Книги за наука

Джаред Даймънд

Изключително адекватно включване, но ще се радвам и ако коментираш по-подробно. За мен Даймънд е великолепен автор с едновременно енциклопедични и аналитични качества. Горещо го препоръчвам.

The Medusa and the Snail- за биологията. Критичното мислене не е експлицирано, но е книга с по-различен подход.

The Man who Mistook his Wife for a Hat, Оливър Сакс. Неврология и невропсихология. Има фалове, но е добър старт.

The Demon-Haunted World, Карл Сейгън.

The Stuff of Thought, Стивън Пинкър

Себичният ген, Ричард Докинс

The End of Faith, Сам Харис

Why People Believe Weird Things- една от библиите на скептичното движение, но забравих автора... Michael Shermer

Жестоко включване, Bandida!

Сам Харис е страхотен и е жалко, че "The End Of Faith" още не е издавана у нас... както и която и да е друга негова книга. В момента се работи по "Моралният пейзаж" обаче, което е чудесна новина. Доколкото знам, на Оливър Сакс пък се очаква тази година да излезе на български "The Mind's Eye". Същото важи и за "The Stuff Оf Thought" на Стивън Пинкър, който е невероятен автор. В тази линия идеално влизат Ричард Докинс ("Себичният ген" е супер, но е изчерпана отдавна; за сметка на това великолепната "Най-великото шоу на Земята" я има във всяка книжарница) и Карл Сейгън. Споменатото от теб заглавие на Сейгън ("Свят, населен с демони") наскоро беше допечатано и дано повече хора си го купят, защото е полезен лек срещу глупавите суеверия и псевдонаучни глупости.

Наистина "Why People Believe Weird Things" е еталон на скептичното мислене, но още никой не се е сетил да я публикува в България; за сметка на това по "The Believing Brain" има някакво раздвижване май. Колкото до "The Medusa & Тhe Snail": не знам нищо, ще я проуча.

2 заглавия, които са доста актуални:



"Походката на пияницата" на Ленард Млодинов. Знаете, че повечето хора смятат, че нищо не е случайно... Е, според Млодинов всичко е случайно. Много приятно четиво.



"От Александрия до интернет" - тази още не съм я чел, но мисля, че ще е ужасно интересна (темата го изисква просто). Донякъде навлиза и в полето на споменатия по горе Джаред Даймънд.

Не очаквам сериозна активност тук, но поне се надявам на такава, така че който има желание, нека сподели мнение.

 

PS Още един важен труд: вече посочената от мен в първия пост "Космическият пейзаж" на Ленард Съскинд. Наскоро я приключих и макар на моменти да е доста предизвикателна като материя, горещо я препоръчвам!

Доста високо в списъка с хубави книги за популярна наука трябва да стоят всички заглавия на Ричард Файнман.

Препоръчвам на всеки да прочете есето Cargo Cult Science.

Книгите на Файнман (извън лекциите по физика, които са доста разбираеми) са биографични. Включват: Surely you're Joking, Mr. Feynman; What Do You Care What Other People Think и QED (Quantum Electrodynamics).

Последната е по-сложна за разбиране, но също толкова приятна.

Медузата и охлюва я има онлайн, доста е стара, забавни есета за биологията и философията. Задава въпроси като наприимер защо ни е по-гадно да чуваме новини за петролен разлив, отколкото за терористичен акт, както и защо нюйоркчани се ужасявали от пускането на златни рибки в градски водоеми. Втората история я разправям на малкия, как златните рибки мутирали и ставали на "мръсни рибки", които хапят хората за панталоните.

The Black Swan е спорна, но пак ценна. Иначе Беноа Манделброт е оригиналът и мисля, че в 21 век е важно да се знае какво е това фрактал и има ли почва у нас.

Това е темата. Исках да пусна такава, но не можах да подбера име. Благодаря, Авраам!

Надявам се идеята да не изключва припомняне на книги, които са издадени в предишни години.

Харесвам и препоръчвам:
 "Кратка история на почти всичко" Бил Брайсън, също и детския вариант:


Мичио Каку с трите книги:



Ще допълвам с времето, наведнъж няма да стане.

И да запитам, Авраам, прочел ли си "Как работи умът"? Впечатления?

Bandida, радвам се, че не съм единственият човек в тая невежа и суеверна държава, който е чувал за Ричард Файнман (напълно съм сериозен: този несъмнено велик човек и учен е абсолютно непознат у нас). Гледал съм негови лекции и изказвания в интернет, но не съм чел нищо негово. Нямам търпение да издадат някоя от книгите му на български - време си е, ебати. Може би най-добре е да се започне с "Surely You're Joking, Mr. Feynman", защото е най-пазарно friendly. На Насим Талеб съм чел само "Прокрустовото ложе" и като цяло не ми допадна, но за "Черният лебед" чувам предимно положителни неща, така че някой ден може и да й дам шанс.

Лоана, абсолютно никакъв проблем няма да се обсъждат и отдавна издадени неща. Даже е препоръчително! На Мичио Каку съм чел само "Физика на невъзможното" и беше приятна.

Чудесно е, че се включихте!

 

PS По "Как работи умът" се зарибих, след като изчетох този откъс от книгата и си я купих веднага, но още не съм стигнал до нея. От Стивън Пинкър имам великолепни впечатления след участията му в TED; уникален мислител е.

Благодаря, Авраам.

Това някой да го е чел? Впечатления?


Сетих се, ето тази изключително много ми хареса, макар краят ѝ да ми се видя слабоват:

Езиковият инстинкт не съм чела, но съм чела The Stuff of Thought. Основната идея е, че имаме вроден капацитет за език и той е базиран на някои качества на съзнанието ни. Пинкър стига дотам, добавя малко невронаука и като цяло дава интересна основа. Включва и екологични теории за езика, а именно, че той възниква заради начина, по който сме въплътени и използваме тялото си. Пинкър забелязва, че повечето ни абстракти метафори са изградени от думички, означаващи движение или позиция в пространството. Дори самата дума abstract, можете да се сетите, е пространствена по природа.

Превели са Extraordinary Popular Delusions and the Madness of Crowds, чела съм я на английски. Книгата е от 19 век и е прекалено фактологична; ако ще се чете с цел скептицизъм, препоръчвам по-нови заглавия. Тази само описва масова лудост и като разказ е интересна, но не ни казва как да изучаваме съвременния човек и специфичните за него заблуди и псевдонаука.

Колкото до това "как работи умът", Пинкър повдига интересни въпроси, но човек трябва да внимава от четене на подобни книги да не стигне до извода, че "мозъкът ми ме накара да го направя". За да се противопоставите, препоръчвам поне малко прочитане на екологичните теории за езика и съзнанието. От популярните книги извън БГ препоръчвам Michelangelo's Finger. Няма лошо да четете от многото заглавия, които насочват към идеята, че мозъкът е отговорен за всичко- повечето са написани чудесно. Обаче има по-добре обосновани теории, че поведението и съзнанието (умът) включват повече елементи, някои от които са извън мозъка ни. Сега звучи странно, но имайте предвид тези идеи, за тях има доста книги и ще ги има.

Изобщо, Raymond Tallis има интересни статии из нета за това докъде се простира силата на мозъка и в кои случаи той е по-скоро слуга, отколкото господар.

Звучи повече от внушително; крайно време е да прочета нещо от Стивън Пинкър - имам и двете издадени у нас негови книги, но не съм успял още да стигна до тях. Иначе за Мат Ливио, разбира се, съм чувал и дори съм преглеждал набързо негови заглавия; изглежда много любопитен автор. Ето това:



...ми се струва задължително четиво. В "A Universe From Nothing" физикът и космолог Лорънс Краус защитава смело и убедително тезата, че Вселената е самозараждащ се феномен.

Снощи откарах до никое време с "Езиковият инстинкт". Тъй като съм привикнала с доста по-тежки (не на кг) книги, засега не можах да я усетя. Може би трябваше с другата тухла ("Как работи мозъкът") да го отпочна.

Книгата е How the Mind Works или Как Работи Съзнанието.

Нейна компания е Consciousness Explained на Даниел Денет.

Пинкър не е тежък писател, той е публичен интелектуалец и пише в много приятен стил.

Преводът на български е "Как работи умът", т.е. и двете сме в лека грешка. Нито е съзнанието, нито е мозъкът.

Отново: адски ценно заглавие от невероятно готин автор, но за съжаление нито заглавието, нито авторът са виждали бял свят у нас.

Скапани приоритети имат повечето български издателства! (За читателската аудитория да не говорим...)