължение не се става  Grinning

# 14
  • Мнения: 2 682
Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?
Това е утопия... Бремеността не е професия, а нагонът е друго, той няма нищо общо със зачеването на едно дете. Има институции, в които дечица чакат да бъдат обгърнати с родителска любов. Ако желанието ти е да се възползваш от сурогатното майчинство, дерзай предполагам, че вече са го узаконили.

 Laughing Ооо, късно ми е да се възползвам от каквото и да е майчинство, на бабинство съм се настроила вече.
Иначе, да, утопия е. Но, ако все пак, бременността беше общоутвърдена професия, дали т.н. от теб код за репродуктиране щеше да раззвънка биологичния ни часовник?
И, всъщност, аз не станах майка насила, харесвам децата и исках да имам дете, но нямах никакво желание да го раждам. Laughing Не исках да минавам през всичко това, така и не почувствах с годините готовност, явно инстинкта така и не ми се е развил.

Общи условия

Активация на акаунт