Здравейте,
Чета тук от доста отдавна, в края на октомври 2008 сложиха диагнозата на сина ни - множествена екзостоза. Най-просто казано това са тумори на костите, обиколихме доста ортопеди с надеждата, че има грешка, но...
Минахме и през цялата гама емоции, от невярване, реване, самосъжаление и какво ли още не, предполагам че и вие сте имали подобни състояния. Лекарите ни убеждаваха, че в общия случай до 12-тата година не се налагат операции, че може да си живее като "нормално" дете и никога да няма проблеми и т.н.
До миналата година. Един ден синът ми си ударил крачето в градината, макар че бях сигурна, че няма счупване, все пак отидохме за снимка в Пирогов. На снимката се видя, че има огромна екзостоза над глезена, която расте от едната към другата кост и се врязала в нея, костта беше наполовина "изядена" от тумора и казаха, че се налага почти спешна операция. Това беше малко преди да стане на 5. Само изчакахме да му мине рождения ден и го оперираха в Горна Баня. В болницата се стараех да не се стресира, поне доколкото зависеше от мен и докато лежахме там не даваше признаци да е нещастен, дори на края на едно свиждане с баща си отвън му обясняваше как "ще трябва да се качва вече в хотела". Та така живеех си със заблудата, че за него не е било страшно и много лошо. На контролен преглед есента ни казаха, че до 6 месеца се налага да направим нова операция, този път на ръката. Почнах леко да подпитвам и подмятам за спомените му от болницата и той почти всеки път почти "истерясваше", че никога повече не иска да ходи в болница
Само че се налага И пак ще изчакаме да му мине РД и ще трябва да постъпи.
След толкова излияния, ако някой е имал търпение да изчете, и може да ни посъветва как да подходим, как да му кажем и какво да му кажем... Той не знае, че има заболяване, миналия път си мислеше, че операцията е заради удара в градината. Как се обяснява такова нещо на 6-годишен? Моля, споделете, ако имате опит или пък ако имате идеи.
Поздрави и с най-искрено пожелание да са здрави децата ви!
Чета тук от доста отдавна, в края на октомври 2008 сложиха диагнозата на сина ни - множествена екзостоза. Най-просто казано това са тумори на костите, обиколихме доста ортопеди с надеждата, че има грешка, но...
Минахме и през цялата гама емоции, от невярване, реване, самосъжаление и какво ли още не, предполагам че и вие сте имали подобни състояния. Лекарите ни убеждаваха, че в общия случай до 12-тата година не се налагат операции, че може да си живее като "нормално" дете и никога да няма проблеми и т.н.До миналата година. Един ден синът ми си ударил крачето в градината, макар че бях сигурна, че няма счупване, все пак отидохме за снимка в Пирогов. На снимката се видя, че има огромна екзостоза над глезена, която расте от едната към другата кост и се врязала в нея, костта беше наполовина "изядена" от тумора и казаха, че се налага почти спешна операция. Това беше малко преди да стане на 5. Само изчакахме да му мине рождения ден и го оперираха в Горна Баня. В болницата се стараех да не се стресира, поне доколкото зависеше от мен и докато лежахме там не даваше признаци да е нещастен, дори на края на едно свиждане с баща си отвън му обясняваше как "ще трябва да се качва вече в хотела". Та така живеех си със заблудата, че за него не е било страшно и много лошо. На контролен преглед есента ни казаха, че до 6 месеца се налага да направим нова операция, този път на ръката. Почнах леко да подпитвам и подмятам за спомените му от болницата и той почти всеки път почти "истерясваше", че никога повече не иска да ходи в болница
Само че се налага И пак ще изчакаме да му мине РД и ще трябва да постъпи. След толкова излияния, ако някой е имал търпение да изчете, и може да ни посъветва как да подходим, как да му кажем и какво да му кажем... Той не знае, че има заболяване, миналия път си мислеше, че операцията е заради удара в градината. Как се обяснява такова нещо на 6-годишен? Моля, споделете, ако имате опит или пък ако имате идеи.
Поздрави и с най-искрено пожелание да са здрави децата ви!
. 
