Еметофобия: страх от повръщане

Здрасти.Има решение на проблема ти,и да ти кажа-не си единствена!
Ще ти пиша лично съобщение.

Zdrasti,
I az stradam ot takava fobiq.Ako iskash da pogovorim na tazi tema,uspq li da namerish razreshenie na problema???

Здравей,

Бих те посъветвала да потърсиш добър когнитивно -поведенчески терапевт. Това е единствената терапия, за която има клинични доказателства, че помага. Идеално би било, ако може да намериш терапевт, който е психиатър, а не психолог, за да може да води и медикаментозното лечение. Не си губи времето с хипноза, тя е недоказан и много спорен метод. Не могат да помогнат и лечението с билки и препарати на тази основа.

Не знам дали моето е точно фобия, но може би е на път да се превърне в такова. Аз имам нервен стомах и доста често ми се гади. Когато съм на обществено място и ми стане зле, ме е страх да не повърна, особено в градски транспорт.

'Решението' което съм открила до сега са ментови бонбони, валидол, в краен случаи 1/2 ривотрил и винаги си нося пликче / по-добре ми влияе на психиката като е с мен/ иначе се опитвам да се разсейвам като гледам другите хора / да, малко е тъпо, но ми помага/

разкажи ако искаш повече за твоят проблем.

Здравейте,моят проблем все повече се влошава,вманиачавам се.Сега след като вече дойде и летният сезон аз още повече се притесних да не би да хвана някой летен вирус с повръщане,вкъщи ходя с маска,не излизам никъде,само веднъж в седмицата за цигари.Вече незнам какво да правя,побърках се.Толкова много искам да се излекувам,като гледам приятелите ми как се веселят ходят по дискотеки и така нататък,а аз си седя вкъщи обсебена от мисълта за повръщане.Неиздържам вече,ИСКАМ НОРМАЛЕН ЖИВОТ  

Мили дами, обърнете се за помощ към психолог, а ако случаят изисква медикаментозно лечение, той ще ви насочи и към психиатър.Не пропилявайте живота си в страхове, мъчения, изолация и не съобразявайте цялото си ежедневие единствено и само с фобията, от която страдате. Решението е толкова лесно, не разбирам защо не сте постърсили консултация досега, нито е толкова скъпо, нито отнема много време, нито боли от посещението при терапевт! Желая ви успех!

Мислиш ли,че не съм посещавала психолози,терапевти и т.н.,както и в момента пия хапчета,които са ми предписани от психолог,просто няма никакъв ефект от всичко това или просто не съм попаднала на подходящия лекар.При който и лекар да отидеш,всеки накрая те изпраща с изречението "трябва сама да проумееш страха си и да се изправиш срещу него,всичко е в твоята глава"

И ние не знаем какво да мислим, малко объркано обясняваш нещата. Хапчетата не може да са ти предписани от психолог, те нямат право да изписват медикаменти и не са лекари, вероятно за психиатър става въпрос. Не става ясно и какви точно терапевти си посещавала,има много видове психотерапия, но както писах и преди само когнитино поведенческата работи при фобии.

Да се изправиш срещу страха си в твоя случай означава да започнеш да излизаш, отначало с придружител и за кратко, като времето се увеличава. Можеш да си вземаш и торбички за повръщане като тези в самолетите, ако това ще ти помогне да си по спокойна, че хората няма да разберат че повръщаш.
може и директно да се обръщат към психиатър.

Незнам какво да правя вече омръзна ми да ходя по лекари,със сигурност торбичката няма да помогне даже още по зле ще стане,аз не се притеснявам че хората ще ме видят ако повръщам,а от самото повръщане,страхувам се като излизам навън да не би да ми стане лошо и да съм далеч от вкъщи,но тъй като съм от Враца едва ли има някой при който да отида за когнитино поведенческа терапия,а за друг град дума да не става,няма шанс да пътувам,много е сложно всичко, но гледам да не се предавам напълно

Започваш да излизаш с придружител, на който имаш доверие, че ще ти помогне, ако ти прилошее, отначало за кратко и наблизо до дома ти, като постепенно времето и разстоянието се увеличават. Ако можеш да издържиш повече от 20 минути ще е идеално - доказано е, че много силен страх не може да продължи повече от това време, постепенно тревожността започва да спада.
Има доста материали в Интернет за самопомощ при страх от повръщане, гадене и агорафобия, много от предлаганите в тях техники са ефективни, пробвай ги и виж кои ще работят при теб.
Много е важно и да се работи в посока да развиеш увереността си, че можеш да се справиш сама, дори да ти прилошее и нищо лошо няма да се случи, както и че винаги ще има хора, които да ти помогнат, ако стане нужда.
Това е сайта на асоциациата по когнитивно-поведнческа терапия, може да се обадиш да попиташ, дали имат информация за терапевти във Враца:  http://bacbp.org/.

Благодаря ти много,ще опитам и ще търся терапевт във Враца.Аз съм се вманиачила в едни ментови бонбони и съм си въобразила,че те ме успокояват,и без тях не мърдам от вкъщи,но когато е по напечено и те не помагат...

Успех!

Здравейте имам същата простотия от една година.Ситуацията беше следна една сутрин станах и ми прилоша.Започнах да си мисля че имам анемии ракове и тнт.Прилошаването с течение на времето отмина но се появи гадене и страх от повръщане в градския транспорт.Разбира се аз си патувам сам навсякъде с влакове и тнт, но въпроса е че и аз изпитвам страх да не се изздрайфам пред много хора и прочие.Живота ми се промени.Не искам дамърдам никъде.Преди исках да ходя в др държави сега това ми изглежда все едно да изкача връх Еверест.Да ям на обществено място с много хора или в заведение е все едно да отида в космоса.Не знам какво да правя.Предлагам да си оставим координатите, тези които имаме този проблем и да го решим един път завинаги.Какво мислите?Забравете за тези психолози и простотии.Взимат ви парите за да ви кажат че сте здрави и трябва да се изправите срещу страховете си.Нима не знаете това?Или да ви натъпчат с бета-блокери които блокират симпатикусовата активност но са канцерогенни и вредни за др системи в тялото.Нека се съберем дори виртуално и да измислим решение на този скапан проблем защото ми писна.Приятелката ми ме кани да отида с нея на бала а аз не мога... как да и обясна че ме е страх да не се издрайфам при положение че нямам патология... Предложих ви решение ако искате пишете на лично ще се отзова с удоволствие.

Същото е и при мен за жалост. Ако някой иска да се свърже, за да обменяме мнения, опит и евентуални решения - скайп lordvoldemort19.

zdrasti i az imam absolutno sashtiq problem .... pishi mi pone da si spodelqme tarsq vsqkakvi nachini da se opravq

Не съм сама в страха си. Помагайте, хора! Особено сега с тези летни вируси съм под страх нон-стоп!

Може и да съм малка,но побърквам родителите и роднините си!!!Още от бебе ме е страх.Мама така ми каза.Когато съм повърнала за първи път съм пищяла и са ме завели в Пирогов.Питат ме дали ме боли аз крещя.Оказа се,че е било настинка и мен ме е било страх.Питам по 20 пъти на ден дали ще повръщам и вече никой не ми вярва когато ми се гади.Аз ако хапна нещо гадно и веднага почвам да плача дали ще повърна.

Моят съвет е да се изправите срещу страха , утре например започнете с нещо което малко ви притеснява  и така всеки ден правете предизвикателството по-голямо .... какво най-лошо може да се случи , никой не е умрял защото е повърнал. То ,че е наприятно е факт , но само това излезте с нагласата,че дори и да  ви се догади няма да ви пука и да става каквото ще , животът е един   

Момичета не мога да повярвам аз си мислех,че съм луда и съвсем когато видях тази тема и разбрах,че не съм единствена веднага реших да ви пиша!!! Някой от вас намери ли решение на този проблем? Моля ви споделете с мен,защото понякога се чувствам като обсебена.. и луда

Спокойно, не мислете, че сте луди. Всеки човек изпитва дадени страхове....това просто си ни е заложено от природата. Проблема обаче възниква тогава, когато допуснем именно тези страхове да попречат на всекидневието ни и да унищожават шанса за водене на щастлив и пълноценен живот.
Аз лично като малък имах доста неприятни спомени свързани с гадните стомашни вируси, а един ден студент първа година в университета се разболях от грип през зимата, но със симптоми на повръщане и диария. Няма да ви казвам колко зле се чувствах. три дена не можех да стана от леглото, постоянно ми се гадеше и се чувствах като парцал. После оздравях, но малко след онази случка се отключи този гаден страх, за който говорите. Накратко искам да кажа, че съм изпитал това, което вие изпитвате в момента и знам как се чувствате.  През годините доста съм мислил защо се получи така с мен и как съм могъл да се страхувам от една моментна физиологична нужда, която не може да застраши човешкия живот. Разсъждавах ден след ден, исках да установя каква е причината за появата на този страх и как мога да го елиминирам. Не исках да се сещам за него, когато излизам с приятели или когато съм на среща с жена, не исках да пречи на социалния ми живот и да превърне живота ми в ад. И в интерес на истината с течение на времето започнах да го контролирам. Равносметката: осем години по-късно след студентския грип до ден днешен: развивам собствена фирма и ми остава време да се прибера в дома, колкото да се наспя, пътувам в чужбина, водя социален и щастлив живот, доколкото обстоятелствата позволяват, въпреки всички трудности. Не искам да заблуждавам никой и сега страха се появява, но предимно тогава, когато усетя, че съм болен и трябва да прекарам няколко часа в тоалетната. : )))) Един вид, страх те е от високо, но само  тогава, когато се качиш на последния етаж на висока сграда. През останалото време, когато си стъпил  здраво на земята, не мислиш за височината. Ако желаете мога да споделя нещата, които ми помогнаха да преодолея страховете си и как се научих да ги контролирам, до толкова, че да не попречат на ежедневието ми.
Сега лягам, че стана 3:00 часа, а утре петела пак няма да изкукурига

Здравейте, и аз имам такъв проблем моля пишете ми ако някой се е оправил моля ви!!!!

Здравейте! Някой намери ли реешение на проблема??? От три години съм така и мислех,че съм тотално изперкала. Моля помогнете,

Здравейте,
не знам дали ще съм полезна, но ето и моята история за страха от повръщане:
Като бях малка(9 или 10 годишна) в продължение на месец повръщах всяка вечер и от там се появи и моя страх(докторите така и не разбраха какво причиняваше повръщането, няма и значение). Още се боря с страха, обикновено като видя на някой да му става лошо и почвам да треперя и замръзвам, плача(тъпо, но какво да се прави) Страха ми не е толкова силен, за да ме държи да не излизам от нас, но си има и кофти моментите като притеснението ми да пътувам или да ходя по пиянски места(дискотеки и др.) - не защото може да ми стане лошо, а защото може да стане лошо на друг и аз да видя тази ужасия. И какъвто съм карък това се случва често, пак си ходя де...  През 2013 нещата бяха доста зле, не можех да пътувам и ям от страх... Имах изпити и се бях притеснила и почна да ми става лошо. Беше толкова зле, че в продължение на 1,2 месеца успявах да ям по 2 или 3 филиики хляб на ден от гадене...  Страх от повръщане и постоянно гадене = моя кошмар, но се стабилизирах донякъде и оттогава вкуса ми се промени, почна да ми става лошо от доста храни и сега ми казват, че съм претенциозна(ако и те го изпитваха нямаше да плямпат ама какво да се прави :Д).  Всичко е в психиката, не знам още как да се излекувам от страха, но мога да ти кажа как да го подтискаш, поне това успявам...  Ако пътуваш в градския си взимаш едни хубави слушалки и много добре зареден телефон, пускаш на макс и не гледаш хората, само през прозореца - на който иска да му става лошо - нека, ти не виждаш и не чуваш. За миризмата, слагаш шалче на уста с парфюм или както решиш - помага ;–) А ако на теб ти става лошо докато пътуваш - на мен ми помагаха хапчета Деган. А за разболяването - не винаги се повръща като се раболееш, не го мисли и има Деган(така се успокоявам :Д, но не прекалявай с него, само за спешни случай)
Не ми се налага да го правя вече, защото почнах да свиквам, заради 2 фаза - пускаш си филми дето повръщат в тях(като любител на ужасите все се натъквам на такива. Знам, знам мъчение е, но само отначало - после почваш да свикваш)
Отнема време - страха не изчезва, но се подобряваш малко...  Карък съм и се виждам нещо с повръщане, колкото да го избягвам, но от страна помага, почваш да свикваш и не е толкова страшно. Още ми е проблем в реалния живот де, там е по-трудно да издържаш на такива гледки... Толкова от мен, най- важното - борете се със страха и най-вече със самите себе си. Не разчитайте само на психолози - те помагат, но вие сами трбва да си помогнете най-много. Странен човек съм и тези неща ми помагат, ако някой иска може да ми пише да си поговорим  

Здравейте. Темата тук е "забравена" от доста години. Кой е успял да се справи с проблема и как? Моля, споделете.

Дъщеря ми е на 17 и тази фобия е унищожителна за нейната психика и нормален начин на живот, както и за цялото семейство - отказва да пътува, не може да е сама, рядко излиза, изпуска много в училище и т.н.

Благодаря предварително!

Здравейте,
Минахме през същият този път с дъщеря ни - тя сега е на 18, но започна, когато бе на около 13 години.
Отказ от храна, отказ от ходене на училище, отказ от излизане на вън, среща с приятели, публични места и транспорт и т.н.
За да бъда кратък, това, което помогна бе Exposure Therapy, (ET)  плюс вземане на антидепресанти, които й помогнаха много за да си стъпи на крака и да се отблъсне от дъното. CBT therapy сама по-себе си не е достатъчна, но в комбинация с ET  може да помогне.
Тук можете да намерите едно от най-добрите описания тази фобия и насоки за справяне (както за потърпевши, така и за близки и родители):

https://www.turnaroundanxiety.com/emetophobia-the-secret-affliction/

(Статията е на англ., и е от няколко части, прочетете всяка една от тях!).

Като цяло - процесът не е лек, изисква много воля и кураж, но работи и тази фобия може да се постави под контрол.

Успех!