Нестандартен домашен любимец - алжирски таралеж

  • 85 666
  • 280
  •   2
Отговори
# 270
  • София
  • Мнения: 1 058
Нашата таралежка не прави бели навън. Само в клетката.  Не сме я учили, сама така си реши.

# 271
  • Мнения: 9
Здравейте, темата не е активна от доста време, но се надявам все пак някой да следи новите коментари.От месеци обмислям да си взема таралежче, но в който и зоомагазин да търся в София имат или вече порастнали или на прекалено високи цени (200лв например).Ще се радвам , ако някой от вас мили хора, таралежолюбители може да ме насочи от къде да намеря таралежче на 1-2-3 месеца, още по-хубаво ще е,  ако някой има бебета и решил да продава Grinning надявам се да намеря отговор на въпроса си тук.

Здравей, нашия таралеж го купихме от пазара на подуене, там има един мъж който пътува и ги докарва от развъдниците, цената беше 80 лева, но имаше само момче. Същия този човек зарежда и зоо магазините в София, ако имаш интерес пиши ми.


Здравейте, отскоро съм абонат на bg-mama , но много от темите , които ме вълнуват намирам тук. Та тъй като и аз имам таралежче албинос алжирец(момченце) се зачетох и преоткрих някои нови техни черти благодарение на вас. Мога също да помогна от опит какъв е бита им. До колко наблюдавам и спомагам за хубавият му живот (за жалост на закрито). Аз му давам по една супена лъжица( без връх) вечер преди лягане(около 21-22ч). Храната, която ми беше препоръчала много мила и всеотдайна жена , притежаваща 2-3 зоомагазина във Варна е котешка за малки котенца с ниско съдържание на протеин, тъй като таралежите имали склонност за затлъстяване. Винаги прясна НЕ минерална видичка. За ноктите не знаех дали трябва да ги режа, но като му ги видях и бех вече почти сигурна, че трябва, както и прочетох в една от темите тук. В началото докато разбера, че бягаше от клетката си с недоумяващи за мен негови си трикове, всяка сутрин го намирах в ботуша на единия си ролер. После обаче разбрах, че клетката не е подходяща, защото била за едри гризачи. Следователно и клетката беше с редки решетки. Наскоро пък му взех любимото лакомство-брашнени червейчета. Виждах как все едно се усмихва като ги надушеше. 😆😆😆 сладкиши големи са.

# 272
  • Мнения: 126
Здравейте. Обмислям взимането на малко таралежче за отглеждане в апартамент. Имала съм 7 години морско свинче, а от 5 години и половина имам куче. Искам да попитам първо - от къде е най-добре да се сдобия с такова животинче? Не искам да го купувам от зоомагазин, защото така се подпомага неправомерното развъждане на животни. Има ли друга алтернатива? И още един важен за мен въпрос - знаете ли добър ветеринар в София, който да е специалист по тези животинчета? Сигурно ще се включвам с още въпроси. Изчетох иначе повечето ви коментари, доста сте готини и полезни! Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

# 273
  • Мнения: 2 506
Здравей, преди години гледах таралежче и мисля, че могат да бъдат закупени единствено от зоомагазини. Те са декоративни таралежчета за домашно отглеждане. Не мисля, че има друго място, от което да бъдат взети. Доста голяма е разликата им с тези, които по принцип се срещат в България, а и доколкото знам тяхното домашно отглеждане е забранено. Simple Smile
Ако не ти се иска да е от зоомагазин може да потърсиш за някакви специализирани развъдници, но се съмнявам да има такива. Останала съм с впечатлението, че не са толкова разпространени за домашно любимци, а са страхотни сладури. Heart Супер си се насочила. Simple Smile

# 274
  • Мнения: 790
Здравей,
нашето го взехме от някакъв човек в Трявна( не мога да кажа точно кой, защото не бях там), а не от зоомагазин. Вече е на една година и общо взето не му виждаме очите. Постоянно се крие и само през нощта го чувам как хрупа храна Simple Smile

# 275
  • София
  • Мнения: 1 058
Привет, ние нашата госпожица също я взехме от зоомагазин. Но те я поръчаха от някъде, има развъдник, но не помня от кой град беше - северозападна България.
Страхотна е нашата - изключително дружелюбна, малкия я мачка вечер. Страхотен домашен любимец, не изискващ много грижи.
Гледаме я в клетка, на 2 години ни е, всяка вечер я пускаме на разходка, и така. Наистина не е много разпространен, но пък е много сладко нещо Simple Smile

# 276
  • Мнения: 126
Благодаря за отговорите. А дали може да препоръчате ветеринар, който да е специалист сред тези сладурчета? За София става въпрос. 🦔

# 277
  • Мнения: 8
Здравейте,
И мен ме интересува ватеринар за София и да ми кажете ноктите трябва ли да им се режат?

# 278
  • София
  • Мнения: 1 058
Ние нокти не режем. Тя си ги търка на дъното на клетката и явно това и е достатъчно. Клетката е грапава.
За ветеринар - в клиниката до Зоологическата градина  има, както и в тази в Горна баня, където се преместиха част от ветеринарите от първата. За тези знам поне.

# 279
  • Мнения: 8
Благодаря!

# 280
  • Мнения: 6
Здравейте, за съжаление едва сега откривам тази тема, но все пак реших да споделя и моя опит с таралежчетата, с надеждата да бъде полезно на някой.
Аз имах албиносо африканско таралежче, с което едва преди 2 дни се разделих. Тя се казваше Шуши и беше част от семейството ни 4 години. За това време имахме доста спомени и перипети с нея. Таралежчето ми бе подарък и когато я получих беше на около 3 месеца. От деня, в който я имах, тя живееше в аквариум (преправена етажерка от Икея, със стъкло отпред), като й постилах единствено одеалце или пелена и си имаше къщучка отново с одялце за сън, за да й е топличко. имаше и играчки, но най-обичаше тунелчетата (особено като малка), а за храна и вода ползвахме керамични купички. В началото я хранех с гранулирана храна за таралежи, но после мина на котешка, като смени доста видове заради състоянието й, нещо за което ще споделя по-надолу. Тъй като аквариума й не е много голям (30х90см) я пусках след вечеря да обикаля из стаята, докато не видя ,че се е изморила, след което я прибирах в къщичката й. Имаше и период, в който я оставях по цяла вечер да обикаля свободно в спалнята ми, но сутрин винаги я прибирах в аквариума. Аз лично не съветвам от опита си да се оставя непрекъснато навън, защото в периода, в който беше свободно пусната, бях й оставила кутия с нагънато дебело одяло (голямо) в нея, но Шуши се беше завряла най-отдолу, под всичките катове одяло и я делеше само картона от студения под. Това беше първия път ,в който беше "измръзнала", макар в стаята ми температурата да не падаше под 25 градуса зимата. За щастие я завих с дебело одеало, гушнах я да я стопля и надух на макс печката (това се случи зимата). От тогава не я оставях повече да спи навън. С Шуши се сближих доста лесно бих казала. В началото съскаше и се страхуваше, но гледах видео ,където съветваха просто да я взеламш с одеалцето и да я оставяш да спинка върху теб, за да свикне с миризмата ти. Така това се превърна в наша "традиция". Всеки ден я хранех около 17:00-18:00 часа, после я вземах с одеалцето в мен, гушвах я и си пусках филм. За съжаление обаче моето малко таралежче премина и през доста неприятности. На приблизително 1 годинка, една сутрин като я прибирах след вечерната й разходка, открих капчица кръв. Макар всички да ме уверявахе, че едва ли е нещо сериозно, аз я заведах на няколко лекаря, докато не открихме и "нашия " ветринар, който се грижеше за нея до последно. Тук е мястото да спомена, че за грижите й се доверявахме безрезервно на д-р Стоянов от клиника Провет в Тракия, гр Пловдив. Той откри и  че има образуван камък в пикучния мехур. Тогава предписа лечение и специална храна, благодарение на което след около месец всичко се беше разминало и тя продължи да се храни по специална диета. Докато се хранеше с гранулите за таралежи, имаше период, в който след ядене се навеждаше и търкаше главичката в земята. Доста се бях притеснила тогава, но се оказа, че явно й засяда храна между зъбките и това я дразни. Моята таралежка имаше периодично и залени акита, наподобяващи слуз. По принцип пише, че това е нормално и може да е от стрес ,стига да не е твърде често. Не знам дали е така, но в началото не беше нещо притеснително. Шуши я хранех винаги 1 на ден, като при разходките й много обичах да сядам на земята и да я оставям да се катери по мен. Относно ноктите - режехме ги всеки месец, но за това се доверявах на д-р Стоянов. Тя не даваше особено и нямаше да се справя сама. Използвах уред за рязане на кожички като ножичка. Къпех я рядко. Тя не обичаше, а и не мисля, че беше необходимо толкова често, колкото казват в интернет. Не съм й купувала играчки, намирах ги за излишни. Миналата година, началото на октомври се наложи да я оперират. Оказа се ,че има някакво възпаление на матката и тя беше премахната (ако правилно помня). Симптомите заради които я заведах бяха именно зелените слузести акита, които преобладаваха и зачестиха. За щастие операцията мина успешно, тя успя да се възтанови. Лекарите, които се грижеха за нея бяха естествено д-р Стоянов, а д-р Маринков ако съм разбрала правилно бе извършил оперцията. Прибрахме я още същата речер, като първите дни бяха по-критични. Трябваше да я топля допълнително и за това бях напълнила чорапче с ориз, което затоплях на микровълновата и слагах до нея. След операцията обаче се оказа, че има проблем с черния дроб (нещо, което е имала, но бе остановено тогава), което доведе ,до нов вид специална диета, преписана от лекаря й. За щастие имаше подобрение. Така до края на лятото, когато отново се появи проблема със зелените акита. Оказа се този път, че има вече образуван тумор на черния дроб. Опитахме се да я поддържаме с добавки, диета и т.н., но за съжаление един ден просто легна и нямаше сили да стане или да пие вода. На следващия ден я приспахме, за да не се мъчи. До този момент аз имах едно много борбено, живо и активно таралежче. Тя често обичаше да се катери по разни неша, да влиза в чантите ми, гонеха се с котката ни, която лесно я допусна и свикна с присъствието й. Шуши имаше и проблем със зъбките (нещо типично при таралежчетата), повечето си паднаха сами, други с помощта на лекар, но не е имала по-сереозен проблем с тях. Само я дразнеха. Това не пречеше на яденето й. Преди операцията я хранех предимно с пастет и мека храна (котешка), от операцията до последно ядеше специална храна на гранули, които стривах и накисвах обилно във вода за да стане на кашичка и да й е по-лесно за ядене. Съвета ми е да сте търпеливи с таралежчетата си, да ги наблюдавате и да опознаете навиците им и при най-малкото притеснение да отидете при доверен ветеринар. Никога не съм давала на Шуши нормална храна, освен малко кашкавалче, при вземането на някои лекарства. Тя много обичаше кашкавал, но и давах мнооого миниатюрна хапчица. След проблема с камъка в пикочния мехур, спрях да й давам чешмяна вода, вместо това купувах бебешка или изворна. Относно дали миришат таралежчетата - моето не, но това е защото чистех аквариума всеки ден. Тя не е ходила в специална тоалетна, вършише това в аквариума, но някак си имаше обособена "зона" за това. Никога (освен като не се е чувствала добре) не е ходила до тоалетна около храната си или в къщичката си.  Често по ушичките й имаше като люспички от сухота. Това не е страшно, но от време на време й ги мажех с мехлемче дадено от ветеринаря. Когато ми се е налагало да пътувам също не е имало проблем. Пътувала съм с нея до морето с автобус, сядала съм спокойно на кафе след ветеринар с нея, като тя си спинкаше в транспортната си чанта. За чанта ползвах за малки домашни любимци, като имаше вдна ватирана за зимата и обикновена за лятото.
Знам, че този пост стана дълъг, но исках да споделя опита си, за да бъда максимално полезна и ако някой има сходен проблем да знае как да реагира. Ако имате въпроси, ще се радвам да помогна, в случай че съм пропуснала нещо.
Благодаря на тези от вас, които имаха търпението да прочетът всичко това Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт