Истории всякакви

  • 1 798
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 217
Много обичам да чета и слушам интересни случки. Това е тема за нещата, които са ви докоснали - независимо дали са тъжни или радостни, минали или настоящи. Особено през студените зимни следобеди, когато навън трупа сняг, а у дома е тихо, почистено и сготвено, и госпожицата спи непробудно по 4 часа, много ми се слушат всякакви разкази, дори измислени. Blush
  bouquet

# 1
  • Мнения: 124
Вицове
Нещо смешно
Има още подобни теми,но не се сещам в момента Peace

# 2
  • Мнения: 1 217
Благодаря Hug Но тези са малко по-различни, аз говоря за разказани случки, нещо като кратички разкази, за неочаквана среща, сбъдната мечта или незабравим рожден ден. Тема, която стопля с красиви истории.  bouquet

# 3
  • Мнения: 54
Вчера си мислих точно за такава тема,   bouquet
Може ли да не споделяме собствени истории, а прочетени такива? Имам предвид събития от живота на други хора, които могат единствено да ни вдъхновят. Ако да, споделям този линк -
http://www.my-inspirational-quotes.com/inspirational-stories/cliff-young/
Днес или утре ще го преведа, но да не е празен запис.

# 4
  • Мнения: 1 217
Pureadoration , разбира се, че може !  bouquet

# 5
  • Мнения: 3 034
Преди пишехме в "Моето най-голямо приключение", миналата година я препрочитах, има страхотни неща.  Peace http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=190309.0

# 6
  • Мнения: 54
Скрит текст:
Клиф Иънг - фермерът, който вдъхнови една нация

Цялата нация мислеше, че е полудял, стар човек, за да предприеми почти невъзможно предизвикателство. Много се страхуваха, че ще умре, опитвайки се да го постигне. Но този смирен възрастен човек опроверга всички критики.

Клиф Иънг, на 61 годишна възраст, взе участие в надпреварата Сидни-Мелбърн през 1983г. Маратонът се смята за най-трудния в света, като участниците трябва да изминат разстоянието от 875 км в рамките на не повече от 6-7 дни. Клиф Иънг се включил в надпреварата, съревновайки се с световно-известни атлети. Това е историята как той постигнал неочакваното, вдъхновявайки цялата нация.

НАЧАЛОТО

Всяка година, в Австралия се състои маратон, дълъг 875 км, продължаващ между Сидни и Мелбърн. Смята се за най-дългият и труден ултра-маратон в света. Това е продължителна и трудна надпревара, която отнема седмица, и най-често се пробягва от световно-известни атлети, които тренират специално за събитието. Зад гърбовете им стоят големи марки, като Найк, и атлетите, най-често на възраст под 30 години, са екипировани с най-скъпите, спонсорирани облекла и обувки.
През 1983г, тези топ атлети ги очаквала изненада. В деня на събитието се появил човек на име Клиф Иънг. В началото никой не се интересувал от него, най-вече защото се смятало, че той е там като наблюдател. Все пак, той бил на 61г, облечен в гащеризон и галоши, върху работните му ботуши.
Когато Клиф тръгнал към масата, за да си вземе номер, станало ясно, че той е там за да участва. Той бил на път да се присъедини към група от 150 световно известни атлети, и да тича! През това време, другите състезатели нямали на идея, че тренъор му била неговата 81 годишна майка.
Всеки смятам, че това е желанието му за слава. Но пресата останала любопитна, когато той грабнал номер 64, и се присъединил към другите състезатели. Камерите се насочили към него, и репортерите започнали да задават въпроси:
Кой си ти и какво правиш?
Аз съм Клиф Иънг. Идвам от голямо ранчо, извън Мелбърн
Наистина ли ще тичаш?
Да
Имаш ли поддръжници?
Не
Тогава не може да тичаш.
Да, мога. Аз съм отраснала във ферма, където нямахме възможността да си позволим коне, или селско-стопански машини, и през цялото време, в което израствах - до преди 4 години, когато най-накрая спечелихме малко пари и си позволихме машина - когато се задаваше буря, аз трябваше да изляза и да събера овцете. Имахме 2000 овце, разпръснати на площ от 2000 акра. Понякога се е налагало да ги събирам за 2 - 3 дни. Отнемаше ми доста време, но успявах. Вярвам, че мога да пробягам това състезание, то се състои от два дни в повече. Пет дни. Събирал съм овцете за три.
Когато маратонът започнал, професионалистите оставили Клиф да им диша праха, в неговите галоши. Хората в публиката се усмихвали, защото той дори не тичал "правилно". Вместо да тича, той изглеждал сякаш се клатушка спокойно.
Хората, които следели маратонът, се молели някой да спре "този луд възрастен човек", защото смптали, че ще умре преди да преполови пътя.

КОСТЕНУРКА СРЕЩУ ЗАЙЦИ
Всеки професионален атлет знаел, че за да завърши надпреварата в рамките на седмица, трябва да се тича 18 часа, и спи - 6. Само че, Клиф Иънг не знаел това!
Когато сутрешните новини относно маратонът се излъчили, хората били изненадани отново. Клиф не само, че все още бил част от надпреварата, но и не бил спирал да тича цяла нощ!
Всъщност той въобще не спирал да тича след първия ден. Въпреки, че бил много назад, продължавал. Дори намерил време да помаха на публиката, която гледала събитието, от магистралите.
Когато стигнал до град, наречен Албъри, го попитали каква е неговата тактика. Клиф споделил, че възнамерява да тича до края без да спира, както и направел.
С всяка изминала нощ той се приближавал до водещата група. След последната вечер, той задминал всички световно известни атлети. На последния ден, се оказал много по-напред от тях. Не само, че пробягал разстоянието от Мелбърн то Сидни, на възраст от 61г., без да умре, той спечелил първо място, поставяйки нов рекорд, с разлика от 9 часа, с предишния! Клиф Иънг станал национален герой. Хората се влюбили в простия фермер, който дошъл от нищото и спечелил най-тежкия маратон.
Пробягал 875 км, за 5 дни, 15 часа и 4минути. Без да знае, че е трябвало да спи през нощта, той споделил, че през цялото време си представял как гони овце, и трябва да се прибере преди да започне бурята.
Когато бил възнаграден с 10000 долара, той качал, че не знаел за наградата, и настоявал, че не се е включил заради парите. Разделил сумата между следващите 5 участници. Не запазил дори стотинка. Този акт го направил скъп на цяла Австралия. Клиф бил обикновен, смирен човек, който се заел с необикновено предизвикателство, и се превърнал в национална сензация.
Следващата година се включил отново, печелейки 7 мясо. Този път пробягал маратона с изместена бедрена кост, която довела до проблеми с коляното и ставите. Но и това не го спряло. Когато го провъзгласили за най-смелият участник, и му връчили Mitsubishi Colt, той казал: "Дори не ми беше толкова тежко, колкото на Боб Макуейн. Заповядай Боб, ти вземи колата". И му подал ключовете.
Хората казват, че той никога не запазил дори една награда. Подарявали му часовници, защото никога не бил имал, и от благодарност ги взимал. Давал ги на първото срещнато дете. Споделил, че  не вижда защо би му бил необходим часовник, та той знае кога е ден, нощ, и кога е гладен.
Следващото предизвикателство поел на възрастта от 76 години, през 1997г, когато се опитал да стане най-възрастният човек, пробягал около Австралия, с цел да събере пари за бездомните деца. Той успял да пробяга 6520км, от 16000, преди да се оттегли, защото единственият член на отбора му се разболял.
Неговата любов към бягата никога не намаляла. През 2000г, след пробягани 921 км от 16000, той припаднал, и така загубил силите си. Този лек удар погубил героичните му дни на атлет.
След дълго боледуване, Клиф Иънг си заминал от този свят на 2ри Ноември 2003. Бил 81 годишен.

МАРАТОНЪТ ДНЕС
"Лъкатушенето на Иънг" се оказало начин за съхранение на енергия. От тогава насам, най-малко 3 от победителите в маратона, са го използвали.
Днес, почти никой не спи. За да победиш, трябва да тичаш както Клиф Иънг го е правел - цяла нощ, и цял ден.

Дълго е, но си заслужава. Наскоро прочетох историята, и истински ме трогна. Тук-таме съм прескочила по изречение в превода, но смисълът не се губи.

# 7
  • Мнения: 2 401
Историята не е много прясна, ама за нея се сетих.
Закъсвам с колата на кръстовище. Първа реакция от мадама: е тука ли баш намери да паркираш? Аз: колицата сдаде багажа, човече. Тя: извинявай. Следват десетки псувни от мъжленца, не им дреме каква е историята. Аз се суетя и се чудя какво да правя. Идват по едно време две мацки-пешеходки и казват: дай да те избутаме на безопасно място, че тука ще те грабне паяка.  И ме бутат  около 60 метра..   

# 8
  • Германия
  • Мнения: 1 070
pureadoration, много хубава история! Браво и за това, че си се постарала да я преведеш. Ето нещо и от мен: http://www.usatoday.com/tech/products/gear/2008-01-25-camera-clues-nyc_N.htm

Ето и превода, който бях направила преди време (дългичко е, за това го пускам така)

Как снимките от един фотоапарат помогнаха той да намери собственика си:
Скрит текст:
В навечерието на новогодишната вечер Ерика Гъндърсън се качва в такси в Ню Йорк и се впуска в една мистерия от дигиталната ера. На задната седалка има хубав фотоапарат “Канон”. Гъндърсън пита шофьора кой от предишните пътници е възможно да го е оставил, но таксиджията не изглежда заинтригуван.
Гъндърсън го занася вкъщи и го показва на своя годеник – Браян Ашър. Те решават, че единственото правилно нещо, което могат да направят, е да намерят собственика.   
Но как? Единствените следи са снимките на фотоапарата – типични туристически снимки, включващи посещение на Статуята на свободата. Как биха могли да намерят непознати сред навалицата?
Гъндърсън работи за “Bear Stearns Cos.”, затова детективската загадка се пада на Ашър – 26-годишен студент по право в Нюйоркския университет. Той е в зимна ваканция и има силно желание да изостави писането на доклад, свързан с последствията от климатичните промени.
Ашър проверява дали някой не е докладвал за липсваща камера в градската Комисия за таксита и лимузини и (Taxi and Limousine Commission). Никакви съвпадения. Пуска и обяви в “Загубени и намерени вещи” в Craigslist, но получава само един отговор – от двойка от Бразилия, която е загубила камерата си в такси на 12. октомври, а не на 31. декември.
“Предполагам, че те са си мислили, че фотоапаратът им ще се вози в такси из Ню Йорк 2 месеца.”, казва Ашър, подсмихвайки се на забележката, че такова нещо е възможно в Ню Йорк.
350-те снимки и двете клипчета на камерата показват няколко възрастни на средна възраст, една по-възрастна жена и три деца. Половината снимки са на типични за Ню Йорк места като Емпайър Стейт Билдинг. Другата половина показват как групата се наслаждава на топлото време и лудува в детски тематични паркове. Ашър лесно определя, че са във Флорида. Групата стои пред знак показващ Клиъруотър, Флор., поставен пред тамошния ресторант на Боб Хийлман.
Групата е предприела и “пиратско” плаване с лодка, на което децата получили мустаци, нарисувани с боя върху лицата им. Ашър увеличава снимката, за да види имената им на тениските. Той вижда Алън, Ейлийн, мъж Ноел /Noel/ и жена Ноел /Noelle/ и Сиърнан. Под имената им било написано "IRE."
Когато Ашър проверява видеоклиповете, той не вижда нищо, което да му направи впечатление – само плуващи и танцуващи деца. Но на заден фон той чува ирландски акцент. „Добре”, заключава Ашър, „собственикът на фотоапарата е от Ирландия”.
Ашър се обажда на ирландския отдел на Канон, за да види дали някой не е регистрирал серийния номер на 500-доларовата камера. От къде такъв късмет? Той пуска обяви в ирландски сайтове. Нищо.
Ашър проверява датите на снимките от ресторанта на Боб Хийлман и се обажда да провери дали някой си спомня да е сервирал на голяма ирландска група в този ден. Без фамилните имена нямало начин да се провери. “Много мило, че се опитвате”, казва мениджърът на Ашър, “но вие вероятно просто сте си намерили нов фотоапарат”.
Майката на Ашър – Нанси, и сестра му – Емили Ран, претърсват снимките за следи, които може той да е пропуснал. Нанси е убедена, че ще успее. Тя и преди е връщала загубени вещи на собствениците им. Веднъж намерила дамски портфейл от Калифорния в такси във Флоренция, Италия и прекарала целия си ден в търсене преди да го предаде в един офис на Американ Експрес.
“Мислех си, че с всичката тази информация на фотоапарата няма начин да не го върнем на собствениците.” – казва Нанси сега. “Надявах се, че няма да се налага да правим пътешествие до Ирландия, показвайки техни снимки навсякъде.”
Майката на Ашър и сестра му забелязват, че на една от снимките има портиер, който помага на някого в ню-йоркско такси. Увеличавайки силно на портиерската униформата, те откриват, че е логото на хотел Радисън.
След няколко телефонни разговора и посещение на хотела, за да се покажат снимките, Нанси Ашър скланя един служител да потърси сред гостите на хотела само по първо име и страна на посетителите. Наистина имало Ноел /Noel/ от Ирландия на датата върху снимката. Нанси Ашър очарова хотелския служител, за да ѝ каже и-мейл адреса.
Чудесно.
С изключение на това, че когато Ноел отговаря на Браян Ашър, казва, че не е губил камера.
Ваканцията свършва и Ашър е готов да даде камерата на майка си, за да може тя да поеме щафетата. Тя била открила името на пиратската лодка във Флорида и се опитвала да се свърже с капитана ѝ.
Но първо Ашър хвърля последен поглед на снимките.
Той се задълбочава върху няколко от 30. декември, които не включват децата. Снимките показват знаци на барове от източната част на Манхатън:  The Thirsty Scholar, Telephone Bar, Burp Castle. Има също няколко снимки на вътрешността на таверна, но те не пасват на това, което Ашър знае за тези три бара.
После той се спира на друга снимка, показваща двама души пред жилищна сграда. Явно случайно хванато на снимката било и нещо, което Ашър бил пропуснал първия път: сенник на заден план, на който пишело “Standings”. Аха!  “Standings” е бар близо до Burp Castle. Ашър проверил сайта на бара и интериорът съвпаднал със снимките на фотоапарата.

Ашър намира собственика на “Standings”, който открива сервитьора, работил на 30. декември. Да, сервитьорът си спомня ирландската група. Специално защото едната жена дала голям бакшиш и казала, че работи в друг бар в Ню Йорк – Playwrights. Сервитьорът от Standings се обажда в  Playwrights, за да пита кой служител е бил в неговия бар.
Ашър скоро получава и-мейл от жена на име Сара Кейси, чиято сестра – Джанет – работи в  Playwrights. Внезапно всичко, което Ашър видял на фотоапарата, придобива смисъл.
Семейство Кейси скоро били домакини на роднини и приятели от Ирландия. Групата включва техния приятел Алън Мърфи, който преди Ню Йорк направил пътуване със семейството до Флорида. В Ню Йорк те отсядат в хотел Радисън. (Техният Ноел не е мъжът, с когото Ашър разменил и-мейли.) Мърфи завършва пътешествието си забравяйки фотоапарата си в такси в навечерието на Нова година.
Сара Кейси се съгласява да прати фотоапарата до Алън. Но апаратът не пътува до Ирландия, а до Сидни, Австралия, където Мърфи живее сега.
Мърфи, застраховател по професия, бил ужасен от загубването на снимките от пътуване, планувано от години. На 10. януари – неговият 34-ти рожден ден – той разбира, че ще получи обратно снимките си. “Бях на седмото небе”, казва Мърфи. “Най-добрият подарък някога.”
“Длъжник съм Ви”, написал той на Ашър. “Хубаво е да знаеш, че са останали честни хора по света.”

# 9
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Една мечта... Heart Eyes Praynig, осъществена от моя позната... Запознайте се с Лора и нейния спътник:http://sharingiseverything.blogspot.com/

# 10
  • Мнения: 1 217
Благодаря ви, момичета ! Hug Аз се сещам за много тъжна история, дано не помрача настроението ви, но никога няма да я забравя. На 12 години се запознах с едно момиченце в болницата - Надя, имаше над 9 тежки операции, беше неизлечимо болна. За нея се грижеха баба и и дядо и , родителите и бяха починали. Те знаеха, че няма да се оправи и съзнаваха, че губят единственото си внуче. Всеки ден намираха сили след поредната безсънна нощ да идват и да и дават надежда и кураж, да се усмихват, да и казват, че ще живее, че скоро ще е добре. Съжалявам, че не съм си запазила писмата от това малко момиченце - герой.
Скоро пък, поради неприятна случка ми се наложи да ходя до ГДБОП, чувстваш се като изгубен, когато на входа ти вземат телефона, казах си: " Ако ме смотат, никой няма и да разбере. ". Дадоха ми бележка, срещу която да си го взема на излизане. По едно време разпитващият ме полицай отиде и помоли да ми върнат телефона за да не се притеснявам. Отиваме, но бележката я няма, той се върна да я потърси. След малко дойде с нея, тъкмо като колегата му на пропуска заяви, че без бележката няма да ми върне телефона. А дежурният каза : " Е защо я плашиш , как няма да си го вземе като и ти и аз видяхме, че си го остави ? ". Онзи смънка, че имало правила, не му беше приятно да му противоречат, просто се правеше на велик. Хора всякакви.

Общи условия

Активация на акаунт